За почитателите на тази аристократична порода,ще публикувам кратката история за произхода на тези малки,нежни сладури.
Много малко се знае за тази миниатюрна порода кучета, които са с човека още
от праисторически времена. Левретката е наследник на Тесем, античната
хрътка, която присъства на барелефите в егитпетските гробници. Първите
сведения за нея датират от около 5000 г. пр. н.е.
През 1965 г археолози откриват гробницата на царица Хернейтх - Първа
династия на фараоните, по време на управлението на фараона Джер. В нея
намират скелет на куче, което е почти идентично с днешните малки италиански
хрътки. Кучето е било дълго около 40 см и високо около 38 см. В друга гробница
е открита мумия на малка левретка и папирус, в който това куче е записано като
свещено животно.
Легенда разказва, че това са били любимите кучета на Клеопатра. При
превземането на Египет от Юлий Цезар тя му подарява 14 от тях. Левретките
бързо станали любимци сред римските благородници, оттогава досега техният
вид почти не се е променил.
Без съмнение, те са внесени първо в Гърция, после в Италия и накрая през
Средновековието се появяват и във Франция.
В Европа хрътките са придобили известност след Кръстоносните походи.
Били са особено ценени от мъжете заради ловните им качества, а от дамите
заради прекрасната кожа.
Изключително популярни са били през ХІV-ХVІІ век. Това е запечатано на
платната на много велики художници като Тициан, Ван Ейк, Веронезе, Ван
Дайк, Вато и др. Левретките винаги съпровождат своите влиятелни стопани и това е
отразено на картините и всевъзможните скулптори.
На гоблена Дамата и еднорогът, на преден план се вижда малка левретка.
Може да се каже, че малката италианска хрътка често присъства в произведения
на изкуството през ХVІ-ХVІІ век.И ето повече от 2000 години човечеството се възхищава на тяхната елегантност
и грациозност. Наглед това са нежни и чупливи кучета, но в действителност са
изключително издържливи и неуморими, особено когато гонят дребни животни.
Дамите са ги предпочитали за компаньони заради тяхната преданост и любов.
Знае се, че Франсоа І, Катерина Медичи и Луи ХV са били покорени от тяхната
красота.
Кралят на Прусия Фридрих Велики е притежавал над 50 левретки. Най-
любимите от тях Алкмене, Бише и Тисбе живеели в стаята на краля и спяли в
неговото легло. Малката Тисбе, която тежала около 2 кг го е съпровождала на
конни разходки, стоейки в пазвата му. Когато загинала Бише, заедно с краля зад
гроба с кучето е вървял великият френски философ Волтер. В Сан-Суси има
бронзова статуя на левретка с височина 90 см, изработена от Готфрид Шадов
през 1821 г. Тя изобразява Фридрих Велики с две левретки.
Неговото желание е било (но етикетът не е позволил) любимата му хрътка да
бъде погребана с него.Левретките са били любими и на руския цар Петър Велики и Екатерина Велика.
Любимото куче на Екатерина Велика левретката Земира, често споменавана в нейните писма,
е увековечена в порцелан.Първите левретки, които Екатерина Велика е притежавала са Сър Том
Андерсон и Лейди Андерсон. Те са й били подарени от барон Димсдейл. Сред многочисленото
им потомство с особена любов се е ползвала левретката Земира. Със своята любимка Екатерина се разхождала рано сутрин в парка Царское село.Земира се е радвала на особена почет.Името й е в чест на героинята от операта Земира и Азор на модния тогава френски композитор Гретри, по либрето на Мормантел.Ламартин е притежавал няколко левретки и им е посветил нежни стихове. Наричал ги е гальовно Птици с четири лапи.След ХІХ век породата преживява период на упадък.Както се вижда и от картините, в началото белият цвят е присъствал навсякъде в оцветяването на козината,понякога левретките са били често бели.По-късно обаче е предпочетен
пясъчният цвят. Голяма вреда на породата е нанесъл стремежът да се получи колкото е възможно по-малко куче. В резултат на това много левретки тежали малко повече от 2 кг и били изключително крехки, с кръгла глава, което днес е приемливо за чихуахуа, но не и за хрътки През 1873 г в Англия е създаден клуб,който е утвърдил стандарта на породата и спомогнал да се закрепят типичните за породата белези и да се възвърне първоначалния вид на малката италианска хрътка грациозни форми и плавни очертания, приятни на вид окраски и елегантни движения. Мека, гладка кожа, нежна на пипане, която не линее и не мирише.Левретката може да се сравни с красива жена стройна и изтънчена. Прилича на фотомодел, балерина, елф от царството на кучетата. Нейният жив поглед е толкова изразителен, че е невъзможно при среща с това изящно същество да не се влюбиш от пръв поглед. Нейните крака са толкова изящни, а тялото толкова нежно, че ти се иска да я обсипеш с драгоценности.Именно затова в наши дни малката италианска хрътка се радва на все по-голяма популярност.