Dog.bg Форуми : Закони, наредби

Към съдържанието

 
 
 

Свернуть Прикрепени тагове

Не са намерени подобни тагове
Страница 1 от 1
  • Икона
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Темата е заключена

Закони, наредби

#1 Потребителят е офлайн   trenertg Икона

  • ветеринарен лекар -етолог
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 2307
  • Регистрация: 22-December 04
  • Gender:Female
  • Location:Cофия
  • Interests:обучение на кучето , клинична етология и изследване на поведението при кучето и котката, зоопсихология .
    немско овчарко куче :) , боксер , мин пин
  • Skype:

Публикувано: 20 February 2007 - 05:53 PM

Позволявам си да  публикувам тук тази наредба -   за да знаят  всички собственици какво се изисква от тях .  ще помоля  модератора да заключи темата до излизане на нова  наредба .  


НАРЕДБА за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община




СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ

чл. 22 ЗМСМА, чл. 16 - 17 ЗЖ, чл. 123, чл. 126 ППЗВМД

(Наредбата е приета с Решение № 5 по Протокол № 46/18.12.2002 г. на Столичния общински съвет и изменена и допълнена с Решение № 315 по Протокол № 57 / 07.08.2003г.)
Раздел I
Общи положения
Чл. 1.  Наредбата регламентира реда и начина на придобиване, притежаване, отглеждане и развъждане на животни домашни любимци и селскостопански животни на територията на Столична община, както и взаимоотношенията между общинската администрация, РВМС, неправителствените природозащитни организации (НПО) и собствениците на животни.
Раздел II
Отглеждане на животни домашни любимци
Чл. 2.  Принципи на отглеждане на животни домашни любимци:
(1) Всеки, който отглежда животно домашен любимец или се грижи за такъв, е отговорен за неговото здравословно състояние.
(2) Всеки, който отглежда животно домашен любимец или се грижи за такъв, е длъжен да му осигурява условията, грижите и вниманието, съобразени с естествените му нужди според вида и породата му, а именно:
1.  Да му осигурява необходимите количества храна и вода съобразно неговите физиологични нужди.
2.  Да му осигурява необходимото пространство и движение.
3.  Да осъществява контрол върху поведението на животното извън дома си.
4.  Да му осигурява ветеринарномедицинско обслужване.
(3) Едно животно не може да бъде отглеждано като домашен любимец, ако:
1.  Условията, посочени в ал. 2 от този член, не са изпълнени;
2.  Въпреки създадените условия по ал. 2, животното не може да се приспособи към тях.
(4) При постъпване на писмен сигнал за наличие на случаи, посочени в ал. 3, т. 1 или 2, длъжностно лице от отдел Екология към районната администрация със съдействието на представител на НПО извършват съвместна проверка, която задължително завършва с изготвянето на писмени предписания до собственика за преодоляване на пропуските при отглеждането на домашния любимец.
(5) Когато собственикът не изпълни предписанията по ал. 4, домашният любимец се включва в осиновителни програми, провеждани от НПО за осигуряването му с нов дом.
Чл. 3.  (1) Придобиването на животно домашен любимец се удостоверява:
1.  С договор за покупко-продажба от търговски обект, лицензиран, респективно нелицензиран развъждач, приют, изолатор, други физически и юридически лица.
2.  С договор за дарение от лицензиран развъждач, респективно нелицензиран развъждач, приют, изолатор, други физически и юридически лица.
3.  С набора митнически документи при внос от чужбина.
4.  Посредством регистрационните документи при придобиване на безстопанствено животно от улицата.
(2) Забранена е продажбата на животни домашни любимци на лица под 16 год. без писмено съгласие на родителите или настойниците им.
(3) Регистрация на животни домашни любимци:
1.  Собствениците на домашни кучета ги регистрират в РВМС или лицензиран ветеринарен лекар по реда на чл. 122 от ППЗВМД.
2. При регистрация на кучета, които имат ветеринарномедицински паспорт със снимка на животното и отбелязани медицински мероприятия от ветеринарен лекар, номерът на получения идентификационен медальон се вписва в паспорта от длъжностното лице.
3. Срокът за регистрация е 14 дни и започва да тече от момента, когато кучето навърши шестмесечна възраст, или от датата на придобиването, ако се придобива куче над 6 месеца.
4.  В отделите по екология към районите се създават регистри на домашни кучета.  В тях се отбелязват име, ЕГН и адрес на собственика, вид и порода на животното домашен любимец, както и неговите индивидуални идентификационни данни.
5. Информацията в регистъра на районите се попълва въз основа на подадените в РВМС и лицензираните ветеринарни лекари данни за регистрираните при тях кучета по служебен път и се актуализира на всяко тримесечие.
Чл. 4.  Правила за отглеждане и развъждане на животни домашни любимци.
(1) Всеки собственик е длъжен:
1.  да осигури поведение на домашния любимец, безопасно за живота и здравето на гражданите;
2.  да отглежда домашния любимец при условия и по начин, които не формират агресивно поведение;
3.  да не допуска в непосредствена близост животни, притежаващи естествена или придобита нетърпимост едно към друго;
(2) Забранява се отглеждането на животни домашни любимци:
1.  На открити тераси и балкони в сгради в режим на етажна собственост.
2.  В общите части на сградите в режим на етажна собственост.
(3) При отглеждане на кучета на открито задължително се осигурява колиба, която се оразмерява така, че кучето да може да се движи изправено вътре в нея без затруднения и да ляга в цялата си дължина.
Ако движението на кучето е ограничено от клетка или ограден вътрешен двор, размерите на ограденото пространство задължително са:
- за кучета с височина до 50 см - 6 кв. м;
- за кучета с височина над 50 см - 9 кв. м.
И в двата случая късата страна на ограденото пространство не трябва да е по-малка от две дължини на кучето или два метра.
За всяко друго допълнително куче, държано в същото оградено пространство, се осигурява допълнително подова повърхност, съгласно горните изисквания.
Височината на ограждането се оразмерява така, че изправеното куче да не достига горното ограничение с предните лапи или да не е по-малка от:
- за кучета с височина до 50 см - 1,6 м;
- за кучета с височина над 50 см - 2,0 м.
(4) Собствениците на животни домашни любимци, които ги използват за размножаване, са длъжни:
1.  Да се съобразяват с физиологичните, анатомичните и поведенческите им характеристики и да не допускат застрашаване на здравето и благосъстоянието на потомството или на майката;
2.  Да не допускат естествено или изкуствено заплождане, което води до или създава опасност за увреждане здравето на животното.
3.  При раждане и отглеждане на приплоди да им осигури оптималните условия за физическо и психическо развитие, специфични за вида и породата.
4.  Да осигури на отгледаните новородени животни домашни любимци дом и стопанин след навършване на видово-специфичната възраст за отделяне от родителите.
5.  При отглеждане на новородените да не се извършват действия, насочени към развиване или повишаване на природно заложеното ниво на агресия и склонност към нападение.
6.  Да предаде в общински изолатор или приют за животни новоотгледани животни домашни любимци, на които не са осигурени дом и собственик.
Чл. 5.  (1) При присъствие на животно домашен любимец на обществено място собственикът е длъжен:
1.  Да не оставя животното домашен любимец без надзор и да осигурява постоянен и непосредствен контрол върху поведението му.
2.  Да не допуска контакт на потенциално болно, опасно или отровно животно домашен любимец с други животни и хора.
3.  Да не използва животното домашен любимец за комерсиални цели - просия, фотография, игри на късмета, хазарт, платени демонстрации на дресура и др.
4.  Да носи със себе си регистрационните документи - ветеринарномедицински паспорт за бозайниците, а за кучетата и идентификационен медальон.
5.  Да почисти мястото след дефекация на животното домашен любимец.
(2) Забранено е разхождането на животни:
1.  На територията на детски градини и училища.
2.  На територията на здравни заведения.
3.  На територията на детски площадки.
4.  На територията на градските паркове и градини за времето от 9,00 до 18,00 часа.  Тази забрана не се отнася за местата, специално определени за целта със заповед от кмета на района.
(3) Собственикът на куче е длъжен:
1.  Да води кучето винаги и навсякъде само на повод и с намордник, ако е агресивно.
2.  Да не подтиква към нападение кучето срещу хора и животни, освен в условията на неизбежна самоотбрана.
3.  При пътуване със средствата на обществения транспорт да води кучето на къс повод и с намордник или в транспортен кафез.
(4) На лица под 14 год. не се разрешава да водят кучета от едри породи на обществени места.
Чл. 6.  (1) Правила за функциониране на обекти с търговска цел за временен престой на животни домашни любимци:
1.  Хотелите за животни домашни любимци, училищата за дресура и частните приюти за животни домашни любимци се регистрират в РВМС, съгласно чл. 126 от Правилника за приложение на ЗВМД и в търговските регистри към районите.
2.  Настаняването на животни домашни любимци в обектите по ал. 1 става при условия, непротиворечащи на чл. 123 от Правилника за приложение на ЗВМД.
3.  Забранено е функционирането на обекти по ал. 1 в жилищата на граждани в режим на етажна собственост.
4.  Дресьорите на кучета трябва да притежават документ за правоспособност.
Раздел III
Селскостопански животни
Чл. 7.  Домакинствата, които отглеждат селскостопански животни в личните си дворове, се съобразяват с инфраструктурата на района и със зоохигиенните, ветеринарно-санитарните и санитарно-хигиенните изисквания.  Помещенията за отглеждането на животни трябва да отстоят на три метра от оградата и на десет метра от жилищата на съседите.
Чл. 8.  Стопаните на селскостопански животни осигуряват места в своя двор за временно депониране (съхранение) на животинските отпадъци (тор). Допуска се депонирането на тора да се извършва и на собствени на домакинството места, отстоящи на повече от 300 метра извън населеното място.
Чл. 9.  (1) Собствениците, които притежават временно или постоянно селскостопански животни, са длъжни да ги регистрират в районите и в РВМС в срок от седем работни дни от придобиването им.
(2) Стопаните са длъжни да се грижат за здравето на животните, да ги предпазват от болка и страдание и да не ги изоставят.
Чл. 10.  Придвижване на селскостопански животни на територията на Столична община става само по маршрути, определени от районните общински администрации.
Чл. 11.  Животновъдните обекти трябва да отговарят на изискванията на ЗВМД, ППЗВМД, Наредбата на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (ДВ, бр. 46/1992 г., изм. и доп., бр. 46/1994 г. и бр. 89 от 1996 г.) и на чл. 16 и чл. 17 от Закона за животновъдството (ДВ, бр. 65 от 2000 г.).
Чл. 12.  Забранява се пашата на селскостопански животни на територията на паркове, градини, училища, културни и здравни заведения, крайблокови пространства, сметоразтоварища и на местата, допълнително забранени за паша с разпореждане на местните административни органи.
Чл. 13.  Кметовете на съответните населени места и райони определят със заповед терените за паша, маршрутите за придвижване на животните до тях и местата за депониране на тора, когато това се прави извън личния двор на стопаните на селскостопанските животни.
Раздел IV
Административно-наказателни разпоредби
Чл. 14.  (1) Контролни органи по смисъла на Наредбата са кметът на СО, кметовете на райони и населени места, упълномощените от тях длъжностни лица и Столичният инспекторат.
(2) Неправитлствените природозащитни организации (НПО) съдействат на органите по ал. 1 при осъществяване на контролните им правомощия.
Чл. 15.  Контролните органи по чл. 14 извършват проверка само на писмени сигнали за нарушения по смисъла на настоящата Наредба.  Проверките се извършват съгласно чл. 7 на Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите (ДВ, бр. 52/1980 г., изм., бр. 68/1988 г. и бр. 55/2000 г.).
Чл. 16.  (1) За констатирани нарушения по настоящата Наредба на нарушителите се налагат глоби от 20 лв., а при повторни нарушения до 200 лева.
(2) Наказанията по предходната алинея се налагат, ако за извършеното нарушение не се предвижда по-тежко наказание по друг нормативен акт.
Чл. 17.  При установяване на нерегистрирано животно, съгласно чл. 3 (3), собственикът се глобява от районната администрация със сумата по чл. 16, ал. 1, като му се дава писмено предписание за извършване на регистрация в едноседмичен срок.
Чл. 18.  При подадени писмени сигнали за агресивно куче на известен адрес на отглеждане, се извършва съвместна проверка от инспектор от районната администрация и представител на НПО.  При доказани данни за агресивно поведение на куче на обществено място на собственика се налага глоба съгласно чл. 16, ал. 1 от настоящата наредба.
Чл. 19.  При подадени писмени сигнали за агресивно куче на неизвестен адрес на отглеждане районната администрация се обръща за съдействие за установяване на адреса на собственика към РВМС и Районното управление на полицията.  При установяване на адреса се процедира по реда на чл. 18.
Чл. 20.  Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления са извършва по реда на ЗАНН.
Раздел V
Преходни и заключителни разпоредби
1.  Настоящата наредба се издава на основание чл. 22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за местните данъци и такси, Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), Правилника за приложение на ЗВМД (ППЗВМД) и Закона за животновъдството.
2.  Изпълнението на Наредбата се възлага на Кмета на Столична община и кметовете на районите на територията на София.
Допълнителни разпоредби
§ 1.  По смисъла на наредбата:
- "идентификация на животно" е характеризирането му по неговата маркировка, паспортни и регистрационни данни;
- "животно домашен любимец" е всяко животно, отглеждано или предназначено да бъде отглеждано от човека в неговия дом за удоволствие или като компаньон;
- "отглеждане и развъждане с търговска цел" е отглеждане и развъждане със стопанска цел;
- "търговия с животни домашни любимци" са всички сделки, извършвани редовно със стопанска цел, включващи прехвърляне на правото на собственост върху тези животни;
- "приют за животни домашни любимци" е обект с нетърговска цел, където могат да бъдат държани голям брой животни.  Когато това не противоречи на нормативните документи, в обекта могат да бъдат настанявани и скитащи животни;
- "хотел за животни домашни любимци" е обект с търговска цел за временно настаняване на животни;
- "училище за животни домашни любимци" е обект с търговска цел за временен престой на животни с цел дресура;
- "скитащо животно" е всяко животно домашен любимец, което няма дом или се намира извън границите на дома на своя собственик или гледач и не е под контрола или под прекия надзор на собственик или гледач.
- "агресивно куче" е:
а) куче, отглеждано или дресирано с цел повишаване на агресивността, респективно кучета, при които се предполага завишено в противоестествена степен желание за нападение, готовност за борба и злоба;
б) куче, доказало се като хапещо;
в) куче, склонно към преследване и убиване на дивеч и селскостопански животни (това не се отнася за ловни кучета, които преследват дивеч по време на официален ловен излет);
г) куче, нееднократно нападало хора по агресивен и заплашителен начин;
д) куче, хапало нееднократно без провокация и необходимост от защита при нападение;
е) куче, хапало други кучета, въпреки недвусмислени жестове на подчинение (типични за вида);
- кучето "не е агресивно", ако е хапало при самозащита или защита на стопанина (респективно човека, под чийто контрол се намира в момента);
- "селскостопански животни" са едри и дребни преживни животни, свине, птици и еднокопитни (коне, магарета и техните хибриди).
§ 2.  Тази наредба влиза в сила три месеца след приемането й от Столичен общински съвет.
§ 3.  В срок от един месец, считан от влизането в сила на измененията и допълненията в Наредбата, неправителствените природозащитни организации представят списък на районните кметове с данните на лицата за контакти с тях, относно съдействието на НПО за ефективното изпълнение на настоящата Наредба.
§ 4.  Измененията и допълненията на Наредбата влизат в сила от приемането им от СОС.
                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Ант. Николов

