Чинчила
#7
Публикувано: 28 January 2007 - 03:56 PM
Произхожда от високите планини на Южна Америка.Името и идва от индианското племе "чинча" , което от столетия използва ценната кожа на този гризач.Тялото на чинчилата е дълго 23-38 см., а опашката - 8-15 см.Възрастните екземпляри тежат 500-800 г.В природата живее на колонии до 100 индивида.Те са моногамни животни и се отглеждат по двойки.Размерите на клетка за една двойка са 70/70/70 см.Тя е метална.Вътре се разполага сандъче с размери 30/20 см., високо 30 см.То има отвор за влизане, а таванът му се отваря за контрол на новородените.За да поддържат в "изправност" нежната си козина е необходимо да им се предостави ваничка за прашни бани , съдържаща ситен пясък или пепел с добавка на 10 % талк.Пясъкът периодично се заменя с нов.Температурата на отглеждане е стайната, като не обичат високи стойности.
Еднодневната дажба на 1 чинчила е 10г. зърно - овес, пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и др., както и малко прясно ароматно сено.През зимата се прибавят моркови, цвекло, зеле, а през лятото - трева, люцерна, листа от глухарче.Допълнително - клонки зо гризане, креда, тебешир за набавяне на необходимите минерали и соли.Бременните и кърмещи майки, както и малките се подхранват и с овесени ядки - 6-9 г. на майка и 2-3 г. на приплод.Кондензирано мляко - 5-7 г. на майка и 1.5-2 г. на приплод.Обичат и сухари.Не бива да се прекалява с храненето, защото лесно затлъстяват.
Полова зрялост достигат на 6-7 месечна възраст.Размножават се до 10-12 години, а живеят до 16-18 години.Раждат 2-3 пъти годишно 1-6 малки - напълно развити и окосмени.На едноседмична възраст са годни за самостоятелно съществуване, но бозайният период продължава до 2 месеца.Майките са способни да забременеят отново 12 часа след раждането.
Не е добре да се хващат често с ръка поради хигроскопичността на космената им покривка.Най-добре е да се хващат в основата на опашката и бързо и внимателно да се поставят на другата ръка.
Еднодневната дажба на 1 чинчила е 10г. зърно - овес, пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и др., както и малко прясно ароматно сено.През зимата се прибавят моркови, цвекло, зеле, а през лятото - трева, люцерна, листа от глухарче.Допълнително - клонки зо гризане, креда, тебешир за набавяне на необходимите минерали и соли.Бременните и кърмещи майки, както и малките се подхранват и с овесени ядки - 6-9 г. на майка и 2-3 г. на приплод.Кондензирано мляко - 5-7 г. на майка и 1.5-2 г. на приплод.Обичат и сухари.Не бива да се прекалява с храненето, защото лесно затлъстяват.
Полова зрялост достигат на 6-7 месечна възраст.Размножават се до 10-12 години, а живеят до 16-18 години.Раждат 2-3 пъти годишно 1-6 малки - напълно развити и окосмени.На едноседмична възраст са годни за самостоятелно съществуване, но бозайният период продължава до 2 месеца.Майките са способни да забременеят отново 12 часа след раждането.
Не е добре да се хващат често с ръка поради хигроскопичността на космената им покривка.Най-добре е да се хващат в основата на опашката и бързо и внимателно да се поставят на другата ръка.
#8
Публикувано: 28 January 2007 - 08:03 PM
Много симпатичното малко животинче напомня главно на три други същества, любими на децата - катеричка, зайче и морско свинче. Козината му е пухкава и мека, но не е добре да се хваща често с ръка поради хигроскопичността на косместата покривка. Произхожда от високите планини на Южна Америка.
Чинчилите са моногамни животни и се отглеждат по двойки. За да поддържат нежната си козина, е необходимо да имат ваничка за прашни бани, съдържаща ситен пясък или пепел с добавка от 10 % талк. Температурата на отглеждане е стайна. Хранят се с готови смеси.
Със своята копринена, преливаща във всички цветове на дъгата, космена покривка, чинчила притежава изключително впечатляващ външен вид и си е спечелила многобройни почитатели по цял свят.
Една от първите култивирани от човека породи, чинчила е завоювала своя клас за пръв път още през 1894 във Великобритания. Обикновенно доста склонна към привързване, на моменти проявява безкомпромисно чувство за независимост. Тя обича да играе и може да прекара часове в забава на самата себе си и на хората около себе си.
Скъпоценната козина на чинчила, която е гъста и коприненоподобна, се нуждае от ежедневна поддръжка.
Чинчилите са моногамни животни и се отглеждат по двойки. За да поддържат нежната си козина, е необходимо да имат ваничка за прашни бани, съдържаща ситен пясък или пепел с добавка от 10 % талк. Температурата на отглеждане е стайна. Хранят се с готови смеси.
Със своята копринена, преливаща във всички цветове на дъгата, космена покривка, чинчила притежава изключително впечатляващ външен вид и си е спечелила многобройни почитатели по цял свят.
Една от първите култивирани от човека породи, чинчила е завоювала своя клас за пръв път още през 1894 във Великобритания. Обикновенно доста склонна към привързване, на моменти проявява безкомпромисно чувство за независимост. Тя обича да играе и може да прекара часове в забава на самата себе си и на хората около себе си.
Скъпоценната козина на чинчила, която е гъста и коприненоподобна, се нуждае от ежедневна поддръжка.
Представете си само каква тишина щеше да настане,
ако хората говореха само това, което знаят.
Страница 1 от 1