Dog.bg Форуми : IVDF – Bulgaria

Към съдържанието

 
 
 

Свернуть Прикрепени тагове

Не са намерени подобни тагове
Страница 1 от 1
  • Икона
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

IVDF – Bulgaria Оцени темата: -----

#1 Потребителят е офлайн   starrkopf Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1117
  • Регистрация: 10-February 11
  • Gender:Male
  • Location:Pleven
  • Interests:All You Need is Love

Публикувано: 19 October 2021 - 07:06 PM

Der Internationale Verein Dogfriend - Bulgaria




Мнозина ме познават тук от форума като “ starrkopf’’.
Казвам се Краси Цветанов и имам честта да съм част от международното обединение Догфренд ( IVDF ) ,чиято цел е да подобрява отношението човек-куче, чрез публикации и сътрудничество с водещи зоопсихолози, треньори, ветеринарни лекари.

Искам да представя на посетителите и членовете на форума Дог.Бг няколко публикации , които със сигурност ще променят не само представите , но и отношението към кучето …
https://www.facebook...gfriendbulgaria
https://www.facebook...schulestarrkopf

ЕМОЦИИТЕ ПРИ КУЧЕТО И ПОВЕДЕНЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ



Какво се случва ако емоциите на кучето са подтиснати,ако ограните на чувствата не получават достатъчно стимули от околната среда?
Това води до нарушаване на психическото равновесие в кучето.
Ако например кучето е затворено по цял ден в къщи,на малко пространство,в отсъствие на стимули,то става нервно.Това е характерно за кучета живеещи във волиери и кучкарници,на верига,или за кучета,чийто стопани постоянно отсъстват и ги извеждат на разходка едва за няколко минути.Изведно навън,кучето може да започне да лае по всичко което мърда,може да се раздразни от различни звуци,да стане хиперактивно и да му бъде трудно да се концентрира.Такова куче не може,а и не трябва да се обучава,докато не пооадне в условия с нормално ниво на стимули от околната среда и не се приспособи към тях.Но за съжаление мнозина не се замислят над това,а в работата с такива кучета използват строги нашийници,наказания и гадни методи на обучение, в стремежа си да ги накарат да се успокоят и да проявят внимание.
Важно е кучето да получава емоционално натоварване в унисон с нуждите си.Това може лесно да се определи по това как кучето реагира на нови дразнители,по нивото на физическата му активност и уравновесеност.Кучето като цяло трябва да е спокойно и радостно,да приема новото с любопитство,а не да се върти от раздразнение,чувайки всеки нов звук или нов човек.
Една жена ме помоли да й помогна,тъй като кученцето й (2-3 мес.) така се превъзбуждало на улицата,че било невъзможно да се успокои.
Попитах я колко често го извежда?Отговорът беше – два пъти на ден за около час.Разбрах,че кученцето показваше невъзможността мозъкът му да се справи и да преработи толкова много информация от околната среда.То трябваше да се извежда за 10-15 мин.,но по-често,за да се избегне преумората.Но стопанката така и не ме разбра и продължи да настоява и използва методи за „корекция” на поведението.
ВЪЗБУДЕНО ОТ ДАДЕНА СИТУАЦИЯ,КУЧЕТО ПРЕНАСЯ НАСТРОЕНИЕТО СИ НА ДРУГА,СЛЕД ТАЗИ НА ВЪЗБУДАТА.
Често ме търсят за съвети хора,чийто кучета при извеждане за разходка,бурно реагират на съседите,на спътниците в асансьора или на стълбите,на минувачите,на велосипедистите,на други кучета.
Аз ги питам- как кучето се настройва за разходката?Възбудено ли е ,когато напуска дома?....И отговорът е -да.Съветвам ги домът да се напуска тогава,когато кучето е спокойно.Ако при подготовката забележите,че то е „напушено”,поседнете в коридора и изчакайте то да се успокои.Може да се обърнете с гръб към него,настрани,или да гледате в друга посока.Когато кучето се успокои,станете,помолете го да седне,спокойно му сложете повода и излезте.Това се прави без излишни монолози и поучения.Ще забележите,че ако е спокойно,кучето няма да реагира толкова бурно на ставащото навън.Ние с кучето ми се свикнали , че преди да излезем то трябва да седи и чака,докато не отворя вратата.
В кооперацията ни живеят плъхове.Срещаме ги,когато преди разходка изхвърляме отпадъците.Миризмата на плъховете възбужда Дуся толкова,че дори да я махна от мястото им,трудно я удържам на подова.Затова тя не идва с мен до контейнерите,или се стреме да я отделя ако забележа ,че преди разходката тя иска да иде при плъховете.Тогава излизането ни е много по-приятно.
Млада госпожица се оплака,че кученцето й (Доберман) играе с котенцето толкова грубо,сякаш се готви да го убие.По-късно разбрах,че то е много чувствително и лесно се възбужда.Грубостта му породена към котето се проявява по време на необузданите игри.След като успя да създаде по-спокойна обстановка,младата госпожица успя да сприятели малчуганите.
ЗА СПАСЕНИТЕ КУЧЕТА
Ако имате куче от приют или такова спасено от живота на верига,спестявайки му дългото заточение,ако имате куче изпитвало отчаяние,било е подтискано,също може да забележите силна възбуда.Тя може да изрази в деструктивно поведение,неспирен лай,хиперактивност,имитация на полов акт,бурни игри и т.н.Както вече споменах,кучето е било в среда лишена от дразнители,или е било ограничавано от нормален емоционален живот (изпитвало е страх,болка,лишавано е от социални контакти,гладувало е,подлагано е на необичайни дразнители,т.е. получавало е психични травми).
Не е необходимо да наказвате кучето и да търсите начини за корекция на всяко „нарушение” – по-добре му дайте възможност да се успокои,да „пусне корени” на новото място.Чак след това започвайте да лекувате психичните травми и да го възпитавате.
User's Signature

Всеки има кучето,което заслужава...
https://www.facebook..._homepage_panel
https://www.facebook...34862426717095/

#2 Потребителят е офлайн   starrkopf Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1117
  • Регистрация: 10-February 11
  • Gender:Male
  • Location:Pleven
  • Interests:All You Need is Love

