[sladkoto_tigarche]

Много благодаря за бързият отговор :)

[sladkoto_tigarche]

Приятели отново се обръщам към вас за помощ и съвет .. Женската ми вече цяла седмица е разгонена и кърви,харесали сме й мъжкар по-едър от нея и вече 2 пъти я водим и нищо не става,играят си после той и скача тя стои после бяга,но имам чувството че,защато е по-едър и тежък и затова не стават нещата,или защото трябва първо да я изчакам да спре да кърви,а пък и е за първи път .. Дайте някакъв съвет ..

[DoneAfraid]

Отиваш, кастрираш я и проблема приключва. Малко ли са съмнителните питбули по улиците?

[peternm]

DoneAfraid, в 18 July 2014 - 12:12 AM, написа:

Отиваш, кастрираш я и проблема приключва. Малко ли са съмнителните питбули по улиците?

Що бе.... нека роди един път за здраве, таман мъжкия, както е по-едър 60-70кг. кон ще се получи чудесни чистопородни асортита.

[Vesela_5]

sladkoto_tigarche, в 13 July 2014 - 08:47 PM, написа:

Приятели отново се обръщам към вас за помощ и съвет .. Женската ми вече цяла седмица е разгонена и кърви,харесали сме й мъжкар по-едър от нея и вече 2 пъти я водим и нищо не става,играят си после той и скача тя стои после бяга,но имам чувството че,защато е по-едър и тежък и затова не стават нещата,или защото трябва първо да я изчакам да спре да кърви,а пък и е за първи път .. Дайте някакъв съвет ..

Не се запложда така, правят се прогестеронови тестове на женската първо, за да се знае най-подходящия ден. Плюс тестове за бруцела. По-добре не се захващайте за нещо, от което грам не разбирате. После ще има въпроси: Помощ, кога трябва да разжда, как да разбера, помощ половината кученца измряха, помощ кога да ги ваксинирам, помощ, помощ... Направо ми писнА. Като правиш нещо трябва да знаеш какво точно правиш! Предварително!

[koniarska]

sladkoto_tigarche, в 13 July 2014 - 08:47 PM, написа:

Приятели отново се обръщам към вас за помощ и съвет .. Женската ми вече цяла седмица е разгонена и кърви,харесали сме й мъжкар по-едър от нея и вече 2 пъти я водим и нищо не става,играят си после той и скача тя стои после бяга,но имам чувството че,защато е по-едър и тежък и затова не стават нещата,или защото трябва първо да я изчакам да спре да кърви,а пък и е за първи път .. Дайте някакъв съвет ..

Айде, сега в прав текст тук да обясниш твоето куче каква порода е и защо аджаба желаеш да го развъждаш?
П.П. Моля,да постнеш и родословие на добитъка
П.П. 2 В противен случай,може да си изкараш БАН! В още по противен ще създадеш едни породо нещо си подобни и изобщо няма да имаш идея какво си направила....

[sladkoto_tigarche]

Така .. Да започнем с първото в Бг незнам колко питбули имат истинско родословие тъй като в една група някой беше писал,че ако някой толкова иска родословие,ще му го издаде срещу съответната сума така, че за мен родословието не важи в такъв случай и другото което благодаря,че все пак обърнахте внимание в крайна сметка явно тогава не сме улучили точния момент ;)

[Vesela_5]

Аз съм на мнение, че докато има изоставени питбули за вадене от приюти и изолатори, дотогава трябва да се избягва развъждането на нови, освен ако не са някакви изключителни представители на породата, за които има списък от чакащи за кученце. Родословието ви е най-малкия проблем, куче със или без родословие, когато се окаже излишно пак стига до приюта. Тъжно е, че много от вас не го осъзнават.

[Jokera]

Здравейте приятели,търсим нови стопани на този красавец! На 4 години е,с изрядни ваксини и малко 'по-специален' характер Ще помоля всички,които ще започнат да питат и разпитват защо искат да махнат кучето да си спестят въпросите...ситуацията е деликатна и изисква деликатен подход..... Сладуреца е с малко по-пиперлив характер и би било хубаво да попадне при хора,които са в час със спецификата на породата Оставям телефон за връзка със сегашния му собственик: Цецо-0896/096969

[Physalis]

Honey на 2 месеца и половина.

[Physalis]

[asensi_85]

Растат с часове

[Caya_Caya]

Винаги съм харесвала питбули по ADBA стандарт и Господ реши, че точно на такова чудо трябва да спася живота. Когато я взех беше само на 35дни и за 10-те дни, преди аз да я прибера у дома, защото да, именно само на 25 дни е била продадена и отнета от майката(!), вече беше преживяла какво ли не. Продадена веднъж, препродадена (и все на 18-20годишни сополанковци) и накрая с условие, че ще отиде на улицата ако още същия ден не се намерят нови стопани, аз пристигнах със скоростта на светлината за да ми я връчат най-безцеремонно с думите "Подаряваме ти я, само да се маха, че ни изпо*** апартамента"... Говоря за средата на Януари месец, що за хора биха оставили, малко , голо, почти без козинка бебе навън в студа? На всичкото отгоре и двамата"собственици" я бяха тъпкали с хляб и бульон до пръсване, само и само да мълчи, че да могат те спокойно да се развяват по моловете с гаджетата. Изобщо, някаква крайно абсурдна ситуация, от която слава Богу, измъкнах малката. И така завита в якето ми, загърната с шала ми, сгушена до сърцето ми, аз й обещах, че ще й дам сила за един прекрасен, щастлив нов живот и някъде дълбоко в себе си разбрах, че всъщност ТЯ ще бъде вече моята СИЛА!
Моята машинка Сила, моята гордост! На първата снимка е на 2 години, играе с моя приятелка. След няколко дни имаме рожден ден и ставаме вече на 4 :))


Тук се оставя на тормоза на едно бебе коте, на което бяхме приемен дом.


