Lucky09, в 19 December 2011 - 02:42 PM, написа:
Но ето и друго ми направи впечатление при тях - карат си го на чисто печалбарство - никой няма да обясни какво е започнал да лекува, как, евентуално до къде може да се стигне във времето и във финансовата страна. Вярно е че любезно обясняват, но като се впуснат в медицински терминологии - никой не ги подценява като ветеринари, на нас като неветеринарни лица може да ни се обясни и на народен език.
Така това ми е единствената забележка, така че питайте първо, с една хубава усмивчица после му извадят душичката на човек, пък може и да е политика на клиниката това нещо, знае ли човек.
Изказвам си патилата. Чисти печалбари са за мен. Желая успех на всички и по коректно отношение към животните, моля, не ги гледайте като крачещи парички.
Бих искала да опровергая цитираното по-горе мнение за печалбарството. За целта ще ви разкажа нашата история.
Ние сме от Варна, с осиновено възрастно Дого Аржентино. Куч е с фрактура на преден крайник, по-точно куршум е разрушил лакътя, в следствие на което ставите започват да се трият една в друга, за болката да не говорим - навярно е била неописуема. В резултат на тази травма крачето вече не може свободно да се сгъва и разгъва, куцаме но можем да ходим, а ако се наложи дори и бягаме
Разходките ни стават все по-кратки с чести почивки, за да може и крачето да почива. Поради факта че използва другото краче за упорно, развихме и някакво артритно възпаление на пръстчетата на уж здравото краче. Решихме че не можем да го гледаме как се мъчи, и започнах да се ровя из форуми и теми за добър ортопед. Решихме да се доверим на екипа на Син Кръст. Грабнахме се от 500 км за консултация. За съжаление д-р Георгиев тогава не беше там да ни приеме, и за нас се погрижи д-р Димков. Той ни обясни като на малки деца (по няколко пъти) какво се случва със ставите му при изкуствено причинена артроза, и какво е единственото решение което се предлага - артродеза (изкуствено обездвижване на дадената става). Такова решение ни бяха предложили и във Варна но аз тъпо и упорито отказвах да го приема. Съгласих се, и в уреченият ден и час отново пристигнахме в София за операция.
Тогава вече се видяхме и с д-р Георгиев, тъй като той щеше да извършва операцията. Той искаше да види как и доколко използва крачето си, разходихме се заедно с Куч, и тогава докторът отсече: " Няма да се оперираме"...Зяпнах направо...Д-р Георгиев беше категоричен че този тип операция ще се направи едва когато спре да използва крачето, а дотогава предписа много плуване и хранителни добавки, в краен случай обезболяващи. Беше му неудобно че ни е разкарал от Варна за операция която така и не се състоя, а на мен ми идваше да го разцелувам от радост. От досегашните консултации с други лекари, никой не ни беше казал че артродезата е крайна мярка, а ни беше нон стоп набивано в главите че Куч е с адски болки, и е най-добре още отсега да се направи обездвижването.
Та това е накратко нашата среща с екипа на Син Кръст...всеки може сам да направи изводите за себе си.
За мен това са истински доктори, и благодаря на Господ че ги има. Вярно че са ни малко далеч, но пък разходката определено си заслужава