[mil_]

Тук ми се иска да коментираме обучението на самите нас, което е крайно необходимо, за да бъде общуването ни с кучетата разбираемо за тях, а заниманията ни - ефективни. Защото ми се струва, че много от зададените въпроси в останалите теми имат отговор не в кучето, а в нашето поведение и често повтаряните от нас грешки.
Или:
Правило № 1: ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ
Тя се изразява в няколко прости неща, първото от които е:
Винаги да изискваме изпълнение на подадена команда.
Сигурна съм, че всеки знае това на теория и се чуди защо пък да го коментираме, но около себе си виждам 90% случаи, в които човекът допуска грешката на непоследователността и в крайна сметка не постига нищо, затова ще пообяснявам.
Кучетата са хитреци. Те усещат най-малките промени в нашето настроение и реагират съответно. Когато подадем команда и не доведем нещата до нейното изпълнение, те тутакси разбират, че командата не е нещо, което е задължително да се изпълнява и по този начин ги научаваме просто ... да не изпълняват нашите команди. Затова трябва действително да имаме предвид това, което им казваме - не може просто да "пробваме", за да видим дали ще изпълни, после да се захилим и да си кажем "е, не става, карай да върви". Затова не оставяйте никога нещата висящи. Кажем ли седни - не чакаме кучето да се начуди, а натискаме дупето да седне. Гледахте ли как учат Руфъс да дава лява лапа? Викат му в муцуната "лявата, лавата", а не се сещат просто да побутнат въпросната лапа, да я вземат в ръка и да покажат възторг от това. Много хора допускат следната грешка: от петия опит искат кучето да "изпълнява само", отказват се да го принудят механично и ако не става се отчайват. Няма страшно, ако сме последователни ще дойде и този момент, но дотогава - настоятелност.
И второ: ако видите, че в дадена ситуация е малко вероятно кучето да изпълни ваша команда - въобще не я подавайте. Пълна безмислица е да карате ловно куче, хванало следа, да идва или да сяда. Или пък при бой да крещте "не", да викате от игра малко псенце, да карате куче, което не е учено да преодолява препятствия, да прескочи пейка без нашийник и повод и ред подобни. И още една подробност - кучето разбира кога сме сериозни в нашите намерения - дори само да пушим цигара по време на обучение то е наясно, че има луфтове. Ако сме колебливи в своите намерения - и то се колебае и е по-вероятно да се измъкне. И трета подробност - винаги в същата ситуация изисквайте същото нещо. Не може когато сме на тренировка да искаме перфектно редом, а като отиваме към парка - да не ни пука, че кучето се разпростира в петметров периметър.

Това правило според мен е най-важното и най-често нарушаваното.

[Marten BG]

Отлично.Ако позволиш незабавно да "вкарам" второто правило:
2.Реакцията на стопанина към кучето(независимо дали е поощрение или наказание) може да бъде забавена максимум 5 секунди.Желателно е по бързо.
След това- няма смисъл и кучето е по вероятно да не свърже санкцията с конкретното действие,а да го приеме лично.

[mil_]

С риск да съм досадна ще подкрепя правило №2 с разказ, до болка познат на всички интересуващи се от поведенчески въпроси.
Прибираме се и заварваме остатъците от купища беладжийски забавления - накъсани хартии, наядени обувки, при по-мъничките - всичко това добре размесено с кафяви съкровища. Изпадаме в бяс и половин час овикваме виновника.
Съвсем скоро забелязваме, че щом се приберем, кучето се крие, ляга и приема покорен вид и си казваме: "Аха! Знае, че е направило беля и сега е виновно!"
Нищо подобно. Купонът сигурно е бил преди 3 часа, кучето му се е насладило и вече съвсем е забравило за него. Още по-малко изпитва "вина" - това понятие за тях не съществува. Но е запомнило какво сме направили предишните пет пъти когато сме се прибрали и просто демонстрира подчиненост, за да ни умилостиви.

[Topsi]

И аз да се включа.
Когато подадем команта и кучето я изпълнява , никога не му се караме или му даваме забранителна команда защото то прави и още нещо.
Ще дам пример:
Уча го на хапане на парцал.
Хванала съм парцала с двете си ръце и посредата има място за захапване , отдалечавам се давам команда за хапане.Кучето тръгва и захапва , но захапвайки ми захапва и час от пръста(това защото аз не съм го хванала както трябва) в такава ситуация не викайте на кучето и не му давайте забранителна команда.Кучето е изпълнило командата , вие това сте искали .