#2 Потребителят е офлайн   bushkata Икона

  • No brain - No pain
  • PipPipPip
  • Група: Модератори
  • Мнения: 27930
  • Регистрация: 19-May 05
  • Gender:Not Telling
  • Location:Макондо

Публикувано: 14 February 2008 - 12:32 PM

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ




В сила от 31.01.2008 г.
Обн. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г.


Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ



Чл. 1. (1) Този закон урежда защитата на животните и механизмите за нейното осъществяване.
(2) Защитата на животните се изразява в опазване на техния живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености.

Чл. 2. Органите на изпълнителната и местната власт съвместно с неправителствените организации изготвят и прилагат образователни програми за защита на животните и за запознаване с отглеждането, развъждането, обучението и търгуването на животни в съответствие с разпоредбите на този закон.

Чл. 3. Професионалните гимназии и висшите училища, които подготвят ветеринарномедицински специалисти, агроном-животновъди, биолози, еколози и други, провеждат и обучение за защита на животните съгласно изискванията на наредбата по чл. 19, ал. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 4. Съсловната организация на ветеринарните лекари в България, организациите за защита на животните и асоциациите на животновъдите популяризират мерките за защита на животните.

Чл. 5. Националната ветеринарномедицинска служба съдейства при извършване на обучението по чл. 3.

Чл. 6. (1) Забранява се проявата на нехуманно отношение към животните.
(2) За нехуманно отношение към животните се смята причиняване на болка или страдание на животно или предизвикване на силен страх.

Чл. 7. (1) Забранява се проявата на жестокост към животните.
(2) За жестокост се смятат:
1. всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или трайно увреждане на здравето му или стрес;
2. действия по чл. 151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;
3. нарушаване на принципа на добрата практика по отглеждане на животни, когато това води до вредни последици за здравето на животните;
4. увеличаване агресивността на животните чрез селекция или обучение в агресивност към други животни и хора;
5. използване на строги и електрически нашийници, електрически остени, химически дразнещи или увреждащи субстанции или на технически уреди, помощни средства или приспособления, които целят да се повлияе върху поведението на животно, като му се причинява силен страх и болка;
6. организиране на тренировки и състезания по настилки, които увреждат крайниците;
7. използване на животни за филмови снимки, реклама и изложби, при които им се причинява болка, страдание, увреждане или стрес;
8. принуждаване на животни към усилия, които им причиняват болка, страдание, увреждане или стрес;
9. излагане на животни на температурни или други неблагоприятни атмосферни влияния, недостиг на кислород или ограничаване на свободното им движение, които им причиняват болка, страдание, увреждане или стрес;
10. изоставяне на животни;
11. използване на живи животни за хранене на животни, с изключение на тези, чиято биология го изисква;
12. лишаване на животни от почивка;
13. подлагане на физическо натоварване на болни, наранени или стресирани животни;
14. пускане на свобода на животни, които са отглеждани от хората, в случай, че предварително не са подготвени за оцеляване в естествена среда;
15. ампутиране или кастриране с помощта на еластичен пръстен;
16. пълно или частично ампутиране на части от тялото или отстраняване на органи на животни;
17. подковаване на копитни животни с вредни подкови;
18. отглеждане, използване и умъртвяване на кучета и котки за добиване на кожи и месо, за производство на храна, както и внасяне и изнасяне на кучешки и котешки кожи и месо;
19. купиране на ушите и опашките с цел промяна на външния вид на животните;
20. отстраняване на нокти, зъби и гласни връзки;
21. излагане в магазини, заведения за обществено хранене и други увеселителни или питейни заведения на всички видове бозайници, примати, птици и влечуги и на опасни декоративни животни;
22. извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на насилие към животни;
23. сексуално малтретиране на животни.
(3) Действията по ал. 2, т. 16, 19 и 20 се допускат, когато:
1. извършването им е необходимо по ветеринарномедицинско предписание или процедурата се налага, за да се запазят животът, здравето и доброто състояние на животното;
2. процедурата е предназначена за научни и изследователски цели в съответствие със Закона за ветеринарномедицинската дейност;
3. стерилизацията или кастрацията е необходима за ограничаване на размножаването на животни;
4. са извършени според изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча;
5. процедурата е необходима за:
а) предотвратяване на значително нараняване на животните;
б) защитата на други животни.

Чл. 8. За жестокост към животните не се смятат действията, които се извършват при:
1. ограничаване и ликвидиране на заразни болести по животните;
2. професионална борба с вредни гризачи;
3. лов и риболов, извършвани според изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за рибарството и аквакултурите;
4. прилагане на дресировъчни методи, които имат за цел придобиването и/или развиването на ловни, охранителни, следотърсачески или водачески качества у кучетата;
5. медицински експерименти и лекарствени изпитвания;
6. поставяне на "спъвачки" на овчарски или скитащи кучета с цел ограничаване на възможностите им да преследват дивеча.

Чл. 9. Министърът на земеделието и продоволствието, министърът на вътрешните работи и министърът на отбраната определят с наредба правилата за обучение на кучета.

Чл. 10. (1) Забранява се проявата на особена жестокост към животните.
(2) За особена жестокост се смятат:
1. умишленото причиняване на смърт на животни;
2. умишленото причиняване на тежко и трайно увреждане на животни;
3. организирането на боеве с животни;
4. стрелбата по безстопанствени животни, опитомени животни или животни в плен и диви животни.
(3) Не се смята за особена жестокост деянието по ал. 2, т. 4, когато се извършва при условията на крайна необходимост или съгласно разпоредбите на Закона за лова и опазване на дивеча или Закона за биологичното разнообразие.
(4) Не се смята за особена жестокост деянието по ал. 2, т. 1, когато се извършва съгласно разпоредбите на чл. 117, ал. 1, т. 10, 11 и 12, чл. 159, ал. 1 и 3, чл. 160, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 179, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.




Глава втора.
ОТГЛЕЖДАНЕ И ГРИЖА ЗА ЖИВОТНИТЕ


Чл. 11. (1) Не се разрешава продажба на животни на лица под 18-годишна възраст без съгласието на родител/настойник.
(2) Когато собственикът на животно не може да полага грижи за него, го предава в приют, спасителен център, друг животновъден обект или на нов собственик, който да го отглежда в съответствие с физиологичните и поведенческите му особености.

Чл. 12. Собствениците на животни осигуряват условия за отглеждането им съгласно чл. 149, ал. 1 и чл. 150 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 13. (1) Животни, които не живеят на групи в естествената си среда, се отглеждат самостоятелно.
(2) Животни, които живеят на групи или стада в естествената си среда, не се отглеждат поединично (самостоятелно).
(3) При отглеждане на животни се осигурява контакт между тях в зависимост от техните физиологични и поведенчески особености.

Чл. 14. (1) Собствениците на животновъдни обекти:
1. осигуряват достатъчен брой гледачи с необходимата квалификация и опит за полагане на грижи за животните с оглед на техния брой, вид, възраст и здравословно състояние;
2. отговарят за спазване на правилата за защита на животните;
3. организират първоначално и последващо обучение на персонала.
(2) Не се допуска гледачите по ал. 1, т. 1 да причиняват стрес, болка, страдание и наранявания на животните, за които се грижат.

Чл. 15. Собственикът на животни предприема мерки за осигуряване на ветеринарномедицинска помощ, когато установи признаци на болест, нараняване, изтощение или усложнено раждане. Болните или наранените животни се изолират и настаняват в подходящо помещение със суха и удобна постеля.

Чл. 16. (1) Който намери болно или наранено животно, е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, регионалната ветеринарномедицинска служба, районното полицейско управление или териториалните поделения на Държавната агенция по горите.
(2) Органите по ал. 1 съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект по ал. 6, т. 1 - 3.
(3) В обекта, в който е настанено животното по ал. 1, незабавно се предприемат мерки за лечението му.
(4) Чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин управителят на приюта предоставя информация за настанените в него животни с цел издирване на собственика или намиране на нов собственик.
(5) Когато в приюта е настанено маркирано животно, управителят издирва и информира собственика или лице по чл. 47, ал. 3.
(6) Когато собственикът на животното не бъде намерен до 14 дни от настаняването му в приюта, то може да се предостави на:
1. зоологическа градина;
2. спасителен център;
3. ферма;
4. организация за защита на животните.

