[Vesela_5]

Pitbull-Bullterrier-Lover, в 26 January 2014 - 01:31 PM, написа:

Samo me pritesnqva sled vreme da ne prihvane ot
Povedenieto na roditelite si, za6toto togava razxodkite 6te stanat nqkakav ad ..

Не се считам за капацитет за породата АПБТ, особено от бойни родители, тъй като съм твърдо против боевете с кучета. Но имам известен опит с АСТ и с характера на кучетата от тази порода. Характера е нещо, което се унаследява стабилно, от родители с дружелюбен и мек характер не можеш да получиш поколение с твърд характер. Следователно от бойни родители, не очаквай кучето ти да стане мило и добро и да се разбира с другите кучета. Агресията може да се подтисне отчасти и също отчасти да се контролира. Но в кучето ти най-вероятно е заложена непоносимостта към себеподобни, така че разходките ви винаги ще трябва да са на повод. Също така ще забележиш, че кучето ти е дружелюбно и толерантно към някои кучета (най-вече с тия, с които е израстнало), а към други - не. Относно агресията към малки деца, това не е нормално за тази порода кучета, апбт принципно си умират за човешки контакт. Така че, докато кучето е малко, смело може да експериментираш с контактите с малки деца, но много внимателно, и нека децата да не са на възраст под 8-9 години.
Относно разликата между АПБТ и АСТ, това са 2 породи с общ прародител, но годините целенасочено развъждане са раздалечили доста двете породи като външен вид и като характер.
Още нещо, страха при АПБТ се счита за доста голям недостатък, общо взето точно този страх може да ти изиграе лоша шега в бъдеще, защото страхливото куче проявява понякога агресия от страх и ти не можеш да предвидиш това и да го предотвратиш. Според мен на кучето ти му трябва повече социализация с хора, деца и други животни, кучето трябва да придобие увереност, да не изпитва страх към нищо. Относно факта, че кучето е било отделено прекалено малко от майката, аз смея да твърдя, че точно това е причината за нестабилния характер на кучето и страха му. Има един момент в развитието на психиката на кучето, така нар. "принадлежност към глутницата", това е момента в който кученцето научава какво е йерархия и как трябва да се държи с останалите кучета и хора. Това става на около 6-7 седмична възраст, затова повечето специалисти препоръчват кученцето да се отделя от майката и да отива в новия си дом на възраст минимум 7-8 седмици.

[Pitbull-Bullterrier-Lover]

Tq ime problem s deca mejdu 4-8 godi6na vazrast.
A kak moga da i pomogna (poprincip straha sas vqtara moje da se kaje 4e ve4e go nqma). Haraktera i e stabilen ne e nqkoe nestabilno dezorientirano ku4e. Edinstveno ima problem sas decata i vqtara ot4adsti

[zliq]

На 8 месеца е с горе долу поизграден характер. За това те посъветвах да потърсиш професионална помощ. Друг вариант е, на разходките да има деца, и много да я стягаш. Само докато си помисли за налитане да я сепваш. Пак казвам, не съм специалист, но и моята поналиташе на хора. За съжаление тук няма разхождащи се кучета и се съмнявам, че ще я социализирам.Успех.

[Pitbull-Bullterrier-Lover]

Blagodarq vi mnogo :)

[Pitbull-Bullterrier-Lover]

Ina4e eto tova e moita malkata :) pobarka se da si igrae na snega , a az sam bolna kato magare :D

[zzverche]

малко зимно настроение от нас

[Z. Peev]

Съгласен съм с това, което Vesela_5 е написала за страха и ранното отделяне. Мисля,че точно това се е случило при нашето куче. И още нещо забелязвам - страхът лека-полека се преодолява, но кучето остава плашливо. Имам предвид, че лесно се стряска. Нашият няма проблем с деца, но е недоверчив към непознати, което за мен не е толкова голям проблем. не ги лае, не ги атакува, нищо. Ако непознат го приближи, нашият се дръпва. Или отива, подушва го и си тръгва. С непознати вкъщи се държи ок - в началото лае, но когато види, че човекът е наш познат/приятел. И лае повече от притеснение, отколкото, че защитава - той е една плюнка пазач, няма що. Само инкасаторите не го разбират това :Р.