[Marten BG]

Правило № 3 : работим с любимеца си само ако имаме настроение за това
Липсата на желание в собственика се усеща от кучето.Нещо повече,вероятността да го санкционираме повече от необходимото е голяма.Направил е дребно прегрешение,получава голямо наказание.

Правило № 4: наказанието или поощрението съответстват на степента на изпълнение/неизпълнение
Виж коментара по горе.

Правило № 5: Изразяваме задоволство при първото правилно изпълнение.Към следващите се отнасяме спокойно,все едно че така е трябвало и се е очаквало от кучето.Постоянното поощряване изисква точно такова при всички изпълнения.Ако не го получи?

[Marten BG]

Мини,
ако съм разбрал правилно - то е схванало ритуала със задоволството в пълния процес - (1)опитва се да се изходи,(2)спряно е ,(3)отива до банята ,придружено,(4)изхожда се,браво.При отсъствие на елемент от ритуала( в случая 2 и 3),то няма такъв.
Мисля че при кучетата общуването е ритуално - между тях и с тях.Веднъж научени,стъпките с спазват.При животните това е от особена важност,защото обучението им гарантира оцеляване и пълен стомах.
В примера отсъства елементът "недоволство на стопанина".Да опитаме при опит за изхождане да потренираме отрицание.например "Не"(или както на теб ти е удобно).След това изказваме задоволство за "задържане" и сочим банята.Тук отново е налице "контраст" в метода,само че разликата е че управляваме комуникацията тембърно - с два основни вида звука- Браво/Лошо.В такъв случай преместваме акцента на ритуала не в завършека а в правилност на изпълнението,тоест в целия процес.При подобряване на комуникацията "вкарваме" трети звук- за предупреждение,в смисъл "помисли,ще последва "Лошо"".Например ,с едно от кучетата се опитвам да работим само с основния звук-името му,но в различна интонация и тембър,които могат да означават за него както Предупреждение,така и Наказание, така и Отлично/Браво.
При последващо подобряване на комуникацията- просто не обръщаме внимание- то си върши естествените нужди правилно(според нас).Мисля че техниката"Не обръщам специално внимание" за вече научени неща е много ефективна.Тя е логическо следствие и елемент на управлението.И представлява "четвъртия звук(без звук и внимание)",който също е много необходим за кучето да се ориентира в Порядъка.
Използуване на ръцете като помощно средство- също става,в началото за ускоряване на наученото правилно поведение.Без притеснения че с тях наказваме и поощряваме.Майката/кучка прави също с устата си.Не тича да вземе вестник в устата за да тупне малкото по нослето.По эстествено и разбираемо за тях е това- да сме едновременно мили и лоши за различни елементи в поведението им,[/B]но с това като цяло управляваме поведение,а не действие[B].Всъщност ,мисля че хитринката е тук.

[mil_]

Цитат

прочетох Правило №5 и се уплаших

Не виждам нищо страшно, колкото е по-малко кученцето, толкова по-често го хвалим. Мисля, че определено си постигнал/а голям успех, а най-вече е неоспоримо, че имаш контакт с кучето и то очаква твоята реакция. Не съм съвсем съгласна, че трябва да показваме задоволството си само първия път. Но лека-полека трябва да намаляваме силата на стимула, т.е. постепенно да заменим лакомството с потупване, после само с браво, а чак след това - да се държим, че все едно така е трябвало.
Мартен е прав - трябва едновременно с това да покажем недоволство, когато има "фал".
А това ме подсеща за
Правило №6: Да бъдем артисти или тонът, с който говорим на кучето, е от изключителна важност.
Кучето трябва да е наясно с нашето отношение към неговите действия само от тона, дори и да казваме една и съща дума. По-конкретно: първият път командата се произнася ясно и категорично, без да викаме, но с достатъчна твърдост. Вторият път (ако има неизпълнение) - със заплашителен тон. Третият път (дано не се налага)си позволяваме да "побеснеем". Същото важи за похвалите - правим се на палячовци, когато сме доволни, без да ни пука кой какво ще си помисли. Гледали ли сте някога как военните по анимал планет казват: "Gooooooooood booooooy!!!"? Тонът на нашето "браво" трябва също да е в съответствие със степента на нашето задоволство, че ако трябва и да се потъркаляме по пода от възторг :)