Чл. 17. (1) Движението на животните не може да бъде ограничавано по начин, който им причинява болка, страдание или силен страх.
(2) В помещенията за отглеждане на животни собственикът осигурява място, съответстващо на техните физиологични и поведенчески особености, и пространство за движение и почивка.

Чл. 18. На животни, отглеждани на открито, се осигуряват свободно движение, ежедневна разходка и защита от неблагоприятни атмосферни условия, хищници и вредни физични и химични въздействия.

Чл. 19. Министърът на земеделието и продоволствието определя с наредби условията за отглеждане на животните, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености.

Чл. 20. Собствениците на животни осигуряват постоянен контрол върху здравното им състояние с цел недопускане причиняването на излишни страдания на животните.


Глава трета.
СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЖИВОТНИ


Чл. 21. Не се допускат внасяне, придобиване, продажба, притежаване и отглеждане на полумаймуни и маймуни от разред примати и на диви котки, с изключение на зоологически градини и спасителни центрове.

Чл. 22. (1) Собственикът на диви животни, отглеждани в домашни условия, с изключение на тези по чл. 21, ги регистрира в регионалната инспекция по околната среда и водите в 14-дневен срок от придобиването им.
(2) Забраняват се придобиването и отглеждането на защитени животински видове по чл. 37 и 47 от Закона за биологичното разнообразие. Отглежданите видове се отнемат в полза на държавата, когато няма специално разрешително от Министерството на околната среда и водите.
(3) Министърът на околната среда и водите определя с наредба условията за отглеждане на диви животни извън естествената им среда, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености.

Чл. 23. (1) Собственикът на цирк, театър или вариете, в програмите на които се използват животни, регистрира обекта по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(2) При регистрацията по ал. 1 директорът на съответната регионална ветеринарномедицинска служба издава паспорти на животните по реда на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 1739/2005 на Комисията относно определянето на ветеринарно-санитарните изисквания за движението на циркови животни между държавите членки.
(3) При промяна на броя и вида на животните в обекта по ал. 1 собственикът уведомява съответната регионална ветеринарномедицинска служба.

Чл. 24. Ветеринарно-санитарните изисквания за движението на циркови животни се уреждат с Регламент (ЕО) № 1739/2005 на Комисията относно определянето на ветеринарно-санитарните изисквания за движението на циркови животни между държавите членки.

Чл. 25. (1) Собствениците на циркове писмено уведомяват директора на съответната регионална ветеринарномедицинска служба, като посочват мястото и времето на пребиваване, вида и броя на животните за участие и прилагат програмата.
(2) Уведомлението по ал. 1 се подава най-малко 7 дни преди датата на пристигане на територията на съответната регионална ветеринарномедицинска служба.
(3) При неблагоприятна епизоотична обстановка директорът на регионалната ветеринарномедицинска служба писмено уведомява лицата по ал. 1 за недопускане на цирка на съответната територия.

Чл. 26. Условията и минималните изисквания за отглеждане и участие на животни в циркове, вариетета и други увеселителни заведения и необходимите професионални умения на лицата, които се грижат за животните, се уреждат със съвместна наредба на министъра на земеделието и продоволствието и министъра на околната среда и водите.

Чл. 27. (1) Забранява се използването на диви бозайници и полумаймуни и маймуни от разред примати в циркове, вариетета и други увеселителни заведения.
(2) Забраната по ал. 1 не се отнася за видовете от разред Китоподобни (Cetacea), семейство делфини (Delphinidae) - Афала (Tursiops truncatus), и Обикновен делфин (Delphinus delphis), отглеждани и използвани за представления в делфинариуми, при условие че екземплярите са маркирани, най-малко трето поколение, отгледано на затворено, не се отглеждат поединично и за тях е издадено разрешително от министъра на околната среда и водите по Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 28. (1) Участието на животни в състезания, изложби, реклами и филмови снимки се допуска след уведомяване на регионалната ветеринарномедицинска служба, на чиято територия се организира мероприятието.
(2) В случаите по ал. 1 директорът на регионалната ветеринарномедицинска служба предприема действия по чл. 134 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(3) При използване на диви животни за филмови снимки организаторът осигурява присъствието на консултант етолог от списък, одобрен от министъра на околната среда и водите.

Чл. 29. Собствениците на зоомагазини осигуряват:
1. ветеринарномедицинско обслужване на животните;
2. служители, които имат познания и опит в отглеждане на съответните видове животни;
3. условия за отглеждане на животните до продажбата съгласно изискванията на този закон;
4. информационни материали, свързани с отглеждането на животните и хуманното отношение към тях.

Чл. 30. (1) Собственик или служител на зоомагазин може да бъде лице, което е завършило курс за защита и хуманно отношение към животните.
(2) Служителите предоставят информация и съвети на клиентите за начина на отглеждане на животните, необходимите грижи, задължителни ваксинации и регистрации.

Чл. 31. (1) При спазване на забраните по чл. 21 в зоомагазините се отглеждат и продават само:
1. здрави животни, на които е извършена необходимата ветеринарномедицинска профилактика;
2. животни с документ за произход или придобиване;
3. кучета и котки с ветеринарномедицински паспорт, обезпаразитени и ваксинирани; кучетата се маркират с микрочип;
4. диви животни, маркирани съобразно вида на екземпляра, като маркировката се поставя по начин, който не уврежда здравословното им състояние.
(2) Собственикът на зоомагазин, в който се продават диви животни, изпраща в регионалната инспекция по околната среда и водите данни с името и адреса на лицето, закупило животното.

Чл. 32. (1) При транспортиране на животни собственикът или лицето, което ги превозва, е длъжно да:
1. използва превозни средства, които гарантират спазването на изискванията за защита на животните, безопасността на другите участници в движението и на животните;
2. осигурява през подходящи периоди от време хранене, поене и почивка на животните съобразно вида им.
(2) Не се допуска забавяне на транспортни средства, превозващи животни, освен ако това е необходимо за доброто състояние на животните.
(3) В случаите на забавяне при транспортиране на животни компетентните органи пред-приемат всички необходими мерки за намаляване до минимум страданието на животните.


Глава четвърта.
ЖИВОТНИ-КОМПАНЬОНИ


Чл. 33. Собствениците на животни-компаньони ги отглеждат при спазване изискванията за защита на животните по този закон и по Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 34. (1) Не могат да се отглеждат кучета и котки в жилища в сграда - етажна собственост, на площ по-малка от:
1. за куче:
а) от малки породи до 10 кг - 6 кв. м;
б) за средни породи до 25 кг - минимум 8 кв. м;
в) за големи породи над 25 кг - минимум 10 кв. м;
2. за котка - минимум 6 кв. м.
(2) Площта се изчислява като обща с хората, живеещи в жилището.
(3) На кучета, които се отглеждат на открито, се осигурява подслон или къщичка, които ги защитават от неблагоприятни атмосферни условия.
(4) На кучета, които се отглеждат предимно вързани, се осигурява 5 метра тел (въже) за свободно движение, както и ежедневна разходка.

Чл. 35. (1) Собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места.
(2) Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.
(3) Собствениците на кучета са длъжни да не нарушават спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост.
(4) Изключение по ал. 1 се допуска за кучета - пазачи на стада, ловни, следотърсачи, планински спасители и водачи на инвалиди, по ред, определен от Националната ветеринарномедицинска служба.
(5) Собственикът на куче, който го отглежда с цел развъждане, се регистрира по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и заплаща в общината такса.
(6) Таксата по ал. 5 не се заплаща от развъдчици и членове на киноложки клубове, членове на Българската републиканска федерация по кинология или на други български или международни киноложки федерации, които извършват развъдна дейност на чистопородни кучета.

Чл. 36. (1) Собствениците на животни-компаньони осигуряват стерилизацията им, освен ако в случай на възпроизводство са в състояние да отглеждат новородените животни или да ги предоставят на нови собственици.
(2) Собствениците на кастрирани кучета не заплащат таксата по чл. 35, ал. 5 и таксата по чл. 175, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 37. (1) Регистрацията на кучета се извършва по реда на чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(2) В базата данни се въвеждат:
1. име на страната на произход на кучето;
2. име, пол, цвят и порода;
3. дата и място (адрес) на раждане на кучето;
4. адрес, име на собственика;
5. данни на ветеринарния лекар, поставил чипа;
6. датата на поставяне на чипа или татуировката;
7. извършени ветеринарномедицински манипулации;
8. кастрация на кучето.
(3) Данните по ал. 2 се въвеждат от ветеринарния лекар, поставил чипа или татуировката.
(4) В 7-дневен срок от промяната на адреса, на собствеността или при смърт на кучето собственикът уведомява съответната регионална ветеринарномедицинска служба.
(5) Когато чипът или татуировката е поставен от ветеринарен лекар, който няма достъп до базата данни, той попълва данните на хартиен носител и ги предава в регионалната ветеринарномедицинска служба, на чиято територия практикува.

Чл. 38. Националната ветеринарномедицинска служба създава и поддържа национална електронна база данни за регистрираните кучета.

Чл. 39. Не се заплаща такса по чл. 175, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за куче с поставен микрочип за първата година от неговото регистриране.




(Следва продължение)

 
User's Signature

Качена снимкаКачена снимка
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com

#3 Потребителят е офлайн   bushkata Икона

  • No brain - No pain
  • PipPipPip
  • Група: Модератори
  • Мнения: 27930
  • Регистрация: 19-May 05
  • Gender:Not Telling
  • Location:Макондо

Публикувано: 14 February 2008 - 12:33 PM

(продължение)

Глава пета.
БЕЗСТОПАНСТВЕНИ ЖИВОТНИ


Чл. 40. (1) Общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им.
(2) Кметовете на общини организират изпълнението на програмите по ал. 1 и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба.
(3) Министърът на земеделието и продоволствието ежегодно внася за приемане от Министерския съвет отчет за изпълнението на програмите по ал. 1.
(4) Мерките за овладяване на популацията на безстопанствените кучета се осъществяват в регистрирани подвижни или стационарни амбулатории от общините или организациите за защита на животните.
(5) Организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, участват при изготвянето и могат да участват при изпълнението на програмите по ал. 1.

Чл. 41. (1) Безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 2 и 4 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(2) Органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни.
(3) Кметовете на населените места отговарят за дейността на приютите по ал. 2.
(4) Приютите за безстопанствени животни се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(5) Организациите за защита на животните могат да създават собствени приюти за безстопанствени животни.
(6) Всеки приют разработва и прилага система за информиране на гражданите за животните, които се предлагат за отглеждане, в т. ч. в интернет страница и публикации в медиите.

Чл. 42. (1) Залавянето на безстопанствени животни се допуска по начин и при условия, които гарантират здравето им и с минимално страдание, от лица със специфична квалификация, инструктирани от ветеринарен лекар.
(2) Транспортирането до приюта на заловените кучета по ал. 1 се извършва със специално оборудвани и обозначени превозни средства с добра вентилация.
(3) Членовете на екипите за залавяне на безстопанствени животни трябва да са преминали курс за обучение за защита и хуманно отношение към животните.
(4) Екипите за залавяне на безстопанствени животни се ръководят и контролират от ветеринарен лекар.
(5) При залавянето на кучето се поставя нашийник с идентификационен номер.

Чл. 43. (1) Кметовете и организациите за защита на животните, които стопанисват приюти:
1. сключват и прекратяват договор с управител на приюта, който трябва да има висше образование;
2. осигуряват ветеринарен лекар за ветеринарномедицинско обслужване на животните;
3. осигуряват необходим брой и вид служители;
4. осигуряват свободен достъп на гражданите в приюта;
5. създават условия за обществен контрол;
6. осигуряват възможност за връзка с приюта.
(2) Лицата по ал. 1, т. 1 - 3 преминават курс за обучение за защита на животните.

