Започва по повод този пост:
Цитат
Ето една много интересна теория за болестите, която ми сподели един много умен човек. Той каза така - "Помисли си, Стело - колко души познаваш болни от СПИН или примерно кучешка тения, че толкова се притесняваш от тези болести? Статистиката си е статистика." И тъй като ти, Теди, се позова на статистиката - а колко души с токсоплазмоза познаваш? Колко от тях са били от т.нар. "тежки"?
Не е ли по-важно за една бременна жена да се чувства спокойна в дома си, с любимите си животини, с мисълта, че бебето и расте и се развива както трябва - или е по-важно да се осведоми за всички ужасни опасности, които я "дебнат" отвсякъде? Карай, отиде надалече тази дискусия. Поздрави и нищо лично r) cheers
Edit: bushkata
ОФФ:
Момиче, с което израстнах, направи два спонтанни аборта (втория на бебе в 6-тия месец с аненцефалия) и в последствие роди две деца - едното здраво, другото с бъбречна недостатъчност. Единият бъбрек е махнат вече (на 4 годинки е детето), другият е пред махане и следва хемодиализа и безкрайно чакане за евентуална трансплантация. Момичето е с токсоплазмоза и тя е диагностицирана още ПРЕДИ първия аборт - просто нежеланието да се приеме реалността води до това. Не мислех да го пиша, но понеже попита за личния ми опит... Никога не съм си позволявала да пиша за неща, от които не разбирам. Затова имам претенциите, че разбирам от темата, по която съм писала, а не че съм единствената, която разбира, както очевидно грешно си разбрала.
Да, за мен спокойствието на майката Е важно, но аз за себе си бих била по-спокойна, ако съм направил всичко възможно и съм наясно с всички рискове. Никога не съм твърдяла, че животното трябва да се маха - напротив. Спирам до тук със спора, защото целта ми далеч не е да плаша никого. Мисля, че, който трябва, получи отговор и няма нищо лошо в това да знаеш истината без да има нужда от излишна паника:) Темата е хубава и положителна и нямам намерение повече да я развалям с песимистични писания.
Поздрави и нищо лично. wink