[Dessy_86]

Здравейте,
Имаме доберманче на 10 седмици, което изведнъж отпадна в събота, спря да яде и остана само на вода. В неделя го заведохме на лекар - направиха рентген на подутото коремче и предположиха, че става дума за сърдечен проблем, довел до застой на течности в корема. Насочиха ни към ЕКГ-преглед и ни препратиха към може би най-модерната клиника в Пловдив. След прегледа там се установи, че кучето е с вроден проблем, при който се получава някакво преминаване на кръв от едното предсърдие в другото. Течност в корема не беше видяна, уголемени били органите заради неправилната работа на сърцето. Предложиха евтаназия. Потърсихме второ мнение и само по рентгеновата снимка ни обясниха, че става дума за PDA. Насочиха ни към ЦВК и по-специално д-р Георгиев, който извършвал успешно корекция при PDA. На другия ден първият лекар се обади и ни обясни, че е гледал многократно записите от ЕКГ-то и е засякъл, че проблемът е в пулмуналната клапа. Обясни, че това може да се израстне, че стенозата не прогресира - с други думи, даде ни надежда, макар че преди това обясняваше за евтаназията. Днес ни даде Дехидрин и Cardialis (benazepril и spironolactone). Все още не сме дали хапчетата. Междувременно кученцето започна да живва - хапва си по мъничко през 2-3 часа, започна да става, да ни посреща на вратата на стаята, ако го оставим за малко самичко. Днес не спи, както беше през целия вчерашен ден.
Чудим се дали да започнем да даваме хапчетата, преди да сме чули и софийското мнение. Много ви моля ако сте имали подобни случаи, да дадете съвет какво да правим. Да пускаме ли хапчетата, или да изчакаме до утре вечер, за да чуем трето мнение. Мислех евентуално да започнем само с Дехидрина, а инхибитора да го включим евентуално утре, ако в ЦВК потвърдят стенозата.

[tut]

Какво се случва с кученцето?

[Dessy_86]

За наше голямо съжаление, кученцето не можа да се пребори. Почина в събота по обед - около 36 часа след прегледа в София.
Освен стенозата д-р Ранко Герогиев откри и дисплазия на трикуспидалната клапа. Каза ни, че стенозата може да се коригира с катетър и балонче, което да разшири отвора на кръвния поток към дробовете. За дисплазията изрази надежда, че може и да се компенсира, ако сърцето заработи нормално след операцията. За да извърши операцията с по-малко рискове и с по-добра прогноза обаче, пожела да закрепим състоянието на живтоното и да се опитаме да стигнем около 5 килограма. Назначи му отводняващ препарат (UpCard) и Атенолол. Не ни даде никаква гаранция, само каза, че операцията дава някакви шансове за удължаване на живота. След прибирането от София (ние сме от Пловдив) кученцето беше отпаднало, не искаше да се храни и чак след ден започна да хапва и да вдига ушичките. Атенолола не го давахме по два пъти на ден, защото скапваше животното - това лекарство, както ни обясниха, намаляло налягането в сърцето. Това вероятно е намалило и скоростта на кръвообращението и снабдяването с кръв на цялото тяло.
Последните няколко часа от живота си малката животинка беше доста по-живичка от преди - хапваше с апетит, започна да се изправя, дори сама отиде до паничката си. Наложи се да я оставя за по-малко от един час и когато се върнах при нея, беше издъхнала. Явно се е мъчила да ни заблуди, че е добре, за да можем по-лесно да преживеем шока.
Може би тук е мястото да изразя благодарността си както към д-р Герогиев от Централна ветеринарна клиника, така и към д-р Маринков от Провет. Държа да отбележа, че и двамата се обадиха, за да попитат какво става с кученцето - проявиха истинска загриженост, каквато само добрият човек и професионалист може да прояви.. Държаха се изключително човешки и се постараха да ни вдъхнат надежда, когато и ние разбирахме, че такава почти няма.
Благодаря и на Бога, че не ни да де сили да решим да приспим животинката. Нямаше да си го простим - беше само на два месеца. Оставихме природата да си каже думата, ние направихме всичко, което беше по силите ни.