[Rosica-D]

През февруари 2007 се роди моето апенцелерче, порода апенцелер зененхунд. Когато излизаме на разходка, хората ме заговарят.
-Ей, каква хубава Бернска овчарка.
-Това е апенцелер пастирско куче.

-Страхотно кученце мишлинг. Какви породи има в него?
-Това е апенцелер пастирско куче.

-Ей, за първи път виждам остригана Бернска овчарка.
-Това е апенцелер пастирско куче.

-Абе сигурна ли си, че опашката на това куче е правилна.
-Това е апенцелер пастирско куче. Пощенския рог е типичен за него.


Затова реших да напиша нещо за Швейцарските пастирски кучета.

Швейцарските пастирски кучета са били обикновенни селски кучета, а целта им е била да подкарват, пазят и събират кравите в планините, за което са били необходими качества като бдителност, издръжливост, самочувствие, неподкупност, ловкост, ученолюбивост.

Швейцарските пастирски кучета са обособени в 4 раси.

1. Апенцелер
2. Бернска овчарка
3. Ентлебухер
4. Голямо швейцарско куче.

За Бернската овчарка имаме тема във форума, ще се опитам да напиша нещо за Апенцелера.

Апенцелерът носи името си от областа Апенцел в Швейцария, която е известна също с вкусния кашкавал Апенцелер.

Предназначението му преди е било подкарване и пазене на стадото, къщата и двора. Сега е преди всичко семейно куче, но все още с работни задължения.
Средно на големина куче, мъжкото 52-56см, женското 50-54. Тежи 25-30кг. Козината му е къса в 3 цвята, основен цвят е черното. Най характерния му белег е навитата на кравайче опашка, която носи навита на гърба си, т.н. пощенско рогче.
Апенцелерът е много темпераментен и много интелигентен, работлив, пъргав, учи с удоволствие, затова е много добър за тренировки по издръжливост, спасителна работа, Flybal, Agility, Mobiliy, спорт, придружител при яздене. Апортирането му е в кръвта, той се ражда научен. Нослето му е финно за търсене на следи.
Апенцелерът като семейно куче е много верен. Наричат го неподкупния. За стопанина си минава през огъня.

Ето така изглежда той. Това са майката и бабата на моята Доли



А това е Доли.

[Rosica-D]

Ентлебухер
Quelle Schweizerischer Klub für Entlebucher Sennenhunde


Бернска овчарка
Urheber Sebastianbopp Sebastian Bopp Sebastianbopp


Голямо швейцарско куче
Diese Datei wird aus dem zentralen, mehrsprachigen Dateiarchiv Wikimedia Commons eingebunden. Die Quellen- und Lizenzangaben nach dem roten Trennstrich stammen von der Original-Beschreibungsseite der Datei

[bonboni]

Доли е прекрасна,много да ви радва w)

[Rosica-D]

Aпенцелер планински кучета. Нела и Бети от Боркенберген

[Rosica-D]

Защо избрах един Апенцелер.

Исках кучето да е средно голямо, за да не ме влачи след себе си, да е с къса козина за да не го реша с часове, да е добро семейно куче, да се разбира с децата от махалата и други животни (имам котка, често ходим в конюшня). Да не е свръхразмножено, да не е със силни ловджийски инстинкти за да бяга подир зайци или други животни, а да обича двора и да не го напуска без разрешение, защото имам много ниска ограда. В същото време да пази къщата и двора. Да не е много трудно за възпитание, да е интелигентно, да става за аджилити. Да не е агресивно спрямо чужди хора, но да не е и доверчиво и подскача след всеки.

Моята любов е към родезийския риджбек, красив, елегантен. Но аз нямам опит с кучета и затова реших, че поради по трудния му характер не е за мен. След като прочетох доста книги, си спомних, че в Швейцария видях един Апенцелер и много ме впечатли. Затова започнах да търся развъдници, което не беше лесно да се намери на близко, а в Швейцария да пътувам нямаше да е лесно, защото аз исках да виждам непрекъснато кученцето си възможно по скоро след раждането.

С помощта на Швейцарския клуб за планински кучета намерих един добър развъдник на около 200км разстояние от моя град. Впечатли ме развъдничката, която ме разпитваше като че ли съм в полицията. Какво знам за тази порода, имала ли съм контакт с такова куче, имам ли опит с кучета, защо искам точно апенцелер, за какви нужди ще го използвам, при какви условия живея, къде ще живее кучето.
Издържах изпита много добре, казах, че цялото семейство иска такова куче, а не само аз, че има човек постоянно у дома и че кучето няма да бъде за дълго само, че доброволно сме се отказали от далечни почивки през лятото и зимата и кучето няма да оставяме в пансион, ще го обичаме като пълноправен член на семейството, че има достатъчно площ у дома.
На въпроса защо съм се спряла на Апенцелeр казах, че е добро за семейно куче и че ме впечатлява интелигентността му.
На въпроса, виждала ли съм въобще апенцелер послъгах малко, защото бях виждала само веднъж в Швейцария и на един документален филм, а отговорих, че съм виждала няколко. Тя веднага се очуди, защото вероятно знаеше, че тези кучета в околността не са много, но аз изкривих отговора, че в Швейцария съм виждала няколко. cl) .
После реши да ме запознае с двете апенцелерки, бабата и бъдещата майка. Даде ми 2 бисквитки за подкуп на кучетата. Аз само ги бях чула да излаят, когато звъннах на вратата. Когато влязоха двата мускулести песа с едно силно БАУ и ръката ми потъна в устата им, реших за момент, че е най добре да си взема пуделче, защото изпитах страх. Както казах по горе, никога не съм имала щастието да имам куче, макар че винаги съм мечтала за такова, затова ме е било страх от големи кучета. След първата ни среща, кучетата се отдалечиха на разстояние и ме наблюдаваха непрекъснато, като се въртяха около мен на една прилична дистанция. Жената обясни, което аз самата бях чела, че Апенцелерите са недоверчиви към чужди хора. Започна първо да разказва за всички недобри качества на Апенцелера, та даже започна и да им скубе космите, за да ми покаже, че у дома няма да е всичко чисто. След като й казах, че с тези неща съм на ясно и съм ги взела в предвид, тогава тя започна да ми описва хубавите черти на породата и да ми разказва за развъдника.
На края след като доказах, че не съм противопоказана за кученцата й, успях да убедя и бъдещата майка Апенцелерка. На няколко пъти се опитвах да осъществя контакт с Бети, бъдещата майка, но тя се държеше на разстояние. После клекнах на разстояние от нея и й обещах, че ще се грижа с много обич за бъдещото й кученце. И изведнъж, за очудване на всички, тя дойде до мен и си сложи главата на гърдите ми и ми позволи няколко минути да я галя, а аз не смеех да дишам, за да не я прогоня. С това започна моята сърдечна връзка с тази порода.

