Вход
Регистрация
Помощ
Peca,
пораснала е доста.
Колко е висока и колко тежи?
Озни ден теглих Хера - 37 кг.
Тези дни ще пусна някоя снимка.
Малиноа
#541
AllienWare 
- Member
-
- Група: Потребители
- Мнения: 20
- Регистрация: 21-June 10
Публикувано: 23 August 2010 - 02:20 PM
Горе
Цитиране +
#542
peca77
- Advanced Member
-
- Група: Потребители
- Мнения: 58
- Регистрация: 05-May 08
- Gender:Male
- Location:Карнобат
- Interests:Малиноа
Публикувано: 23 August 2010 - 07:45 PM
61-62 см(доста ме затруднява с измерването) 30 кг. Знам че смес повечко килца, което е видно и от снимките, но какво да я правя като е такава гладница 
. Е да е жива и здрава пък нека си е дебеланка 
. Е да е жива и здрава пък нека си е дебеланка
#548
NANIOX
- Advanced Member
-
- Група: German Shepherd Dog
- Мнения: 777
- Регистрация: 09-February 08
- Gender:Male
- Location:Смолян
- Interests:http://www.youtube.com/watch?v=fag9c50wJE0
Публикувано: 19 September 2010 - 10:10 AM
Белгийската овчарка-малиноа
Предговор “Модата е нещо красиво, което става грозно. Изкуството е нещо грозно, което става красиво”- казвала Коко Шанел. Белгийските овчарки имали късмет да не бъдат наистина никога на мода. Късмет ли? Ами да, защото най-бурните страсти са най-кратки и днешните любимци се забравят на следващия ден. Това се отнася и за кучетата. Въпреки модните тенденции, увлечения и други "медийни трикове", съществуват трайни и истински ценности. Белгийските овчарки са от тази категория. А между тях Малиноа става все повече и повече престижна порода. Дълго време засенчена от дългокосместите си събратя, Малиноа се смяташе за "бедната роднина" на породата си. Но от няколко години насам невзискателността й, дискретния й екстериор и фантастичните възможности в работата с нея я издигнаха в йерархията на белгийските овчарки дори по-високо от елегантните Грьонендал и Тервюерен. Годишното преброяване на Централната организация за кучета отчита по-бързо увеличение на популацията на Малиноа за разлика от другите дългокосмести белгийски овчарки. Постепенно това количествено предимство повлиява и на публичното й признание. Независимо от това, че всяко наподобяващо вълк куче се е казвало "куче-вълк"през 60-те год., по-късно, през 80-те год., се е асоциирало с Немската овчарка, а в днешно време и широката публика и представителите на различни общества за закрила на животните, дори и ветеринарите наричат всяка псевдо-, повече или по-малко рижа овчарка, Малиноа, това куче е кучето на 90-те год. А вероятно ще стане и куче на 2000 г. Истинските любители на Малиноа знаят, че тази популярност има и своя обратна страна. Всяка раса, отглеждана масово, в крайна сметка губи придобитите качества от продължителния селективен подбор. За щастие, качеството на породата Малиноа яростно се защитава от поклонниците й, и още повече от стриктните критерии за селективен подбор. Още от самото й създаване Малиноа се отличаваше с блестяща работоспособност. Днес победите й не само на ринга, но и в други дисциплини- защита и аджилити направиха от това куче истински престижен символ за всички белгийски овчарки. Трябва да се признае, че на Малиноа й е необходимо само да се приобщи към нещо, за да стане стане шампион в тази категория. Тези все по-големи и от година на година по-известни резултати превърнаха Малиноа в предпочитаната порода в средите на професионалните кинолози. С изключение на привържениците на външния вид, все още предпочитащи кучета с плашещ вид, по- голямата част от охранителите избират Малиноа за свой партньор. Въпреки, че е по-дребна в сравнение с другите, Малиноа е далеч по-ефикасна в екстремални ситуации. Тази раса заслужи доверието на белгийците след като стана незаменим помощник на административните служби в страната. Полиция, жандармерия, армия, митница - навсякъде, където я използват, Малиноа постепенно замени Немската овчарка. Дори в дисциплината следа, която дълго време й беше ахилесова пета (не защото има лош нюх, а защото е по-раздразнителна), Малиноа постигна най-добри резултати. Няма да забравим и хората, пострадали от земетресения, спасени от овчарки Малиноа между които ще споменем само знаменитата Пиа. Интелектът й, поддатливостта в дресирането и подвижността й са вече признати навсякъде и от всички. Но за любителите й Малиноа има и други