Цитат
А доколко е допустим човешкия фактор и докъде може да стигне той ?
Човекът е в основата на всичко.Стига до Космоса.
Подчинил е на представите си за полезност цялата Природа.Сега прави вселенски опити:))))
И работи,усъвършенствува полезността при предмети,животни и ситуации.
Когато нещо вече не му е полезно- го захвърля.
"Изчистването" на наклона на гръбната линия на НО е разглеждано от селекционерите като висша естетика,като са се стремили това да не стане за сметка на работните качество,в това число подвижност.Тоэст,тук полезността е само от гледна точка на група естети.Като например друга група естети усъвършенствуват визията на различни декоративни породи.
Дисплазията(ХД) е вече често срещано явление.Независимо от железните мерки,взети при НО.провят се и допуски- тя трябва да е от определен вид и т.н.Вече често срещана е и при молосоидите.
Когато кучето не е толкова полезно откъм работни качество,а е необходимо за хората,то тогава полезността им се разглежда като визия,бижу,придатък,атрибут на властта...Тогава е логично да приемем,че този "атрибут" с определена форма за дисплазия е приемлив,защото си изпълнява функцията - просто е полезен като атрибут,компаньон,душичка с която да си поговорим(изповедалник)...какво от това че ставите не съвпадат отлично?И след това се излиза с решение,за разрешени типове дисплазия,при които се допуска кучето за разплод.След това пък друга група хора казват: ами все пак ,кучето трябва да работи.Значи - трябва да покрие определени нормативи.Да,ама не.Все пак 21-и век- слагаме инжекцийка и кучето бяга без да усети болката по норматив,скача даже....тъй като покриването на норматива е кампанийно(циклично) а не се изисква във всекидневна работа.Това касае и други породи.
От момента в който вече искаме друга полезност- като например всекидневна разискна работа за овчарката,очевидно е че общите норми там не са приложими и изискванията- по строги.