Чл. 44. (1) Управителят на приют за животни:
1. предприема мерки при получаване на сигнали за изоставени животни;
2. ръководи настаняването и грижите за животните в приюта;
3. прилага програма за намиране на нови собственици на настанените в приюта животни;
4. води дневник, в който вписва данните за настанените животни.
(2) Дневникът по ал. 1, т. 4 съдържа:
1. идентификационен номер на нашийника;
2. дата и място на залавяне;
3. индивидуални белези на животното;
4. дата и причини за напускане на приюта;
5. името и адреса на собственика.
(3) За всеки случай на транспортиране на животни управителят на приюта или упълномощено от него лице изготвя транспортен документ, в който са посочени дата и час на излизане на автомобила, район на посещение и данни за броя и идентичността на събраните или върнатите животни.

Чл. 45. Ветеринарният лекар по чл. 43, ал. 1, т. 2:
1. контролира здравословното състояние и спазването на изискванията за защита на животните;
2. изпълнява програмата на Националната ветеринарномедицинска служба за вземане на проби за лабораторно изследване на заразни болести по животните и ги изпраща в лаборатория;
3. отразява резултатите от лабораторните изследвания и всички ветеринарномедицински манипулации и лечения в амбулаторен дневник;
4. контролира извършването на дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията;
5. извършва лечебни и профилактични мероприятия, кастрация и маркиране на животните;
6. регистрира кучетата съгласно чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност при придобиване от собственик;
7. съставя констативен протокол при смърт на животно, в който се посочват времето, причината и/или диагнозата за смъртта;
8. при назначаване на евтаназия съставя индивидуален протокол, който съдържа основанията за прилагането й; протоколът се подписва от ветеринарния лекар, от управителя на приюта и от трето лице.

Чл. 46. (1) Кучетата в приюта се настаняват при спазване на изискванията за защита на животните.
(2) При постъпване на животното се извършва преглед за идентификация за собственост и клиничен преглед и ако е необходимо - лабораторни изследвания, резултатите от които се вписват в амбулаторния дневник.
(3) На болните и наранените животни се оказва ветеринарномедицинска помощ.
(4) По време на престоя на животните се осигуряват достатъчно количество храна, вода, пространство за движение и почивка.

Чл. 47. (1) Кучетата, настанени в приют, се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс.
(2) Кучетата по ал. 1 се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, и се регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(3) Кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50.
(4) Временните приюти по ал. 3 трябва да се намират извън границите на съответното населено място, да са оградени и да се поддържат в добро хигиенно състояние, съобразно изисквания, определени от Националната ветеринарномедицинска служба, Закона за ветеринарномедицинската дейност и този закон.
(5) Организацията на работата и условията на отглеждане на кучетата във временните приюти по ал. 4 се определят с наредба на съответния общински съвет и се осъществяват под постоянното наблюдение на организациите за защита на животните.
(6) Маркировката на кучетата по ал. 3 е татуиран на едното ухо идентификационен номер или електронен чип и V-образно купиране на другото ухо или друга видима ушна маркировка.
(7) Управителят на приюта вписва кучетата в регистър и издава ветеринарномедицински паспорт.
(8) Управителят на приюта изпраща данните от регистъра по ал. 7 на кмета на съответната община.

Чл. 48. Не се допуска връщането на кучетата по чл. 47, ал. 3 в дворове на детски ясли и градини, училища, болници и в близост до площадки за игра на деца, автомагистрали и летища.

Чл. 49. Отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл. 47, ал. 3.

Чл. 50. Организациите и лицата по чл. 49 са длъжни да:
1. заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации;
2. вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.

Чл. 51. Евтаназия на настанени в приюта кучета се допуска при условията на чл. 179, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност след поставяне на диагноза при клиничен преглед и изследвания.

Чл. 52. Труповете на животните в приюта се съхраняват съгласно изискванията на чл. 272 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 53. (1) При настаняване в приюта на регистрирано куче-компаньон управителят на приюта издирва собственика на животното и го уведомява писмено за местонахождението на кучето.
(2) Ако в 7-дневен срок от датата на получаването на писменото уведомление по ал. 1 собственикът на кучето не се яви да го вземе или не бъде открит, кучето се предоставя на нов собственик по реда на чл. 47, ал. 2 или се настанява в приют на организации за защита на животните.
(3) Кучета-компаньони по ал. 1 се връщат на собственика им след представяне на ветеринарномедицински паспорт и заплащане на разходите по престоя.

Чл. 54. Във всяка общинска администрация или в приюта се поддържа регистър на кучетата по чл. 47, ал. 3, който съдържа:
1. дата и място на залавяне на животното;
2. дата и място, на което е върнато животното;
3. дати на обезпаразитяване, кастрация и ваксиниране срещу бяс;
4. отговорното по надзора лице или организация.
Чл. 55. След блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета в населеното място те се настаняват поетапно в приюти по програми за намиране на собственик или за доживотно отглеждане.

Чл. 56. (1) В случаите на увеличена популация от безстопанствени котки се прилагат разпоредбите на чл. 40 - 47, чл. 51, 52 и чл. 54.
(2) Не се допуска залавянето на безстопанствени котки с упойващи вещества.

Глава шеста.
ИЗПЪЛНЕНИЕ И КОНТРОЛ


Раздел I.
Обществен контрол

Чл. 57. Обществен контрол за прилагането на закона се осъществява от упълномощени представители на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в чиито устави е предвидена дейност за защита на животните.

Чл. 58. При извършване на обществения контрол лицата по чл. 57 имат право да:
1. получават от компетентните органи пълна информация относно спазване изискванията за защита на животните;
2. вземат участие в подготовката на решенията на компетентните органи по въпроси, свързани със защита на животните, както и да съдействат за тяхното изпълнение;
3. сезират компетентните органи с искане за извършване на проверки относно спазване изискванията за защита на животните, както и да получат информация за резултата от тях;
4. получават съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи и другите органи на изпълнителната власт за предотвратяване на жестокост към животните;
5. участват в извършването на проверки по чл. 170 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и в проверките и мероприятията на органите, осъществяващи държавен контрол за изпълнението на този закон.

Раздел II.
Контрол

Чл. 59. (1) Контролът по този закон се осъществява от министъра на земеделието и продоволствието чрез Националната ветеринарномедицинска служба.
(2) Контролът по изпълнение на мерките за защита на дивите животни по глава трета се осъществява от министъра на околната среда и водите и председателя на Държавната агенция по горите.
(3) Органите на местната власт осъществяват контрол:
1. за изоставяне на животни на територията на общината;
2. за идентификация и регистрация на кучета;
3. за спазване изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община;
4. върху кучетата и местата по чл. 47, ал. 3.
(4) Контролът се извършва чрез:
1. периодични проверки;
2. проверки по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на правилата за защита на животните, подадени от държавни органи, физически и юридически лица.

Чл. 60. (1) Контролните органи имат право:
1. да установяват самоличността на собственика на животни;
2. на достъп до всички обекти и цялата документация, необходима за осъществяване на проверката;
3. да влизат след осигурен достъп от страна на собственика в недвижими имоти и транспортни средства, където се отглеждат животни или се предполага, че се отглеждат или се третират животни.
(2) Собствениците на животни са длъжни да осигуряват достъп до обектите и за оказване на неотложна помощ на животно, което е застрашено със смърт или тежко увреждане на здравето.

Чл. 61. (1) Органите на изпълнителната власт и органите на местната власт, обществените организации, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват необходимото съдействие на служителите на Националната ветеринарномедицинска служба при изпълнение на контролните им функции.
(2) При установяване на данни за нарушение по този закон органите и лицата по ал. 1 незабавно:
1. взимат мерки в рамките на техните правомощия за преустановяване на нарушението;
2. уведомяват органите на Националната ветеринарномедицинска служба или органите на Министерството на околната среда и водите.



(Следва продължение)
User's Signature

Качена снимкаКачена снимка
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com

#4 Потребителят е офлайн   bushkata Икона

  • No brain - No pain
  • PipPipPip
  • Група: Модератори
  • Мнения: 27930
  • Регистрация: 19-May 05
  • Gender:Not Telling
  • Location:Макондо

Публикувано: 14 February 2008 - 12:33 PM

(продължение)


Глава седма.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ. ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ


Раздел I.
Административнонаказателни разпоредби

Чл. 62. (1) Който прояви особена жестокост към животно по смисъла на чл. 10, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено спрямо собствено животно, то се отнема в полза на държавата.
(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от ветеринарен лекар или ветеринарен техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни, се налага глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а на юридическо лице или едноличен търговец - имуществена санкция в размер от 1500 до 2000 лв.
(4) Когато нарушението по ал. 1 или 3 е извършено повторно, глобата е от 1000 до 2000 лв., а имуществената санкция - от 2000 до 3000 лв.

Чл. 63. (1) Който наруши разпоредбите на глава трета, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от ветеринарен лекар или ветеринарен техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни, от юридическо лице или едноличен търговец, глобата, съответно имуществената санкция, е от 2000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 животното се отнема в полза на държавата.

Чл. 64. (1) Който наруши чл. 21, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.
(2) В случаите по ал. 1 животното се отнема в полза на държавата, а разпореждането с него се извършва при условията на чл. 129, ал. 3 от Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 65. Ветеринарен лекар, който не е спазил изискванията по чл. 37, ал. 3 и 5, се наказва с глоба от 20 до 40 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 40 до 60 лв.

Чл. 66. Който допуска проява на нехуманно отношение, жестокост или особена жестокост към животни от лице, което е под негов контрол, се наказва с глоба от 50 до 250 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 250 до 500 лв.

Чл. 67. Собственик на животно, който не изпълни разпоредбата на чл. 60, ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

Чл. 68. (1) За нарушения по този закон лицата се наказват с глоба от 100 до 250 лв., а при повторно нарушение - от 250 до 500 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Когато нарушението е извършено от ветеринарен лекар или техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни, се налага глоба от 250 до 500 лв., а на юридическо лице или едноличен търговец - имуществена санкция от 500 до 700 лв., а при повторно нарушение глобата е от 500 до 700 лв., а имуществената санкция е от 700 до 1000 лв.

Чл. 69. Когато след изтичането на срока по § 5 на територията на съответната община бъдат намерени безстопанствени кучета, на кмета се налага глоба в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение глобата е в двоен размер.

Чл. 70. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от ветеринарни лекари от Националната ветеринарномедицинска служба, съответните служители на Министерството на околната среда и водите и на Държавната агенция по горите или инспекторите по екология към общината, или упълномощено от кмета лице, съобразно тяхната компетентност.
(2) Нарушенията по чл. 69 се установяват с акт на служители на съответната регионална ветеринарномедицинска служба.
(3) Наказателните постановления се издават от директорите на регионалните ветеринарномедицински служби, регионалните инспекции по околната среда и водите или кмета на съответната община.

Чл. 71. Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Раздел II.
Принудителни административни мерки

Чл. 72. (1) При констатиране на нарушение контролните органи:
1. издават задължителни предписания за отстраняване на нарушението в определен от тях срок;
2. спират експлоатацията на обекта за определен от тях срок, но не по-дълъг от 6 месеца, в случай че нарушението не е отстранено в определения по т. 1 срок;
3. правят предложение до директора на регионалната ветеринарномедицинска служба, на чиято територия се намира обектът, за заличаване на регистрацията на обекта и обезсилване на удостоверението по чл. 138, ал. 1, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(2) След отстраняване на нарушението в срок контролният орган по искане на собственика отменя разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта по ал. 1, т. 2.
(3) Мярката по ал. 1, т. 3 се налага само в случаите, когато нарушенията не са отстранени в срока по ал. 1, т. 2, както и при доказани груби и/или системни нарушения на изискванията.

