Nothobranchius geuntheri

Ето една статия от новият ни бюлетин за рибка, която не е много позната в България, но за сметка на това е много приятна!

Nothobranchius guentheri (Pfefer, 1893)

Nothobranchius guentheri е типичен представител на ануалните африкански рибки. Тя обитава напълно пресъхващи водоеми в Източна Африка и остров Занзибар. Рибката е описана като вид през 1893 г. от Pfefer на базата на няколко екземпляра, уловени от Franz Stuhlmann през 1888 г. на о. Занзибар. Буквално преведено родовото име Nothobranchius означава "с лъжливи хриле" и отразява една анатомична особеност на целия род, а видовото е дадено в чест на немския учен д-р Гюнтер.

Синоним: Fundulus guentheri (Hilgendorf, 1905)

Предната част на тялото на мъжките рибки от вида е оцветена в жълто. От средата на тялото в жълтото се появяват и червени петна, като към опашката цялото тяло е вече яркочервено, включително и опашния плавник, който е обграден от външната си страна с плътна черна лента. Такива тъмни ивици се наблюдават и на гръбния, и аналния плавник, но там те не са толкова плътни като цвят. На гърба и тялото на рибката се вижда един синьо-зелен отенък. Този отенък, както и черните ивици по плавниците, липсват при селекционната форма "Gold". При нея мъжкарите са оцветени само в яркожълто и яркочервено. Друга селекционна форма е наречена "Blue". При нея самците са оцветени в синьо-зелено, с блестящи люспички. Тази окраска на тялото много приятно се допълва от оранжевия цвят на опашката, която отново завършва с черната лента. Женските рибки от вида са с невзрачна сиво-бяла окраска, плавниците им са прозрачни и със закръглени окончания. На размер рибките достигат до 6-6.5 см, като правило е, че женските рибки са по - дребни на ръст.
Добре е, ако Nothobranchius guentheri се отглежда на групи, като в тях преобладават женските екземпляри. Съотношението би могло да бъде една мъжка на 3-4 женски рибки. Също така е хубаво, ако в един по - голям аквариум има повече от един мъжки, то да не са два или три, а повече мъжки рибки. Тъй като един от тях ще заеме лидерската позиция и ще тормози другите мъжки рибки, с по - големия си брой те ще разделят агресията помежду си. Ако в аквариума са само доминиращия мъжки плюс още един или два мъжкара много е вероятно по - слабите мъжки рибки да бъдат убити. Ако рибките са отглеждат в по - малки аквариуми, хубаво ще е, ако в тях има само една мъжка рибка с 3 или 4 женски. За такава развъдна група не е нужен по - голям съд от 20 литров.
Nothobranchius guentheri е истински лакомник. Може да погълне огромно количество храна. Но тя трябва да бъде жива, в най - лошия случай - замразена. Възможно е, но малко вероятно, част от възрастните рибки да се приучат да приемат и суха храна. Но не трябва да се разчита на това. Най - добрата храна си остава живата.
Към качествата на водата Nothobranchius guentheri не е взискателен, но като че ли най - добре се чувства във вода с твърдост около 12 - 15 DH и неутрално ph. Температурата може да варира в широки граници, от 18 до 30 С. Ако имате намерение да отглеждате колкото се може по - дълго време рибките, то тогава ниската температура е за предпочитане. Ако пък искате да видите любимците си в цялата им красота и блясък - изберете високите температурни стойности. Тази висока температура има и друг ефект - много по - малко вероятно е рибките да се разболеят от одиниум, болест, към която всички видове от род Nothobranchius са предразположени. Но не разчитайте, че високата температура ще ги пази вечно. Редовната смяна на водата два пъти седмично (подменя се между 1/3 и 1/2 от водата в аквариума) е неизбежна и необходима. Друга превантивна мярка срещу одиниума е добавянето на сол във водата. При всяка смяна на водата се добавя и новата доза сол, като пропорцията е една супена лъжица сол на 10 л аквариумна вода. В случай, че все пак рибките заболеят от одиниум добро лечение се провежда с антибиотика Benzacilin. Две поредни бани и рибките отново са в цветущо здраве!
