Голдън ретривър
#2191
Публикувано: 12 April 2009 - 06:15 PM
#2192
Публикувано: 12 April 2009 - 06:38 PM
Побърквам се . Непрекъснато нещо не е доволна и е кисела . За най-малкото нещо крещи ...... опитвам се да си намеря грешката в себе си , но не мога . при всеки опит да разбера какво и е или да я успокоя тя е някакъв непокис и изобщо не ми обръща внимание ... Не мога да разбера какво цели с това и държание . Май ще се размина с куче .
Успех на всички ..... радвайте се че имате такива прекрасни същества !
#2194
Публикувано: 12 April 2009 - 07:27 PM
#2195
Публикувано: 12 April 2009 - 08:07 PM
#2197
Публикувано: 12 April 2009 - 09:15 PM
shrekky, в Apr 12 2009, 07:07 PM, написа:
Ами как го приема , то милото е вързано , независимо , че напоследък през деня му обръщам много повече внимание . Не става да е нон-стоп пуснато , защото живеем на центара и покрай нас минават много хора , варианта някой да го открадне е огромен . Приема го пищейки , както всички останали животни . Ако Джими е пуснат тя не взлиза в двора , докъто не го вържеме . Един ден не беше ходила на работа , защото нямало кой да върже кучето , а нея я било страх . Та заради това вдигна чичо ми от работа да дойде да го върже (баща ми на работа - пожарникар ; аз на училище ; съседа го няма и тя три часа си "чакала" ) . Ако послучайност кучето тръгне към нея почва изтерично да пищи . Абе напълно се побърква ....
dishev , мислиш ли , че това не ми е минавало през главата ? И аз го обмислям този вариант , но проблема е ,че съм материално зависима от наще ( едва на 14 съм ) и ми трябват пари за ваксини, храна , играчки и ДА ГО КУПЯ . Голдъните не са малко пари не само за закупуване , но и за отглеждане ...... и незнам .... варианта да си взема голдън без сагласието е = изобщо да не се прибирам вкъщи с куче ... направо да се изнасям ..... Не е лоша тази идея , НО (пак това гадно голямо НО ) . Не искам да пускам поредната обява за "подарява се " или "продава се " . Та така стоят общо взето нещата в нашето "задружно" семейство :)
#2198
Публикувано: 12 April 2009 - 11:03 PM
От мен Успех и поздрави :)
#2200
Публикувано: 13 April 2009 - 02:21 PM
#2201
Публикувано: 13 April 2009 - 06:08 PM
dishef, в Apr 12 2009, 09:27 PM, написа:
Които не рискува не печели ;)
Мерси за гениалните съвети. Тя да го вземе, пък каквото стане. Като не стане... ем на улицата. Все ще преживее. Куче е. Нали?!

#2203
Публикувано: 13 April 2009 - 07:43 PM
goldroks, в Apr 13 2009, 04:08 PM, написа:
dishef, в Apr 12 2009, 09:27 PM, написа:
Които не рискува не печели ;)
Мерси за гениалните съвети. Тя да го вземе, пък каквото стане. Като не стане... ем на улицата. Все ще преживее. Куче е. Нали?!
Чакай сега.. не с този тон.. в крайна сметка момичето толкова пищи, че иска голдън, че ще се грижи за него, че едва ли не кучето ще е в Рая, ако е при нея, а в следващ момент мрънка колко е безпомощна, колко е зависима от техните и как нищо не зависи от нея... желание уж има огромно апък в следващ момент се спира "щото мама била кисела". Ми я за момент да се поспре и да помисли.. майка й може би влиза в критическата, може да си има лични проблеми, може да имат финансови затруднения, за които милата й дъщеричка изобщо не подозира... и не на последно място.. явно има ФОБИЯ от кучета... не е страх, не е гнус, а ФОБИЯ.. то е на психична основа.. Ако въпросното момиче толкова много иска куче, колкото описва, защо не се грижи за гончето?? Защо трябва да е точно Голдън, за да го обича и каквото още там описа.. но това е донякъде друга тема.. или всъщност не е.. защо не покаже, че въпреки своите 14 години тя може да е ОТГОВОРНА... може да СЕ РАЗЧИТА НА НЕЯ и може САМА да отговаря за кучето..
А все пак каза също, че зависи финансово от родителите си.. според мен е и не само финансово.. но това е нормално.. и докато тя е зависима от тях ще й се наложи да живее според техните правила и условия.. и няма никакво право да им се сърди, ако мислят, че не могат да си позволят и да се ангажират с такова отговорно нещо като куче.. защото не е ли едно куче като малко дете? Да не би то да изисква по-малко грижи? Казва, че едва ли не е опитала всичко да ги накара да вземат кучето... еми не е.. както каза Дишев.. не е занесла кучето у тях нали? Ама ако има смелостта да поеме този риск.. да ПОЕМЕ ОТГОВОРНОСТ ЗА ПОСЛЕДСТВИЯТА.. то тогава, ако родителите й не го приемат (което според мен е малко вероятно, ако тя е упорита и настоятелна!), тя ще бъде така разумна да намери добър дом за кучето, което не е искано у тях!!
Е ако не може да направи това, защото мама и тати ще й се поскарат, то тогава ще й се наложи да чака... да чака докато склонят..
Аз лично чаках 12 години.. накрая толкова исках куче, че не ми пукаше дали ще е от най-любимата ми порода или поредния "пумияр" от улицата.. просто исках да имам такъв другар до себе си.. и знаете ли.. не чаках повече.. да, взех куче.. не беше "елитно".. беше от улицата.. и го заведох вкъщи - рискувах.. и най-хубавото от всичко - СПЕЧЕЛИХ! Кучето беше само и единствено мое, но това не означаваше, че родителите ми по-късно не му се радваха и дори понякога го извеждаха на разходка.. за ваксините му съм спестявала пари, които са ми давали за джобни.. не казвам, че понякога не са ми помагали и с финансите за такива работи, но това беше на по-късен етап.. и не защото е било толкова трудно да ги накарам, а защото кучето беше МОЕ.. и знаете ли какво.. убедена съм, че всеки който има или е имал куче "без порода" ще ме разбере.. никога това, че е бил безпороден не ми е пречило да го обичам с цялото си сърце и да го дарявам със същата любов, с каквато дарявам сега и чистопородната си кокерка.. за мен "марката" няма значение..
И ще кажа на госпожицата, която така лошо пренебрегва гончето (или поне по изказванията й съдя така..), че е по-добре първо да огледа какво има.. какво й е дадено и не го оценява и тогава да се тръшка и да иска нещо повече да й бъде дадено наготово.. защото ако наистина толкова иска повече.. не би помислила и за миг дали да не си даде малко зор и да се нагърби с поне някаква отговорност! Покажи на родителите си, ЧЕ ЗАСЛУЖАВАШ да склонят да ти вземат куче, макар и да не са много съгласни... това може да обърне везните в твоя полза.. друг начин за мен няма, или няма поне докато не заживееш отделно и не взимаш сама решенията за собствения си дом..
#2205
Публикувано: 13 April 2009 - 08:10 PM
Браво
#2206
Публикувано: 13 April 2009 - 08:25 PM
psiharche_93, в Apr 13 2009, 08:43 PM, написа:
С повечето неща съм съгласна, НО. Ти сама отбеляза, че фобията е много повече от гнус или страх. Ако някой слънчев ден домъкне малко сладко голдънче в къщи и рискува?! Не мисля, че ще има нещо друго освен отказ за гледането на куче в къщи. И какво ще стане тогава? Ще търси дом. Ама този дом не се намира току-така. Докато се намери? Дадения съвет беше просто нелеп.