Чл. 73. Ветеринарните лекари от Националната ветеринарномедицинска служба по чл. 70, ал. 1 имат право да забраняват:
1. товаренето и транспортирането на животни, когато не са спазени установените изисквания;
2. или прекратяват опити с животни, които са извършени в нарушение на действащите нормативни актове;
3. клане на животни в кланици, когато се установи, че зашеметяването е неефективно;
4. и преустановяват извършването на други действия, които не са разрешени или които са извършени в нарушение на нормативните актове.

Чл. 74. В случай на транспорт и пратки с животни без необходимите документи или при нарушение на изискванията за защита на животните компетентните държавни органи задържат животните или пратката, както и средствата за транспорт, и незабавно информират органите на Националната ветеринарномедицинска служба.

Чл. 75. В случаите на чл. 62, ал. 3, чл. 63, ал. 2 и чл. 68, ал. 2 може да бъде постановено и временно преустановяване дейността на животновъдния обект, зоомагазина, ветеринарната клиника или амбулаторията.

Чл. 76. (1) При нарушение на чл. 40 контролните органи дават предписание в двумесечен срок да се намали броят на животните.
(2) При неспазване на срока по ал. 1 се налага глоба от 150 лв. за всяко животно над разрешения брой и се дава допълнителен срок, не по-дълъг от един месец, да се отстрани нарушението.
(3) При неспазване на срока по ал. 2 на извършителя се налага глоба от 500 лв., а животните, които са над разрешения брой, се отнемат в полза на държавата.
(4) При отнемане на животно в полза на държавата то се настанява временно в някое от специално определени за тази цел места или се пуска на свобода в съответствие с разпоредбите на Закона за ветеринарномедицинската дейност и този закон.
(5) Специално определените места по ал. 4 са:
1. зоологически градини или спасителни центрове - за диви животни;
2. частни или общински приюти - за животни-компаньони;
3. ферми, определени със заповед на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба - за селскостопански животни.

Чл. 77. На отнемане в полза на държавата подлежат и предметите, послужили за извършване на нарушението.

Чл. 78. (1) Принудителните административни мерки по този раздел се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност.
(2) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Блокиране на раждаемостта" е спиране възпроизводството на популацията на безстопанствените кучета и регистрация на домашните кучета.
2. "Болка, страдание и трайно увреждане" е причиняването на смущения в здравето (физическо, нервномозъчно и социално) на животните. Това включва причиняването на болест, травма и физиологичен и нервномозъчен дискомфорт в момента на използването на животното или впоследствие (например след инжектиране на карциногени) или с трайни вредни последствия за здравето му.
3. "Вредна подкова" е подкова, която не е съобразена по форма и размер с копитото на животното и не се подменя при спазване на периодичността за подковаването му.
4. "Диви бозайници" са всички видове на клас Бозайници (Mammalia) с изключение на подивели екземпляри от одомашнени форми бозайници.
5. "Диви котки" са представители на семейство Котки (Felidae) с изключение на домашни котки с техните породи и разновидности.
6. "Диво животно" е всяко живо гръбначно същество, различно от човека, включително свободно живеещите, с изключение на домашните породи кучета, котки, коне, магарета, крави, овце, кози, свине, гъски, патици, кокошки, пуйки и други.
7. "Добра практика при отглеждане на животните" е системата от общи хигиенни и технологични правила за опазване здравето на животните и гарантиране на тяхното благосъстояние чрез създаване на оптимални условия за отглеждане и хранене, съответстващи на техните физиологични и поведенчески нужди, и ограничаване до приемлив минимум на риска от причиняване на излишна болка и страдание. Правилата се отнасят до проектирането, състоянието и поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите, основните и спомагателните технически съоръжения, профилактиката на болести, обучението на персонала, воденето на документация, подходящо хранене, своевременното осигуряване на ветеринарномедицинска помощ.
8. "Животни, използвани за храна на животни" са риби, домашни птици на възраст до 4 седмици, както и мишки, плъхове, хамстери, морски свинчета и зайци, които се отглеждат или убиват с цел да се използват като храна за животни.
9. "Животни-компаньони" са животни, които се отглеждат в домакинството или от интерес към животното, доколкото става въпрос за домашни животни или опитомени животни от разред месоядни, гризачи, зайцеподобни, папагалови, чинкови, гълъбови и животни от клас Риби.
10. "Кастрация" е отстраняване на яйчниците и матката на женските животни и тестисите на мъжките.
11. "Мобилна амбулатория" е специализирано моторно превозно средство за извънстационарна ветеринарномедицинска дейност, оборудвано и снабдено с необходимите за извършване на ветеринарномедицински манипулации апаратура и консумативи.
12. "Овладяване на популацията" е научнообосновано регулиране на популацията на безстопанствените животни, което позволява контрол над броя им и цели освобождаването на улиците от тях.
13. "Поведенчески особености" са особеностите, свързани с проявяването на характерното за всеки животински вид поведение към себеподобните, околната среда и други видове животни.
14. "Приют за животни" е общински или частен обект, който разполага с подходящи условия, за да осигури на безстопанствени животни ветеринарномедицинско обслужване, грижи, подслон и намиране на нов собственик.
15. "С цел развъждане" е размножаване на животното поне веднъж годишно.
16. "Селскостопански животни" са животни, отглеждани с цел производство на суровини и храни от животински произход или за други селско- или горскостопански цели, или за работа.
17. "Спасителен център" е място, определено от министъра на околната среда и водите, в което се осигуряват грижи за конфискувани живи екземпляри.
18. "Строг нашийник" е нашийник с метални звена и защита за ларинкса с косо извити навътре заоблени метални щифтове с диаметър минимум 3,5 мм.
19. "Системно нарушение" е извършване на две или повече нарушения в продължение на едногодишен период.
20. "Трето лице" е представител на неправителствена организация за защита на животните, а в общините, в които няма регистрирана такава организация - служител от приюта, който отговаря за защитата и хуманното отношение към животните.
Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Животните по чл. 27, придобити и използвани преди влизането в сила на закона, могат да се отглеждат и използват до 1 януари 2015 г.

§ 3. Националната електронна база данни по чл. 38 се създава в едногодишен срок от влизането в сила на закона.

§ 4. В тримесечен срок от влизането в сила на закона общинските съвети изготвят и приемат програмите по чл. 40, ал. 1 и определят местата за временни приюти по чл. 47, ал. 4.

§ 5. В тригодишен срок от влизането в сила на закона общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1

§ 6. Наредбите по прилагането на закона се издават в 6-месечен срок от влизането му в сила.

§ 7. Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и продоволствието и министъра на финансите може да предвиди средства за изпълнение на програмите по чл. 40, ал. 1.

§ 8. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г., бр. 51 и 84 от 2007 г.) в чл. 152 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Опити с животни се извършват с цел:
1. разработване и производство на безопасни лекарствени продукти за ветеринарната и хуманната медицина и на храни и хранителни добавки за хора и животни;
2. диагностика на болести и изпитване на нови методи за лечение на болести;
3. проучване, регулиране или промяна на физиологични функции при хора, животни и растения;
4. обучение в професионални гимназии и висши училища;
5. защита на околната среда."

§ 9. Член 35, т. 4 и чл. 70 от Закона за ветеринарномедицинската дейност от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 42 от 1999 г.; изм., бр. 83 от 2003 г.; отм., бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 30 от 2006 г.) се отменят.

§ 10. В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, бр. 91 от 1997 г.; изм., бр. 90 от 1999 г., бр. 96 от 2001 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 26, 30, 31 и 96 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения.
1. В чл. 15г, ал. 1 се създава т. 4а:
"4а. оценката по т. 2 и оценката и резюмето по т. 4 се представят на български език;".
2. В чл. 15л, ал. 5:
а) в т. 1 след думите "оценка на риска" се добавя "представена на български език";
б) в т. 2 след думата "продукта" се добавя "включващо представени", а след думата "език" предлогът "с" се заличава.
3. В чл. 23б:
а) в ал. 1 т. 2 се изменя така:
"2. за срок две години - при издадени в рамките на една година повече от две наказателни постановления от генералния директор на Националната служба за растителна защита;";
б) създава се ал. 3:
"(3) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира нейното изпълнение."
4. В чл. 24е, ал. 1 се създава т. 9:
"9. регистрационен номер на продукта по смисъла на чл. 24а, ал. 2."
5. В чл. 39, ал. 1:
а) в т. 7 преди думата "употребява" се добавя "предлага или";
б) създават се т. 8 и 9:
"8. нарушава разпоредбите на наредбата по чл. 23г;
9. предлага на пазара торове, обозначени като "ЕС тор", в нарушение на разпоредбите на наредбата по чл. 24в, ал. 2."
6. В чл. 40, ал. 1 след числото "9" се добавя "24е".
7. В чл. 44, ал. 1 навсякъде думите "необходимия лиценз" се заменят с "необходимото разрешение".
8. В § 1 от допълнителната разпоредба т. 51 се отменя.

§ 11. Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и продоволствието.

§ 12. Законът влиза в сила от 31 януари 2008 г.


-------------------------


Законът е приет от 40-то Народно събрание на 24 януари 2008 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
User's Signature

Качена снимкаКачена снимка
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com

#5 Потребителят е офлайн   bushkata Икона

  • No brain - No pain
  • PipPipPip
  • Група: Модератори
  • Мнения: 27930
  • Регистрация: 19-May 05
  • Gender:Not Telling
  • Location:Макондо

Публикувано: 14 February 2008 - 12:35 PM

Закон за ветеринарномедицинската дейност
(в сила от 02.05.2006 г.)



ТУК
User's Signature

Качена снимкаКачена снимка
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com

#6 Потребителят е офлайн   bushkata Икона

  • No brain - No pain
  • PipPipPip
  • Група: Модератори
  • Мнения: 27930
  • Регистрация: 19-May 05
  • Gender:Not Telling
  • Location:Макондо

Публикувано: 14 February 2008 - 12:36 PM

Още Законодателство
User's Signature

Качена снимкаКачена снимка
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com

#7 Потребителят е офлайн   bushkata Икона

  • No brain - No pain
  • PipPipPip
  • Група: Модератори
  • Мнения: 27930
  • Регистрация: 19-May 05
  • Gender:Not Telling
  • Location:Макондо

Публикувано: 14 February 2008 - 01:04 PM

Н А Р Е Д Б А № 1 - За поддържане и опазване на обществения ред
гр. ПЛОВДИВ :



Н А Р Е Д Б А № 1 - ЗА ПОДДЪРЖАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД... (раздел трети се отнася за домашните животни)

Решение номер 343 за изменение и допълнение на Наредба номер 1
User's Signature

Качена снимкаКачена снимка
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com

#8 Потребителят е офлайн   bushkata Икона

  • No brain - No pain
  • PipPipPip
  • Група: Модератори
  • Мнения: 27930
  • Регистрация: 19-May 05
  • Gender:Not Telling
  • Location:Макондо

Публикувано: 07 January 2009 - 12:55 PM

Наредба № 39 за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физически и поведенчески особености (в сила от 06.01.2009г.)

Наредба № 41 за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни (в сила от 01.07.2009г.)

Наредба № 42 за изискванията към ветеринарните лечебни заведения и видът и обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва в тях (в сила от 06.01.2009г.)

User's Signature

Качена снимкаКачена снимка
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com

#9 Потребителят е офлайн   gabipap Икона

  • Непоправим оптимист
  • Икона
  • Покажи галерията
  • Група: Без дом
  • Мнения: 2128
  • Регистрация: 03-August 06
  • Gender:Female
  • Location:София
  • Interests:Животни, природа, истински хора, MLM. Здравословен и природосъобразен начин на живот. Хубави книги, нови знания - всичко, което ме провокира да мисля.

Публикувано: 20 March 2009 - 11:36 AM

Поствам наредбата тук, защото темата със закони и наредби е заключена.