Публикувано: 19 October 2021 - 07:09 PM

КУЧЕТО СЕ НУЖДАЕ ОТ ВПЕЧАТЛЕНИЯ



Както знаете,кучето притежава пет органа на чувствата – за нормалното самочувствие е нужно тези органи да бъдат стимулирани от околната среда,като така те създават най-различни емоции.Куче,чийто живот е изпълнен с положителни впечатления и емоции,се чувства здраво,в него се запазва интереса към живота,социалните връзки постоянно се подобряват – в т.ч. и със стопанина.
ОСЕЗАНИЕ
Кучетата са много чувствителни към докосване.Тази чувствителност е заложена генетически и е различна за всяко животно.На нея се дължи комуникацията,основана на докосването.Също като вълците,кучетата се докосват от време на време,лижат си устните (бърните) едно на друго,майката облизва кученцата си.Така от една страна се заздравяват социалните контакти между животните,от друга –в организма на всяко от тях се произвеждат хормони,поддържащи вътрешното равновесие и доброто настроение.Затова на нашите кучета са необходими ласки.
Но тук не става дума за тези ласки,с които много дами извън всякаква мярка „даряват” своите дребосъци.Кучето не трябва постоянно да се стиска и мачка –това го мъчи.Става дума за моментните,кратките,нежните погалвания .Тяхното значение ( също както и в групата),говори на кучето :”Това съм аз!Ние сме заедно,ние сме членове на една група!Виж колко е хубаво,че сме заедно!”
За да не се чувства кучето пренебрегнато е достатъчно един-два пъти дневно да седнете до него за няколко минути,да го погалите нежно,говорейки му тихичко някакви ласкави думи.Случва се понякога кучето само да идва ,търсейки ласки.Тогава не го игнорирайте,отделете му няколко секунди и го погалете.И много скоро ще забележите,че даже такъв ,на пръв поглед незначителен контакт,Ви доставя радост : разпускате се,настроението Ви се повишава,в душата Ви запламтява огънчето на радостта.
Кучето трябва да се гали с бавни,леки движения,започвайки отдолу нагоре.
ОБОНЯНИЕ
За кучето е много важно да души.Областта в мозъка отговаряща за обонянието е толкова голяма,че то може да се нарече основен орган на чувствата.Миризмите дават на кучето не само сведения за околната среда – те му дават също и много положителни емоции,необходими за неговото преживяване,както и стимулират мисловните му процеси.
На тази основа е създадено самостоятелно направление в тренировъчния процес,целта на което е да развива мисловните способности и да възстановява психиката на животното от стреса.
Ние често забравяме да дадем на кучето възможността да души.Когато се връщате в къщи с пълни чанти,кучето може да поиска да се „запознае” с тях и да ги изследва с нос.Не го отблъсквайте –дайте му да задоволи интересът си.Даже може да го погалите,да му разкажете нещо за чантите.За няколко секунди всичко ще приключи,кучето ще е доволно,а Вие ще останете с един приятен спомен.Нужно е обаче по време на подушването то да е спокойно,не да се нахвърля върху Вас.
По време на разходките оставяйте на кучето време и места,където то да може да проучи различните крайпътни миризми и да се запознае със събратята си.Водете го на такива места,където то да е в състояние да се отпусне и да се намирише на воля с естествени миризми,например в гората.Тогава или го пуснете свободно,или дължината на повода да е такава,че кучето спокойно да души.Често съм виждала как кучета водени на къс повод (1-1,5м),постоянно теглят за да помиришат земята или края на пътя,но стопаните не разбирайки техните нужди (т.е. защо кучето тегли),им се карат и дърпат повода.Ако те имаха предвид всичко това и водеха кучетата си с по-дълъг повод,този неудобен проблем щеше да е решен.Много стопани не издържат на кучешкия „интерес” за подушване на определено място на земята ,карат им се и ги дърпат след себе си.Можете да ми вярвате,на кучето са необходими само няколко секунди за да проучи нечии миризми и това забавяне с нищо не би нарушило плановете Ви : поспрете за малко и изчакайте кучето.Естествено ако кучето кучето ми е било пуснато свободно за два часа в гората,а на връщане то продължава да души спирайки се до всеки храст,мога да му кажа „Не!” да му покажа,че трябва да продължим,тъй като миризмите няма да свършат и то ще има възможност да го прави и нататък. Важното е да се погрижа в кучето ми да има равновесие,т.е. да е задоволено откъм миризми и тяхното изучаване.Тогава вече аз мога в даден момент или ситуация,когато наистина трябва да побързам да му кажа „Не!”.
Когато вървите с кучето си из града,забележете как то чрез изостреното си обоняние се отнася към градските миризми,например към автомобилните газове.Затова не изисквайте от него пълно послушание.Аз се старая да не разхождам кучето си покрай пътното платно.
Следете миризмата излизаща от кучето Ви!
Доколкото стреса и лошото хранене променят химията на организма,мога твърдо да кажа,че ако кучето Ви мирише лошо,трябва да смените храната или да потърсите причината за стреса.
СЛУХ
Известно е ,че кучето притежава тънък слух,освен това: кучетата както и други животни по определен начин интерпретират звуците с различна височина и сила.Затова широките и високи звуци,произнесени с радостен тембър,за тях означават радост и похвала.Обратно – ниските,кратки звуци,означават недоволство,агресия и пречат на кучешкото поведение.Често повтаряните звуци от средния регистър стимулират кучето,забързват действията му. Писъците дразнят кучетата,затова с тях трябва да се говори с радостен тон.Той може да служи за похвала във всяка ситуация,а в същото време ниският тон може да е израз на Вашето недоволство. Например ако не искам кучето да гони мухата,аз му казвам с нисък и кратък глас : „ДУ-СЯ!”,като наред с това пляскайки се по крака го викам при себе си и го го моля да седне.Същото правя и когато искам да му отвлека вниманието при опитите за качване на дивана ( прекъсване чрез нисък тон + молба за алтернативно действие).
Веднъж при мен дойде за съвет стопанката на сляпо куче,с молба да я науча как да подобри контактите си с него.Когато разбра „мощта” на човешкият тембър,тя скоро се научи как точно да се обръща към кучето,за да може то да знае какво да прави.Шепотът й в комбинация с командата „Седни!” успокояваше кучето,когато то се възбуждаше.И още – стопанката успяваше чрез гласа си да подкрепя кучето в трудни ситуации,считани от него за опасни.Така кучето се научи да преодолява препядствия -да слиза по стълби.
За кучетата е важно да се разговаря с тях.Това може да е рядък,но спокоен монолог на стопанина или просто обяснение,свързано с някаква ситуация,но в никакъв случай реч наподобяваща картечен откос или писъци от трета октава нагоре.Най-добрият вариант е спокойният и мек говор в средният диапазон.И тогава кучето ще се заслушва повече в говора Ви ,ще разбере че общувате именно с него,а това би го накарало да „разбере” ,какво му казвате.
Кучетата не обичат силна музика,защото те я чуват в пъти по добре от нас – имайте това предвид,когато пускате в къщи музика!Ако кучето се възбуди от от шума на гостите Ви или силна музика,оставете го да се уедини.
Кучето не харесва градските шумове- не го разхождайте покрай пътното платно,а ако все пак се наложи,не изисквайте пълно послушание.В такава обстановка нервната система е пренатоварена,даже и пренапрегната докрай .Кучето може да се изплаши и ще му бъде трудно да внимава с Вас и да изпълнява команди.
Силният,груб и енергичен глас на стопанина може да изплаши кучето и да забави действията му.Защо тогава мнозина считат,че именно така трябва да се говори с него? Остава само да се надяваме,че както стопаните,така и треньорите най-накрая ще научат основните сведения за кучетата и ще разберат,че „общувайки” с такъв тон (особено по време на тренировки),самите те поставят препятствия
в който разбиват челата си, обвинявайки ги в непослушание ,говорейки за „необходимостта от наказание”.
ЗРЕНИЕ
За кучетата също както и за хората зрителните впечатления са много важни.Извеждайте кучето в гората или на полето- нека то да види природата,другите кучета и животни,не само градът и стените в жилището.
Научно е доказано,че благодарение на идентичната с човека структура на мозъка,кучето реагира на светлинните вълни точно така,както и хората.Затова цветната терапия се използва при кучетата с такъв успех,както и при хората.
Устройството на кучешкото око се различава от човешкото.Кучетата не виждат предмети намиращи се на голямо разстояние – от такова разстояние те виджат по-добре движение,затова когато повиквате кучето отвалечено от Вас на голямо разстояние,е необходимо да се движите.В тъмнина кучетата зле различават предмети и други кучета.Случва се в тъмната част на деня кучето Ви да не разпознае дори познато куче,възможно е даже да се възбуди и да стане агресивно,докато кучето не се приближи и то не го познае.Много пъти съм забелязвала,че в тъмното,на светлината от уличните лампи,кучетата показват едно на друго много по силни и ясни успокояващи сигнали, отколкото на светло –например,вместо облизване и обръщания на главата,кучето може да легне в очакване на своя събрат.Стопаните би трябвало да обръщат внимание на това и да отчитат тези особености на кучешкото поведение в тъмното,а не да ги увикват заради внезапно спиране или раздразнение.
ВКУС
Кучето трябва да се храни с разнообразна храна,с различни вкусове,като те да са естествени,а не изкуствени.Вие също не бихте могли цял живот или даже няколко дена поред да се храните с една и съща храна.Еднообразното хранене и особено това с консерви или сухи храни, са причина за сериозни нарушения в храносмилателната система и психически разстройства в животното.
User's Signature

Всеки има кучето,което заслужава...
https://www.facebook..._homepage_panel
https://www.facebook...34862426717095/

#3 Потребителят е офлайн   starrkopf Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1117
  • Регистрация: 10-February 11
  • Gender:Male
  • Location:Pleven
  • Interests:All You Need is Love

