Историята на една "богопомазана"
#1
Публикувано: 22 May 2007 - 12:40 AM
Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си,
но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне
гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го
намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки
гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята
агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен,
заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на
небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на
голяма болка... или поне така е според легендата.
Това е мотото на "Птиците умират сами". По едно интересно стечение на обстоятелствата, тази легенда ми напомня винаги за "кинолог в България", "развъдчик в България", "Клуб" за дадена порода. То си е така не само в България. l)
Един прекрасен ден през 1986 година моята скромна и все още "небогопомазана" l) персона видя прекрасен немски дог, който прескачаше един жив плет в Борисовата градина. Беше любов от пръв поглед...Започнах да си мечтая да имам такъв и след около година вече го имах. Купих го за скандалната тогава сума от 200 лева. Кръстих го Уики, на името на дога от парка. Е...моят не беше като оня - имаше много силен рахит, от който не можах да го излекувам - тогава нещата бяха по-различни и аз още не знаех нищо за това как се гледа дог и как се лекува от рахит. То тогава и много от лекарите, при които го водих, още не знаеха / договете са по-специални в дозировките/, та и те не ми помогнаха много.
И така сдобих се с един неизлекуван рахитичен дог, когото донякъде успях да оправя с много разходки и движения. Казвам донякъде, защото в живота си вече съм виждала хиляди догове...Но никога и никъде не видях по-рахитичен и по-крив от моя. Това не ми пречеше много да го обичам и да прекарам незабравими мигове с него и с другото ми куче - нечистопороден витоопашат и много непослушен Джони. w)
Започнах да чета и да търся информация за породата, което по онова време си беше умряла работа - нямаше почти нищо. Но не спрях да си мечтая за прекрасен и красив дог. По това време вече станах и член на новосъздадения Клуб "Немски дог". И там намерих съмишленици, които знаеха повече от мене.
но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне
гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го
намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки
гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята
агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен,
заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на
небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на
голяма болка... или поне така е според легендата.
Това е мотото на "Птиците умират сами". По едно интересно стечение на обстоятелствата, тази легенда ми напомня винаги за "кинолог в България", "развъдчик в България", "Клуб" за дадена порода. То си е така не само в България. l)
Един прекрасен ден през 1986 година моята скромна и все още "небогопомазана" l) персона видя прекрасен немски дог, който прескачаше един жив плет в Борисовата градина. Беше любов от пръв поглед...Започнах да си мечтая да имам такъв и след около година вече го имах. Купих го за скандалната тогава сума от 200 лева. Кръстих го Уики, на името на дога от парка. Е...моят не беше като оня - имаше много силен рахит, от който не можах да го излекувам - тогава нещата бяха по-различни и аз още не знаех нищо за това как се гледа дог и как се лекува от рахит. То тогава и много от лекарите, при които го водих, още не знаеха / договете са по-специални в дозировките/, та и те не ми помогнаха много.
И така сдобих се с един неизлекуван рахитичен дог, когото донякъде успях да оправя с много разходки и движения. Казвам донякъде, защото в живота си вече съм виждала хиляди догове...Но никога и никъде не видях по-рахитичен и по-крив от моя. Това не ми пречеше много да го обичам и да прекарам незабравими мигове с него и с другото ми куче - нечистопороден витоопашат и много непослушен Джони. w)
Започнах да чета и да търся информация за породата, което по онова време си беше умряла работа - нямаше почти нищо. Но не спрях да си мечтая за прекрасен и красив дог. По това време вече станах и член на новосъздадения Клуб "Немски дог". И там намерих съмишленици, които знаеха повече от мене.
#2
Публикувано: 22 May 2007 - 12:40 AM
След като Уики почина, през 1995 г. си купих женски немски дог - Дейничка - плащова сладурана. Исках да стана развъдчик и да произвеждам красиви догове. След като Дейна поотрасна се оказа, че това няма да стане - тя имаше липса на зъби. И така...пак от всички беззъби догове, моята беше най-беззъба l) ...не ме питайте колко зъба й липсваха. n)
По това време вече ми минаваше мисълта, че започвам да приличам на птичката от легендата. Само дето още не пеех най-хубавата си песен, а просто все още наблягах повече не трънчетата и шиповете. r) А Дейничка обичах не по-малко w) ...Имам цял склад от смешни истории, които ще помня винаги - тя беше една много смешна и сладка кучица.
А междувременно в Клуба вече пеехме на няколко гласа, все хубави песни, но и тръни не липсваха - все с остри шипове - та да ти е по-удобно на гърба. l) ( phoenix, въобще не си мисли, че имам предвид тебе - имахме си достатъчно трънчета и шипове - подуване, превъртане на стомаха, сърдечни проблеми, ранна смърт на някои от любимите ни догове - все остри шипове.)
Дейна - старотипна женска - имах я в периода 1995-2003:
По това време вече ми минаваше мисълта, че започвам да приличам на птичката от легендата. Само дето още не пеех най-хубавата си песен, а просто все още наблягах повече не трънчетата и шиповете. r) А Дейничка обичах не по-малко w) ...Имам цял склад от смешни истории, които ще помня винаги - тя беше една много смешна и сладка кучица.
А междувременно в Клуба вече пеехме на няколко гласа, все хубави песни, но и тръни не липсваха - все с остри шипове - та да ти е по-удобно на гърба. l) ( phoenix, въобще не си мисли, че имам предвид тебе - имахме си достатъчно трънчета и шипове - подуване, превъртане на стомаха, сърдечни проблеми, ранна смърт на някои от любимите ни догове - все остри шипове.)