НАРЕДБА № 4 ОТ 6 МАРТ 2009 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРАВИЛАТА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА КУЧЕТА
В сила от 20.03.2009 г. Издадена от Министерството на земеделието и храните, Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната
Обн. ДВ. бр.21 от 20 Март 2009г.
Раздел I.
Разпоредби

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:
1. задълженията на извършващите обучение на кучета;
2. изисквания за обучение на кучета;
3. правила за обучение на кучета.

Раздел II.
Задължения на извършващите обучение на кучета

Чл. 2. Извършващите обучение на кучета осигуряват условия за обучение на животните по начин, съобразен с физиологичните, поведенческите, възрастовите особености на породата и в зависимост от използването на кучетата по предназначение.

Чл. 3. (1) Извършващите обучение на кучета осигуряват персонал, който притежава опит за полагане на грижи и обучение на кучетата от съответната порода.
(2) Персоналът по ал. 1 се грижи за кучетата, съобразявайки се с параметрите за отглеждане, без да им причинява болка, страдание и/или наранявания.
(3) Извършващите обучение на кучета осигуряват първоначално и последващо обучение на персонала за спазване на изискванията за хуманно отношение към животните.

Чл. 4. Извършващите обучение осигуряват на кучетата подходящи помещения или клетки, храна и вода, защитени от достъп на външни лица, които да са съобразени с породните им физиологични и поведенчески особености.

Чл. 5. (1) На кучетата, подложени на обучение, се осигуряват:
1. индивидуално хранене с достатъчно количество пълноценна храна, през определени интервали, която да ги поддържа в добро здравословно състояние;
2. постоянен достъп до питейна вода.
(2) Оборудването за хранене и поене на кучетата се конструира и разполага по начин, който:
1. изключва замърсяване на храната и водата;
2. позволява периодичното му почистване и дезинфекция.

Чл. 6. В храната и водата на кучетата могат да се включват вещества, за които е доказано по безспорен начин, че са безвредни и не могат да предизвикат ненужно страдание, болка или нараняване.

Чл. 7. (1) Извършващите обучение ежедневно проверяват техническите съоръжения и оборудването в помещенията за кучета и установените дефекти незабавно се отстраняват.
(2) Когато незабавното отстраняване на дефект на техническите съоръжения, клетките и оборудването е невъзможно, се вземат временни мерки за осигуряване безопасността и здравето на кучетата.

Чл. 8. На кучетата, отглеждани или временно пребиваващи на открито, се осигурява защита от неблагоприятни атмосферни условия, хищници, вредни физични, химични и други въздействия.

Чл. 9. (1) Помещенията, обитавани от кучетата, съоръженията и оборудването в тях се изграждат от материали, които не са вредни за животните и позволяват редовно почистване и дезинфекция.
(2) Помещенията, клетките и съоръженията се конструират и поддържат така, че да нямат вдлъбнатини, дупки, остри ръбове и стърчащи предмети, които могат да наранят кучетата.
(3) В помещението или площадката, където пребивават кучетата, се осигурява осветление, включително и резервно в случаи на спиране на електричеството, което да дава възможност животните да бъдат наблюдавани по всяко време.
(4) Когато е необходимо, за опазване здравето на кучетата в помещенията се инсталира система за изкуствена вентилация и алармена система за известяване при отказ на вентилационната система.
(5) Когато здравето и доброто състояние на кучетата зависи от функционирането на изкуствена вентилационна система, в помещенията се изгражда подходяща резервна система за осигуряване на необходимата въздушна циркулация при повреда на основната система.

Чл. 10. Извършващите обучение на кучета се задължават да водят и съхраняват документация за:
1. регистрацията на обекта;
2. регистрация и паспортизация на кучетата, които се обучават;
3. извършени задължителни профилактични манипулации - ваксинации и обезпаразитяване;
4. извършени лечебни манипулации и лабораторни изследвания;
5. програми, инструкции и методики за обучение на кучета, които трябва да бъдат одобрени от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) или от ръководителите на компетентните звена в Министерството на отбраната (МО), Министерството на транспорта (МТ) и Министерството на вътрешните работи (МВР);
6. смъртност и причини;
7. документ за извършено обучение на кучето, оценка на качествата му и положително заключение.

Раздел III.
Изисквания при обучението на кучета

Чл. 11. (1) На всяко куче се осигурява свобода на движение в съответствие с физиологичните му потребности и програмата за обучение.
(2) При необходимост в процеса на обучение свободата на движение на кучетата може да се ограничава по начин, който не им причинява болка, страдание или силен страх.
(3) При необходимост кучетата се връзват по начин, който не ограничава естествените им движения за задоволяване на техните физиологични и поведенчески потребности, не им причинява болка и не пречи на обучението им.

Чл. 12. Извършващите обучение на кучета осигуряват:
1. наблюдение и контрол върху здравословното им състояние;
2. незабавна помощ от обслужващия ветеринарен лекар за болните и наранените кучета.

Чл. 13. (1) Не се разрешава:
1. използването на методи за обучение, които причиняват наранявания или има вероятност да доведат до отклонения в здравето на кучетата;
2. принуждаването на кучета към ненужни усилия, които им причиняват болка, страдание и/или увреждане;
3. използването на помощни средства или приспособления, строги, стегнати и/или електрически нашийници, електрически остени, химически дразнещи или увреждащи субстанции;
4. обучението на кучетата без почивка, съобразена с тяхната възраст и физическа натовареност.
(2) Не се разрешава подлагане на обучение или физическо натоварване на болни и наранени кучета.

Чл. 14. Програмите за обучение не трябва да включват методи, предизвикващи силен страх и стрес при кучетата.

Раздел IV.
Правила за обучение на кучета

Чл. 15. (1) При подбора на кучетата за обучение се вземат под внимание:
1. обучението по предназначение;
2. породата;
3. реакциите на кучето;
4. темпераментът.
(2) След подбор на подрастващите кучета до 12-месечна възраст се извършва обучение без принуда:
1. на спокойно отношение към нашийника и повода;
2. на послушание за изпълнение на командите на водача и социализация в обществото с цел спокойна реакция на различни дразнители;
3. на спокойно реагиране на различни по вид и сила дразнители, като постепенно се повишава степента на дразнителя;
4. да се подчиняват на специфични команди.

Чл. 16. При необходимост кучетата се обучават на спокойно реагиране на различни по естество дразнители чрез постепенното им увеличаване с почивки до постигането на желания резултат.

Чл. 17. При обучение за преодоляване на препятствия не се използва принуда или технически пособия, които могат да му причинят силен страх или болка.

Чл. 18. За придобиване на специфични умения обучението на кучетата се провежда в условията на минимален брой дразнители и с почивки между всяко упражнение.

Чл. 19. При обучение на специална подготовка занятията се провеждат при условия, максимално близки до условията на ежедневната им работа.

Чл. 20. Избягва се прекъсване на редовния учебен процес на кучетата без основателна за това причина, което може да намали ефективността и да доведе до необходимост от удължаване на времето за обучението на кучето.

Чл. 21. До затвърждаването у кучето на определена способност не се преминава към друго обучение.

Чл. 22. В деня на обучението на кучетата, преди пристъпването към провеждането му се извършва общ преглед на здравословното състояние на животното, като се обръща внимание на стойката, подвижността, състоянието на носа, очите, лапите, козината и наличието на рани или външни паразити.

Чл. 23. Най-малко един час преди обучението се извършва необходимата за удовлетворяване на физиологичните нужди разходка на кучето.

Чл. 24. Храненето на кучетата се извършва не по-малко от два часа преди или след обучението.

Чл. 25. Работата за обучение на кучета се осъществява при спазване изискванията на чл. 6, 7, 10 и 14 от Закона за защита на животните (ДВ, бр. 13 от 2008 г.).

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба "извършващи обучение" са специализирани центрове, ведомства и организации за обучение на кучета, физически и юридически лица, притежаващи необходимите условия и квалифицирани кадри.

Заключителни разпоредби

§ 2. Обучението на кучета, които ще се използват за служебни цели, се извършва въз основа на вътрешни инструкции, програми и методики на различните ведомства и организации, съобразени с тази наредба.

§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 9 от Закона за защита на животните.

§ 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник.
User's Signature

Ако всеки от нас прави добре и отдадено това, което е негова работа, ако осъзнаем, кои са истинските ни желания и не пожелаваме това, от което нямаме нужда, ако помагаме на беззащитните - светът ще е едно прекрасно място!

#10 Потребителят е офлайн   bushkata Икона

  • No brain - No pain
  • PipPipPip
  • Група: Модератори
  • Мнения: 27930
  • Регистрация: 19-May 05
  • Gender:Not Telling
  • Location:Макондо

Публикувано: 09 July 2011 - 10:53 AM

Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на животни - домашни любимци /кучета и котки/ на територията на Столична община

(Приета с Решение № 379 по Протокол № 92 от 23.06.2011 и обявена на 04.07.2011)

Раздел I
Общи положения

Чл.1. (1) Наредбата определя реда и начина на придобиване, притежаване, отглеждане и развъждане на животни - домашни любимци /кучета и котки/ на територията на Столична община;

(2) Регламентира взаимоотношенията между институциите, неправителствените организации за защита на животните /НПО/ и собствениците на животни - домашни любимци.

Раздел II
Придобиване, регистрация, отглеждане, развъждане и размножаване на кучета - домашни любимци

Чл.2. Придобиването на куче се удостоверява:
1. С договор за покупко-продажба или за дарение от търговски обект, развъдник, приют, пансион, регистрирани по чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ или от други физически и юридически лица, в това число или по наследство;
2. Със сертификат и ветеринарномедицински паспорт - внос от трета страна, а при придобиване от държава членка на Европейския съюз с ветеринарномедицински паспорт;
3. Посредством регистрационните документи - ветеринарномедицински паспорт с вписана идентификация, съгласно чл.174 от ЗВД при придобиване на безстопанствено куче.

Чл.З. Придобиване на куче от лица под 18-годишна възраст
Продажбата или дарение на куче на лица под 18 год. се извършва единствено с нотариално заверена декларация от родител или настойник.

Регистрация на кучета - домашни любимци

Чл.4. Регистрация на кучета - домашни любимци
(1) Необходими действия при регистрацията на кучета - домашни любимци
1. Собствениците на кучета - домашни любимци, навършили 6-седмична възраст, задължително ги представят на ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика, за издаване на паспорт по образец и извършване на ветеринарномедицински манипулации - ваксинация и обезпаразитяване.
2. За кучета - домашни любимци, на които е издадена легитимна здравна книжка в минал период, същата остава валидна и собственикът не е задължен да я замени с ветеринарномедицински паспорт. При деклариране на кучето - домашен любимец, съгласно чл. 4. ал. 1, т. 5 от настоящата наредба, собственикът вписва в декларацията идентификационен код от шест цифри, удостоверяващ здравната книжка като регистрационен документ.
3. При навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над тази възраст, собственикът задължително го регистрира при ветеринарен лекар. При регистрацията на кучето - домашен любимец ветеринарният лекар поставя инжектируем транспондер /чип/.
4. При кучета - домашни любимци над тази възраст собствениците са длъжни да им поставят чип в 6-месечен срок от влизане в сила на тази наредба.
5. Всеки собственик на куче - домашен любимец над 4-месечна възраст или в тримесечен срок от неговото придобиване над тази възраст го декларира в данъчната служба към съответния район, независимо дали същото е освободено от дължимия данък, съгласно чл.175 на ЗВД, като попълват декларация по образец, съгласно Приложение „а" от настоящата наредба.
6. В декларацията по т. 5 на чл. 4, ал. 1 от настоящата наредба се въвеждат следните данни:

6.1. За всяко физическо лице - собственик на куче - домашен любимец се въвеждат и обработват данни:

6.1.1. Собствено, бащино име и фамилно име;

6.1.2. ЕГН (ЛНЧ);

6.1.3. Адрес по местоживеене и постоянен адрес;

6.1.4. Номер на транспондера /чип/ на животното;

6.2. За всяко юридическо лице - собственик на куче - домашен любимец се въвеждат и обработват данни:

6.2.1. Наименование;

6.2.2. Булстат/ЕИК;

6.2.3. Адрес на регистрация;

6.2.4. Адрес на управление;

6.2.5. Управител (лице за контакти);

6.2.6. Номер на транспондера /чип/ на животното.