Публикувано: 19 October 2021 - 07:11 PM

Странни опити за подобряване на контакта с кучето



За социалното значение между човека и кучето знае всеки. На всекиго е известно, че качеството на съвместния живот с кучето, зависи от качеството на общуването с него. Въпросът, как да постигнем добро общуване, като че ли се поставя много по-често отколкото всички други въпроси по отглеждането на кучетата. Може да изглежда странно, но различните кинолози по различен начин определят какво е това контакт. За едни от тях контактът е - поглед между двама в очите или физическо докосване. За други - той е взаимоотношение с кучето, базирано на добре изработени команди, съвместна работа с кучето. Всеки от нас разбира, че социалният контакт - това е вътрешна връзка между два индивида. Внимание по отношение на някому не предизвиква друго освен чувство за дълбока привързаност, интерес и доверие. Тези чувства именно водят към желанието за създаване и поддържане на контакт. Той (контактът) не бива да се създава, предизвиквайки страх, болка или някакви липси, но за кучетата може "да се направи изключение": мъчейки се да предизвикат в кучето общуване чрез помощта на "обучението", тоест физически, макар от гледна точка на биологията, кучетата както и всички други живи същества са способни да подобряват общуването самостоятелно.
Съществуват много методи, които трябва да осъществят връзката между кучето и стопанина. Така например кучетата ги обучават, че без стопанина околната среда е опасна. Само кучето да се отдалечи от стопанина, треньора или самия стопанин го подлагат на въздействието на неприятни или плашещи дразнители, карайки кучето отново да се връща към стопанина. Например - подават електрическо напрежение или използват анонимно наказание. Друг метод - давайки възможност на кучето да общува единствено тогава, ако то се държи така, както желае стопанина или получавайки награда единствено за добрата си работа. Естествено всяко куче ще се постарае да угоди на стопанина, за да получи възможността да напусне мястото на продължителна изолация - за кучетата тя е непоносима. Друг известен начин е кучето да се поставя в тъмно помещение. И само веднъж на ден вратата към помещението се отваря и на кучето се хвърля храна. След известно време кучето се оказва готово да изпълни всяко желание на стопанина, само и само да остане заедно с него. Работейки по тази "методика", стопанина смята, че контакта му с кучето е отличен.
Други смятат, че използвайки положителния метод за създаване на контакт свързан с някой ценни за кучето ресурси, то получава единствено присъствието на стопанина, или само от него. Но за да работи тази методика на кучето предварително се създава дефицит от важни за него ресурси. В курсовете един треньор помолил своите клиенти да съставят списък на десетте най-любими занимания и лакомства на своите кучета. След това той обявил пред всички, че именно тези ресурси кучето никога не трябва да получава ей така. Те трябва да излизат от стопанина, за да може кучето да ги свърже с неговото присъствие.
Като цяло за добър се счита метода на съвместна дейност между човека и кучето. И все пак мнозина избират за такъв вид сътрудничество занимания, удовлетворяващи единствено човека. Желанията и възможностите на кучето се игнорират. Пример - стопаните принуждават кучетата да се занимават със спорт, да тичат след велосипеди, да тичат след топки или фризби и др. Друг аспект "от работата” за сплотяване между човек и куче са тренировките за внимание, за повишаване на вниманието към действията на стопанина. Кучето се наказва за това, че то прехвърля вниманието си на нещо друго. Инструмент за тази корекция е силното дърпане на повода. Други се крият, за да предизвикат в кучето страх от самота. Някои ходят с кучето напред-назад рязко сменяйки посоката: ако кучето отклони вниманието си, го очаква неприятно чувство предизвикано от непредсказуемоста на стопанина. Мнозина се опитват да въведат начини за изграждане на контакт и постигане на внимание в кучето водени от убеждението, че ако стопанинът се държи като лидер, то кучето автоматично започва да изпитва към него доверие и да му се подчинява. За това те се стараят всячески да се представят като лидери използвайки за това похвати, които по тяхно мнение използват и вълците. От тази гледна точка всички начини за въздействие върху кучето се считат за напълно оправдани. Така например разтърсването на врата трябва да имитира поведението на майката; притискането към земята дългото взиране в очите на кучето, стискането на челюстите трябва да имитират поведението на алфа-вълка и т.н. Счита се, че алфа-вълците са длъжни да игнорират своите подчинени, затова стопанина се старае да не гледа в кучето или да не разговаря с него.
Първо кучетата не са вълци, а съвсем друг вид животни, отделили се от тях преди повече от 30 000 години и развили се самостоятелно. Но дори и да приемем, че кучетата са като вълците, от целия репертоар на тяхното поведение се споменават изключително агресивните начини на общуване. Животните ги използват много рядко и то за премахване на връзката с тези, с които те не искат да си имат работа - да прогонят нежелания член от глутницата или да прогонят конкурент. Някои похвати се използват за постигане на съвсем други цели. Например разтърсването на врата използват не като средство за възпитание, а за убийство на жертвите, така че опитите за представяне на себе си като водач "по вълчи" не са нищо друго, освен крайно агресивно поведение. В резултат на използването на "вълчите" методи кучето започва да се страхува от стопанина и да избягва да контактува с него. За да се поправи тази ситуация се използват много начини как да се принуди кучето да комуникира въпреки страха. Още повече именно този отказ от комуникация, отново се обяснява като опит на кучето да доминира. И така се поставя началото на порочния кръг на страха и наказанието, който не рядко води до катастрофа.
Друго разпространено мнение: оказва се, че за да се превърне в лидер на човек му помага засиления контрол върху кучешкото поведение. Стопанинът определя всичко, което е позволено или забранено за кучето и го наказва за поведението му, което не му харесва - даже ако това включва движение или поглед встрани. Начините целящи създаване на контакт и привличане на кучешкото внимание с помощта на обучението нямат край. И всички те са свързани с повишаване нивото на стреса в кучето. Често се случва да травматизират кучето само затова, за да предизвикат в него характерното за посттравматическия синдром усилване на вниманието към околните явления. Резултатът от тази работа е повече от скромен. Контактът, който е търсен така и не е постигнат. Вместо него остават куп проблеми и въпроси. Най-добрият и единствен начин за създаване на трайна връзка (контакт) с кучето и привличане на вниманието му, това е да се отнасяме с него внимателно, както с любим член от семейството. Много бъркат в мисленето си, че кучето е същество примитивно, лишено от чувства и разум. От друга страна също пречи и липсата на конкретни знания за вътрешното състояние на кучето.
User's Signature

Всеки има кучето,което заслужава...
https://www.facebook..._homepage_panel
https://www.facebook...34862426717095/

#4 Потребителят е офлайн   starrkopf Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1117
  • Регистрация: 10-February 11
  • Gender:Male
  • Location:Pleven
  • Interests:All You Need is Love

