Моят немски дог
#2
Публикувано: 06 May 2007 - 09:27 PM
#5
Публикувано: 07 June 2007 - 01:20 AM
Това е най-благородното куче ,което съм виждала,наистина са великани с добри души.Беше толкова красива,толкова умна,толкова спокойна,величествена ,предана ,дружелюбна,ума.казах ли го? Най-умното куче на света,разбираше ме само с поглед:(((( и...и... всичко най-най! Сигурно си имаше причина за силната ни връзка,аз буквално си
#6
Публикувано: 07 June 2007 - 01:31 AM
Тъжно ми е,много ми е тъжно..тя беше за мен съществото,което ме подготви за родител дори,тя беше верен приятел в истинския смисъл/милата ,като малка се страхуваше от овце :),но се хвърляше да ме спасява ,ако някоя ме доближи:)..разхождахме се често в гората/
Та,така..знам,че вие тук сте повече професионалисти отколкото лаици на тема кучета,и моля да ме извините за лиричното отклонение!Но...Боли ме за моето Юве,а няма къде другаде да го "излея" така:(((...
#7
Публикувано: 07 June 2007 - 08:26 AM
Цитат
Нека почива в мир твоята Юве angelpik
#8
Публикувано: 07 June 2007 - 01:12 PM
Благодарим ти за това лирично отклонение worthy И добре дошла при нас!
Нека милата душица почива в мир. Зная колко е тежко да загубиш любимо същество. Всъщност, ако кучетата имат някакъв недостатък, то той е че са до нас твърде кратко време (според нашите човешки разбирания). Но обичта, която ни даряват, всички незабравими моменти, това, че ни правят по-добри и по-човечни са нещо безценно, заради което си заслужава да живеем с тях ... и дори без тях.
#9
Публикувано: 07 June 2007 - 06:36 PM
Благодаря ти, че сподели историята за твоята догиня. Въпреки, че сме професионалисти, ние също губим кучетата си - всички те си отиват по реда си и живеят с нас кратко, за съжаление. Напълно те разбирам, защото и аз загубих моя любим дог преди година и пет месеца. През тази дълга година и половина, нямаше ден, в който да не мисля за него. Права си, че приятелството с дога е много силно и истинско - много духовно, бих казала. Знам какво имаш предвид, когато пишеш колко силна връзка си имала с нея - такива са си договете. devilin не случайно е кръстила темата "Великанът с нежна душа"....
Нека твоята Юви да почива в мир !! angelpik angelpik angelpik
Сигурна съм, че е имало защо да остане при тебе цели 13 години - това наистина е преклонна възраст за дог... w)
#10
Публикувано: 07 June 2007 - 08:36 PM
Slaviad ,и идея си нямаш колко си права! Знам,че договете не живеят дълго,и знаеш ли?...През последните години я бях оставила на родителите си да се грижат за нея,защото в къщата ,където се преместих да живея нямаше място за нея. /как само звучи:((/ Тя никога не е била вързвана на синджир и си беше свикнала на воля,а тук нямаше как да е така:(..ходех при нея почти всеки ден и после все по -рядко:((...на 28.02. валеше дъжд като из ведро,но тя милата е излязла на двора и просто е легнала пред пътната врата..там и я намерил баща ми безжизнена:(((..Чакала ме е ..сигурна съм в това/без да се втелявам излишно/..за връзката ..имаше я има я и сега,защо иначе ще я виждам пред себе си точно сега,когато ми е тежко в живота?Това са хиляди психосоматични понятия сигурно:)) но е факт,че се усещам така,сякаш ме гледа от някъде..с нейните си добри очи
#11
Публикувано: 07 June 2007 - 08:47 PM
#12
Публикувано: 07 June 2007 - 08:52 PM
Ако имате предложения ми пишете на zhivka_7@abv.bg или тук.Аз с таткото ще се справя:)Трябва ми за девети юли и искам да е изненада за самия ден.
Благодаря ви предварително!!!
#13
Публикувано: 07 June 2007 - 09:12 PM
Цитат
Juvi, колкото до връзката "сега"...аз също я имам!!
Ако търсиш дакел, най-добре пиши в темата за дакелите
#15
Публикувано: 08 June 2007 - 01:57 AM