Относно поведението с други кучета - някой може ли да поясни, какво поведение се счита за недопустимо и налага кучето да се разхожда само и на повод или с намордник?
Паркът, в който водим нашето куче е пълен с всякакви породи кучета, някои от които определено имат проблеми с определени кучета, но някак хората преценяват, заобикалят и пазят домашните си любимци. Въпреки това, сбивания се случват, но за щастие не съм чувал за нещо сериозно. Има несъвместими кучета и тях не ги събират. Малко са кучетата, които ги водят само на повод и не ги пускат, те определено имат непоносимост към други кучета. Но от пуснатите има такива, които просто знаеш, че са скандалджии и ги заобикаляш. Някой от тях се държат добре с някои кучета и кофти с други, разбира се, най-често са мъжки.
Трудно ми е да повярвам, че има зряло мъжко куче, което се държи добре с абсолютно всички други кучета, включае и разни там невротични, агресивни и истерични кучаци.
Виждал съм отлично възпитани кучета на опитни стопани, които просто с някое куче не се спогаждат.

[Vesela_5]

Z. Peev, в 30 January 2014 - 05:15 AM, написа:

Трудно ми е да повярвам, че има зряло мъжко куче, което се държи добре с абсолютно всички други кучета, включае и разни там невротични, агресивни и истерични кучаци.
Виждал съм отлично възпитани кучета на опитни стопани, които просто с някое куче не се спогаждат.

Няма кучета, които да се разбират с всички други кучета. Избирателността е като при хората, някои кучета им допадат, други - не. Моите кучета лично не харесват дългокосмести като хъски, голдън. Към дребни породи обаче проявяват изключителна толерантност (с изключение на йоркширски териер).

[peternm]

Vesela_5, в 30 January 2014 - 01:27 PM, написа:

Z. Peev, в 30 January 2014 - 05:15 AM, написа:

Трудно ми е да повярвам, че има зряло мъжко куче, което се държи добре с абсолютно всички други кучета, включае и разни там невротични, агресивни и истерични кучаци.
Виждал съм отлично възпитани кучета на опитни стопани, които просто с някое куче не се спогаждат.

Няма кучета, които да се разбират с всички други кучета. Избирателността е като при хората, някои кучета им допадат, други - не. Моите кучета лично не харесват дългокосмести като хъски, голдън. Към дребни породи обаче проявяват изключителна толерантност (с изключение на йоркширски териер).

Моето куче, няма проблем с никакви породи и полове. В повечето случаи го нападат него, хапят, дупчат. Понякога проявява инстинкт за лов на дребните кучета, подгонва ги и се опитва да ги мачка. С големите или не им обръща внимание, или си играе. Ако го нападат кучета да го хапят, отскача и се пази от атаките, но е нахален и досажда много.

[asensi_85]

Здравейте,
от доста време имам желание за куче и определено се спрях на питбул. Имам само един проблем. Миналата година си взех от улицата малко коте, защото ми стана жал за него и в момента малкото коте е 6 кила Искам да попитам дали ако кучето се вземе от малко ще има проблем с котката в бъдеще. Разбира се от мен се иска да го възпитам правилно, така че да няма конфликти, но все пак породата е специфична. Не мога да се разделя с котарака, защото го прибрах в лошо състояние, похарчих сума пари по лекари и си го обичам, но определено имам голямо желание и за куче...

[asensi_85]

Няма ли кой да ми даде насока. Не останаха ли читави стопани на тази порода

[koniarska]

Ако подходите правилно,не мисля,че ще имате проблеми.Познавам много питове,които живеят с котки,така че не се притеснявайте.Разбира се зависи и от кучето,зависи и котката как ще го приеме...

[asensi_85]

Благодаря ти за отговора. Надявам се да могат да свикнат. Харесах си гръцки кучета и най-вероятно ще си взема от тях.

По-скоро се притеснявам от котето, защото до сега е виждал само едно куче в нас и не беше особено толерантен. Опасявам се от това котарака да не покаже агресия, защото като порасне пита нещата могат да се обърнат, което хич няма да ми се хареса. Да се надяваме, че запознанството ще мине безпроблемно.

[mitoxond]

Моята девойка е осиновена от приют на 2 години, и съответно не е израснала с моята котка. На улицата полудява до гони котки, но в нас не й давах да се върти твърде ентусиазирано около котката и нещата много бързо се наместиха. Нямам никакви проблеми и тревоги.
Просто не давайте на кученцето да си играе грубо по бебешки с котката и да знае, че не е ОК да я закача, много бързо ще схване и всичко ще е точно.
А котката дори и да му се ядоса, ще го перне един-два пъти и ще се приключи, не си мислете че кученцето години по-късно ще се сети за това и ще отмъсти. Те ще си се наместят най-добре, просто вие трябва да им зададете условията на съжителство от началото.

[Attera]

Според мен има огромен шанс нещата да се получат. Котката, колкото и да не е толерантна, ще разбере, че това е бебе кученце. С бебета повечето животни са природно по-толерантни. С възрастно кчуе вече нещата са по-различни и далеч по-индивидуални. Повечето котки нямат желание за конфликт с новодошлите кучета, просто ги е страх и са притеснени от присъствието им, от досадното им за тях поведение. Това, че ще вземете малко питбулче е супер - котката хем няма да го счете за велика заплаха, няма да е под стрес, че ще бъде едва ли не разкъсана, хем ще може да му се кара и да покаже, че в момента то присъства в нейния дом. Където съответно тя има някакви права. В повечето домове с котка и куче, котката командва

Като начало, преди да вземете кучето, направете изолирано място за котката. Нещо приспособено за нея и на високо. Един вид сигурно място, на което може да се покатери и уедини, когато й дойде до гуша от кучето, а то не може да я докопа там. Това определено ще помогне да не се стрига до неприятни инциденти, в които котката ще се изнерви от "досадника" и ще го ступа по-сериозно отколкото трябва. Сама ще предпочете да се оттегли. И съответно на кучето няма да му остава неприятното усещане, че котката не е приятел.

В началото следете как се развива играта им. Не позволявайте на кучето да я тормози прекалено много. Отново за да не се принуди котката да му отвърне и евентуално това да се обърне срещу нея на по-късен етап. В обратния ред също - не й давайте да го бие без причина. Да го перне с лапи и да се сборичкат - да, така ще си нагласят местата в дома. Но стигне ли се до по-сериозен бой - спирайте ги на време. Може да ги храните отделно, за да не се сдърпат и за храната. Общо взето е това.

Поне това съм забелязала досега, раздала съм доста кучета (и специално питбули) в домове с котки. Моят питбул също пристигна вкъщи, когато вече имах котка (и то не котка, като котка, а невъобразим змей, готов буквално да убие повечето четириноги)

[asensi_85]

Здравейте и отново благодаря на всички, които се включиха със съвети. Кучето от вчера е при мен. Взех от гръцките кучета 2 на брой - брат и сестра, защото и един приятел ми се обади, че иска. Момичето до петък е при мен. Първата нощ котарака беше изпаднал в потрес и шок. Криеше се под дивана. Само като му се доходи до ВЦ се оглеждаше и изстелваше към банята. Днес нещата са спокойни и дори стоят на няколко сантиметра един от друг без агресия помежду им, недоверие има, но ще поработя в тази насока, мисля, че в бъдеще ще си изгладят отношенията.

И двете питбулчета са страшно лакоми, за кученца на 2 месеца имат страхотна стойка на тялото и доста добра мускулатура. Родителите са редноус от гръцки развъдник, много добри кучета. Ето снимка от мен, но с малко лошо качество

http://i.imgur.com/lRZwmEU.jpg

https://fbcdn-sphoto...372223406_o.jpg

[LilTed]

NGM Kira
(Los Chako X NGM Ganja (от предните ми постове))








NGM Pitt Kennel

[zzverche]

Моето питбулче, почти на 7 години!

[Никата]

здравейте,имам пит на 5месеца,развива се много добре ,близо 20 кила е вече,единствено имам чувството ,че главата му малко изостава,може и да си въобразявам,та въпроса ми е,след кой месец тимберицата почва рязко да се отваря и да се уголемява

[ifta]

Ето я и нашата малка-голяма гордост :)

Снимка (и)

• 
• 
•