Публикувано: 19 October 2021 - 07:13 PM

ЕЛЕКТРОННИТЕ НАШИЙНИЦИ : ЗЛИЯТ ТОК


Много често в резултат от обучението с помощта на електрически нашийник ,поведението на кучето става напълно непредсказуемо и неуправляемо.Обикновено стопаните не се замислят над истинската причина за нарушеното поведение и го коригират използвайки още по-твърди мерки.
В много страни от западна Европа електрическите нашийници са забранени със закон заради научно доказаната вреда,която нанасят на физическото, психичното състояние и здравето на кучето.В Австрия забраната е в сила от 2005г.,в Германия – от 2006 . В САЩ за забраната на такива устройства се обявява най- влиятелното обединение на треньорите на кучета APDT,активно подкрепяно от стопани на кучета.
И въпреки това , дори сега съществуват хора,отхвърлящи наличните факти и продължаващи да доказват „ефективността” от използването на електрическите нашийници.
АРГУМЕНТИ НА ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ НАШИЙНИЦИ,КОИТО МОГАТ ДА УБЕДЯТ НЕПОДГОТВЕНИЯ СТОПАНИН.
• Електрическият ток е достатъчно слаб и въздействието му не травмира кучето.
• Въздействието на тока има задачата единствено да създаде в кучето негативна асоциация с конкретното действие,от което трябва да се отучи. И като пример се дава теорията на И.Павлов за условните рефлекси.
• Ел. Нашийници се препоръчват като най-ефективното средство при обучение.
• В редица случаи използването на ел.нашийници се препоръчва като „последен шанс за решаване на проблемно поведение”.
• Обучението с ел.нашийник се счита за бърз метод при обучение на кучета; представя се цял списък с т.нар. „предрасъдъци”, „опровергани” с помощта на допълнителни аргументи.
• Твърдят,че ел.нашийници са дотолкова добри,че ги използват най- добрите треньори по света.
НАБЛЮДАВАНАТА РЕАКЦИЯ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕЛ.НАШИЙНИК
По думите на самите защитници ( на ел.нашийници),в момента на токов удар „кучетата отскачали от фигурантите и започвали да бягат около тях, или към стопанина. (Екатерина Вилкова,статия „Митовете и истината за електрошоковите нашийници”). По думите на други очевидци, получавайки неочакван токов удар,кучетата пищели, губели ориентация, дълго време оставали потиснати.
Професорът от Университета в гр. Кил (Германия) Дорит Федерсон-Петерсон провела серия от етологични наблюдения върху поведението на кучета,подложени на въздействието на ел.нашийници в процеса по корекция на поведението ( кучетата ги отучвали от бягство от стопанинът).
Поведението на кучетата преди и след стимулацията с електрически ток се различавало кардинално. Особено се отличавало поведението на кучетата по отношение към стопанинът : с изключение на едно куче, всички останали животни се станали боязливи , движели се неспокойно, не желаели да остават в близост до стопанина, постоянно се мъчели да избегнат контакта с него. Един Ротвайлер преди стимулацията чувствал увереност в себе си, а когато бягството му било преустановено чрез токов удар,запазил тази увереност и при втората тренировка, но станал раздразнителен и агресивен. Друго куче, Ризеншнауцер,било дотолкова потиснато,че било невъзможно с него да се установи какъвто и да е контакт. То отишло в един ъгъл и станало апатично. Друго куче бягало панически на зиг-заг по цялата тренировъчна площадка,стараейки се да избяга и през цялото време скачало върху оградата. При повечето животни се наблюдавало неуверено поведение,те избягвали всички дразнители,които в началото на тренировката не предизвиквали страх в тях.
Как ел.нашийник въздейства на физическото състояние на кучето?
По много параметри въздействието на ел.нашийк съвпада с това на други видове нашийници,използвани с цел механична корекция на кучешкото поведение : строги нашийници, строги нашийници –душачи, „Антилай” нашийници и др.
Тези нашийници въздействат върху най- чувствителната област на кучето – шията , където са разположени жизнено важни артерии. Кучетата, както и всички останали животни особено пазят тази област и всяко въздействие върху нея ,особено от електрически ток предизвикват паника и много бързо травмира психиката. Силният и рязък натиск върху шийните прешлени и гърлото на кучето нерядко нанася съществена вреда на физическото му здраве ( вж. Андерс Халлгрен. Поведенчески проблеми – или болка в гърба? Превод от англ. – Издателство Догфренд Пъблишерс,2008).
Строгият нашийник,ел.нашийник,нашийникът „Антилай” и др. причиняват болка на кучето. Силата на тази болка можете да почувствате ако си сложите на ръката и го затегнете (дръпнете),или натиснете „червеното копче”,т.е. направите с ръката си това,което правите с шията на кучето си.Специални изследвания показват,че от строгите нашийници под козината на кучето остават рани от шиповете,а натиска от нашийника върху шията при дръпването ,може да доведе до сериозни увреждания както на шийните прешлени,така и на други части от скелета.
Ясно е,че последиците от ел.нашийници са още по-ужасни. Използването им може да предизвика нарушения в централната нервна система.В изследванията се отбелязват следните разпространени нарушения в поведението и заболявания :
Създаване на дискомфорт,понижаване на интереса към заобикалящата среда, липса на желание за игра и общуване със социалните партньори, равнодушие към всичко случващо се,апатия ,опит за бягство,неврози,разстройство на стомашно-чревният тракт,състояние на безпомощност,обща потиснатост, понижаване на апетита и телесното тегло,безсъние.Постоянният стрес довежда също и до понижаване на имунитета и сърдечни заболявания.
Как ел.нашийник въздейства върху психиката на кучето?
Треньорите считат,че кучето винаги асоциира токовият удар именно с нежелано поведение,който го кара да го прекрати.На този принцип е построена тренировката с ел.нашийник.И като че ли за по-голяма убедителност,те (треньорите) подкрепят това с теорията на И.Павлов за условните рефлекси. В същото време по някакви причини ( дали заради неудобство или поради незнание) те не споменават за други не по-малко важни аспекти от кучешките възприятия,които се тиражират в интернет пространството в полза на употребата на ел.нашийник.
1.Ел.нашийник блокира умствените способности на кучето.
Кучето – това е сложен организъм,оборудван с мощен инстумент – мозъкът,който принципно не се отличава от този на хората. И по време на една тренировка и в ежедневието,кучето постоянно се старае да наблюдава обстановката и да взема решения,за да се държи по съответният начин.Затова то се доверява на сетивните си органи и разнообразните комуникативни възможности.Действията му са продиктувани (от една страна) както от вече натрупаният опит,от друга са тясно свързани с моментното му състояние : здравето,емоциите,нивото на стрес.Освен това кучето като социално животно,непрекъснато се старае да разбере,какво искат от него социалните му партньори...
Така,че мозъкът му е въвлечен в сложни процеси,с които той се справя великолепно - ако кучето е спокойно,чувства се добре и има достатъчно свобода за безпрепядствено решение на поставените задачи. Иначе казано – кучетата ни не са тъпи механизми,а активни,мислещи и чувствителни социални партньори.В това е разликата между тях и оръдията на труда.
И все пак мнозина (дори на сегашния етап) искат да се намърдат в този естествен механизъм и да да го заменят с нещо свое,защото той им е непознат,а и честно казано нямат много желание да изучат...Затова „даряват”кучето с електрически ,строги и други нашийници. В резултат на това гениалният кучешки мозък способен на чудеса,се натоварва със стрес и работи частично. Както показва практиката,това не води до нищо добро....,но виж проблеми създава.Так,че трудът свързан с обучението на кучето може да доведе до уродлив резултат,когато вместо едни се появят други проблеми,а „успехите” могат да се превърнат в травми.
Куче работещо под влиянието на токови удари,не може да се съсредоточи , да разбере и изпълни дадена задача. Вместо това то се концентрира единствено върху действията,позволяващи му да избегне токовият удар. Така естественият кучешки потенциал за обучение остава неизползван и то заприличва на послушен роб.
2. Въздействието на ел.нашийник често води до фобии.
Не е задължително кучето да асоциира токовите удари с нежелано поведение.Те могат да доведат също и до асоцииране с друг обект от околната среда,върху който е било съсредоточено вниманието по същото време. И как да се определи това, ( с кой обект или дразнител кучето ще свърже моментното си поведение) като по време на удара върху сетивните органи въздейства цяла гама дразнители ( звук от прелитащ самолет,птичите песни, светлината,видът на минувачите,различните на предметите около него). Като резултат в кучето може да се породи страх към някой съвсем неутрален предмет.
3. Използването на ел.нашийник довежда кучето до постоянен стрес.
Куче обучавано с помощта на ел.нашийник,никога не знае кога ще го застигне нов токов удар.Затова то може да остане в постоянно напрежение,очаквайки поредният внезапен удар.Това състояние може да се сравни с това, сякаш от време на време човек усеща схващане на крак.Тогава той много скоро ще се почувства неуверен и нещастен,мислите му ще се насочат единствено към предпазливо очакване на внезапната болка. Според резултатите от психологични изследвания,това състояние оказва толкова силно въздействие,че може да се сравни с изтезание.
В програмата за изследване на поведенческите проблеми при кучетата,много западни специалисти включват тест за определяне на това как методите на обучение влияят върху психиката на животното.Кучета тренирани с помощта на ел.нашийници и нашийници „Антилай”,не рядко се страхуват от неутрални явления,така също могат да изглеждат прекалено смирени,потиснати или агресивни. Немската треньорка К.ф.Райнхардт ( училище animal learn,Германия) дава сведения за това,как кучета тренирани с помощта на нашийници „Антилай”,се страхуват от шумящият звук при отваряне на бутилка с газирана минерална вода.
Защо все още съществуват защитници на ел.нашийник?
Много стопани на кучета съзнателно или интуитивно са против използването на ел. нашийник, изхождайки от личен опит,разбирайки че токовият удар е неприятен и даже опасен не само за тях,но и за кучетата им. Всъщност това не рядко се знае и осъзнава и от специалистите.
Защо все пак се използват ел.нашийници?
1.Заради ниската квалификация на треньора, недостатъчните (по-скоро липсата на знания – вметка от българския преводач) знания от страна на стопаните за въздействието на ел.нашийници и липсата на критичност по отношение на препоръките както от продавачи,така и от треньори.
В треньорските среди все още са много онези,работещи с остарели методи. Техните аргументи в защита на ел.нашийници (даже и когато те са искрени) както и преди се свеждат до интерпретиране на различните мотиви за поведението на кучето и начините за тяхното решаване (става дума за проблемно поведение на кучето) както в миналото. Те предлагат ел.нашийник защото не са запознати с други алтернативи при обучението или отказват да ги използват в практиката .
2. Равнодушието към кучето породено от инерцията на системите за обучение.
Самият факт,че развиването на мисленето в кинологията вече е отишло далеч от грубото насилие и досега не вълнува мнозина треньори...Усилията им са насочени единствено към материално облагодетелстване от добре функциониращата система курсове на обучение.Последствията от въздействието на жестоките методи не ги вълнуват и интересуват,както и ловците не се вълнуват от писъците на жертвите.
3.Опит за постигане на неестствено високи резултати от кучето.
Днес голяма част от привържениците на ел.нашийници са спортистите,стремящи се към постигане на високи резултати на състезанията по послушание и защита ( да не забравяме и ловните изпитания – вметка от българския преводач),които иначе са невъзможни за кучето,работещо по своят естествен биологически режим. Токовите удари са един вид „система за изстискване и на последната капка пот” от кучето. Последствията от такава тренировка (обучение) покрай постигането на спортните цели на стопанина,се превръщат във физически и психически травми за животното.
4. Електрическите нашийници са изгодна стока.
Ел.нашийници се отнасят така да се каже към едни от малкото стоки на зоопазарът,чиято цена е висока. И именно заради това тази търговия процъфтява – защото много стопани не са запознати с психологията на своите домашни любимци.
Извод. Проблемът с поведението на кучето винаги е признак за неговото състояние. За разлика от миналото, днес ние знаем много повече за кучетата за да разберем мотивите за поведението им и да реагираме по такъв начин,че да сме в състояние да го отстраним.Така също можем да научим кучето на алтернативно поведение и да подсилим още връзката със стопанина. Използването на ел.нашийник е ехо от времето, когато сведенията за кучетата са били оскъдни и тогавашните дресьори не са могли да измислят нищо по-добро като средство за принуда. С помощта на ел.нашийник е невъзможно да се решават проблеми,а само да се травмира кучето.
User's Signature

Всеки има кучето,което заслужава...
https://www.facebook..._homepage_panel
https://www.facebook...34862426717095/

#5 Потребителят е офлайн   starrkopf Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1117
  • Регистрация: 10-February 11
  • Gender:Male
  • Location:Pleven
  • Interests:All You Need is Love