6.3. Към декларацията за притежаване на куче - домашен любимец се въвеждат данни, съгласно Приложение 1 от настоящата наредба и се прилага ксерокопие на съответната страница от паспорта за удостоверяване на обстоятелствата за освобождаване от такса „притежаване на куче", съгласно изискванията на ЗВД и ЗЗЖ.

7. При промяна на адреса и на собствеността, собственикът е длъжен да уведоми районната данъчна служба в срок до 2 месеца, а при смърт на кучето - домашен любимец, в срок от 7 дни след настъпване на събитието.

8. Районните кметове, чрез сформираните мобилни групи извършват системни проверки за регистрацията на кучета - домашни любимци и други възложени им дейности, като информират ресорният зам. кмет на Столична община.

9. Ветеринарните лекари на територията на Столична община изпращат ежемесечно данните от ветеринарномедицинския паспорт на всяко новорегистрирано куче - домашен любимец до кмета на Столична община или упълномощени от него длъжностни лица.

Чл.5. Създаване на регистър с електронна база данни

(1) Столична община ползва информацията от електронния регистър за кучетата на БАБХ, създава и поддържа собствена база данни.

(2) Софтуерното поддържане и съхраняване на данните се осъществява от дирекция „Информационно обслужване и технологии" на Столична община

(3) Редът за получаване от страна на Столична община на достъп до информация по ал.1 на чл.5 от настоящата наредба се урежда с двустранно споразумение между страните.

Чл.6. Заплащането и освобождаването от такса за притежаване на куче - домашен любимец се извършва съгласно Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община.

Отглеждане на кучета - домашни любимци

Чл.7. Принципи на отглеждане.
(1) Всеки, който отглежда куче - домашен любимец али се грижи за такова е отговорен за неговото здравословно състояние и е длъжен да му осигурява условията, грижите и вниманието, съобразени с естествените му нужди, като:

1. Осигурява необходимото пространство, свобода за движение, естествена светлина, добра вентилация и обезопасяване от вредни газове и изпарения;

2. Предпазва от контакт с предмети и препарати, които могат да го наранят или да предизвикат отравяне на територията на дома;

3. Предоставя достатъчно количество храна, вода и свободен достъп до тях;

4. Използва подходящи съдове за хранене, поставени по начин, който не позволява замърсяването им;

5. Грижи се за него и не го изоставя, включително и неговото потомство;

6. Предприема всички мерки за предотвратяване на бягството му;

7. Отглежда кучето - домашен любимец при условия и начин, които не формират агресивно поведение;

8. Осигурява поведение на кучето - домашен любимец, безопасно за здравето и живота на други животни и на хората;

9. Осигурява ветеринарномедицинско обслужване:

9.1. при необходимост, поради нарушено здравословно състояние и нараняване;

9.2. за целите на профилактиката от опасни за хората и животните заболявания - ваксинация и обезпаразитяване, съгласно изискванията на ЗВД;

10. Не допуска в непосредствена близост животни, притежаващи естествена или придобита нетърпимост едно към друго.

11. Не нарушава спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост.

(2) В случай, че собственикът на кучето - домашен любимец не може да го отглежда по независещи от него причини, той го предава в приют, спасителен център или на нов собственик, който да го отглежда в съответствие с физиологичните и поведенческите му особености.

(3) Забранява се отглеждането на кучета - домашни любимци на:
1. Открити тераси и балкони на жилищни сгради;
2. В общите части и прилежащите територии на жилищните сгради;
3. В мазета на сгради.

(4) При отглеждане на кучета - домашни любимци в жилищни сгради, се осигурява площ, съгласно изискванията на чл.34 от Закона за защита на животните.

(5) Собственикът на куче - домашен любимец е длъжен да осигури безопасността на хората, преминаващи покрай неговото лично дворно пространство, като изгради ограда с достатъчна плътност и височина, непозволяваща контакт с кучето - домашен любимец.

Чл.8. (1). При постъпване на сигнал с идентифициращи данни за подаващия сигнала, за наличие на случаи, посочени в чл.7 от настоящата наред», а, се извършва съвместна проверка от сформираните мобилни групи по райони.

(2) След извършване на проверката се съставя протокол и предписание до собственика със срок за отстраняване на констатираните нарушения.

Чл.9. Когато собственикът не изпълни предписанията по чл.8 от настоящата наредба, същият подлежи на санкции, предвидени в разпоредбите на Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ и Закона за защита на животните /ЗЗЖ/.

Размножаване на кучета - домашни любимци

Чл.10. Размножаване на кучета - домашни любимци

(1) Собственикът на куче - домашен любимец е длъжен да избягва нежеланото му размножаване чрез осигуряването на:
1. изолация по време на размножителния период;
2. кастрация.

(2) В случаите, в които собствениците не са в състояние ,а отглеждат новородените или да ги представят на нови собственици, животните се настаняват в приют, а собственикът задължително кастрира своето куче - домашен любимец.

(3) Собствениците на кучета - домашни любимци, които ги използват за развъждане, ги регистрират на основание чл.137 от ЗВД и освен таксата за притежаване на куче, заплащат в районната данъчна служба такса, съгласно чл.35, ал.5 от ЗЗЖ, в размер на 300лв.

(4) Таксата по ал.З на чл.10 от настоящата наредба в размер на 300 лв. не се заплаща от развъдници и членове на киноложки клубове, членове на Български и международни организации, които извършват развъдна дейност на чистопородни кучета, удостоверено със съответните документи за регистрация.

Раздел III
Присъствие на куче - домашен любимец на обществени места

Чл. 11. На обществени места собственикът на куче - домашен любимец е длъжен:

1. Да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето - домашен любимец, проявена на обществени места и не допуска ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.

2. Да не оставя кучето - домашен любимец без надзор ч да осигурява постоянен и непосредствен контрол върху поведението му.

3. Собственикът на кучето - домашен любимец взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места.

4. Да не допуска контакт на заразно болно и опасно куче - домашен любимец с други животни и хора.

5. Да не използва кучето - домашен любимец за комерсиални цели - просия, фотография, игри на късмета, хазарт и бой с други кучета.

6. Да събере и изхвърли на подходящо място екскрементите на кучето - домашен любимец.

7. Да носи със себе си следните регистрационни документи на кучето - домашен любимец:

7.1. Ветеринарномедицински паспорт или копие от него;

7.2. Документ за платена такса за съответната или предходната година, или копие от него, ако кучето - домашен любимец не е освободено, съгласно чл.175 от ЗВД;

7.3. За ловните кучета - ловен билет, издаден от БЛРС;

7.4. Собственикът е длъжен да предоставя документите на кучето - домашен
любимец пред ветеринарните и/или общински власти при поискване.


Чл.12. (1) Забранява се присъствието и разхождането на кучета - домашни любимци:
1. На територията на детски градини, ясли и училища;
2. На територията на здравни заведения;
3. На територията на обособени детски и спортни площадки;
4. На територията на градските паркове и градини, които не са определени със заповед от районния кмет за разхождане на кучета - домашни любимци;

(3) Разрешено е преминаването на кучета - домашни любимци през градските паркове и градини, които не са определени със заповед от районния кмет, при спазване изискванията на чл.13, т.1 от настоящата наредба.

Чл.13. Собственикът на куче - домашен любимец е длъжен:
1. На обществени места да води кучето - домашен любимец винаги и задължително на повод до 1,5м., а при кучета - домашни любимци над 10 кг. на неразтеглив повод до1,5м. или с намордник.
2. От намордник са освободени кучета - водачи на незрящи хора;
3. Поводът и намордникът не са задължителни на местата за разхождане на кучета - домашни любимци, определени със заповед от кмета на района;
4. При пътуване със средствата на масовия градски транспорт собственикът е длъжен да води кучето - домашен любимец на къс неразтеглив повод и с намордник, или в транспортен кафез. От намордник при пътуване в градския транспорт са освободени кучета - домашни любимци по т. 2 на чл. 13 от настоящата наредба. Имат право на пътуване само регистрирани животни, съгласно изискванията на чл. 4, на чл. 11, т. 7 от настоящата наредба и с редовни превозни докуггнти.

Чл.14. (1) Родител, попечител или други лица, които полагат грижи за деца под 14 години, не трябва да го оставят без надзор при разхождане на куче - домашен любимец над Юкг. на обществени места;

(2) Когато лицата по ал.1 на чл.14 от настоящата наредба не могат да упражнят надзор върху деца под 14 години, за които полагат грижи, са длъжни да осигурят придружител, пълнолетно /дееспособно/ лице в случаи на разхождане на куче -домашен любимец над Юкг. на обществени места.

Чл.15. Забранено е умишленото провокиране от собственици на кучета - домашни любимци, водещо животните до агресия или поведение, нарушаващо спокойствието и безопасността на други животни и хора по време на разходка или в жилищни сгради в режим на етажна собственост.

Раздел IV
Придобиване, отглеждане и размножаване на котки - домашни любимци. Функциониране на обекти с търговска цел за временен престой на котки - домашни любимци

Чл.16. (1) Придобиване на котки - домашни любимци се извършва и съгласно чл. 2, т. 1, 2 и чл. З от настоящата наредба.

(2) Придобиването на безстопанствени котки може да се извършва посредством регистрационен документ - ветеринарномедицински паспорт с вписана идентификация.

Чл.17. (1) При отглеждане на котка - домашен любимец, собственикът е длъжен да спазва принципите, посочени в чл.7, ал.1 от настоящата наредба.

(2) Собственикът е длъжен да вземе мерки за предотвратяване на нежелано размножаване, съгласно разпоредбите на чл.10, ал.1 от настоящата наредба.

(3) Функциониране на обекти с търговска цел за временен престой на котки -домашни любимци се осъществява съгласно изискванията на чл.19 от настоящата наредба.

Раздел V
Изисквания към неправителствените организации, стопанисващи приюти на територията на Столична община и правила за функциониране на обекти с търговска цел за временен престой на кучета - домашни любимци

Чл.18. Изисквания за стопанисване на приюти на територията на Столична община.
Всяка неправителствена организация, стопанисваща приют за безстопанствени кучета на територията на Столична община въз основа на сключен договор или споразумение с общината, е длъжна:
(1) Да идентифицира, съгласно чл.46 от Закона за защита на животните всяко куче, прието в приюта, безстопанствено или предоставено с договор от собственици, които не могат да го отглеждат и да го кастрира, при условие, че здравния му статус и възрастта позволяват тази манипулация.
(2) Да изпраща ежемесечно информация в Столична община, относно броя кастрирани и осиновени кучета за съответния период.
(3) Кучетата, настанени в приют да се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като домашни любимци и ги регистрират по чл.174 от ЗВД.
(4) Кучета - домашни любимци, настанени в приют по желание на своите стопани /или отнети от тях от контролните органи по настоящата наредба/, както и кучета, чието връщане по места е невъзможно /по здравословни или поведенчески причини/ се идентифицират, съгласно чл.4, ал.1, т.2, т.З от настоящата наредба и остават в приюта до намирането на нови стопани. Всички останали кучета, постъпили за обработка в приюта се връщат по места на залавяне, съгласно чл.47, ал.З от ЗЗЖ.

Чл.19. Функциониране на обекти с търговска цел за временен престой на кучета -домашни любимци

(1) Хотелите за кучета - домашни любимци, училищата за дресура и приютите за безстопанствени кучета се регистрират в ОБДХ, съгласно изискванията на чл.137 от ЗВД и в търговските регистри към районите.

(2) Настаняването на кучета - домашни любимци в обектите по ал.1 на чл. 19 от настоящата наредба е възможно, съгласно чл.150 от ЗВД и Наредба 41 на МЗХ за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни, обн. ДВ. бр.1 от 06.01.2009 г., в сила от 01.07.2009 г.