достойнства. Искам да спомена за фантастичната й дарба на куче-компаньон, куче-партньор, куче-приятел. Да имаш Малиноа е нещо повече от това да си имаш куче-пазач, спортно куче или обикновенно живо същество. Да го имаш означава да притежаваш едно истинско куче-компаньон, което не само блестящо ще се представи на площадките за дресиране и изложбите за кучета, но ще изживее истинска радост - един живот споделен със стопанина си. Повечето стопаните на Малиноа и преди са имали кучета, но от друга порода. Повечето от тях са избрали Малиноа, изхождайки от критериите за отглеждане на тази порода. И тя вече става "тяхната". Защото се е развивала независимо от своите дългокосмести събратя, защото е придобила несравними качества в работата с нея, защото е резултат на гениалното столетно развъждане, защото Малиноа е приятел, който живее като гледа непрекъснато този, когото обича. За това и поради хиляди други причини, Малиноа заслужава напълно уважението и възхищението ни. malinois finale ring 2009 Uploaded by gwenballoo. - Discover more animal videos. Произход и история Преди да започна разказа за увлекателната и бурна история първо на белгийските овчарки, а после и на Малиноа, искам да подчертая чувствата и гордостта, които сигурно ще обхванат днешните любители на тази порода като се споменава за блестящото й минало. Защото стопаните на Малиноа имат - в "муцуната" на кучето си - резултат на поне стогодишно качествено, впрочем какво говоря, направо гениално развъждане. Наистина белгийските овчарки са извадили късмет като през този силно техничеки 19 век са имали най-яростните и най-страстните защитници, които една порода може да си поиска: Реул, Вандер Сникт, Хюгебарт, Хюг и мнозина други, които осигуриха за овчарките си здрава и солидна основа, която се използва и днес. Искам всеки да вижда в Малиноа не само любимия си приятел, но и резултат на интелекта, на ерудицията, на настойчивостта и хиляди други качества на създалите го кинолози. Генезис В края на 19 век навсякъде в Европа започва да се структурира хилядолетната, но съвсем наскоро официално призната наука кинология. Французите селекционират своя собствена овчарка (разделена на две категории: дълъг косъм, Бриар; къс косъм, Босерон). Англичаните налагат естетиката на Коли. Германецът Фон Щефаниц ръководи селекцията "deutsche Schaferhund". В този необикновенно богат на събития период прочутият белгийски професор-ветеринар Адолф Реул (вдъхновен от постигнатото от съседите) решава да създаде белгийска овчарка. Други се присъединяват към него и така се създава Клуб на белгийските овчарки, а на 15 ноември 1891 г. във ветеринарното училище в Кюрегем се събират кучета, които по-късно ще станат прототип на породата. Адолф Реул ще си спомня по-късно с насмешка за това събиране. От 117 кучета, малко са тези, които си приличат, а избран за основа стандарт (средна големина, изострена муцуна, триъгълни уши, прав гръб) е по-скоро пророческа интуиция на професора и на сподвижниците му, отколкото прилика на кучетата. Стига се до решението: бъдещата раса ще е разделена на 3 категории според качеството на косъма: дълъг или средно-дълъг; твърд; къс. Всички цветове (черно, мръсно сиво, кафяво, рижо, тигрово…) се приемат, независимо дали имат или не бели петна. Клубът, благодарение на членуващите ветеринари и просто любители, започва активно да събира данни за овчарки на територията на Белгия. Първия стандартен признак, освен физически характерстики (удължена глава, изострена муцуна, широк гръден кош, здраво телосложение…), проличават и определени умствени характеристики, което е много важно. От самото начало се изисква белгийската овчарка да има вродени способности на "пазач на стадото и на имението", и да бъде "страстен и упорит защитник на своя стопанин." Още през 1891 година Клубът на белгийските овчарки организира първото съзтезание за работни кучета от тази селекция. Това е доказателството за непоколебимата воля на създателите на породата. Волята, която по-късно се изтъква в написаното от големия Шарл Хуг: «Белгийските овчарки трябва да се смятат за надарени, и никой после да не ни упрекне, че създадохме раздразнителни и глупави кучета, след като искахме да имат по-леки глави, без да мислим какво има в тях - с други думи да предпочитаме овчарки с красиви, но празни глави.» Без съмнение тази политика, насочена за съхранение на качествата необходими за работа с кучето, е най-важния залог за днешните успехи на Малиноа. 