#2208
Публикувано: 13 April 2009 - 09:09 PM
(П.С. Само искам и да вметна, че Дишев каза няколко много важни думички "Аз ако бях на твое място"... изказва личната си гледна точка, нормално е тя да не се приема от всички, но все пак това е неговото лично мнение.. )
#2209
Публикувано: 13 April 2009 - 11:48 PM
Поздрави ,
Мони!
#2210
Публикувано: 13 April 2009 - 11:59 PM
psiharche_93, в Apr 13 2009, 08:09 PM, написа:
(П.С. Само искам и да вметна, че Дишев каза няколко много важни думички "Аз ако бях на твое място"... изказва личната си гледна точка, нормално е тя да не се приема от всички, но все пак това е неговото лично мнение.. )
Какъв е смисъла да поемам последствията , след като знам какви ще са . Няма да са добри за никого. Айде да направиме експеримент с нечие куче само за 3 часа в къщи и ще си проличат последствията . Последствиятя ще бъдат кучето да не е вкъщи , за една седмица да го ръгнат в мазето докато го разкарат . И какъв е смисъла от всичко това ??? Излишни нерви и проблеми за всички . Не сте прави с този риск . да поема такъв риск е се едно да поемеме риска : Интересно е да пробвам да си резна вените с бръснарско ножче , да видиме може па да не боли и да не стане нищо . Дай да поемеме риска ! Равносилно е да си взема голдънче . Зададох всички въпроси единствено , защото ми споменаха , че Голдън може да гледам само на двора , но в последствие разбрах , че ако донеса ново куче Джими си тръгва . Е ти ако си какво би направила ??? После отново се започна с "преговорите" за гледане в апартамента , но уви ... Какъв е смисъла да мъча едно невинно създание . Мразя да стъпвам на несигурно . Единствено заради любовта ми към животните още чакам за "ДА" от наше , защото неискам едно невинно същество да страда заради мен . Ти щом можеш и си толкова "голяма" поемай рискове . Аз НЕИСКАМ , защото няма да си простя да мъча горкото животно . Да пътува от някоя страна до България , после да дойде при нас . Да посвикне с мен , а през това време да е гледано накриво от наще , после да му търсиме нов дом , като не се знае пак на какви хора ще попадне . Еми съжалявам ... не искам да мъча животното така !
А относно това кото каза dishef да ама не е и не му и пожелавам да е на мое място защото е крайно неприятно . Няма шанс да го харесат .... не се изразих правилно да го харесат - Да . Да решат че е толкова сладко че душа не им дава да го дадът на някой друг - Няма начин . Все си мисля , че познавам по добре от вас "киселата " си майка и баща ми ;) . Има хора , които просто по характер са си малко "кисели" , но все пак каквито и да са ги ПРИЕМАШ . И ти също ми наподобяваш на майка ми :) .


Вход
Регистрация
Помощ






Горе
Цитиране +