Публикувано: 19 October 2021 - 07:31 PM

Стресът при кучетата


До неотдавна състоянието на стрес при кучетата практически не се изучаваше. Това беше сфера, която традиционно се причисляваше към ветеринарната медцина и не се свързаваше с кинологията, макар че на практика цялата нейна история, може да се нарече история на стреса при кучетата.
Живот в клетка (от раждането до смъртта), на верига, социална изолация, наказания, строги нашийници и дърпане на повода, обучение на шумни и неподходящи места, изпълнени с други кучета – това е само кратък списък на причините, предизвикващи стрес. Спомнете си разпространеното мнение, че с кучето трябва да се разговаря използвайки груб, нисък тембър (глас), да се държи в страх „за да се подчинява”, да се насъсква по време на обучението за т.нар. „куче-пазач”, или един от „най-успешните” митове на човечеството – за доминиране на кучето в семейството! Да не говорим и за последствията от неумелото развъждане. Всички тези методи са толкова разпространени и обичайни, че се приемат едва ли не като даденост.
Ние не се замисляме особено на какво обричаме куетата си, защото сме свикнали с тяхното търпение и привързаност към стопаните – техните най-близки социални партньори: кучето не избира дом, където да живее, а междувременно човек „уморен” от проблемното поведение на своя любимец, често прибягва до всевъзможни средства за потискане: корекции, наказания, или даже умъртвяване. Но стреса при кучетата не преминава без следа: успоредно сфизическите заболявания, той се явява като най-честата причина за нарушения в поведението. Затова темата заслужава особено внимание не само за ветеринарите, но и за всеки общуваш с кучета – бил той стопанин или специалист. Изследванията, проведени през 2002г. от група немски и норвежки кинолози под ръководството на Тюрид Ругос показаха, че кучетата са много чувствителни към всичко около тях.
В състояние на стрес те могат да изпаднат дори от най-незначителните фактори, като позата на тялото, начинът на движение и гласът на стопанина, липса или излишък в комуникацията, присъствието на друго (чуждо) куче в къщи, недостатъчна или прекомерна физическа и (или ментална) активност, силната музика и много други.
Микросигналите или т.нар. успокояващи сигнали, изразяват и най-малкото вътрешно напрежение при кучето. Ако вътрешното напрежение се засили и се запази достатъчно дълго, стресът започва да се проявява във вид на по-съществени изменения в поведението: кучето става възбудимо или потиснато, разсеяно, проявява агресия, започва да гризе мебели или други (нехранителни) предмети, много лае, трудно се обучава, водено на повод е неспокойно. Наред с много други фактори, причиняващи стрес при кучеата, изследователите са определили 40 признака на стрес, с чиято помощ може да се установи той, както и да се намери причината за проявата му. Интересното е, че много поведенчески прояви причинени от стреса, традиционно се причисляват към проблемното поведение. В резултат на това за премахването им се използват корекции, в т.ч. грубо отношение, непосилно обучение и използването на различни механизми.
Например необузданият лай до вратата, предизвикан от страх преди появата на непознати хора, се „коригира” с ел. нашийник или нашийник „Антилай”, вместо да се създаде в кучето състояние и чувство на безопастност, като по този начин се научи да не се страхува от гостите.
Друг пример: треньорът съветва стопанина няколко дни да игнорира кучето ако то гризе мебели, като го оставя в къщи само. Така куче, скучаещо или боящо се от самота, става още по-страхливо и неуверено.
Нарушеното сексуално поведение се счита за „доминиране” и кучето се коригира с помощта на алфа-нападения и всевъзможно потискане на неговото желание. Стресът, който то изпитва при такова „обучение” неминуемо води до още по-сериозни поведенчески проблеми, а понякога и до смърт.
Опитите на кучето да взема и яде отпадъци на улицата, заедно с други причини, също може да е проява на стрес.
Много от признаците на стреса ние считаме за обикнивени заболявания и търсим помощ при ветеринарният лекар, макар здравето на кучето да не се нуждае от него, а просто от премахване на причините за стреса. Например алергията, пърхота, падането на козината, нарушенията в храносмилателната система, могат да са предизвикани от социалният стрес в семейството или заради напрегнати мероприятия. Друг случай описан в раздел консултации в един от кучешките Интернет-сайтове: кучето показало наведнъж няколко симптома на стрес – непрекъснат лай в къщи (като обект на „карането” били дори издаващите шум битови уреди) в съчетание с превъзбудено състояние по време на разходка и ниски резултати по време на обучението. При това стопанката съобщила, че кучето с месеци оставало само в къщи по 10 часа, затворено в кухнята и излизало на разходка два пъти дневно за 20 мин. Всички поведенчески проблеми се явяват очевидни признаци на стрес, предизвикан от постоянно физическо и ментално ненатоварване на животното, така също и заради надостатъчен социален контакт. И все пак тези при тази консултация описани нарушения се разглеждали като отделни проблеми. Това не е за учудване, защото всъщност не се взимало предвид влиянието на стреса като фактор за изменение на кучешкото състояние, а целта била възпитанието и „туширане” на кучешките амбициии. Затова на стопанката била предложена корекция на поведението с помощта на обучение и наказание. Реакцията на стопанина на такова поведение, без да се отчитат истинските причини за него, може да доведе до безкрайна верига не само безполезни, но и често вредни за кучето мероприятия.
Голяма част от факторите на стреса при кучето създава именно стопанинът и едва малка част от тях са наистина естествени. Например, много кучета се страхуват от гръмотевици или пиратки, отиването при ветеринаря или фризьора, тежко понасят отсъствието на близък от семейството и т.н. Тук печели онзи, който е създал най-силна връзка и контакт с кучето, винаги се е старал да го предпази от ненужния стрес в ежедневието, бил е винаги внимателен с него и не го е подлагал на мъчения, свързани с тежки тренировки и наказания по време на обучението. Ако кучето бъде сполетяно от някакво нещастие, то е способно да го преодолее без да се травмира. И не само това - имайки доверие на стопанина, дори в такива моменти кучето нагажда поведението си спрямо неговото. Това идва да покаже, че човек може да успокои кучето, като просто е спокоен. И само в изклютелни случаи (като неуправляема паника) възниква необходимост от подкрепа чрез успокоителни средства. Винаги трябва да помним и знаем повече за възприемчивостта на нашите кучета. Живеейки с нас в този сложен за тях човешки свят, те се стараят да направят всичко, което искаме от тях. Те се стараят да ни разбират и много ни ценят като социални партньори. За разлика от дивите животни, кучетата търпят грешките ни, но точно като нас, те притежават високоразвита и възприемчива нервна система. Затова точно както и ние, те могат да изпитват и страдат от стрес. Чудно е, че за това не сме мислили преди!
Малкозабележими признаци на стрес при кучетата
Списъкът на признаците и симптомите на стреса са известни на мнозина, но на практика знанията за него както и преди се използват рядко.
Малкозабележими признаци на стрес: моментални реакции
*Тежко дишане
Бяхме на гости при съседи и наблюдавахме как кучето им отначало се вълнуваше, когато разговорът помежду ни стана по-разгорещен. Ние не се обиждахме – обсъждахме някаква тема доста разпалено, използвайки и жестове. Кучето ни гледаше, после седна с разтворени лапи; дишането му се учести, сякаш всички слънчеви лъчи бяха насочени към него. Щом забелязахме това и започнахме да говорим по-тихо, кучето отново се успокои.
*Изтръскване
Кучетата се тръскат не само след изкъпване, или в стремежа да махнат прах от тялото си. Изтръскването служи и за разпускане след стрес. За да разберете какво е развълнувало кучето, обърнете внимание в коя ситуация то го прави. Много кучета се изтръскват, ако стопанинът изведнъж смени обичайният маршрут, без да предупреди с дума или жест намерението си. Неприятните срещи с хора или други кучета също предизвикват това желание (като това се наблюдава не само при кучетата, но и при други животни и хора). Кучето може да се изтръска, наблюдавайки неприятна сцена на улицата (ако друг стопанин се държи лошо с кучето си), или виждайки как хора се прегръщат, нарушавайки (от кучешка гледна точка) индивидуалната дистанция.
*Търкаляне в тревата
Като цяло кучетата се търкалят в тревата от удоволствие. Но и не само: стреса предизвиква сърбеж. Търкаляйки се в тревата, кучетата се чешат и снемат от себе си напражението. В състояние на възбуда или достатъчно силен стрес, някои кучета толкова се стараят да се въргалят, че на стопанина му е трудно да ги води на повод: всеки път се налага да спира и чака, докато кучето приключи и е готово да продължи движението. Когато дойде у нас от приюта, кучето ни често се търкаляше в тревата, като го правеше още щом я извеждахме – току пред входа, а това „занимание” отнемаше по-голямата част от разходката. Само състоянието на свободата и раличната околна среда го караха да се вълнува и да се търкаля. Привиквайки към новият живот, то престана: сега вече не се хвърляше на земята – лягаше и с видимо удоволствие очакваше някой да почеше коремчето й.
Ако отидем на места, където се събират много кучета или има кучешки следи, Дуся отново се търкаля на земята, превръщайки разходката в акробатично изпълнение.
Използвам поведението на кучето, за да проверя качеството на шампоана: ако веднага след изкъпване то започне да се търкаля, това значи че изпитва наприятно усещане по кожата си и е време за смяна на шампоана. Това усещане може да се наблюдава и при хората. Никога не бих се сетила какво прави кучето, ако не забелязвах как след ползването на една марка шампоан то не прави нищо, а след друга се търкаля доста често.
*Дъвчене на трева
Всички знаем, че кучетата с удоволствие дъвчат трева. Понякога това води до повръщане, изчистващо организма. Но кучето може да дъвче трева и от възбуда. Тогава то го прави не от само себе си, а заради неприятно общуване. От гледна точка на етологията, такава реакция може да се нарече прехвърляне на поведението - когато вътрешното напрежение в нетипична ситуация се сменя с неутрално, нямащо нищо общо с дадено занимание. Някои треньори смятат, че за да се успокоят, кучетата изяждат сладките основи на тревичките.