1897: развитието се забавя. Единствените направили забележим напредък, както в качеството така и в количеството си, са овчарки с "дълъг черен косъм". Като отражение на различните мнения е главното разногласие, което противопоставя Луи Вандер Сникт (Главен редактор на списание "Лов и Риболов", "говорител" на ССВВ) и Луи Хюгебарт, ревностен любител на кучета с къс косъм. Първият смята, че всички усилия трябва да се насочат към развитието на порода кучета с черна козина, независимо от дължината на косъма, тъй като те повече си приличат, което значи, че са "омологабни" (целта е да бъдат признати от Кралското Общество Сент-Юбер). Вторият не е съгласен, като говори за особенно надарени кучета от Кампин с къс риж косъм. Той предлага привържениците на черни кучета да ги наричат Грюнендал, а неговите "Кампиноа” или така, както си поискате", но всички да запазят името белгийски овчарки (решение, променено през 1909 - "Малиноа" вместо "Кампиноа"). През 1899 според стандарта ще се признават само кучета с дълъг черен и къс риж косъм. От тук нататък кучета с къс черен косъм няма да се признават. За тях ще се говори официално и неофициално, също както и за тигровите (непретенциозните холандци ще признаят тези кучета за своя собствена овчарка). Само ще посочим, че при кръстосване на Грюнендел и Малиноа - забранено днес - се раждат кученца с къс черен косъм, но въпреки, че са истински белгийски овчарки, надарени с всички качества на породата си, няма да се признават и ще се смятат за обикновени помияри. Кой е казал, че историята не е непрекъснато повторение? През същата 1899 Хюгеберт основава Клуб «Малиноа», подкомитет на ССББ, който изцяло се занимава със селекцията на кучета с къс риж косъм, наречени в последствие напълно закономерно "Малиноа". Като предвижда проницателно, че професията куче-пастир неизбежно ще се търси по-рядко, той без да губи време залага на нови състезания, които не само заменят състезанията, при които се използва стадо, но и помагат за създаването на базата на породата. Така се появяват конкурси за кучета-пазачи. Идеята е много добра. На практика, тя се реализира като след кратко време в рамките на полицията в гранд Ганд се създава Кучешка Бригада, ефикасна и бързо прочула се (полицейска бригада от Ню Йорк купува експериментално 5 кучета, а по-късно поръчва още 6). По-късно, през 1903 в град Млин се организира първото голямо съзтезание на ринг. Малиноа - Кора 1 - печели първа награда в многобоя. След като знаем, че тя е една от основните `оси на породата, става ясно, че "селекция" и "подбор" не са празни думи. През следващото десетилетие породата ще се развие както количественно така и качественно. Много са победителите, които на времето не са притежавали пълното си име (афикс), ето защо е трудно да се направи списък на най-добрите развъдници, съществували тогава. Ще назовем по памет следните: Боа дьо ла Дел, дьо Жоломон, де лАнклу. И незабравимите родоначалници Томи, Вос, Кора1,Тьоп и Де Вет. Огромен е приносът за цялата порода на последните две кучета помогнали да се запазят расовите признаци елегантност и сила. 14-18: Катастрофа Последния щастлив момент през 1914 ще е победата в Световния шампионат на полицейските кучета на Малиноата Бора, на второ място Жул от Мулен, Грюнендел печели няколко награди. Следва война, нещастия, глад и ужас. Белгийската кинология запада все повече и повече. Последният удар е през 1917 - германските войски, окупирали Белгия, решават да изземат всички кучета по-високи от 40 см. Напразно белгийските власти искат и най-после получават "имунитет" за кучета със сертификат от Кралския Сент-Юбер, непоправимото е сторено. Породата запада, родоначалниците са изгубени, резултата на многолетни усилия е унищожен. Пълен крах. В най-добрия случай кучетата са разпиляни или закарани в Германия. Но най-ужасното се случва във военния развъдник Лею Сен-Пиер. След като не знаят какво да правят с 400 кучета, войниците ги завързват за релсите на железницата и пускат локомотив… Толерантност и възраждане Следвоенното време не е време за самосъжеление. Подтиснати от загубите, но по-решителни от всякога, белгийските кинолози