[mil_]

Искам да поясня, че това, на което отделяме повече внимание тук (или поне аз) е обучението на кучето след 6-месечна възраст. При малкото кученце правилата са общо взето същите, но то все още е във фазата "кой съм аз" или следващата "кои сме ние", т.е, формирането на понятия, затова ако имате малко кученце, не прилагайте дословно това, което говоря, тук се работи предимно позитивно и много по-меко. За сметка на това, с малкото кученце е много по-лесно, точно защото СЕГА оформяме неговото светоусещане. И въобще това ме подсеща, че има нужда от нова тема, но ми е малко досадно да съм автор на всички нови теми :))

[tedi]

Искам да питам нещо:
кога е идеалният момент за обучение не кучето(дай лапа,седни,донеси и т.н.)?
т.е. на колко месеца?

[mil_]

Ако е доминантно - 4 месеца. Голдънът не е:), следователно - 6-7 месеца.

[Marten BG]

Използуването на тембърното обучение от първия ден когато кученцето е с нас,само че внимателно,последователно и с нарастваща тежест е всъщност в основата на комуникацията ни.Лично считам че от първия ден е задължително всичко,но с различна степен на изпълнениеНапример- във възраст 45-60 дни то се концентрира за много малко време,има повече нужда от игра и сън.Използуваме времето за което може да се концентрира за елементарните неща - името и някои предупредителни,поощряващи/ободряващи и наказателни тембърни гласни "команди".През времето за игра ги затвърждаваме.Става ежедневие за нас и за кучето.И така всеки ден,по 5-10 минути.
Не считам че можем да губим времето до 6-я месец за свободна игра,без да поставим основите на Порядъка измислен от нас и комуникацията.
Например- (давал съм го като пример в друг сайт) - храненето.Едно прекрасно средство за ритуал по повод изучаване на "команда" седни,лежи,яж,място и най вече основните звуци- Браво/лошо.То се храни всеки ден и по няколко пъти,според породата.Използувам времето за това да му създам ритуал,който то научава и като комуникация със звуците които чува.Особено е полезно за породи,които имат проблем с подчинението след 6-я месец.За да се провери правилността на метода,просто трябва да се експериментира от първия ден,в продължение на седмица.Гарантирам ефикасност.
Това е.

[Marten BG]

Цитат

Ритуалът "хранене" действа. Веднага след като Таря научи командата "Седни", започнахме да я използваме при ядене - "Седни" и докато не седне и задържи седнала (без приклякане и подскачане) купичката не се слага на земята. След около 10 дни (по 4 пъти ядене дневно) Таря отива до мястото за хранене сяда и чака да й сервираш.
Не ми хрумва как да я науча да чака да й дам команда "Яж" и след това да зарови муцуна - сега само да се допре купичката до земята и прахосмукачката вече е включила на турбо. Е не се блъска тъй като се провира успешно:)!

