[Dogo]

Все пак са положени някакви усилия за горкото животинчето, можеше направо да отиде в магазина и да каже "Сменете ми го".

[shemet]

Гадното е, че за това кученце ти не си бил просто човек, ти си бил неговият човек, този който го е изкарал от адът на зоомагазина и този, който дарява с безразмерна обич и благодарност. И изведнъж ти искаш да го върнеш, защото за теб то е просто едно от всички. Много е жалко това отношение на хората към животните. Истината е, че не заслужаваш и стотинка да ти върнат, заради отношението ти към животните.

renshi респект worthy

[ceasar]

mfдкрепям всичко казано по-горе и наистина трябва да се помисли за някаква форма на ограничаване на продажбата на кучеат от зоомагазини, там те наистина се търгуват като стока и се държат при ужасни условия.
Съгласен съм и че трябва да има отговор на някои въпроси преди да се вземе домашен любимец а не след като се вземе такъв...
Успух в борбата за справедливост, но трябва малко повечко мисъл и за животните, те не са предмети...

[Enfant^Terrible]

За свое лично спокойствие смъртта на животните приемаме като по-маловажна и някак си по-лека. Те губят-според -нас по-малко чувства и радости, те слизат-ни се струва- от не тъй трагична сцена. Кротките им душички не ни стряскат нощем-спазват дистанцията, познават земните нрави. И ето това кученце, починало в следствие на нашата небрежност, във неоплакан вид ни гледа от снимката. Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед, за да видим, че изглежда тъй сякаш нищо важно не му се е случило. Важното очевидно е свързано с нас. След нашия живот-само нашата смърт. Смърт, която принудените получават с предимство......

[Nikita_072]

Незнам какво да кажа...жалко е ,жестоко е...

[misheto7]

Цитат

Можем ли да обобщим 10 правила на тема

"Защо не трябва да си купуваме куче от зоомагазин ?"

Винаги ще има хора ,които да си купуват кучета ,котета,папагали и т.н от зоомагазини,както и винаги ще има хора които да си пускат кучето с обяснението"Ами искам да си имам дечица от моя Х".С правила или без е все тая.Необходимо е едно единствено нещо-работеш ефективен закон уреждащ този вид отношение.

[idol ike]

Бих искала да напиша много неща по тази тема, но ще се въздържа, много тъжно, просто не намирам думи в този момент... s)

[no_name]

Цитат

Винаги ще има хора ,които да си купуват кучета ,котета,папагали и т.н от зоомагазини,както и винаги ще има хора които да си пускат кучето с обяснението"Ами искам да си имам дечица от моя Х".С правила или без е все тая.Необходимо е едно единствено нещо-работеш ефективен закон уреждащ този вид отношение.

Закони има и даже дог.бг публикува една част но никой не спазва законите в българия.Ние българите първо трябва да си променим манталитета и мисленето.А и всичките ни закони са винаги с вратичка да е одобно на хората


п.п.Извинявам се че и в тая тема се намешах и се отклоних от нея.

[Bini]

Според мен трябваше да Ви запука за самото животно, не да искате да го връщате и да си взимате парите. Трябваше да се постараеете да го спасите, да го оставите в вет. болница, ако е било толкова зле, да потърсите друг ветеринар. Не може ветеринарите просто ей така да не знаят какво му има.. cl)

Тъжна работа..

[bushkata]

В зоомагазина не им пука за животните. Изкупуват ги на смешни цени, продават на сметка. Гледат ги лошо, не ваксинират, защото това им оскъпява стоката. Върнатото куче едва ли е подложено на адекватно лечение, защото това би го оскъпило толкова, че да нямат печалба от него.
Именно за това не трябва да се купуват животни от там.
Едно, че се стимулира продажбата на още нещастници.
Второ, че поемате невероятен риск.



Ако бяхте опитали да лекуват е кучето вие, не да го връщате - можеше и да оцелее.

[bushkata]

Случка с пинчер от зоомагазин

[Patita]

Цитат

Все пак са положени някакви усилия за горкото животинчето, можеше направо да отиде в магазина и да каже "Сменете ми го".

Никакви усилия, за съжаление - те това са искали отначало да им го сменят, НО магазина като някакъв сервиз приема кученцето за лечение /ремонт ouu / преди да направи замяната с ново. Е дали някой наистина го е лекувал?

