КДАБ: Какво мислите за размера на дого. Стана ли твърде голямо куче?
Биргит и Питър: Размерът стана отново стандартен, през 90-те години имаше голям брой прекалено високи кучета. Какво значи твърде голямо куче? Ако сте на изложба куче повече от 68 см е твърде голямо, що се отнася до стандарта. Ако сте ловец с дого високо 71 см и то ловува ефективно, тогава кучето не е голямо за вас. Виждали сме дого, ловуващи в ниските открити области на Аржентина, където глиганите са много бързи и ловците предпочитат високи кучета, способни да развиват по-голяма скорост. Зависи как ловувате, ако ловувате с мелези, не ви трябва високо и много бързо дого. Всичко зависи от методите ви на лов.
КДАБ: Влагате много страст в развъждането на дого. Заслужава ли си? Вие какво печелите като човек? Кои си повече положителните или отрицателните страни?
Биргит и Питър: Първото и най-важно за дого всеки хубав момент с тях те кара да продължаваш, дори в най-тжките моменти в живота ти. Да имаме еднаква страст във връзката си е ценно. Положителните страни...със сигурност това да изградим чудесни приятелства след след пътуванията ни навсякъде по света през всичките тези години. Виждали сме много части от света, по този начин получаваме все повече и повече опит. Създали сме контакти с хора, които не бихме могли да срещнем ако не бяха тези пътувания. Отношенията със собствениците на кучетата ни, също са много ценни. Те ни поддържат в работата ти. Отрицателните страни...много усилена работа, малко време със семействата. Неудовлетвореността : да виждам много хора с погрешна мотивация за развъждане; да виждаш тези хора, обявявайки себе си за експерти в интернет, без да са отгледали и едно кучило преди това.
КДАБ: Тук в България, ловците смятат, че дого не е куче, подходящо за лов, защото винаги се стреми към контакт с прасето и много често бива наранено или убито от глигана. Фактът, че не облайва дивече се приема за негов минус. Смятате ли, че дого требва да бъде учено как точно да напада? Пен тестът определено не е добър урок, тъй като прасето е притиснато към оградата и кучето трябва да го нападне фронтално, което не е добре за него. Каква е вашата гледна точка по въпроса?
Биргит и Питър: Съгласни сме, че комбинацията от дого и кучета, който гонят с глас е перфектна за европейските условия и методи на лов. Може би това, че дого не лае е минус, но все пак куче не може да лае, докато държи глиган с устата си. Щом другите кучета залаят прасето, тогава пускате вашите дого. Но те трябва да бъдат добре подготвени това означава да бъдат тествани в заграждения (гатер), като постепенно се пускат на все по-едри глигани.
КДАБ: Някои фенове на дого стояха до късно през нощта, за да проследят спора на Питър и Марчело. Кажете ни какво се случи? Бяха написани някои твърде тежки думи...
Биргит и Питър: Ами просто се уморихме от всички лъжи в интернет. И когато видяхме, че сме наречени просто производители на кученца и хора с нисък морал, решихме че това е достатъчно и разкрихме знаението, което сме събрали от 2000 г. може би трябваше да го направим по-рано. Да затвори своя форум беше негово собствено решение. Толкова сме уморени от комерсиализъм при тази порода. Сайтът беше просто място за реклама на неговия нов партньор.
Виждаме все повече страници, които не казват истината за опита на собственика на развъдник. Това е свят, в който е трудно за нов собственик да навлезе, пълно е с туристическа информация. Много е неудовлетворяващо да си свидетел на такова нещо. По тази причина е много важно хората да отидат и да видят развъдниците, да посетят развъдчиците, да разговарят с тях, да видят документите, за да могат да отсъдят сами. Никога не сме препоръчвали хората да внасят кучета от развъдници, които не са посетили.
КДАБ: Кървавата слава на дого привлича много хора, които ние бихме искали да държим настрана от породата. Жалко е, че това е неизбежно. Каква репутация искате вие да създадете на породата?
