[fire_bow]

Привет, стопани :)
Не знам дали в групата има треньори или някой със същия проблем, но ще се радвам на мнения и съвети. Проблема ми е следния:

С две немски овчарки съм (едната бяла - Швейцарска овчарка) - едната на 7г, другата на 2г. Преди тях съм изгледала още 2 НОК, но такъв проблем като с малката не съм имала до сега. Кучетата живеят в къща с двор, по цял ден са на свобода, а вечер ги прибираме при нас. Отделям им много време и са възпитани до степен, че разбират всяка моя дума, изпълняват всяка команда и знаят кога как да се държат. Е, да, но с проблема на малката със страха не знам как да се справя, тъй като не знам от къде произлиза.
Кучетата лаят по всяко друго куче, което мине покрай двора (пазят си територията), по хора лаят много рядко и то по избрани такива. Проблема й е,когато някой влезе в двора, гледаш го голямо здраво куче, а тя се плаши до лудост, подвива се цялата и се чуди къде да избяга, дори когато човека не й обръща внимание. Реагира така дори на хора, които е виждала преди и идват у нас всеки месец. След първоначалните 5 минути страх, вече е готова да се лигави и да й се радват. Кучетата никога не са бити, травмирани или нещо от сорта. Гледам ги като писани яйца. Когато излизаме на разходка извеждаме само нея (другата овчарка е с дисплазия и си стои вкъщи), тогава е много любопитна и иска да подуши всеки, но отново приближава със страх и не дава да я пипат особено много. Навън я е страх и от по-големи от нея кучета. В същото време с всички хора, които познава се държи по най-любвеобилния начин на света. Не искам да я пипат непознати, но не искам да изпада в ужас от всеки, доближаващ се до нея.
Още когато я купувахме (на 60 дни) преди да дойде и сама да си ни избере, скачайки по нас, се беше сгушила от страх под една пейка. Но дори да си е такава по характер, за мен проблемът е голям, когато виждам, че страха й е огромен и неоснователен.

Някой справял ли се е с подобен проблем или пък да има препоръки как да действам.

Благодаря ви

[german97]

От бебе ли е неуверена и в последствие това е прераснало в "страх"? Допускате ли,че кучето може да е уплашено или тормозено от разни минувачи?

[fire_bow]

german97, в 04 June 2017 - 08:41 PM, написа:

От бебе ли е неуверена и в последствие това е прераснало в "страх"? Допускате ли,че кучето може да е уплашено или тормозено от разни минувачи?

Страхлива си е от бебе. Има един единствен съсед, който умишлено ги дразни, поради което и срещу него скачат с огромна злоба (това само през оградата, не са имали свободен достъп до него, нито той до тях). Но напълно изключвам това някой да я тормози - никой външен човек няма достъп до тях, а и те са винаги заедно. Никога никой не й е посягал, не е бита, тормозена, нападана от куче или нещо от сорта. Явно милата си ми е бъзла по рождение, но ми се иска да преборя този страх по някакъв начин. :)

[dmm]

От прочетеното мога само да предположа, че основният проблем е генетичен. Не случайно в развъждането на някои клубове има тестове за поведение и страхливи кучета не се допускат до развъждане, за да не го предадат по нататък в поколенията. Пиша ви го, за да сте наясно, че страх, неувереност, несигурност са признаци, които се унаследяват, освен ако няма други причини за проявата им. Не случайно такива кучета не се развъждат, нещо което собственикът, от които сте я взели, не е спазил.
А на вас ви остава да работите със социализацията и да общувате заедно с кучаната с повече непознати хора, животни и т.н. Правете чести разходки по определен маршрут с повече "движещи се" покрай вас. Кучето трябва да свикне и приема нормално шумове и общо взето всичко наоколо спокойно и приятно. Няма да изчистите напълно страха в кучето, но все пак ще имате напредък, ако сте упорита, постоянна и търпелива. Успех

[fire_bow]

Познаваме голяма част от братята/сестрите й и родителите й , нямат проблеми, но не се знае къде по веригата е възможно да е имало, пък може и, макар да е бяла като сняг, тя да е "черната овца", както се казва.
Нито за миг не бих съжалила, че точно тя дойде в нашето семейство, ще продължим да работим и ще видим до къде ще стигнем, в крайна сметка... има си и сестра, която да я пази, пък се каним и момченце да си взимаме, така че ще се оправим заедно едни над 15г., надявам се!
Благодаря за съветите

[starrkopf]

Браво на всички ....