Дано наистина му е нямало нищо и просто като се е пооправило да са го препродали да вземат още пари, а героите от нашата случка ... са ги минали.

И обърнете внимание, не мога да не го кажа, има някакви вълни на "модерни" породи и горките животни попадат в ръцете точно на такива "стопани" само заради модата. Повдига ми се от такива. Аз имах намерение /и ако имам възможност може да го осъществя някой ден/ да си взема хъски, но първо мисля за него, първо чета тонове информация за тази или онази порода. И още - нямам комплекс да взема безпородно куче, за да му помогна да има дом, не за да спестя някой лев. Защото така погледнато, най-далавера е да вземеш нещо без пари. Ама... няма да може да се покажем пред хората, да избием някой и друг комплекс. Те според вас дали са изчели и наполовина от това, което примерно аз съм чела за хъскитата и то без още да ми е узряло решението да си взема. Сигурно това е губене на време.

Надявам се, че ми разбрахте идеята в общи линии r)

[Saffari]

Здравейте! Искам да се обърна към жената която си е взела кученцето от зоомагазина! Искам да Ви разкажа една история и искрено се надявам тя да Ви помогне да разберете кого подкрепяте като си купувате кученце от зоомагазин.

Искам да започна с това, че зоомагазините много рядко купуват кученцата от "хуманни" развъдници, защото са много по-скъпи - на практика те предпочитат да взимат кученца от така наречените "мелници за кученца", кадето в мръсни клетки се развъжда щяло и нещяло!!!!!!!!!! (love)

Имало едно време един много лош човек, който притежавал мелница за кученца! Продавал ги на зоомагазини из цялата страна! Най-много се търсели декоративни, малки породи! Един ден му се родила прекрасна малка булдочка! Кученцето от малко било мило, с разкошен външен вид и прекрасни характеристики. Било много жизнерадостно и игриво! Благодарение на отличният си външен вид и "родословие", то се радвало на повече внимание от собственика на "мелничката". Скоро обаче се появили нови, по-малки и по-скъпи, оооп по-сладки за стопанина кученца, и нашата малка красавица била захвърлена в мръсна клетка както всички останали. Още с навършването си на 1 годинка на младата булдочка вече и придстояло да бъде майка. Поради дребният си вид и се наложило цезарово сечение, но "мелничаря" успял да изтръгне от младото животинче 4 малки и прекрасни "кисийки с пари". Много скоро обаче тази нова и малка радост в живота и и била отнета, и разнесена на трепери в аквариуми на витрини на различни зоомагазини. Младата майчица тихо се молела нейните деца да отидат на по-добро място и да имат грижовни и любящи стопани.
Минали години, и благодарение на лошата храна, нищожните грижи и пълната липса на внимание нашата пепеляшка се разболяла. Вече неможела да ражда по двапъти на година, едва се движела и някогашният и прекрасен външн вид бил напълно изчезнал, благодарение на косопада, мърсотията и множеството болести по кожата на тази иначе така любвеобилна животинка. Мелничаря не бил доволен. Той не искал да дава пари за лечение и изхвърлил бедното изтормозено кученце на улицата. Там тя няколко дни била гонена, хапана и сплашвана от коли и цигани, докато накрая не я прибрали в градският изолатор. Пазача от изолатора познавал собственика на булдочката и му се обадил да дойде и да си я прибере, но разбира се той казал че тя е умряла и сигурно това е друго куче (това разбира се защото не му се давали 12лв за да си я вземе!!!).
В изолатора никой не дава втори шанс, на малката ни приятелка и било писано да умре! В деня на тази ужасна присъда, затворено в клетка, кученцето треперело от болка и глад с спомени за многото си кученца, за ужасите си преживявания в мелницата, с недоумение за отхвърлената и безгранична любов към мелничаря, чудейки се каде збърках и как така го разочаровах че той ме остави!? След минута дошъл един тъмен мъж с лукава усмивка и я отвел в полуосветена и мокра стая кадето тя била убита с няколко удара с лопата!!! Край! (love)

Ето тези хора подкрепяте като си купувате кученца от не кадето трябва!!!
МОЛЯ ВИ ЗАБРАНЕТЕ МЕЛНИЦИТЕ ЗА КУЧЕНЦА!!!!!!!!!!!!!!!