*Издаден връх на пениса
Свикнали сме да причисляваме тази реакция към сексуалното поведение. В действителност общата възбуда на организма може да доведе до лека сексуална възбуда. Много често съм забелязвала тази реакция при мъжките кучета, завързани за дълго пред някой магазин. По някога по време на разходката, ние се спираме и разговаряме с някой съсед. Ако сладките приказки продължат повече от 5-10 мин. мъжкото куче на другият човек започва да скучае и без значение, че уж е седнало спокойно, издаденият връх на пениса му издава напрежение.
*Чести успокояващи сигнали
Известное, че кучето показва успокояващи сигнали, когато е в състояние на вътрешно напрежение. Ако други кучета и хора ги забележат, те се стараят да го успокоят. От друга страна, физиологичното въздействие на успокояващите сигнали допринася за успокояването на самото куче (прозяването, или облизването). Затова трябва да се знае, че краткотрайното вътрешно напрежение е нормално емоционално състояние на организма. Ако напрежението се запази за дълго и започне да се усилва, кучето показва успокояващи сигнали много по-често. Ако кучето Ви показва успокояващи сигнали, помислете какво трябва да направите, за да го успокоите и то да бъде по-уверено в дадена ситуация.
*Слюноотделяне
Често съм чувала, че слюноотделянето всъщност е нормално състояние за определени породи. Съществуват стопани, за които носенето на носни кърпички е съвсем нормално – за почистване на кучешките слюнки.
От физиологична гледна точка, повишеното слюноотделяне е признак на заболяване и симптом на твърде голям стрес. Още щом кучетата ни отидат на кучешката площадка, се появяват дълги „гирлянди” даже тогава, когато ние сме във възторг не само от размерите й ,но и от факта че в момента няма други кучета. Стрес могат да предизвикат не само кучетата, но и техните миризми по земята. И ако въпреки това продължим да водим кучето там, без да обръщаме внимание на обилното слюноотделяне и без да го разбираме, със сигурност го мъчим, създавайки хроничен стрес. Освен това постепенно ще го превърнем в агресивно спрямо други кучета.
*Дирия, често уриниране
Хормоните на стреса нарушават водно-соления баланс, както и процесът на храносмилане. Затова в състояние на стрес кучето често уринира; неговите екскременти могат да станат течни и светли. Кучето не съумява да контролира организма си и прави „петна” където свари. Много хора не правят връзка между диарията, честото уриниране и стреса. За тях кучето наистина е стресирано, едва когато то покаже силни симптоми. Затова и през ум не им минава, че уж лежащото спокойно под масата няколко часа (но на ново място) куче, всъщност изпитва силно напрежение и организма му реагира с диария. След преместването в новата къща, кучето ни изглеждаше не само спокойно, но и според нас дори радостно. И се пак за две седмици в новото жилище, тя получи диария, макар да не искаше разходка, или да прави бели. Какво ли не правехме, но диарията оставаше. Чак след нови две седмици, когато кучето наистина се успокои, тя премина сама. Сега си мисля, че тогава не трябваше да й даваме хапчета против диария, а успокоително.
Обърнете внимание колко кучета реагират с диария и често уриниране на тренировъчните площадки или на местата с голяма концентрация на кучета. Не трябва да затваряте очи пред този факт: кучето Ви показва, че тук става нещо, на което Вие не можете да обърнете внимание – хората не могат да възприемат толкова тънко света около себе си, колкото кучетата. Ако желаем да живеем с тях без проблеми, трябва да запомним и знаем това. Трябва да се доверяваме на чувствата им не само по време на работа, но и в ежедневието.
Наблюдавах как едно кученце постоянно ходеше до „тоалетна” на площадката, където буквално го принуждаваха да си „играе” с другите бебета. Курсът беше във връзка със социализацията на малките кученца и треньорката смяташе, че колкото и потиснато да изглеждаше то, все пак ще му се наложи да търпи безпокоенето от събратята си, за да свикне с тях. За разлика от другите кученца, това бебе постоянно тичаше в ”храстите” - то имаше диария. Когато наблюдавах същата група вече след месец, това кученце се държеше агресивно с останалите. Ако стопанката му беше реагирала веднага на тази проява на стрес, можеше да го научи постепенно да общува с другите кученца чрез индивидуални тренировки.
Като оставяте кучето само в къщи или пред магазина, Вие също създавате в него стрес. Затова не се учудвайте ако намерите локва. Кучето не си отмъщава ако да речем го наказвате – всяко найазание, даже от човешка гледна точка „най-мекото”, прдизвиква стрес в кучето, изразен с неконтролирано уриниране.
Често можете да наблюдавате, как след среща между кучета, в момента когато те се отдалечат, вдигат крак или приклякват: срещата видимо е била доста напрегната и е предизвикала процес на изпразване. При хората се наблюдава същото явление и се нарича „меча диария”.
*Лош дъх
Сигурно мнозина обикновени хора, както и някои стопани на кучета са сигурни, че кучетата миришат. Аз лично (както и болшинството истински кучкари) се наслаждавам на миризмата на моето куче! Лягам до него и вдишвам мирисът му, сякаш е животворен еликсир. Той се разтича по тялото ми и ме прави щастлива. Бих казала, че кучешкият аромат – това е най-високата оценка за добро гледане и правилно хранене.
Колкото и възвишени да са моите сравнения, но заболяванията както и „нормалния” стрес, действително променят миризмата на кучето. Колкото по-силен е стреса и колкото повече се запазва, толкова по-силно са нарушени физиологичните процеси в животинският организъм и следователно,по-лоша е миризмата.
За да разберете дали избирът Ви на треньор е наистина правилен, наблюдавайте кучетата му – те трябва да са жизнерадостни и освободени. Те трябва да имат както блестяща козина, така и приятен мирис.
*Козината изглежда непригладена, няма блясък. Кожни заболявания
Както беше казано по-горе, стресът нарушава физиологичните процеси в организма. Това води до лоша защита на епидермиса и козината. Затова лошият вид, липсата на блясък по козината и падането й, кожните заболявания, дори такива незабележими като пърхота или алергията, са отражение на стреса. Често това се решава с подобряване на социалната обстановка, когато например се прекрати изолацията на кучето от другите членове на семейството, когато се създаде спокойна обстановка, когато се отдели неприятен за кучето член от него (семейството) и т.н. Тъй като неправилното хранене също създава стрес, не са редки случаите, когато проблема се решава със смяна на храната –т.е. натурална. Промяната настъпва за около две седмици.
*Гризане на повода
Поведението изглежда като вид кучешко глезене, но то също е един от признаците на стрес. Когато кучето се разхожда прекалено дълго то се превъзбужда. Стресът от превъзбудата го прави по-подвижно, тъй като двигателната активност подобрява успокоението. Затова ако ограничавате възможността му за придвижване, то ще хапе всичко, попаднало пред него – повода, ръката Ви или крачолите на панталона. Това често съм наблюдавала при малките кученца, изведени на разходка толкова дълго време, сякаш са големи. Веднъж наблюдавах как млад стопанин наказваше кученцето си за това поведение, разтръсквайки го за врата.
*Кучето взима отпадъци или отказва лакомства
Какво вече казах, стресът нарушава храносмилателната система. Лекият стрес повишава апетита, което води до успокоение. Ако около кучето няма нищо за ядене, то може да започне да яде неядливи предмети. Много подвижното куче на съседката, скучаещо водено на повод по време на бавната разходка около къщата, започнало да яде падналите листа от дърветата.
Много силният стрес намалява апетита. Ако кучето отказва да вземе лакомство по време на тренировка или в друга ситуация, то трябва да се отдели от даденото събитие и да се успокои. Мнозина треньори пък смятат, че може да се накара кучето да вземе лакомството – следователно да си го „заработи”. За целта те препоръчват кучето да не се храни преди урок или даже да се ддържи гладно продължително време. За „ролята” на глада и приносът му за загуба на каквато и да е мотивация освен тази да яде, както и за създаването на стрес, знаят всички. Но не всички разбират, че не глада е движещата сила в обучението и концентрацията на кучето, а напротив – прави процеса невъзможен. На невярващите мога да препоръчам да не се хранят цял ден, а вечерта да подхванат някаква работа.
Ако кучето отказва да вземе лакомството виждайки плашещ дразнител, към когото се мъчите да го свикнете, променете силата на дразнителя. Каква точно да е тя, можете да определите по успокояващите сигнали на кучето. За да имате успех, трябва да сте на такова разстояние от него (или да предизвикате такъв шум), че неговото въздействие върху кучето да не предизвиква успокояващи сигнали (да не се прозява, да не се облизва, да не извръща поглед и др.).
*Страх от гърмежи на пиратки
Много кучета се страхуват от пиратки. За това допълнително допринася и поведението и състоянието на стопанина. Старайте се да не оставяте кучето само в къщи, като така го карае само да се бори с този страх. Страхът понесен в самота е значително по-силен от този, преживян с друг член на семейството.
Бъдете по-човечни: не се страхувайте да подкрепяте кучето като го окуражавате, или му давате някакво лакомство. Страхът от пиратки е страх от технически явления, към които е трудно да свикне кучешката психика. Нека кучето да застане там, където ще се чувства най-добре – кучетата много по-добре от хората възприемат всеки шум и по-добре намират спокойно място.
Успокоителните и витамините от група В ще помогнат на кучето да преодолее Новогодишния стрес. Особено пък ако имате малко кученце, което дотогава не е чувало гърмежите от пиратки. Важно е да не допуснете кучето да се изплаши – факт, който по-късно може да го травмира и да доведе до хроничен страх от пиратки и други силни звуци.
Даже ако кучето вече е изплашено, травмите може да се преодолеят, ако в продължение на 1-2 часаму дадете успокоително (напр. валериан).
В следващите седмици след Нова Година (или друг такъв повод), не натоварвайте кучето с много тренировки, бурни игри или разходки. Дайте му възможност да се успокои напълно.
Горепосочените признаци на лек стрес могат да Ви помогнат да определите вътрешното състояние на кучето най-точно.
User's Signature