(3) Забранено е функционирането на обекти по ал.1 на чл.19 от настоящата наредба в жилищни сгради в режим на етажна собственост.

(4) Дресьорите на кучета - домашни любимци трябва да притежават документ за правоспособност.

(5) Собствениците на обекти по ал.1 на чл.19 от нас ящата наредба са длъжни да притежават удостоверение за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните.

Раздел VI
Мерки при агресивно поведение от страна на куче - домашен любимец

Чл.20 (1) При регистриран подаден писмен сигнал за случай на нападение от куче -домашен любимец с известен собственик и/или адрес на отглеждане срещу човек или друго животно, се извършва проверка на място от представители на мобилната група по смисъла на §1, т.9 от допълнителните разпоредби на настоящата наредба, които процедират, съгласно изискванията на ЗВД и ЗЗЖ;

(2) При нанесени от кучето - домашен любимец телесни повреди,
проверяващите органи изготвят протокол по образец - приложение „б" от настоящата наредба. При необходимост се изискват медицинско ср-детелство и свидетелски показания;


(3) Кучето - домашен любимец по ал.2 на чл.20 от настоящата наредба може да се отнеме от собственика, съгласно чл.426 от ЗВД и въз основа на изготвен от проверяващите органи протокол, съдържащ основанията за отнемането му, подписан от минимум 2/3 от членовете на комисията. Кучето - домашен любимец се настанява в общински приют.

(4) В общинския приют се сформира комисия, която извършва анализ на поведението на кучето - домашен любимец, която включва:
- управител на приюта;
- Ветеринарен лекар на приюта;
- със съдействието на ветеринарен лекар от ОДБХ.

(5) Комисията по ал.4 на чл.20 от настоящата наредба изготвя индивидуален протокол, който потвърждава или отхвърля агресивното поведение на кучето, след което се процедира, съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните.

Чл.21. При подаден писмен сигнал за нападение и причинени телесни повреди от домашно куче с неизвестен собственик с/или неизвестен адрес на отглеждане, районната администрация се обръща за съдействие за установяване на адреса и собственика към ОДБХ и съответното районно управление на полицията. След установяване на адреса и собственика се процедира по реда на чл.20 от настоящата наредба.

Раздел VII
Административно - наказателни разпоредби

Чл. 22. (1) Контролни органи по смисъла на наредбата са Кметът на Столична община или упълномощени от него длъжностни лица.

(2) Неправителствени организации могат да съдействат на органите по ал.1 на чл.22 от настоящата наредба при осъществяване на контролните им правомощия.

Чл.23. (1) Контролните органи по чл.22, ал.1 от настоящата наредба извършват проверки по постъпили писмени молби, жалби и сигнали за нарушения на наредбата, подадени от държавни органи, физически и юридически лица, като анонимни сигнали не се проверяват.

(2) Контролните органи:
1. Установяват самоличността на собственика на животно - домашен любимец, със съдействието на полицията;
2. Имат право да извършват проверка след осигурен достъп от страна на собственика в недвижими имоти, в които се отглеждат животни или се предполага, че се отглеждат или третират животни-домашни любимци. В случаите на отказ от страна на собственика на имота проверката се извършва на основание на съдебно решение и съдействие на общинска полиция.

(3) При констатиране на нарушения по тази наредба контролните органи:
1. Съставят констативни протоколи и дават предписания със срокове и отговорници за отстраняването им;
2. Съставят актове за установяване на административни нарушения;
3. Налагат глоба срещу фиш. При отказ от страна на нарушителя да заплати глобата, му се съставя акт по реда на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/;

(4) Въз основа на съставените актове за установени административни
нарушения се издават наказателни постановления от кмета на Столична община и/или упълномощени от него длъжностни лица.


Чл.24. Санкции и глоби

(1) За констатирани нарушения по чл.П, т.6 и т.7 от настоящата наредба, на нарушителите се налага глоба с фиш до 20 лв., а при повторно нарушение в рамките на текущата година се съставя акт за административно наруше. те и се издава наказателно постановление за налагане на глоба в размер до 200 лв.;

(2) За констатирани нарушения по чл.13, т.1 от настоящата наредба на нарушителите се налага глоба с фиш до 50 лв., а при повторно нарушение в рамките на текущата година се съставя акт за административно нарушение и се издава наказателно постановление за налагане на глоба в размер до 400 лв.;

(3) В случай, че стопанинът допусне нежелано размножаване и не осигури кастрация на животното - домашен любимец, съгласно чл.Ю, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от настоящата наредба, му се налага глоба от 100 до 250 лв., а при повторно нарушение в рамките на текущата година се съставя акт за административно нарушение и се издава наказателно постановление за налагане на глоба в размер от 300 до 500 лв.

(4) За констатирани нарушения на чл.Ю, ал.З с~ настоящата наредба, на нарушителя се налага глоба с фиш до 50лв., а при повторно нарушение в рамките на текущата година се съставя акт за административно нарушение и се издава наказателно постановление за налагане на глоба в размер от 350 до 1000лв.

(5) В случай, че собственикът не осигури поставянето на микрочип на кучето -домашен любимец и не го регистрира, съгласно чл.4, ал.1, т.З, т.4 и т.5 от настоящата наредба, му се налага глоба с фиш в размер до 50 лв., като се дава писмено предписание за извършване на регистрация в едноседмичен срок. При повторно нарушение в рамките на текущата година се съставя акт за административно нарушение и се издава наказателно постановление за налагане на глоба в размер до 200 лв.

(6) При разхождане на куче - домашен любимец над Юкг. на обществени места от лица под 14 г. без родител, попечител или други лица, които полагат грижи за него, или без придружител, пълнолетно /дееспособно/ лице, на отговорното за него лице се налага глоба с фиш до 20 лв.

(7) На собственика на куче - домашен любимец, нанесло тежки телесни повреди по смисъла на чл.20, ал.2 от настоящата наредба се нотата глоба с издаване на наказателно постановление в размер от 1000лв. до 2000лв., освен ако за извършеното нарушение не се предвижда по-тежко наказание по друг нормативен акт, като кучето се отнема от собственика и се настанява в общински приют.

(8) На собственици на кучета - домашни любимци, нарушили разпоредбите на чл. 11, т. 5 и чл. 15 от настоящата наредба се налага глоба в размер от 500 до 1500 лв., за което се издава наказателно постановление.

(9) Наказанията по предходните алинеи се налагат, ако за извършеното нарушение не се предвижда по-тежко наказание по друг нормативен акт

(10) За констатирани нарушения по настоящата наредба, различни от описаните в предходните алинеи, на нарушителите се налагат глоби от 100 до 200 лв., а при повторни нарушения в рамките на текущата година се съставя акт за административно нарушение и се издава наказателно постановление за налагане на глоба в размер от 250 до 500 лв.

(11) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Захона за административните нарушения и наказания.

Чл.25. Глобите, събрани по реда на тази наредба постъпват в общинския бюджет и се използват за:
1. Обособяване и благоустрояване на равномерно разпределени места, представляващи максимум 10% от зелената площ на района, определени със заповед на районните кметове за разхождане на кучета - домашни любимци.
2. За мерки и дейности, насочени към овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община.
3. За предоставяне от страна на ОП „Екоравновесие" на безплатна услуга, включваща кастрация, регистрация на осиновено куче, прщюбито от улицата, издаване на паспорт, ваксинация против „бяс", третиране срещу вътрешни паразити и маркиране с микрочип на осиновените животни;
4. За финансиране на общински кастрационни програми и кампании;
5. За сключване на договори с частно практикуващи ветеринарни лекари за извършване на кастрации на безстопанствени кучета;
6. За изграждане на нови общински приюти и кастрационни центрове.

Раздел VIII
Допълнителни разпоредби

§1. По смисъла на наредбата:

1. „животно - домашен любимец" е всяко куче или котка, което се отглежда от домакинството или от интерес към животното;

2. "идентификация на животно" е еднозначното му характеризиране по данните от неговия микрочип, съответстващи на паспортните и регистрационните данни;

3. „безстопанствено животно" е всяко животно, коетс няма дом или се намира извън границите на дома на своя собственик и не е под котела или под прекия надзор на собственик, както и всяко животно-домашен любимец, гледано в незаградено пространство;

4. „кастрация" - отстраняване на яйчниците и матката на женските животни и тестисите на мъжките;

5. „блокиране на раждаемостта" - спиране популацията на кучета - домашни любимци и безстопанствените кучета;

6. „агресивни кучета" са кучета, които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, които в зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт; като кучето „не е агресивно", ако е нападнало или хапало при самозащита, защита на стопанина или неговата собственост /респективно човека, под чийто контрол се намира в момента/;

7. „търговия с животни - домашни любимци" са всички сделки, извършвани системно със стопанска цел, включващи прехвърляне правото на собственост върху тези животни;

8. „приют за животни" е общински или частен обект, к;,. то разполага с подходящи условия, за да осигури на безстопанствени животни ветеринарномедицинско обслужване, грижи, подслон и намиране на нов собственик.

9. „мобилна група" - комисия, сформирана със заповед на кмета на съответния район, в която участват представители на района, Столичен инспекторат, Областна дирекция по безопасност на храните, общинска полиция, представител на неправителствена организация. Мобилната група извършва проверки за регистрацията на кучета - домашни любимци и на сигнали, относно нарушения изискванията на наредбата. Проверката може да се извърши при присъствие на половината от членовете на комисията.

Преходни и заключителни разпоредби

1. Настоящата наредба се приема на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 133, чл. 178 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и Закона за защита на животните.

2. Изпълнението на наредбата се възлага на кмета на Столична община и на упълномощени от него лица.

3. Собственици на кучета - домашни любимци трябва да поставят чип на кучето и да го декларират в районната данъчна служба, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 от настоящата наредба в 6-месечен срок от влизане в сила на наредбата.

4. За всички останали животни, без кучета и котки, отглеждани като домашни любимци, задължително се спазват разпоредбите на Наредба №39 от 01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни-домашни любимци, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, издадена от Министерство на земеделието и храните, обн. ДВ, бр.1 от 06..01.2009 г. и Наредба № 41 от 10.12.2008 г. на Министерство на земеделието и храните, обн. ДВ, бр. 1 от 06.01.2009 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни.

5. При деклариране на куче - домашен любимец в районната данъчна служба, на собственика се издава карта, която съдържа данните от подадената декларация, съгласно чл.4, ал.1, т.5 и т.6 от настоящата наредба.

6. Механизмът на издаване на картите по т.5 на Преходните и заключителните разпоредби на настоящата наредба да бъде разработен и утвърден от кмета на Столична община в едногодишен срок от влизане в сила на наредбата.

7. При разхождане на куче - домашен любимец, собственикът е длъжен да носи в себе си картата по т.5 от преходните и заключителните разпоредби на наредбата, която замества ветеринарномедицинския паспорт и документа за платена годишна такса.

8. Изискването за носене на документите от т. 7.1. до т. 7.3 на чл. 11 от настоящата наредба при разхождане на куче - домашен любимец на обществени места е задължително до влизане в сила на механизма за издаване на карти, съгласно т. 6 от преходните и заключителните разпоредби на настоящата наредба.

9. С приемането на настоящата наредба от Столичен общински съвет се отменя действието на Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община, приета с Решение № 5 по Протокол №46/18.12.2002 г. на СОС, изменена и допълнена с Решение № 315 по Протокол № 57 от 07.08.2003 г., в частта придобиване, притежаване и отглеждане на животни - домашни любимци.

Приложение "а"

Приложение "б"

Председател на Столичния общински съвет:
/Андрей Иванов/


http://sofiacouncil....rdinance&id=138
User's Signature

Качена снимкаКачена снимка
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com

Страница 1 от 1
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Темата е заключена

1 потребители четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни