Ах,тези кучета!
#1
Публикувано: 23 November 2004 - 04:32 PM
Пускам тази тема за да споделяме опит за пакостите на нашите домашни любимци...
Имам един Много Голям Проблем с Кари....:(
Разкъса тапетите в коридора-просто отлепи 2!!!!
Разкъса метлата-по пода в коридора и хола беше Ужас!!!
Кажете как да я отуча от тези неща!!!Моля ви се!
Имам един Много Голям Проблем с Кари....:(
Разкъса тапетите в коридора-просто отлепи 2!!!!
Разкъса метлата-по пода в коридора и хола беше Ужас!!!
Кажете как да я отуча от тези неща!!!Моля ви се!
#4
Публикувано: 23 November 2004 - 05:29 PM
А знаеш ли как моята бяла топка опустошаваше саксиите у дома?...
А как си заравяше кокалчета под възглавницата ми?...
А за всяко маркирано ъгълче на територията (и в банята даже)...
За тайните скривалища в гардероба (когато му предстои нещо не особено приятно), за разхвърления боклук от коша и за много, много други "подвизи" направо роман мога да напиша...
А как си заравяше кокалчета под възглавницата ми?...
А за всяко маркирано ъгълче на територията (и в банята даже)...
За тайните скривалища в гардероба (когато му предстои нещо не особено приятно), за разхвърления боклук от коша и за много, много други "подвизи" направо роман мога да напиша...
#5
Публикувано: 23 November 2004 - 06:50 PM
Теди, наказвай Кари непосредствено в момента в който я хванеш на местопрестъплението. Кучета нямат дългосрочна памет. Ако се прибираш вкъщи и завариш тапети, скъсани от нея преди няколко часа, и й се скараш - тя надали ще направи връзката защо е наказана. В момента в който я видих/чуеш да ги къса - накажи я. Така тя ще разбере че постъпва лошо. Не, не е нужно да я биеш, хвани я за кожата на врата, разтърси леко и притисни долу на пода, тя ще е легнала по корем, като й се караш през зъби с нисък глас: високите тонове, които карат женският глас да стига до пискливи тонове, според животните е признак на слабост (само подчинени и слаби животни пищят, силните и доминиращи ръмжат). Така поведението ти ще имитира държанието на възрастно ядосано куче, което като иска да накаже малкото кученце, го захапва за врата, натиска долу и глухо ръмжи. В такъв момент кученцето е вероятно да квичи като от болка - не се притеснявай, не го боли, това е признак на подчинение. Ако ръмжи или се дърпа мълчаливо, това значи че не те смята за по-висша във вашата иерархия и ще трябва да преразгледаш вашите отношения, анализирайки какво точно не правите в къщи както трябва спрямо нея.
Знам че звучи шантаво на моменти, но е добре да мислиме от ТЯХНАТА гледна точка, така както те възприемат нещата. така ще ни е по-лесно да се разберем с тях))))
Знам че звучи шантаво на моменти, но е добре да мислиме от ТЯХНАТА гледна точка, така както те възприемат нещата. така ще ни е по-лесно да се разберем с тях))))
Чау - кучето, близнало небето...
#6
Публикувано: 23 November 2004 - 07:42 PM
Цитат
Ако ръмжи или се дърпа мълчаливо, това значи че не те смята за по-висша във вашата иерархия и ще трябва да преразгледаш вашите отношения, анализирайки какво точно не правите в къщи както трябва спрямо нея.
Друпи ръмжи като го наказваме.Или се смята за нещо повече или го е страх-може да са го били в предишния му дом, незнам.
Секи случай преди няколко дена изяде 3 пици на парче без някой да е бил в къщи и нямаше вече какво да направим.В случая вината беше на баща ми че ги е сложил толкова ниско(ахх тези пици...още ми е жал :-)
#11
Публикувано: 24 November 2004 - 10:09 AM
Права е Furia_S като казва, че малките породи не са агресивни, а невъзпитани. Ето, пример е настоящият ми четириног приятел.
Понеже като си го взех беше на 40 дни и приличаше на малко бяло мече, той предизвикваше такова умиление, че душа не ми даваше да му се скарам, а какво остава да наказвам, а и това ми е първото куче, отглеждано в градски условия, та затова почти бях изпуснала юздите...
Но когато започнах да намирам дома си нагоре с краката - преобърнати и изровени саксии, скъсани обувки и пердета, локвички и тортички на всевъзможни места, разпилян боклук навсякъде и една щастлива, мазна и мръсна муцунка, която с нетърпение очаква да бъде гушната, за да ме близне (!)...
Обърнах аз другия край - строго възпитание по метода поощрение-наказание, работех с него дори по команда "редом" и кучето ми стана компаньон с идеална цел :) Ако беше породист, отдавна да имаше BIS измежду титлите ;)
За нещастие, когато беше на 4 години претърпя голям шок - едно голямо куче почти го разкъса и аз пак го разглезих.