[animals_fan*]

Най-тъжното е ,че това не е просто измислена приказка,а наистина се случвата подобни и дори може би още по-жестоки и трагични истории.Тези кученца не са виновни за своята тежка съдба ,но когато ги купуваме ,ние подкрепяме създаването на още невинни душици,които са обречени да страдат.Нека спрем мъките им!
Нечовешко е да вземеш кученце и когато разбереш,че е болно , ДА СИ ПОМИСЛИШ да го оставиш отново на зоомагазина и да те интересуват само парите ,които са нищожни пред обичта и предаността ,с които ще те дари едно куче !

п.с.:Не си взимайте животно/каквото и да е/Не заслужавате любовта му! Опитах се да спазя добрия тон доколкото е възможно.

[alerfa]

моля ви не си взимайте друго кученце, ако не сте готова с отговора на най- важния въпрос- за какво ви е всъшност ?
-Просто модерен аксесоар към марковото ви облекло ?
-или заради това, 4е е модерна точно тази порода ?
-или защото сте решили да имате верен приятел, за когото сте готови на вси4ко, ама наистина на вси4ко , да си отложите ангажиментите си и да го заведете на д-р и като не можете да се съгласите с безпощадната диагноза, или ако просто не искате да повярвате , че сте направили всичко възможно, да отидете на друг д-р .
дано с времето да разберете какво значи искрен и предан до последния си дъх приятел d) w) nok

парите - отделно - те са си ваши , можете да правите каквото си искате с тях , но моля ви
не подхранвайте тези отвратителни места , наре4ени "зоомагазини" , пък и нищо не ви пре4и да напишете името му - така или ина4е са ви "завлекли" с пари

[Saffari]

Ето още една история! Аз винаги плача когато я чета! Дано тя да Ви помогне да откриете повече състрадание към тези прекрасни и предани приятели! (Историята е цитирана и е с авторски права)

"How could you?"


When I was a puppy I entertained you with my antics and made you laugh. You called
me your child and despite a number of chewed shoes and a couple of murdered throw pillows, I
became your best friend. Whenever I was bad, youd shake your finger at me and ask How
could you? but then youd relent and roll me over for a bellyrub.
My housetraining took a little longer than expected, because you were terribly busy, but
we worked on that together. I remember those nights of nuzzling you in bed, listening to your
confidences and secret dreams, and I believed that life could not be any more perfect. We went
for long walks and runs in the park, car rides, stops for ice cream (I only got the cone because
ice cream is bad for dogs, you said), and I took long naps in the sun waiting for you to come
home at the end of the day.
Gradually, you began spending more time at work and on your career, and more time
searching for a human mate. I waited for you patiently, comforted you through heartbreaks and
disappointments, never chided you about bad decisions, and romped with glee at your
homecomings, and when you fell in love.
She, now your wife, is not a dog person still I welcomed her into our home, tried to
show her affection, and obeyed her. I was happy because you were happy. Then the human
babies came along and I shared your excitement. I was fascinated by their pinkness, how they
smelled, and I wanted to mother them, too. Only she and you worried that I might hurt them, and
I spent most of my time banished to another room, or to a dog crate. Oh, how I wanted to love
them, but I became a prisoner of love.
As they began to grow, I became their friend. They clung to my fur and pulled
themselves up on wobbly legs, poked fingers in my eyes, investigated my ears and gave me
kisses on my nose. I loved everything about them and their touch because your touch was now
so infrequent and I would have defended them with my life if need be.
I would sneak into their beds and listen to their worries and secret dreams. Together we
waited for the sound of your car in the driveway. There had been a time, when others asked you
if you had a dog, that you produced a photo of me from your wallet and told them stories about
me. These past few years, you just answered yes and changed the subject. I had gone from
being your dog to just a dog, and you resented every expenditure on my behalf.
Now you have a new career opportunity in another city, and you and they will be moving
to an apartment that does not allow pets. Youve made the right decision for your family, but
there was a time when I was your only family.
I was excited about the car ride until we arrived at the animal shelter. It smelled of dogs
and cats, of fear, of hopelessness. You filled out the paperwork and said I know you will find a
good home for her. They shrugged and gave you a pained look. They understand the realities
facing a middle-aged dog or cat, even one with papers. You had to pry your sons fingers loose
from my collar as he screamed No, Daddy! Please dont let them take my dog! And I worried
for him, and what lessons you had just taught him about friendship and loyalty, about love and
responsibility, and about respect for all life. You gave me a goodbye pat on the head, avoided my
eyes, and politely refused to take my collar and leash with you. You had a deadline to meet and
now I have one, too.
After you left, the two nice ladies said you probably knew about your upcoming move
months ago and made no attempt to find me another good home. They shook their heads and
asked How could you?
They are as attentive to us here in the shelter as their busy schedules allow. They feed us,
of course, but I lost my appetite days ago. At first, whenever anyone passed my pen, I rushed to
the front, hoping it was you that you had changed your mind that this was all a bad dream...or
I hoped it would at least be someone who cared, anyone who might save me. When I realized I
could not compete with the frolicking for attention of happy puppies, oblivious to their own fate,
I retreated to a far corner and waited.
I heard her footsteps as she came for me at the end of the day and I padded along the aisle
after her to a separate room. A blissfully quiet room. She placed me on the table, rubbed my ears
and told me not to worry. My heart pounded in anticipation of what was to come, but there was
also a sense of relief. The prisoner of love had run out of days. As is my nature, I was more
concerned about her. The burden which she bears weighs heavily on her and I know that, the
same way I knew your every mood.
She gently placed a tourniquet around my foreleg as a tear ran down her cheek. I licked
her hand in the same way I used to comfort you so many years ago. She expertly slid the
hypodermic needle into my vein. As I felt the sting and the cool liquid coursing through my
body, I lay down sleepily, looked into her kind eyes and murmured How could you?
Perhaps because she understood my dogspeak, she said Im so sorry. She hugged me
and hurriedly explained it was her job to make sure I went to a better place, where I wouldnt be
ignored or abused or abandoned, or have to fend for myself a place of love and light so very
different from this earthly place. With my last bit of energy, I tried to convey to her with a thump
of my tail that my How could you? was not meant for her. It was you, My Beloved Master, I
was thinking of. I will think of you and wait for you forever.
May everyone in your life continue to show you so much loyalty.


