Малиноа
#401
Публикувано: 06 January 2010 - 04:18 PM
Другото е че не "питам по форуми" . Само споделих . Не съм търсил съвети . Постоянно ми се изопачават думите .
А кой тренер какво ми е казал не бих издал , не е етично . Някой път може нещо да се объркам и да кажа че еди кой си ми го е казал и да е в минус за авторитета на тренера а всъщност аз да не съм разбрал .
#403
Публикувано: 06 January 2010 - 08:50 PM

Кога човек взима ски- пьрво,той идва да се научи как да ходи на тях. Кога човек купува кола, то идва в училище да се научи как да кара тази кола. Но кога човек взима куче, вместо сам да научи как да общува със куче, той опитва да учи куче! Тотално объркана работа!

училище
#404
Публикувано: 06 January 2010 - 09:08 PM
Другото е че не "питам по форуми" . Само споделих . Не съм търсил съвети . Постоянно ми се изопачават думите .
А кой тренер какво ми е казал не бих издал , не е етично . Някой път може нещо да се объркам и да кажа че еди кой си ми го е казал и да е в минус за авторитета на тренера а всъщност аз да не съм разбрал .
Команда,секунда две и корекция.С времето ще се получи команда и корекция не е необходима




#408
Публикувано: 10 January 2010 - 09:54 PM
#413
Публикувано: 15 January 2010 - 10:21 AM




Буленабайсер много са хубави и двамата .....дано бързо си намерят добри стопани.

Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват!
#416
Публикувано: 18 January 2010 - 08:32 PM
#417
Публикувано: 18 January 2010 - 08:58 PM

#418
Публикувано: 18 January 2010 - 10:27 PM
Психиката на малинката ми ич не ми харесва . Чел съм че тази порода са доста емоционални кучета и не знам дали специално моята е свръх емоционална и за това да е такава . Ето проблема :
Много често е не сигурна и дори страхлива . Кучета не я притесняват дори да тръгнат да я хапят глутница бездомни кучета тя почти не отсъпва а се брани . Непознатите хора ги преодоляхме вече в голяма степен но още изпитва несигурност и страх от тях и за това се хвърля да ги лае в краката им (вече доста рядко го прави но в някои ситуации продължава) . Работим по въпроса че "човека не е толкова страшно животно" и в скоро време ще престане но все пак несигурността още я има . До тука иди дойди ще ги оправим нещата . Обаче проблема са околната среда в градски условия - Улици , коли , много хора на тясно пространство и т.н. . Там си е направо страх . Не живеем в гората . Като я извеждам има хора тук таме въпреки че сме краен квартал . Ето един пример за огромен страх - като я викна винаги идва дори и да играе с куче обаче ако съм близо до улица и я викна започва да броди неспокойно на няколко метра от мен и а ме гледа и причината е ясна . Пресичане на улуци трагедия - "давай да бегаме че ще ни заколят" . Не съм я бил никога , всеки ден играем , винаги има мотивация от моя страна и като цяло от моя страна отношението ми към нея е мотивиращо за да преодолее страховете си . Първият месец извеждания ми беше неотлъчно в краката . Не се разхождаше а ми лежеше в краката . Това е общо взето с примери .
Въпроса ми е - Нормална ли е тази психика като за подрастващо малинче ? Като пораснат променят ли си характера генерално ? (да кажем миналото ми куче питбул до 15 месеца супер страхливо куче , дакел да му лайне и той бегаше а след това изведнъж му прищрака и "куче да не ни се изпречва")
#419
Публикувано: 18 January 2010 - 10:53 PM
#420
Публикувано: 18 January 2010 - 11:17 PM
Еми развеждам я по пазарчета , насам на там на всякъде я водя с мене където мога . . . Може би й трябва повечко време . На края че ще я направа както трябва ще я направя но аз говоря за това което носи генетично в себе си . Аз че ще продължавам да работя с нея усилено ще продължавам ама все пак това е признак за нещо лошо може би в развъдната дейност . Дори кучета със знаменити родословия могат да се окажат с негодна психика ми е ясно . Аз казвам че от малка е такава и този страх и е вроден . Колко кучета има от малки си ходят все едно светът е техен . Та пак казвам въпроса ми е за генетично зароденият страх и несигурност дали е допустимо за тази порода (казвам за порода не за определено куче) като се има предвид факта че са по-емоционални . Пак казвам за питбула ми - оказа се че това е нормално за породата и 70% от питбулите са били така като малки и то със страхотни бойни родословия както моят беше .
а специално за моята кучка ми е странно защо страхът от хората преодолява толкова бързо а с останалото вървим бавно . . .