Всеки има кучето,което заслужава...
https://www.facebook..._homepage_panel
https://www.facebook...34862426717095/

#6 Потребителят е офлайн   starrkopf Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1117
  • Регистрация: 10-February 11
  • Gender:Male
  • Location:Pleven
  • Interests:All You Need is Love

Публикувано: 29 October 2021 - 10:27 AM

Още една интересна публикация,относно кучетата.
Не се притеснявайте, че е отпреди девет години. На фона на ширещата се киноложка неграмотност в България , това идва направо като глътка въздух...
Драйв и мотивация
Шведсткият треньор и кучешки психолог Андерс Холгрен много години е работил в Калифорнийската организация на спасителите.Опитът си придобит през годините във връзка с подготовката на работни кучета,Холгрен споделя в книгата си Драйв и мотивация, както и в организираните семинари.
След семинара,организиран от Догфренд Пъблишерс,той отговори на няколко наши въпроса (семинар на А.Холгрен във Виена-Австрия 2012)
Семинарът Драйв и мотивация премина във Виена (Австрия) на 20 и 21 октомври 2012г.Ето някои от темите повдигнати там:
*Какво представлява драйв?
*Какво може да повлияе на кучешкият драйв?
**дородилният,ранният и късен опит (психологически и физически травми,ситуация в семейството,хормонално състояние на майката и т.н.)
**Физическо състояние (болести,болка,умора,хормони)
**хранене
**стопанинът (авторитарност,контрол,повишени изисквания и т.н.)
*Какво е мотивация?
*Какво влияе на мотивацията при кучето и как тя да се повиши?
**задоволяване на кучешките нужди (физически и психилогически)
**мотивация във връзка с работата и нейната ефективност
**конкуренция на няколко мотивации
**увереност в себе си (ментална активация :упражнения и игри за развиване на увереността)
**контрол (негативен и положителен)
Драйв и мотивация – голяма и сложна тема. Препоръчваме нейното изучаване да започне с едноименната книга на А.Холгрен Драйв и мотивация . Тук ще отбележим само няколко неща,които често остават без внимание : болката и контролът.Болката може да окаже голямо влияние върху кучешкото поведение,на неговият драйв и мотивация към поставените задачи.Проблемът с болката се усложнява при диагностицирането:не винаги виждаме едва доловимите й признаци.Затова на семинара Андерс отдели специално внимание на диагностицирането на опорно-двигателния апарат – една от главните причини свързани с болката при работните кучета (а и не само).
Някой проблеми със скелета могат да се определят самостоятелно,като внимателно се наблюдава походката на кучето (върху равна повърхност,по стълби),така също и чрез изследване на гръбначния стълб.
Останалите проблеми свързани с болката може да открие единствено квалифициран ветеринар.
Вторият проблем –контролът –възниква не само при
стопаните (хендлерите) от авторитарния тип,садистите и всички онези,които са свикнали да използват жестоки методи за „възпитание” на кучетата,но и при онези,които считат себе си за „положителни”треньори. Прекомерната загриженост и използването на лакомства и (или)кликер също влизат в тази категория на контрол (положителен контрол),които правят кучето пасивно,лишено от инициатива,което значи,неспособно към самостоятелни решения на поставените задачи (качество необходимо не само при работните кучета,но и въобще при кучетата).За това поговорихме с Андерс Холгрен след семинара. Интервю с Андерс Холгрен
О.Кажарска :
Как влияе на кучето отглеждането му в клетка или волиера?
А.Холгрен :
Отглеждането в клетка унищожава способността на кучето към работа. 5 мин,15 мин. в клетката – това не е нищо, на някои кучета даже им харесва : там е тихо,спокойно,както в малка дупка.Но дългото отглеждане в клетка,волиера унищожава неговата работоспособност.
Бих казал : ако затваряте кучето в клетка (в т.ч. транспортна),волиера,Вие сте – лош треньор,просто защото няма нужда от тези неща!
О.Кажарска :
Как стои въпроса с психическите травми при кучетата?
А.Холгрен:
Позовавайки се на едно изследване, при 50% от кучетата живеещи в градовете съществуват психо травми заради гърмежите от пиратки.
Най-малко в Швеция,където хората са луди по тях.
Но има и други травмиращи събития покрай фойерверките – случват се такива неща.Така че (психо травмите) са много срещана причина за поведенческите проблеми :страх,агресия,стрес.
О.Кажарска:
Може ли тренировката за послушание да се окаже тревмираща?
А.Холгрен:
По-скоро не травмираща,а правеща го пасивно,защото тренирайки кучето на послушание,Вие в същото време го учите да бъде спокойно,тихо,пасивно – мечтата на всеки стопанин!
На стопаните не им харесва,когато кучето е активно,когато скача наоколо...Но този (опит да се превърне то в крайно послушно куче) не бива да се нарича добро отглеждане.(Когато Андерс говори за тренировки по послушание,става дума за съвременното състояние на страните от западна и северна Европа.За съжаление даже „обучението” по полушание тук-там досега може да бъде истински травмиращо.За повече подробности вж. раздел Критика — от авт.)
О.Кажарска :
Нужно ли е кучета от работни породи да се тренират за послушание?
А.Холгрен:
В това няма кой знае каква необходимост,но понякога при известни количества упражнения за послушание има полза.Макар,че всеки път когато принуждавате кучето,командвате го,изисквате то да прави нещо,което то не желае,Вие го превръщате в пасивно.Послушанието може да бъде и положителен момент,да,но обикновено то е негативно.Особено ако се стремите да доминирате над кучето си.
О.Кажарска:
Послушание и добро отглеждане :как да се намери компромис?
А.Холгрен:
При послушните кучета е лесно,защото можете да ги контролирате.Можете да кажете „Седни!”,”Легни!”,”Тук!” и други такива команди.Но щастливото куче е нещо съвсем друго- то е непослушно куче.И въпреки това Вие можете да направите кучето послушно и щастливо – използвайки ментална активация (игри за търсене,развиващи игри,упражнения за балансиране,развиващи трикове – от авт.) и мека,ненасилствена тренировка.
В заключение – Вие можете да постигнете една и съща цел – щастливо,но послушно куче,чрез различни начини.
О.Кажарска:
Колко повторения са необходими на кучето,за да научи командата „Седни!” ?
А.Холгрен:
Пет-десет пъти... и кучето ще се научи.Това зависи обаче,как го учат.Ако го обучавате примамвайки го с лакомство в седящо положение,или натискайки го по гърба,ще му е нужно време.Но ако му кажете „...искаш ли вкусотийката?...”,като кучето съобрази ,че ще получи лакомството ако седне,тогава....пет минути!
О.Кажарска:
Като че ли интелектуалните способности на кучето често са недооценени...
А.Холгрен:
Те са изненадващо умни.....,хора!Можете да научите кучетата и без да използвате тези способности ,ако сте доминантни и авторитарни.Но ако им позволите да мислят ,те могат да направят това,което Вие даже и не можете да си помислите!
На семинара разказвах за едно Бордер-коли,което само се е научило – струвало му се е ,че всъщност го прави....,то опирало шията си в облегалката на инвалидния стол на своя стопанин и мислело,че така помага за неговото придвижване.То намерило решението самостоятелно.
В по-голямата си част,кучетата са в състояние да развиват такива умения,ако им се разрешава.
О.Кажарска:
Често кучета от някои породи,например примитивните,ги наричат „неконтролируеми”. Как да се тренират „неконтролируеми” кучета?
А.Холгрен:
Това пък е толкова лесно!Наверно няма да можете да правите това както с НОК.Затова трябва да се мисли така: А как бих научил котката си на това упражнение? Не е сложно,просто трябва да мислите по друг начин.Да приемем,че имате „неконтролируемо” куче – ползвайте лакомства или нещо друго,което ще го мотивира.
Защото обучението е въпрос на мотивация.
О.Кажарска:
Възможно ли е отглеждането на кучета с висок Драйв като домашни любимци?
А.Холгрен:
Естествено...за съжаление!Много от тези кучета умират твърде рано – приспиват ги.Кучето с висок Драйв трябва да работи.Ако хората купят кученце с висок Драйв и ако се занимават с него – всичко е наред.Това съвем не означава,че то (кучето) е длъжно да пасе овце,да се занимава с полицейска работа или нещо подобно.Те могат да се заемат с ментална активация на своите кучета.Това е нещото,нужно на такива животни.
User's Signature

Всеки има кучето,което заслужава...
https://www.facebook..._homepage_panel
https://www.facebook...34862426717095/

#7 Потребителят е офлайн   starrkopf Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1117
  • Регистрация: 10-February 11
  • Gender:Male
  • Location:Pleven
  • Interests:All You Need is Love

Публикувано: 11 February 2023 - 03:49 PM

Животните винаги са били обект на изследване от страна на човек …
Ние хората търсим , подлагаме на съмнение , анализ , обобщение и заключения това , което ни интересува около светът им .
IVDF Догфренд- България от момента на създаването си има една ясна цел : да бъде в помощ на любителите на кучета и треньорите у нас … Наред с публикациите , тя среща своите читатели и приятели с личности тясно свързани с кучетата, тяхното поведение и изучаването му.
След представянето на Пат Милър и Никълъс Додман , днес ще научите нещо за един от малцината българи , посветили се на науката за животните и мой приятел .
Д-р Ивайло Йочев
роден на 10-и май 1987 в София, България
1997-а, на 10 годишна възраст се преселва в Германия с майка си
2007-а става немски гражданин, преселва се в Нимвеген, Нидерландия да следва психология и когнитивна невро-наука .
2012 приключва следването си и започва работа във Франкфурт, Германия
2016 се преселва в Будапеща, Унгария, за да следва поведението на кучетата в института ELTE .
2020 получава докторска титла като биолог





Кр. Цветанов :
Откъде се зароди любовта Ви към животните и предполагал ли сте ,че един ден ще се отдадете изцяло на това , тя да се превърне в смисълът на живота Ви?