Това е най-добрият й приятел, слепият ни котарак Димитър, с когото отраснаха заедно и от когото е по -малка, с точно половин година. Неразделни са! Толкова неотлипимо е по петите му винаги и той на нея, че понякога ме побъркват :)


Моята гордост и моята най-голяма любов. Даже често казвам сред приятели, че мъжа си го зарязвам, нея никога! Те си мислят, че се шегувам...

[Caya_Caya]

Винаги съм харесвала питбули по ADBA стандарт и Господ реши, че точно на такова подобно чудо трябва да спася живота. Когато я взех беше само на 35дни и за 10-те дни, преди аз да я прибера у дома, защото да, именно само на 25 дни е била продадена и отнета от майката(!), вече беше преживяла какво ли не. Продадена веднъж, препродадена (и все на 18-20годишни сополанковци) и накрая с условие, че ще отиде на улицата ако още същия ден не се намерят нови стопани, аз пристигнах със скоростта на светлината за да ми я връчат най-безцеремонно с думите "Подаряваме ти я, само да се маха, че ни изпо*** апартамента"... Говоря за средата на Януари месец, що за хора биха оставили, малко , голо, почти без козинка бебе навън в студа? На всичкото отгоре и двамата"собственици" я бяха тъпкали с хляб и бульон до пръсване, само и само да мълчи, че да могат те спокойно да се развяват по моловете с гаджетата. Изобщо, някаква крайно абсурдна ситуация, от която слава Богу, измъкнах малката. И така завита в якето ми, загърната с шала ми, сгушена до сърцето ми, аз й обещах, че ще й дам сила за един прекрасен, щастлив нов живот и някъде дълбоко в себе си разбрах, че всъщност ТЯ ще бъде вече моята СИЛА!
Моята машинка Сила, моята гордост! На първата снимка е на 2 години, играе с моя приятелка. След няколко дни имаме рожден ден и ставаме вече на 4 :))


Тук се оставя на тормоза на едно бебе коте, на което бяхме приемен дом.


Това е най-добрият й приятел, слепият ни котарак Димитър, с когото отраснаха заедно и от когото е по -малка, с точно половин година. Неразделни са! Толкова неотлипимо е по петите му винаги и той на нея, че понякога ме побъркват :)


Моята гордост и моята най-голяма любов. Даже често казвам сред приятели, че мъжа си го зарязвам, нея никога! Те си мислят, че се шегувам...


П.П. Колкото и да се опитвах, снимките излизат завъртяни, въпреки че при мен не са. Явно проблема е, че съм с таблет :/

[Caya_Caya]

Винаги съм харесвала питбули по ADBA стандарт и Господ реши, че точно на такова чудо трябва да спася живота. Когато я взех беше само на 35дни и за 10-те дни, преди аз да я прибера у дома, защото да, именно само на 25 дни е била продадена и отнета от майката(!), вече беше преживяла какво ли не. Продадена веднъж, препродадена (и все на 18-20годишни сополанковци) и накрая с условие, че ще отиде на улицата ако още същия ден не се намерят нови стопани, аз пристигнах със скоростта на светлината за да ми я връчат най-безцеремонно с думите "Подаряваме ти я, само да се маха, че ни изпо*** апартамента"... Говоря за средата на Януари месец, що за хора биха оставили, малко , голо, почти без козинка бебе навън в студа? На всичкото отгоре и двамата"собственици" я бяха тъпкали с хляб и бульон до пръсване, само и само да мълчи, че да могат те спокойно да се развяват по моловете с гаджетата. Изобщо, някаква крайно абсурдна ситуация, от която слава Богу, измъкнах малката. И така завита в якето ми, загърната с шала ми, сгушена до сърцето ми, аз й обещах, че ще й дам сила за един прекрасен, щастлив нов живот и някъде дълбоко в себе си разбрах, че всъщност ТЯ ще бъде вече моята СИЛА!
Моята машинка Сила, моята гордост! На първата снимка е на 2 години, играе с моя приятелка. След няколко дни имаме рожден ден и ставаме вече на 4 :))


Тук се оставя на тормоза на едно бебе коте, на което бяхме приемен дом.


Това е най-добрият й приятел, слепият ни котарак Димитър, с когото отраснаха заедно и от когото е по -малка, с точно половин година. Неразделни са! Толкова неотлипимо е по петите му винаги и той на нея, че понякога ме побъркват :)


Моята гордост и моята най-голяма любов. Даже често казвам сред приятели, че мъжа си го зарязвам, нея никога! Те си мислят, че се шегувам...

[Caya_Caya]

Извинявам се, някак е станала грешка. Ако може мод да изтрие повторения пост.