Кучето съсипва дома ми
#41
Публикувано: 29 November 2007 - 04:10 PM
#42
Публикувано: 17 December 2007 - 09:24 PM
Освен, че много сме се смяли на изобретателността й, май не сме имали други емоции покрай разрушенията. Обожавам кучетата си и бих им простила всяка беля, най-важното е че ни дават много поводи да се смеем :yahoo:
По ред на номерата: 1. стена с пано от тапети "тук-там", декорирана по вкуса на куче от самото куче; 2. произволна каса на врата; 3. любимо място за копаене; 4. произволен шкаф; 5. "Суецкият канал" или "Трудният начин да разбера какво има от другата страна на стената"


#43
Публикувано: 17 December 2007 - 10:15 PM
Е и аз имам много за разказване......, обаче ще се спра само на поразиите от последния месец! :viking:
Общо взето всички ъгли на стаите са нагризкани! Кабела на телефона беше изяден осем пъти, табуретките нямат ъгли вече,
а най-скорошното постижение беше, наръфана - външната врата!
Е, това като го видях, :rolleyes: щах да падна от смях - как ли му е родила главицата на Мончо да я свърши тази работа!?!
#44
Публикувано: 18 December 2007 - 09:50 AM
kayo, Лиза успя да прегризе кабела за интернет. Сега кабелът е поставен в лайсна, която е закрепена на стената и стига чак над вратата. Преди имахме само лайсна на участъка кабел, който е на земята и Лиза се научи да разглобява лайсната и то го правеше с такъв кеф. Сега слава богу след като сменихме лайсната, нямаме проблеми... Ако искаш пробвай, може да помогне.
#45
Публикувано: 18 December 2007 - 10:12 AM
У нас голямата има страст към кабели, уж съм покрила каквото мога, но все намира как да гризне някой. Отделно изгриза няколко контакта, както и любимите каси на вратите. Да не говорим за един вътрешен ъгъл (просто нямаме повече), за масите, милионите чехли и чорапи. Малката обича и да чете, нейната изобретателност е уникална - най-откаченото нещо, което си избра за гризане е циментът на пода на балкона, който е уникално равен.. но някакси успява :rolleyes: А любимото занимание на двете е да си правят дунапренените матраци на сняг - затова съм ги кръстила "Снежанки". Не, че матраците не са в калъфи.. просто ми се паднаха изобретателни кучета ;D


#46
Публикувано: 18 December 2007 - 12:06 PM
Ей, а аз се я обиждам, като се обръщам към нея с "Глупаво куче" ;D
#47
Публикувано: 18 December 2007 - 12:23 PM
Аз имам едно наблюдение - намерени, спясени кучета, прибрани от улицата, боледували тежко и т.н. някак си са по-кротки, по-смирени. Не правят такива бели, все едно разбират, че ако направят беля могат пак да се озоват в предишната ситуация. Добре гледаните бебета, които не са преживели никаква трагедия в живота си са си бебета, които съдбата не е дамгосала и те са просто игриви бебета, които си нямат друга работа и измислят белички. Кои повече, кои по-малко. Аз мога да кажа, че Сара никога не е пипнала нищо в къщата ми. Нищо. А е кокер, всички казват, че кокерите съсипват бая неща. Тя в къщи е толкова тиха, че зимно време като се завре под одеалото и не можеш да разбереш, че има куче. Това разбира се е мое лично мнение, и в никакъв случай не означава, че е напълно вярно.

Nothing but the best is good enough!
#48
Публикувано: 18 December 2007 - 06:15 PM
#49
Публикувано: 19 December 2007 - 05:38 PM
#50
Публикувано: 19 December 2007 - 05:47 PM
Цитат
Кучето на твоята приятелка само ли седи, докато са на работа?
Може би ключе е именно, че твоето е расло с човек до себе си, а не е оставено да скучае и изперква по цял ден само. Не случайно се казва, че малките кучета не бива да остават сами. Едно отраснало в спокойна обстановка и с човек до себе си куче се очаква да е много по-уравновено и спокойно, от друго, оставено на самотек.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#52
Публикувано: 19 December 2007 - 11:42 PM
Може би ключе е именно, че твоето е расло с човек до себе си, а не е оставено да скучае и изперква по цял ден само. Не случайно се казва, че малките кучета не бива да остават сами. Едно отраснало в спокойна обстановка и с човек до себе си куче се очаква да е много по-уравновено и спокойно, от друго, оставено на самотек.
[/quote]
Kучето от скоро живее в апартамент иначе беше свикнала да тича по цял ден на двора и да си играе с едно коте .Сега явно и е скучно да стои сама поне до обед тогава децата се прибират от училище и си има компания .