И.Йочев:
Още в ранно детство светът на животните ме привлича и заобикаля . В София на 90те беше още пълно с бездомни кучета и с известен късмет, като деца, се бяхме натъкнали на най- питомните и безобидни екземпляри. Дори кучки с малки кутрета,които толерираха нашето присъствие и ни оставяха да се приближим до малките. Това трябва да почертая не е пример за подражавание. Различните групи кучета в България по това време се различаваха в своето поведение, някои бяха опасни, други се наслаждаваха на сравнително хармонични взаимодействя с човешките си съседи.
Факт е, че в България имаше много възможности за децата да влязат в контакт със сякакви животни. Много семейства, а и моето, се прибириха на село, а там човек има шансът (и рискът) да се озове лице в лице с гущери, змии, плъхове и даже помня една среща със сова. На село живееше и възрастна жена която силно допринесе за първите ми контакти с кучето. Тя прибираше и отглеждаше кучета от улицата. Срещите с тези животни са от първите ми спомени, с животното което стана централно в моят живот като учен.
Интересът специално към поведението и съзнанието на животните се породи от философски въпроси които почнаха да ме мъчат когато бях на 12 години. А именно: в този еволюционнен процес от които материята става живот, а следователно човек, кога, как и защо точно се появява съзнанието? Още в това време усилено четох класическа етология - Кондрад Лоренц, Отто Кьолер итн.
Знаех, че за да стигна до отговор трябва да разбера какво знаем за умственните и емоционални капацитети на различните форми живот около нас. Особено ме заинтригуваха наблюденията направени при кучеподобните и някои видове птици. Стана ми ясно, че това е дисциплина , която ярко ме интересува, но бъдещето което ме очаква още не се беше очертало. Само няколко години по- късно този интерес породи по общ интерес в психологията като цяло. За това допринесоха типичните драми и емоции които тресят всяко поколение юноши.
А в училището ни конфронтираха и с редица интересни теории които имаха релеванция в това отношение. Когато бях на 20 и стана време да се следва занаят или наука, психологията първо надделя като по реалистична посока към хляба и бъдещето, но интересът към етологията остана жив извор на инспирация, почерпана от надеждата, че единият път не изключва другият, а че те могат да се подпомогнат. Действително това е по принцип така. До ден днешен двете науки си влияят,но все пак етологията е „психологията на биологът“.
Та сам Конрад Лоренц искаше етологията да се казва „психология на животните“. Но и личният ми път ми позволи да вървя по двете пътеки. Имам и публикации за поведението, съзнанието и мозъкът на човекът, макар те да са малък процент от това, което досега съм допринесъл към науката. Накрая, и за щастие, етологията беше дисциплината в която получих докторската си титла, нещо, което според мен беше редно да стане така, поради факта че всичко тръгна от там. А дали в далечно бъдеще ще съм допринесъл повече към едното или другото, важно е за мен етологията да има почетно място в моята биография.





Кр. Цветанов :
Как невробилогията помага на учените да разкриват нови страни от светът на кучетата ? Питам Ви ,защото много треньори свързват кучешкото поведение единствено с генетично заложените му инстинкти и упорито отказват да се съгласят с факта ,че кучетата имат своя емоционална страна …





И. Йочев:
И емоционална и когнитивна (мисловна). А за да се видят нюансите на тази тема неврологията деиствйтелно е допринесла страшно много. Най- много научихме от тези експерименти, които най- малко ще се харесат на някои приятели на животните. Експерименти , в които мозъците на плъхове и мишки се изучават на механическо ниво, включвайки манипулации, в които определени части и функции на мозъкът се изключват временно или цялостнно. Всеки каквото и да мисли за смисълът на тези предриятия, както и да възприема жертвите и мъката на лабораторните гризачи, безспорно е че митът за животното като рефлексна машина тук се разпада като захарен памук.
А и хората които работят в тази посока, с много по- малка вероятност вярват на тези митове, които са много по закоренени в съзнанието на психолози, работещи само с поведение и хора. Стига се дотам, че в тази дисциплина, а именно експерименталната неврология, ние буквално можем да наблюдаваме мозъкът в актът на мислене, съчетаване на информация и тн. Разбира се в науката винаги има място за колебание, но от многото аргументи сочещи в тази посока, тези на експерименталната неврология са в момента най -мощни.
Мога да утеша читателите, че при работата ни с домашни любимци не прибягваме към такава методика, но повърхностно видимите признаци на мозъчна активност, които наблюдаваме с повърхностни електроди (безболезнено прилепени веременно за главата) или в скенърите (fMRI), са в хармония с експерименталните открития за плъховете и мишките, чиито мозъци в момента разбираме вероятно още по- добре от собствените си. Тук цялостната картина е такава, че границата между мисловните, емоционалните и вродените процеси е тънка и изкуствена.
При всяко действие и човекът и много животни съчетават вроденото и наученото за да преодолеят предизвикателствата, които им поставяме в рамките на експериментите. Разбира се, ако един проблем може да бъде решен без да се мисли, това ще е пътят, който много животни (но пък и хора) ще поемат, а от там излизат и митовете за рефлексните машини. Малко са индивидите които мислят за удоволствие и по тази причина едно от главните предизвикателства в нашите предприята е да създадем ситуации, които могат да бъдат решени само (или главно) с мисъл.





Кр. Цветанов :
Разкажете за участието си в проекта на Family Dog Project The Behavioural Biology with You - for You.





И.Йочев:
Включих се в екипът на Family Dog Project, в Будапеща, Унгария, към краят на 2016-а. Идеята беше да промотирам в рамките на проект ,чийто фокус беше да се изучи как остаряването се изразява в поведението и мозъкът на кучето.
Този проект се водеше от д-р Еникьо Кубиний. На пръв поглед, човек би се почудил защо този въпрос? Не е ли ясно, че остаряването без изключения е един разпадък на всички функции? Оказва се обаче, че рязкият упадък който характеризира една деменция се наблюдава само при хората, кучетата и котките. От това произлиза въпросът, какво предсказва и какво предотвратява този вариант на остаряването?
Специфично аз предложих да се разгледа един вид мозъчна активност познат като сигма-ритъм, свързан с умствени постижения и често липсващ в ЕЕГ-то на дементни пациенти. Поех отговорност за този проект и пръв характеризирах по-подробно как сигма ритмите са изразени в кучето. До тогава детайлно изучаване на този феномен имахме само при хората, котките, и дребните гризачи. Дори сега, при много видове сигма-ритъмът е описан само повърхностно. На тази тема написах докторската си работа между 2016-2020, но имах и честта да участвам и в няколко други, интересни проекти през това време, а дори, чрез връзките, които съхраних с първият си университет в Нидерландия, да публикувам две статии на теми
от човешката психология.





Кр. Цветанов :
Как виждате състоянието на кинологията в България , знанията на треньорите и отношението им към обучението? И пак в този контекст – щастливи ли са според Вас българските кучета?






И.Йочев:
Деиствително малко знам за треньорите на кучета в България. Напуснах страната в 97-а, бях на десет години. Освен това главният ми фокус е върху еволюцията на мозъкът и умствените процеси, от там индиректно могат да бъдат извлечени препоръки за гледането и тренирането на кучета, но това не е в центърът на моите занимания. В по- общ план, за българският подход към кучеподобните като цяло зоопаркът в София ме остави с отвратително вношение. Посетих го няколко години назад и бях шокиран от килията на вълкът. Да, много съзнателно избрах тази дума. Държан бе един вълк, сам, на място едва толкова голямо, да може да се обърне след две крачки. И правеше само това без почивка: две крачки, обръща, две крачки, обръща... животното се беше побъркало. Добре че бяха дали цял стадион на лъвовете. Животни които почти не се движат. И днес кръвта ми кипи като мисля за тази сцена. Да лишиш едно животно едновременно от социалните му и физически нужди... отвратително. Разбирам, че в България имаме достатъчно други проблеми, засягащи хората. Но както казват някои умни хора, ако не можеш или не искаш да помогнеш адекватно, по добре съвсем остави. Да бяхме избили вълците до крак, нямаше да им бяхме сторили такова зло, каквото е софийският зоопарк.





Кр. Цветанов :
Вашите пожелания към любителите на кучета у нас .





И.Йочев:
Кучето е специално животно. Свързва ни с него една уникална и вековна история. Грижата за кучетата и другите животни е важна кауза, но искам да напомня на някои любители, понеже знам че такива има: Малко може да се направи за животните докато хората страдат. Българинът в много краища на страната няма време и ресурси да отдели за грижа към животните. Който мисли 24 часа на ден откъде да извади следващият лев няма да седне да философства за това как може да улекчи животът на кучетата. Демек, всичко е свързано. Борбата против проблемите на хората е в полза и на животните. Или ще се оправим на всички фронтове, или ще затънем във всичко. Разбира се, моята искрена подкрепа и пожелания е към всички, които работят директно за доброто на животните, но беднотията работи срещу вас. Така че, намираме се в един момент на нашата история, където всичко зависи от това да се оправим като общество и държава и нека имаме време и енергия да инвестираме в това, каквито и по- специфични проекти да преследваме.

https://www.facebook...667444591842577



User's Signature

Всеки има кучето,което заслужава...
https://www.facebook..._homepage_panel
https://www.facebook...34862426717095/

Страница 1 от 1
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

1 потребители четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни