Публикувано: 03 December 2015 - 12:13 PM
Винаги съм харесвала питбули по ADBA стандарт и Господ реши, че точно на такова чудо трябва да спася живота. Когато я взех беше само на 35дни и за 10-те дни, преди аз да я прибера у дома, защото да, именно само на 25 дни е била продадена и отнета от майката(!), вече беше преживяла какво ли не. Продадена веднъж, препродадена (и все на 18-20годишни сополанковци) и накрая с условие, че ще отиде на улицата ако още същия ден не се намерят нови стопани, аз пристигнах със скоростта на светлината за да ми я връчат най-безцеремонно с думите "Подаряваме ти я, само да се маха, че ни изпо*** апартамента"... Говоря за средата на Януари месец, що за хора биха оставили, малко , голо, почти без козинка бебе навън в студа? На всичкото отгоре и двамата"собственици" я бяха тъпкали с хляб и бульон до пръсване, само и само да мълчи, че да могат те спокойно да се развяват по моловете с гаджетата. Изобщо, някаква крайно абсурдна ситуация, от която слава Богу, измъкнах малката. И така завита в якето ми, загърната с шала ми, сгушена до сърцето ми, аз й обещах, че ще й дам сила за един прекрасен, щастлив нов живот и някъде дълбоко в себе си разбрах, че всъщност ТЯ ще бъде вече моята СИЛА!
Моята машинка Сила, моята гордост! На първата снимка е на 2 години, играе с моя приятелка. След няколко дни имаме рожден ден и ставаме вече на 4 :))
Тук се оставя на тормоза на едно бебе коте, на което бяхме приемен дом.
Това е най-добрият й приятел, слепият ни котарак Димитър, с когото отраснаха заедно и от когото е по -малка, с точно половин година. Неразделни са! Толкова неотлипимо е по петите му винаги и той на нея, че понякога ме побъркват :)
Моята гордост и моята най-голяма любов. Даже често казвам сред приятели, че мъжа си го зарязвам, нея никога! Те си мислят, че се шегувам...