Сега сме най-добри приятели, но той, умникът, понякога се опитва да ми отмъкне титлата "главатар на глутницата"...
Изводът, който си правя (за следващото четириного) е: ВЪЗПИТАНОТО КУЧЕ НЕ ПРАВИ БЕЛИ!!!
:)
Понеже като си го взех беше на 40 дни и приличаше на малко бяло мече, той предизвикваше такова умиление, че душа не ми даваше да му се скарам, а какво остава да наказвам, а и това ми е първото куче, отглеждано в градски условия, та затова почти бях изпуснала юздите...
Но когато започнах да намирам дома си нагоре с краката - преобърнати и изровени саксии, скъсани обувки и пердета, локвички и тортички на всевъзможни места, разпилян боклук навсякъде и една щастлива, мазна и мръсна муцунка, която с нетърпение очаква да бъде гушната, за да ме близне (!)...
Обърнах аз другия край - строго възпитание по метода поощрение-наказание, работех с него дори по команда "редом" и кучето ми стана компаньон с идеална цел :) Ако беше породист, отдавна да имаше BIS измежду титлите ;)
За нещастие, когато беше на 4 години претърпя голям шок - едно голямо куче почти го разкъса и аз пак го разглезих.
Сега сме най-добри приятели, но той, умникът, понякога се опитва да ми отмъкне титлата "главатар на глутницата"...
Изводът, който си правя (за следващото четириного) е: ВЪЗПИТАНОТО КУЧЕ НЕ ПРАВИ БЕЛИ!!!
:)
#12
Публикувано: 24 November 2004 - 11:01 AM
Sara puk ot 4inia s nadeni4ki i pure iziajda pureto. Vednuj slagahme za obiad i bez da iskam sam ia ostavila sama s iadeneto. Vlizam i gledam 4iniata napadnata, no ne nadeni4kite, a kartofenoto pure. Vikam si na akula, ot burzane da otkradne ne6to suvsem se e oburkala.
Nothing but the best is good enough!
#13
Публикувано: 24 November 2004 - 11:52 AM
Гърр добре че го намерих текста-за кой път трябва да го пиша!
-------------------------------------
Неговата история е много дълга и започва от някакви си важни клечки които го взели.Обаче тези хора не го изтърпяли като бебе и го подарили на техни приятели в Драгалевци,които държат хотел там.Друпи(или Оскар) се е разхождал самосиндикално из Драгалевци и се е прибирал когато му скимне-естесвено не винаги и за това понякога се е губел...Но хората го знаят там и като го видели го връщали в къщи-бил си е като селско куче там.
Един ден пак избягал и баща ми го намерил.Гледахме го един месец(а точно по същото време щяхме да си взимаме първото куче-курцхарче от приятели,но избрахме Друпи).Страшно много се привързахме към него и той към нас-не го криехме а скпокойно го водехме в Драгалевци и един ден стопанина му ни видя и (тука малко ще скъся,че стана тя една одисея)и през зимата(3 септември 2002) ни го остави да живее при нас.
Дърмова е председателка на клуб Басет хаунд-но нещата там хич не са розови за това напуснах и сега със сайта ми помагам на хора да си намират кученца от порода басетхаунд.
Покрай Друпи мога толкова неща да напиша,че ще стигне за една книга.
-----------------------------------------------------------
-------------------------------------
Неговата история е много дълга и започва от някакви си важни клечки които го взели.Обаче тези хора не го изтърпяли като бебе и го подарили на техни приятели в Драгалевци,които държат хотел там.Друпи(или Оскар) се е разхождал самосиндикално из Драгалевци и се е прибирал когато му скимне-естесвено не винаги и за това понякога се е губел...Но хората го знаят там и като го видели го връщали в къщи-бил си е като селско куче там.
Един ден пак избягал и баща ми го намерил.Гледахме го един месец(а точно по същото време щяхме да си взимаме първото куче-курцхарче от приятели,но избрахме Друпи).Страшно много се привързахме към него и той към нас-не го криехме а скпокойно го водехме в Драгалевци и един ден стопанина му ни видя и (тука малко ще скъся,че стана тя една одисея)и през зимата(3 септември 2002) ни го остави да живее при нас.
Дърмова е председателка на клуб Басет хаунд-но нещата там хич не са розови за това напуснах и сега със сайта ми помагам на хора да си намират кученца от порода басетхаунд.
Покрай Друпи мога толкова неща да напиша,че ще стигне за една книга.
-----------------------------------------------------------
#20
Публикувано: 25 November 2004 - 06:32 PM
Цитат
Току що нахраних Кари с наденица и ядеше та ушите й плющаха
теди,не давай на Кари наденици(обикновено имат подправки) и подобни неща,защото е вредно за кучетата.Давай и гранули и от време на време някой зеленчук(и да и готвиш може,но това е дълго)