The End










** How Could You? is included in a book of Jims collected writings, Pieces of My
Heart Writings Inspired by My Life with Animals, published March 2002 in both the USA
and UK. All rescues and organizations may order the book at the same quantity discount that
booksellers receive. See the books website:
http://www.crean.com/jimwillis/
The book is now also available from amazon.com in the US and amazon.co.UK in
England. Please ask your local bookseller to consider stocking the book and perhaps create
a display of other animal-related titles.
We automatically grant all not-for-profit uses of HCY? and respectfully request
that everyone who uses it includes a mention of the book in their publication/distribution,
especially about the fundraising discount, which has already earned significant amounts of
money for shelters and rescue efforts.
n Was How Could You? inspired by a real dog? Yes, but a dog with a happy ending.
Although Ive been just as frustrated for three decades as you are by the mass dumping of
animals and how they are often regarded, it took a nine-year-old Basset Hound, Holly
Golightly, rescued by us on her last day from a kill shelter, to inspire me to write it. I
call Holly my muse, and she will have a good home with us for the rest of her life.
n On behalf of the millions of pets who have lived and died in circumstances similar to the
dog in How Could You? I thank you for placing the message where those who need
to read it most may do so. Please help tell the public that the decision to add a pet to the
family is an important one for life, that animals deserve our love and sensible care, that
finding another appropriate home for your animal is your responsibility and any local
humane society or animal welfare league can offer you good advice, and that all life is
precious. Please do your part to stop the killing, and encourage all spay & neuter
campaigns in order to prevent unwanted animals.


The Tiergarten Sanctuary Trust, USA & Germany
How Could You?
Copyright Jim Willis 2001
tiergartenjim@yahoo.com
http://www.crean.com/jimwillis

[ceasar]

Както се казва покъртителни истории, но за добре че не всички са такива и не с всички животни нещата стоят по този начин... r)

[Morti]

Цитат

УЖАС n)

[tsveta]

Разплака ме

[svetamops]

Много ми е мъчно и тежко да чета такива неща. n)