Сибирско хъски (стара тема)
#131
Публикувано: 05 May 2005 - 12:06 PM
Цитат
Това е Love of Wolf Hic Rhodus Hisc Salta
Една много хубава снимка на едно много хубаво куче r) w)

JulyVell Siberians
#133
Публикувано: 05 May 2005 - 08:19 PM
ето и една пролетна снимка на моите бебета на 20 дневна възраст
#134
Публикувано: 20 May 2005 - 02:13 PM
#136
Публикувано: 20 May 2005 - 04:56 PM
Цитат
Между другото обаче, запазеното име е NIGHT IN WHITE, не знам онова на картинката откъде ти е дошло b)
така ми ги пусна Енчо на sms s)
#137
Публикувано: 10 June 2005 - 12:18 PM
Докано ние се изявявахме на Евро дог шоу нашата прекрасна Angel Norh Face of Golden Nicol на 30,05,2005г. за първи път стана майка w) под зорките грижи на д-р Владимир Петков и Елена Павлова!!!!!
Благодаря ви приятели от сърце w) w) w)
ето и няколко снимки на бебетата на 9 дена....всъщност те са 4 на брой 2 мъжки сиво-бяли и 2 женски 1чено-бяла и една кафяво-бяла w)



#138
Публикувано: 26 June 2005 - 02:25 PM

#144
Публикувано: 28 June 2005 - 11:46 AM
"проблем" №1 е че не са със сини очи а в нашата мила родина тови си направо като закон сини очи = на хъски не е със сини очи не е хъски а това ,че е пъти над повечето синеоки и като породен тип, и като генетика май хората хич не ги вълнува bl)
Сега се сещам за една позната на, която подариха хъски от зоомаг. със сини очи в момента кучето е на 2г. страда от толкова неприсъщи за хъскито болести bl) има куп алергии,посред лято е болно от бронхоплемония, меналата зима един месец кашляше, и има ентропия на прекрасните си сини очи
направо не е за вярване.......тази работа с нашата порода s)
Ето се га се сещам и за друг забавен пример, на Евро дог шоу 2005 участваха 121 хъскита и само 3 от тях бяхя със сини очи ,две от синеоките бяха от Русия r) всичко останало бе с кафяви очи включително и всички кучета заели призовите първи места по класове.
#145
Публикувано: 28 June 2005 - 12:01 PM

Прави каквото трябва, да става каквото ще!
#146
Публикувано: 28 June 2005 - 05:45 PM
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ, това и аз си го помислих... l) l) l)
Новак съм отвсякъде, но затова мога да кажа IMHO - проблемът със стопаните и настянаването на малките кучеснца съществува до голяма степен и защото няма никаква реклама (не разбирайте дивотии от типа на кило кренвирши т.н.), никаква популяризация на идеята как, откъде и какво кученце да си вземе човек.
Ето, ние преди месец - месец и половина се разтърсихме, но първото, което ми хрумна, беше да разпитам познати с кучета, някой от тяхната кучешка поляна не търси ли собственици на наследниците си. Но си знаех, че е несигурен вариант - за момента нямаше никой. Или пък познатите бяха несериозни. Единственото нормално място ми се струваше магазинът за животни. Чела бях и обяви по вестниците, но за мен вестникът е несигурна работа - пишеш, каквото си искаш, и глупости вървят ;) То човек по обява и майстор вкъщи трудно ще се накани да извика, камо ли да си избереш оттам нов член на семейството. А магазините често съм към лечебници, изглеждат абсолютно надеждни, виждаш какво вземаш... Не забравяйте - новак съм!
Добре, че уважавам световната мрежа и понеже дори китките вкъщи не моря случайно, а само по литература b) , реших да попрочета това-онова и да се подготвя за бъдещото бебе. Казах и на Теди да ровне - така за информация. Добре, че намери време!!!
Е, ние извадихме късмет. Но колко хора имат време да роват в нета, а колко имат и нет. И колко ще се доверят на мрежата по този въпрос.
Спомням си преди години (няма да кажа колко), когато имаше руска телевизия, гледах предаване за животни. Помня едно за сибирски овчарки. Там обяснявах и за развъдници (мислех, че у нас такова животно няма), и за условия за гледане, и куп други неща, които си струва да се помисли как да бъдат популяризирани.
За да не търсим хъскита саммо със сини очи.... s)

Моето куче (лабрадор) има дисплазия - наследство от баща си Баркли Блондфел, който е куче на iglika (от този форум) и Мартин.
#147
Публикувано: 28 June 2005 - 09:51 PM
#148
Публикувано: 28 June 2005 - 10:35 PM
А че кученце не се взема импулсивно съм повече от съгласна - аз от години принципно много искам, ама все се страхувах, че няма да се справя. Това е отговорност. Винаги съм се страхувала (и сега), че ще се чувства нещастно. Чак когато дъщерите ми пораснаха и вече бях сигурна, че желанието може да се превърне в осъзната отговорност, смея да се надявам, че ще се справим. Но само се надявам. Сигурността ще дойде след години (живот и здраве) и пак няма да е на сто %.
Списания има - ама нали знаеш как се правят повечето списания у нас - четеш мрежата, изрязваш и превеждаш от списания (английски, руски, немски и какъвто още език поназнайват в редакцията) - и броят готов!
Ето, и Теди каза - аз мислех, че родословията са за снобари, а изложбите - ми, сигурно хоби или каприз. Просто не ми идваше наум да мисля в посока запзване на качества, развитието им, превенция от генетични заболявания. Ей това последното, болестите, също винаги са ме тормозили ужасно. Смразяващата мисъл "Ами ако умре!" Ужас! Как да се сети човек, незапознат с нещата, че кинология е не толкова да решеш любимеца и да му връзваш панделка a) , а нещо далеч по-различни и сериозно. Обикновено човек тръгва от желанието си да гушка пухкавия слдур, а не от желанието да стане професор по животински въпроси.
Аз се ровя в проблема от месец. Но това ти дава поне идеята в каква посока да мислиш. Това в списанията го няма. Това го има по форумите - от дума на дума, сещаш се за различни неща и това те кара да ровиш за още. Сега умувам върху това, как бихме могли да популяризираме това, за което бием лаф във форумите? s)

Прави каквото трябва, да става каквото ще!


Вход
Регистрация
Помощ

Темата е заключена



Горе
Цитиране +






Почивайте в мир, мили ангели!