започват възраждането на породата с удвоена енергия. Загубите са огромни. Трябва да се започне отново. Две направления се сблъскват по това време. Новатори от новата вълна, под ръководството на Шарл Хюг, гениален специалист с голям практически опит, смятат, че е необходимо да се използват всички кучета походящи за възстановяване на породата, както и овчарки със "забранен" от действащия стандарт цвят на козина. Консерваторите, позовавайки се на принципа за чистота на породата, говорят за кощунство. Но независимо от всичко желанието да се възроди породата печели. Обновен през 1919 г. Стандартът вече признава (като се запазват старите характеристики) всички цветове на козината. Няма да споменавам за различията в мненията и интересите, които разтърсиха света на Белгийската овчарка през този период. Ще отбележа само, че продължилите поредни нововъведения и изменения в критериите бяха предложени от различни организации, клубове, асоциации, които днес все още съществуват или отдавна са затворени. Съставянето на списъка им ще е, от една страна, прекалено трудна задача, а от друга не допринася нищо важно за историята на породата. Признаването на "нови" цветове на козината почти не засяга Малиноа, чийто отбор започва в новосъздадени или възраждащите се развъдници в Жолимон, ЛАнклус, Тигр Роял, ЛЕкайон. Изглежда, че елегантния вид кучета отглеждани преди войната са отчасти загубени. Любителите са прави, когато изразяват съжалението си по повод използваните методи и предпочитането на посредствен екстериор. Спасението за породата се явява "в муцуната" на спортни кучета. Голямата заслуга е на съдиите, без колебание предпочели превъзходните практически резултати и родословие на кучета (всички произхождащи от родоночалници на породата), отколкото малките недостатъци във външния им вид. Ще цитираме името на Снап (роден в развъдник Жолимон), отговарящ на стандарта, висок 62 см, спечелил многобройни награди, "въпреки, че е лош и с прекалено ярко изразен характер"; Киллер, сина му, як, но възпитан; Киппо, Каки и Сади Лансие - синове на прочутия Масток - самият той произхождащ от кръстосване на Тьоп и Дьо Вет. Няма да забравяме и женските (и те по това време са спортни) Мида - спечелила многобройни награди - дъщеря на Масток; Резеда, превъзходна в дисциплината следа; Маскот от развъдник Тигр Роял и Кригга - и двете шампионки в категория свързочни кучета. През същия период отново започват да говорят за Белгийска овчарка с къс косъм, но различна от Малиноа. Най-добрите и най-многобройни са черните. Черният Стопи, забележим с добрите си резултати, отговаря по-добре на стандарта от повечето тогавашни Малиноа. Изключение подтвърждаващо правилото. През 1933 г. липсата на развитие на "новите" видове е вече очевидна. Започва да се говори за цветовете, признавани още преди войната. Историята на този период няма да е завършена без да споменем за приноса на М. Ханапп, отгледал превъзходни овчарки преди 1914, и продължил делото си като работил върху създаването на кучета като Карузо, роден в Жолимон (от Масток) и помощта, която е оказал на Феликс Вербанк, подарявайки му Сибел от Жолимон, родоначалничка за развъдника ЛЕкайон. Ще цитираме и афикси Шалет дъо Глисин, Пимпринел, ЛАнклу. В ЛАнклу, където практикуваха метода на близко еднокръвно кръстосване, вариантите бързо се изчерпаха, и най-добрите кучета трябваше да се кръстосват с други от развъдниците ЛЕкайон или Коан дьо Боа. През 1939 г. неуспеха на "новите" видове е очевиден. Малиноа, едно вече сигурно постижение, възвръща позициите си. Много малко може да се каже за периода от 1939 до 1945 год. Единственият забележим факт е от 1942 г. - белгийците, загрижени да не повтарят грешките си от Първата Световна война организират изложба на всички белгийски породи. Малко са кучетата, приели участие в тази изложба и кинолозите очакват най-лошото. То се случва почти за всички видове. За щастие Малиноа е най-малко засегнато от всички. То печели първата награда в шампионата на белгийските породи след войната през 1948 г. - победителят е Сорами - внука на женското куче от развъдника ЛЕкайон родоночалник на прекрасни кучета от тази разновидност.. След решението през 1945 да се признават отново кръстоски къс косъм - дълъг косъм, Малиноа се кръстосва с Тервюерен и става.......
