malkia, здравей!
Ако правилно съм разбрала, ти си на мнение, че кучетата от тази порода ( и не само) трябва да могат да покрият нормативи не само по отношение на физика, но и на психика. Явно е , че имаш и добре изградена представа в какво точно да се състоят натоварванията. И че очакванията ти са доста високи.
Аз също съм на мнение, че работните качества не бива да се пренебрегват. Общо взето бихме могли да постигнем принципно съгласие по почти всички твои изисквания от кучетата, с изключение на рингът. По последното- да започнем с това, че не бих отишла на подобно място, за да оценя предимствата и недостатъците на живо.
За мен боят с кучета е забавление за ...същества, за които това, че изпитват удоволствие от чуждата болка е не само диагноза, но и нещо, за което ще получат заслужена възмездие някой ден. Тези, които печелят пари от този вид хазарт смятам за слаби психически личности избиващи комплекси, хора, неспособни да се докажат в честно състезание.
За това твоето изказване ми направи впечатление. Ти така добре беше обяснил какво очакваш, какво даваш и до къде можеш да стигнеш, че е просто невъзможно да те поставя на едно ниво с тях. Може да звучи като клише, но ти наистина го правиш за спорта.
Знам, че боевете с кучета няма да отмрат скоро. Хората винаги ще искат хляб и зрелища. Но вярвам, че присъствието на повече хора като теб на подобни битки може не само да спаси живот, но и да промени като цяло общото мислене по въпроса. До такава степен, че това да се превърне в състезание за доказване на издръжливост да речем, въпреки че не бих могла да си го представя. Състезание, в което никой да не умира, и никой да не изпитва болка.
Що се отнася до двете обсъждани кучета:
Приемам на доверие твоето мнение че тези кучета са гледани добре и не са лишавани нито от храна нито от разходки / движение. Но продължавам да отстоявам твърдението си, че на никой собственик не прави добра реклама за грижата на добър стопанин куче, вързано на дебела колкото мъжка китка верига, живеещо при мизерни, според мен, условия, с броящи се на пръв поглед ребра.
По въпросът с големината на кучетата- прекалено едрите представители на тази порода също не ми харесват, и то не само защото не си представям как ще разхождам куче, което тежи колкото мен например. Мисля, че този тип кучета изглеждат особено добре ако имат ясно изразена мускулатура. Е, не като на Арни в добрите му години, по-скоро нещо такова:
За Малиноата- ами пак допираме до въпросът с ребрата. Докато не се броят няма проблем. За нито едно куче.
По отношение на изречението:
Питбулът не е страшилището, човекът е!
Подкрепям този извод напълно! Наистина, не всички кучета са идеални откъм характер и темперамент. Дори и моят прекалено социализиран лигльо си има кусури. Но в повечето случаи човекът е този, който е виновен за недостатъците във възпитанието и излишъците от агресия на кучето.
Напълно погрешно е според мен твърдението, че определен тип кучета се раждат лоши и агресивни. Бих подкрепила мнението си с пример за двама собственици.
Единият имаше АСТ. Кучето беше от развъдник в Чехия, курс по общо послушание беше изкарал в Германия, а за защита май го бяха обучавали в Русия, ако правилно си спомням. Стафа бе обиколил Европа със своят собственик. Бе изключително интелигентен, спокойно можеше да се конкурира по изпълнителност и послушание както с служебно НОК, така и със всяко друго добре тренирано куче. На всичкото отгоре беше не изложбено куче, а домашен любимец. Такъв, на когото спокойно можеш да повериш дете, като единственото притеснение в този случай можеше да бъде дали ще бъдеш там навреме за да видиш, че детето прохожда с помощта на кучето.
Вторият собственик бе едно хлапе с далматин . Да видиш ти каретно куче...Още се чудя дали бе по-глупав, отколкото агресивен. А стопанинът му го водеше с самочувствието на Бог, защото питомецът му можел да ...сяда по команда, и да дава лапа. Толкоз.
Бях малка , мислех, че това е връх на послушанието, почнах да се притеснявам едва когато насмалко не ми изяде дакелът. В последствие осъзнах, че проблемът може би е комплексен, защото кучето ми без проблем започна да си играе с новозакупеният бул-териер на съседите, и да му се прави на мъж, нищо че последният дори и като бебе беше по-голям от него. Напук на приятелските предупреждения от разбирачи, че това е опасно.
Та така....
Кучетата не се раждат лоши, ние, хората, не можем да се грижим за тях.