Биргит и Питър: Развъдчиците и собствениците на дого имат отговорността за това. Трябва да се отглежда само такъв брой кучета, на които могат да се намерят добри собственици. Репутацията на дого трябва да бъде първо място и най-важно на кучета за лов на едър дивеч, което в същото време може да бъде чудесен компаньон за активни хора.
КДАБ: Дого подходящо ли е за бой с кучета?
Биргит и Питър: Не! Той не е като питбула. И създаден с тази цел не искаме дого да се бие, и след това да е безполезен за лова и неспособен за живот в нашето общество. Дого Аржентино не е създадено да бъде куче - боец.
КДАБ: Какво е мястото на характера при развъждането на породата и как трябва да се работи за запазването му? Смятате ли, че Паоло Вианини е прав?
Биргит и Питър: Има много важно място! Не може да се защитава отглеждането на слаби или агресивни кучета. Развъдчиците следят темперамента много отговорно с мисъл за бъдещето на дого тук. Поради тази причина не правим класация на здравето и темперамента по важност те са просто еднакво важни. Не, не смятаме, че Паоло Вианини е прав, но той каза нещо, което може да е вярно за в бъдеще, ако развъдчиците в Европа продълават да отглеждат дого само с външен вид. Имаме нужда от здраве и характер, за да стигнем високи нива в следващите 10 год.
Виждаме много дого с проблеми, много ни е трудно да намерим зад граница куче, което да има исканите за развъждане резултати от тестовете и това е притеснително. Най-тревожното е че развъдчиците не си правят труда да направят тези тестове преди развъждането. Изглежда, че хората са по - склонни да дадат пари за шоу, вместо да изследват здравето на породата преди това. Не, Паоло не е прав, нямаме нужда от бял пит-бул, това по никакъв начин няма да доведе до по-добро, социализирано ловно куче, одобрено от обществото.
КДАБ: Как мислите, че ще се развие породата в бъдеще? Какво очаквате от новото ръководство на аржентинския клуб? Какво трябва да се промени?
Биргит и Питър: Ние сме членове на Клуб Дого Аржентино в Аржентина. Чуваме само за намеренията им, нищо обаче не е направено още. Бихме искали да го видим, преди да повярваме, че тези ръководни принципи за развъждане на дого за взети насериозно. Разговаряли сме с развъчици в Аржентина, които сега започват да признават проблемите, свързани със здравето и са предупредени за някои проблеми при породата, които трябва да бъдат взети наистина насериозно. Надяваме се и се молим, че това ще накара Клуб Дого Аржентино да изисква в Аржентина внимателно проучване на здравето преди да издава разрешителни за развъждане.
КДАБ: Как ще се развие породата в бъдеще?
Биргит и Питър: Надяваме се, че дого ще се развие в по-здраво куче, с много развъдчици, които се отнасят отговорно към породата. Надяваме се, че развъдчиците по целия свят ще бъдат по-открити и честни относно тяхното отглеждане. Какво мислим е обаче е друго... Вярваме, че някои развъдчици ще осъзнаят, че здравните тестове ще подобрят породата ни, а останалите ще продължат да си затварят очите за реалността и ще продължат да развъждат без селекция.
КДАБ: Някои препоръки и пожелания към българските догероси.
Биргит и Питър: Поздрави на българските догероси!
Преди всичко, много е приятно да видим, че България се е запознала с нашата порода, също така усещаме, че българските собственици се поддържат, продължавайте така, това е много необходимо.
Някои съвети: Създавайте мероприятия, които не са само шоу, за да създавате интерес към дого като работещо куче. Това ще ви помогне да избегнете комерсиализирането на дого и виждането му само като куче за изложби. Тренировките за послушание и работа по следа са много забавни с дого. Това свързва хората заедно повече от шоуто и показва кои хора имат само комерсиална мотивация. Мотивацията трябва да бъде подобряване на породата. Бихме се радвали да видим КДАБ следващият клуб, който прави ограничения при развъждането на породата. Надяваме се, че българските догероси ще видят всички страни от характера на дого аржентино.
Надяваме се да се видим скоро на някое събитие в България!
Биргит и Питър
Perro Pelea Cordobes
www.dogoargentinokennel.com
e-mail: splidholm-hundepension@post.tele.dk