Отлично.сега доразширяваме ритуала "хранене".Ще се научи на "въздържание" и какво значи "Не".как става:
(1)при слагане на купичката на земята с-предупредителен звук "Внимание"Например "Тара" казано като въпрос в интонацията.Тя усеща че нещо ще се промени.След това казваме "на място"/остани/ каквото там сме си измислили за звук при който кучето да не променя позицията си.
(2)Слагаме много бавно купичката и наблюдаваме момента в който тя ще се опита да се надигне от земята,както е седнала.При първия опит за надигане казваме "не"/Фу/....каквото си знаем за отрицание. и едновременно с това повдигаме купичката пак от земята.В първия такъв за нея случай,сигурно ще промени стойка,ще се размести, ще се опита да се придвижи напред...
(3)Спокойно отново повтаряме ритуала хранене- първо седни,после "Тара?","Място" и пак поставяме бавно купичката.Тук вече при първото леко надигане казваме "Яж".И "пускаме прахосмукачката"....
Следващото ядене - отново, и отново,като постепенно увеличаваме момента на "Място".В резултат кучето трябва да седи пред купичката и да не посяга към храната докато не получи команда "Яж".
Это как за 1 минута на хранене можем да отработим поне 5 много важни команди.При затвърждаване на ритуала,започваме да използуваме малкото време когато мъникът е готов да се концентрира като избираме друг обект,а не храна и отново го учим на същото ,за да не свързва петте упражнения само с хранене,а когато сте навън не ги разбира и си прави каквото иска.разбира се - не в такава последователност, а поотделно и заедно на някои от тях.Например затвърждаване на "седни" и стой си на "мястото" ,докато се наредя на опашка за кафе....
И още нещо- да опитаме при правилното изпълнение да не изразяваме бурна радост, а да сме спокойни и търпеливи.Бурна радост да изразяваме,след като сме и казали "хайде да си играем....".С това вкарваме още един важен елемент в обучението- да различава кога сме сериозни и просто няма начин да не направи това което искаме(работа) и кога искаме да лудуваме(игра). Повтарям- при работа- никакво стимулиране,никаква радост, а само съсредоточеност върху упражненията( важи и за двамата). Това например ще е много полезно когато я къпем- ще си стои спокойно.
По повод къпане- надали ще съм полезен.Имам особено отношение.Считам че редовно четкане и леко обърсване с влажна кърпа е предостатъчно,като разбира се с вода(без препарати) се измиват лапите до лактите..Тук много могат да не се съгласят,но надали ще променят убеждението ми за вредата от препаратите,каквито и да са те върху козината на едно здраво куче.За мен козината е един индикатор за здравето му.

[mil_]

Цитат

Кога да я изкъпя? Не е къпана откакто е при нас - месец и малко.

Кученцето се къпе едва 15 дни след третата (или последната, в зависимост от схемата) ваксина. Внимавай в студеното време!
Как? Е, може да се поборичкате ... Ще е весело. А може пък да й хареса. Не е хубаво твърде често да се къпят кучетата - кожата отделя мазнина, която защитава косъма. Ако твърде често се къпе кучето, косъмът остава незащитен, тази секреция се усилва, за да компенсира, и става по-кофти, може да се появи миризма. Не по-често от веднъж на два-три месеца, германците дори казват веднъж годишно, но нашите улици не са като германските... Естествено и когато има нужда (моят обича да се "парфюмира" в ... познай какво ... и се налага по-често).

Цитат

Имаше зъбчета само отпред - кучешките и едва наболи резци -

Ето какво пише в моя справочник:
От 21- до 35-дневна възраст се появяват първите 4 кучешки зъба, израстват постепенно и всичките 6 млечни резци (обикновено най-напред на горната и след няколко дни - на долната челюст).
Значи - около 4-седмично е било.

[Topsi]

Цитат

Ако е доминантно - 4 месеца. Голдънът не е:), следователно - 6-7 месеца.

И за голден 4-месеца е ОК.САмо трябва да има много игра и много радост.Голдените дават 100 % само за да видят че си доволен.

[mil_]

Правило №6: Всяко занимание завършва положително.
Ако например въвеждаме нещо ново, което кучето още не изпълнява добре, накрая на тренировката го караме да изпълни нещо, което владее перфектно.

[Mini]

Мил, моля те поопиши ми как протичаха първите ти разходки с Реджи.
Таря изпълнава по учебник всичко в къщи, а навън само когато иска. Прибирането е голямо лъгане, докато я примамя да дойде да й сложа каишката. Чак като се умори пристига.

[mil_]

Това е нормално, Мини. Всъщност Реджи отначало не се отдалечаваше много и беше лесен. По-късно когато се почувства сигурен, стана трудно идването. Но винаги идваше ако му покажеш пръчка за хвърляне, просто има интерес към предмети. За команда тук обаче сега нямам време да разкажа, само ще започна.
Измисляй си начини да я примамваш. Щом дойде-лакомство или играчка, топка ако обича.
Понякога я викай да дойде само за да я погалиш или да й дадеш лакомство без да й слагаш повода, за да не очаква непремено, че купонът с разходката ще свърши.
По принцип командата се учи първо на повод - човек бяга назад с някаква примамка в ръка и дърпа (коригира) при неподчинение, хвали при подчинение Но "ела тук" е команда от разстояние, до нея се стига след редом и седни.
Никога не я наказвай когато идва, нито показвай неодобрение, дори да те е разигравала 1 час преди това.