Цитат
ми в крайна сметка всеки сам решава как ще живее и какво ще върши (особено когато може да го прави безнаказано ),така е някои хора си взимат животни за приятели ,на други това им е професията а трети просто искат да изкарат пари от тях
Да, след една определена възраст, когато се предполага че човек е достатъчно зрял не само физически, но морално, духовно и социално, може сам да определя начина си на живот. Човек е свободно създание с право на свободен избор, но това не означава, че може анархично да върши това, което е само в някакъв негов, обясним само за него интерес.
Всички ние сме социални животни. Живеем в общества и трябва да се съобразяваме с определени обществени норми. Тези норми се определят от нивото на развитие на самото общество, от ценностните системи, които то изповядва.
Изискванията на живота и стремежа на човек да оцелява са го принудили да се обърне към животните и да ги ползва именно за да може да поддържа своето биологическо развитие. Това е довело до одомашняването на козата, овцата, свинята, кокошката и т. н. Всички те са задоволявали (и продължават та задоволяват) житейски потребности на човека, свързани с неговото изхранване и обличане. Не напразно говорим за Одомашняване, за Домашни животни, за Селскостопански животни.
От всички Домашни животни
КУЧЕТО Е ЕДИНСТВНОТО, което само се е присъединило към човека, а не човек да се е е стремял да одомашни. Да не забравяме, че кучето е хищник. В стремежа си за просъществуване то се е явявало антагонист на първобитния човек. В същото време за първобитния човек кучето е било враг, който се стреми да му отнеме храната. И както всички знаем тези антиподи в стремежа си за оцеляване, са намерили допирни точки и се е стигнало до прословутото твърдение кучето е най-добрия приятел на човека. Да, това е така. Кучето е най-добрия приятел на човека, но дали човекът е най-добрия приятел на кучето.
Ако се върнем в онизи ранни етапи от човешкото развитие, ще видим какви са били взаимоотношениетя човек-куче. Ще видим и от кога започва обучението, отглеждането, а по-късно и породоформирането на кучета за бой с други животни или кучета. Било ли е това продиктувано от човешката потребност за оцеляване или това e своеобразна форма, с която доказваме, че нямаме право да се наричаме върха на еволюцията.
С формиране на втората сигнална система, човек става животно мислещо и разсъждаващо. За съжаление мисълта и разсъдъка не винаги са в полза на еволюцията и именно човека е доказателство за това. Всички най-големи беди, природни катаклизми, войни и човешки страдания са продукт именно на мисълта и разсъдъка на човека.
Така е и в кинологията. Като всяка биологическа дисциплина тя трябва да проучва, анализира и застъпва естествените биологически развития и взаимоотношение на ниво куче.
Това, за което до извистна степен се дебатира на страниците на този форум няма нищо общо с кинологията и с нормалните човешки стойности.
Казвате във Вашия постинг, че човек гледа да изкара пари от животното (в случая разбирам кучето). Не можете да отречете световноприетото твърдение, че кучето е най-добрия приятел на човека. Какво означава да изкарваш пари за сметка на приятеля си. Особено, когато той не е създаден да ти помага по такъв начин, той не желае да ти помага по такъв начин и в крайна смитка заплаща с живота си, за да ти помогне по такъв начин.
Едно подобно твърдение отново се явява доказателство за несъвършенството на човешката природа, а често и за нейната изроденост.
Николай
Атанасов
http://www.cynology.info