[Rosica-D]

[span style='font-size:14pt;line-height:100%'][span style='font-size:8pt;line-height:100%']Ние, Апенцелерите казваме: Eдно истинско куче трябва да има истинска опашка.[/span][/span]
Betti von den Borkenbergen

Типично пощенско рогче


Любителите на породата апенцелер планинско куче не обичат да слушат за апенцелерска опашка, кравайче и други подобни. Познавачът на тази порода говори само за пощенско рогче.
В началото на селекциониране и описване на расата пощенското рогче не е било отличителен белег, често опашката е била под формата на сърп, носена върху гърба. 1899г. Проф. Хаим е убеден, че това е един праисторически белег на тази порода и след 1906г. след основаването на дружеството на апенцелер планинските кучета веселото пощенско рогче е вече един постоянен типичен белег за тази раса.

Имам ли истинска опашка.....? s)

Значи съм истински Апенцелер 1super

[dog_lover_f]

super best много ми харесва породата знаете ли колко струва едно куче?

[Rosica-D]

Швейцарски пастирски кучета

Quelle:SSV

От ляво на дясно
1. Ентлебухер
2. Апенцелер пастирско куче
3. Бернска овчарка
4. Голямо швейцарско пастирско куче

Цена на Апенцелер от развъдник на SSV ( Дружество на швейцарските планински кучета) в Германия 1000 евро

[buch]

a знаеш ли какви цени са беренчетата

[Rosica-D]

Maлко история на Швейцарските планински кучета

Ако иска човек да се запознае с една раса, не може да подмине въпроса за произхода на тази раса.
Процесът на ставане на кучето като домашно животно, т.н. доместициране, започва преди около 10 000 години. След всичко, каквото до сега се знае за кучетата, няма никакво съмнение, че кучето е произлязло от вълк. Вероятно в началото са профитирали една от друга и човекът и вълкът. Профитирането на вълка от общуването с човека вероятно било от хранителните остатъци и фекалиите на хората, които използвал за храна. Хората пък видяли ползата от това общуване в почистване на обкръжението от миризми, мърсотия, боклуци. С времето се стигнало и до опитомяването на вълка. Предполага се, че една жена отгледала осиротяли вълчета заедно със собствените си деца. Така била сложена първата връзка между човек и куче. Първоначално опитомените вълчета се кръстосвали с дивите свободни вълци, по късно кръстоската била ограничена само между опитомените вълци.
В началото кучето служело на човека само за придружител, по късно участвало и помагало при лов, пазело стопаните и се хранело с остатъците.
С класовото разделение на хората се диференцирала и функцията на домашното куче. Благородниците били заинтересовани да селектират добри ловджийски кучета. Селяните имали съвсем други цели. Те имали нужда от кучета, които да не гонят дивеча, понеже ловът им бил забранен. При това кучето трябвало да бъде бдително и силно за да плаши хищниците, защото тяхното богатство било стадото..
Появата на швейцарските планински кучета се свързва с Римската Империя, когато Швейцария става част от нея. Има истории, които казват, че при преминаването на Алпите Римляните взели със себе си своите кучета и ги оставили в местностите Апенцел и Ентлебух и така чрез кръстоска с местните кучета се появили днешните Апенцелер и Ентлебухер. Подобни истории има и за Бернската овчарка и голямото швейцарско куче. Те произлезли от римските Молоссер. Това обаче е силно оспорвано.
По късно социалната структура се диференцирала още по силно, диференцирали се и кучетата все повече на ловджийски и неловджийски. По нататък се съобщава и описват често ловджийските кучета, кучетата на богатите, благородниците и духовниците. Известия за кучетата на селяните почти няма. Те са били смятани за без стойност и незаслужаващи внимание. Така че дълго време в безизвестност остават чудесни породи, създадени от селяните в Швейцария и южна Германия, като Швейцарските планински кучета, Ховаварт, Ротвайлер, Леонбергер и Санбернар.

[Rosica-D]

Едно 6 месечно апенцелерче

Доли Боркенбергска

[Rosica-D]

http://i108.piczo.co...204_98268_5.jpg
Доли на 7 месеца и на първата изложба.

[Asi4kaa]

Искам и аз да се похваля че преди 3 седмици и ние взехме нащо Апенцелерче. той е едно прекрасно кутре . МНого послушен игрив и дружелюбен. Ако някой в България има от тази прекрасна порода нека пише :)