Дейна - старотипна женска - имах я в периода 1995-2003:
#3
Публикувано: 22 May 2007 - 12:41 AM
Междувременно през 1998 г. се появи на бял свят и Денджър - синът на Дейничка - и той беше с липси на зъби, но не по-малко любим. Въобще не ставаше за изложби...Е, аз си знаех, че не трябваше да я пускам за разплод. n) Но поне вече разбирах, че не трябва да пускам него. Живя си щастливо и прекрасно и без да стане баща. Всъщност кучетата това не ги интересува. Единственото, което има значение за тях е дали ги обичаме. Та, значи вече напипвах верните ноти на песента. ouu
И един ден тя се появи - казваше се Адриан w) ...Ето го...виждате ли го какъв е фръцльо и надувко. И дали е такъв, защото има няколко легендарни догове в родословието си и сума ти титли от изложби?? Едва ли го интересува какво пише в родословието му или в оценъчните листове. А защо изглежда така? Защото няколко прекрасни жени и мъже, които са участвали в развъждането му също са пели като птичката най-хубавата си песен и са се притискали към шиповете, също като мене, за да го създадат. Заради тях той Е такъв!! Защо го водих по изложби? Защото исках и други хора да чуят и видят песента на неговите развъдчици.
Затова са изложбите - да се види кой как е пял и колко силно се е притискал до шиповете. Затова са и Клубовете - за да направят ръбчетата не толкова остри.
Адриан... w)
И един ден тя се появи - казваше се Адриан w) ...Ето го...виждате ли го какъв е фръцльо и надувко. И дали е такъв, защото има няколко легендарни догове в родословието си и сума ти титли от изложби?? Едва ли го интересува какво пише в родословието му или в оценъчните листове. А защо изглежда така? Защото няколко прекрасни жени и мъже, които са участвали в развъждането му също са пели като птичката най-хубавата си песен и са се притискали към шиповете, също като мене, за да го създадат. Заради тях той Е такъв!! Защо го водих по изложби? Защото исках и други хора да чуят и видят песента на неговите развъдчици.
Затова са изложбите - да се види кой как е пял и колко силно се е притискал до шиповете. Затова са и Клубовете - за да направят ръбчетата не толкова остри.
Адриан... w)
#4
Публикувано: 22 May 2007 - 12:42 AM
Сега вече и Адриан го няма - отиде си по възможно най-ужасния за един дог начин s) - за да мога аз още по-силно да си забивам шиповете и да търся думите и музиката на следващата още по-красива песен. Но аз продължавам напред - да уча...всичко. Не само за породата и за отглеждането й...
Сега се уча да пея най-прекрасната песен, без да се бода на тръните. Уча се да се уча от другите - и аз минах по тоя път...Ама защо само моето ще е рахитично / или сив мрамор/...защо само моето ще е беззъбо...А тия във Франция, Италия и Чехия...леелеееее...Какви догове произвеждат!! l)
Всеки може да се научи да пее тази прекрасна песен и то без да използва тръните - трябва само да превъзмогнеш егото си и да се научиш да взимаш най-доброто от другите и с тяхна помощ да запееш своята...най-хубавата си песен...И сега наистина се чувствам богопомазана.
И всеки, който някога е гледал животно - независимо дали е кинолог, член на Клуб, ръзвъдчик или просто любител - е минал по тоя път - пял е песни, убождал се е на тръни - номерът е да се опитаме заедно да загладим ръбчетата...
Разказах всичко това, защото не искам никой да мисли, че хората от клуба сме някакви надувковци - започнахме от нищото...Дано сте ме разбрали правилно... worthy
Сега се уча да пея най-прекрасната песен, без да се бода на тръните. Уча се да се уча от другите - и аз минах по тоя път...Ама защо само моето ще е рахитично / или сив мрамор/...защо само моето ще е беззъбо...А тия във Франция, Италия и Чехия...леелеееее...Какви догове произвеждат!! l)
Всеки може да се научи да пее тази прекрасна песен и то без да използва тръните - трябва само да превъзмогнеш егото си и да се научиш да взимаш най-доброто от другите и с тяхна помощ да запееш своята...най-хубавата си песен...И сега наистина се чувствам богопомазана.
И всеки, който някога е гледал животно - независимо дали е кинолог, член на Клуб, ръзвъдчик или просто любител - е минал по тоя път - пял е песни, убождал се е на тръни - номерът е да се опитаме заедно да загладим ръбчетата...
Разказах всичко това, защото не искам никой да мисли, че хората от клуба сме някакви надувковци - започнахме от нищото...Дано сте ме разбрали правилно... worthy
#5
Публикувано: 22 May 2007 - 12:53 AM
Цитат
трябва само да превъзмогнеш егото си и да се научиш да взимаш най-доброто от другите и с тяхна помощ да запееш своята...най-хубавата си песен...
worthy bravoS Уважение! Страхотно казано, който е искал го е разбрал... (love)
#6
Публикувано: 01 June 2007 - 01:41 PM
angelpik angelpik angelpik
Цитат
И всеки, който някога е гледал животно - независимо дали е кинолог, член на Клуб, ръзвъдчик или просто любител - е минал по тоя път - пял е песни, убождал се е на тръни - номерът е да се опитаме заедно да загладим ръбчетата...
В тази работа, с тези кучета, ръбчета почти няма! w) l)
#8
Публикувано: 05 June 2007 - 01:01 PM
worthy Нямам, какво да кажа - сякаш чета притча, или книга на Пауло Коельо. Дълбок поклон не само пред творбата, но и пред това, което тя разкрива worthy
#10
Страница 1 от 1