Nothobranchius guentheri е може би най - лесният за размножаване вид от род Nothobranchius. Има няколко варианта за успешното му развъждане, но според мен най - подходящия е следният. Разделят се мъжките от женските рибки за 2-3 дни, след което се събират за няколко часа в малко аквариумче. На дъното му може да има мрежа с подходящи по размер отвори за пропадане на хайверните зърна или 2-3 сантиметров слой от добре промит торф. Добре е в това аквариумче да се пусне само една мъжка рибка. В противен случай мъжкарите ще са заети с прогонването си един на друг и няма да обръщат достатъчно внимание на женските рибки. С тази мъжка рибка може да има 3-4 женски. Хвърлянето на хайвера започва почти веднага след като се съберат рибките в развъдния аквариум. Отначало мъжкият с леки трепкащи движения започва да ухажва женските рибки. Минава над тях и ги избутва надолу към дъното. След това застава отстрани и се притиска плътно до една от тях. Много е интересно да се наблюдава как мъжкия "прегръща" женската с гръбния, опашния и аналния си плавник. Рибките се притискат една към друга, а същевременно и към дъното. Женската рибка свива аналния си плавник като тръбичка. В един момент, с мощен тласък, рибките полагат едно хайверно зърно. Този тласък и свитата на фунийка перка на женската рибка осигуряват по - доброто заравяне на хайвера в дъното на водоема или аквариума. Хвърлянето на хайвера продължава от един до три часа, в зависимост от броя на женсите рибки. След като хвърлят хайвера си самките се издигат в по - горните водни слоеве. Но мъжките рибки продължават да нахалстват. Много то тях са доста агресивни и дори могат да убият някоя "дама". За това е хубаво да се разделят по пол отново за няколко дни.
Хайверните зрънца са с размер около 0,8 мм. Някои от тях нямат правилна форма, а са леко сплеснати. Ако са хвърляни върху мрежа много лесно могат да се преброят, след което се поставят в подходящ торф. Той може предварително да бъде приведен до необходимата влажност, но може и да се подсуши заедно със зърната в него. След като придобие нужната влажност торфът се поставя в добре затварящ се съд или найлоново пакетче. Надписите върху съда или пакетчето са задължителни! Видът на рибката, дата на хвърляне на хайвера, дата на заливане, евентуално броя на хайверните зърна. Тази информация е нужна и улеснява много по - нататъшните действия на аквариста.
При Nothobranchius guentheri периодът, за който се развиват хайверните зрънца е между 6 и 8 седмици, според някои автори до 12 седмици. Но непрекъснато в кили средите се появяват съобщения за това, как са получавани нормални рибки след инкубационен период, примерно, от 11 месеца! Или пък когато хайверът се е развивал във вода! Всичко това е много интересно и води след себе си много въпроси и теми за размисъл. Аз лично наводнявам торфът и яйцата на 45- ия ден и съм доволен от резултатите, които получавам. Но винаги имам едно на ум, че след около месец, при повторно заливане на същото пакетче торф бих могъл да получа още малки рибки.
След заливането на торфът и яйцата с вода, която е добре да е с температура 17 - 18 С, малките рибки започват да се излюпват. Нааблюдавал съм как това става още на петнадесетата минута след заливането! Хубаво е водният слой да не е по - висок от 4-5 см. Това ще улесни новоизлюпените рибки в поемането на така необходимата им първа глътка въздух. Без нея те не биха напълнили плавателното си мехурче. Рибки с ненапълнено плавателно мехурче са неприятна гледка. В Русия ги наричат ползуны, в англоезичните страни - belly sliders, а подходящото им название на български е може би пълзачи, плъзгачи или скачачи. Та тези рибки наистина пълзят по дъното, а когато искат да изплуват нагоре го правят с доста усилия и много "пърхащи" движения. А когато се отпуснат падат като камък към дъното. Такива рибки обаче могат да пораснат нормално. Наистина, те растат по - бавно от здравите си събратя, но с повече грижи за тях биха могли да стигнат един приличен размер. Такива "пълзачи" дори могат да участват в размножителния процес, но избягвайте такова нещо. Това е доказателство за неимоверната жизненост и волята за живот, както и за запазването на вида, заложени генетично в рибките от род Nothobranchius.
Малките рибки са много дребни при излюпването си и първоначално подходящата храна за тях е инфузорията. След 2-3 дни заедно с нея би могло да се дава и новоизлюпена артемия. Рибките растат много бързо, но неравномерно. На възраст от около 35-40 дни вече могат да се видят и първите полови различия. Добре е, ако може младите рибки да се сортират както по размер, така и по пол, тъй като половозрелите мъжкари тормозят женските рибки и неоформените още мъжки, като с това им пречат да растат нормално.
Nothobranchius guentheri е много подходяща рибка за придобиване на първоначален опит с рибките от род Nothobranchius. След успешното му отглеждане и развъждане в акваристите неизбежно се появява желанието за притежание на някои уникални видове от рода, като N. kafuensis, N. rachovi или N. kilomberoensis. Тези "диаманти" от Източна и Южна Африка заслужават и се отплащат в пълна степен за всяка положена за тях грижа.

Качена снимка