http://zoodog.biz/mo...t.news&NewsID=6
Предговор “Модата е нещо красиво, което става грозно. Изкуството е нещо грозно, което става красиво”- казвала Коко Шанел. Белгийските овчарки имали късмет да не бъдат наистина никога на мода. Късмет ли? Ами да, защото най-бурните страсти са най-кратки и днешните любимци се забравят на следващия ден. Това се отнася и за кучетата. Въпреки модните тенденции, увлечения и други "медийни трикове", съществуват трайни и истински ценности. Белгийските овчарки са от тази категория. А между тях Малиноа става все повече и повече престижна порода. Дълго време засенчена от дългокосместите си събратя, Малиноа се смяташе за "бедната роднина" на породата си. Но от няколко години насам невзискателността й, дискретния й екстериор и фантастичните възможности в работата с нея я издигнаха в йерархията на белгийските овчарки дори по-високо от елегантните Грьонендал и Тервюерен. Годишното преброяване на Централната организация за кучета отчита по-бързо увеличение на популацията на Малиноа за разлика от другите дългокосмести белгийски овчарки. Постепенно това количествено предимство повлиява и на публичното й признание. Независимо от това, че всяко наподобяващо вълк куче се е казвало "куче-вълк"през 60-те год., по-късно, през 80-те год., се е асоциирало с Немската овчарка, а в днешно време и широката публика и представителите на различни общества за закрила на животните, дори и ветеринарите наричат всяка псевдо-, повече или по-малко рижа овчарка, Малиноа, това куче е кучето на 90-те год. А вероятно ще стане и куче на 2000 г. Истинските любители на Малиноа знаят, че тази популярност има и своя обратна страна. Всяка раса, отглеждана масово, в крайна сметка губи придобитите качества от продължителния селективен подбор. За щастие, качеството на породата Малиноа яростно се защитава от поклонниците й, и още повече от стриктните критерии за селективен подбор. Още от самото й създаване Малиноа се отличаваше с блестяща работоспособност. Днес победите й не само на ринга, но и в други дисциплини- защита и аджилити направиха от това куче истински престижен символ за всички белгийски овчарки. Трябва да се признае, че на Малиноа й е необходимо само да се приобщи към нещо, за да стане стане шампион в тази категория. Тези все по-големи и от година на година по-известни резултати превърнаха Малиноа в предпочитаната порода в средите на професионалните кинолози. С изключение на привържениците на външния вид, все още предпочитащи кучета с плашещ вид, по- голямата част от охранителите избират Малиноа за свой партньор. Въпреки, че е по-дребна в сравнение с другите, Малиноа е далеч по-ефикасна в екстремални ситуации. Тази раса заслужи доверието на белгийците след като стана незаменим помощник на административните служби в страната. Полиция, жандармерия, армия, митница - навсякъде, където я използват, Малиноа постепенно замени Немската овчарка. Дори в дисциплината следа, която дълго време й беше ахилесова пета (не защото има лош нюх, а защото е по-раздразнителна), Малиноа постигна най-добри резултати. Няма да забравим и хората, пострадали от земетресения, спасени от овчарки Малиноа между които ще споменем само знаменитата Пиа. Интелектът й, поддатливостта в дресирането и подвижността й са вече признати навсякъде и от всички. Но за любителите й Малиноа има и други достойнства. Искам да спомена за фантастичната й дарба на куче-компаньон, куче-партньор, куче-приятел. Да имаш Малиноа е нещо повече от това да си имаш куче-пазач, спортно куче или обикновенно живо същество. Да го имаш означава да притежаваш едно истинско куче-компаньон, което не само блестящо ще се представи на площадките за дресиране и изложбите за кучета, но ще изживее истинска радост - един живот споделен със стопанина си. Повечето стопаните на Малиноа и преди са имали кучета, но от друга порода. Повечето от тях са избрали Малиноа, изхождайки от критериите за отглеждане на тази порода. И тя вече става "тяхната". Защото се е развивала независимо от своите дългокосмести събратя, защото е придобила несравними качества в работата с нея, защото е резултат на гениалното столетно развъждане, защото Малиноа е приятел, който живее като гледа непрекъснато този, когото обича. За това и поради хиляди други причини, Малиноа заслужава напълно уважението и възхищението ни. malinois finale ring 2009 Uploaded by gwenballoo. - Discover more animal videos. Произход и история Преди да започна разказа за увлекателната и бурна история първо на белгийските овчарки, а после и на Малиноа, искам да подчертая чувствата и гордостта, които сигурно ще обхванат днешните любители на тази порода като се споменава за блестящото й минало. Защото стопаните на Малиноа имат - в "муцуната" на кучето си - резултат на поне стогодишно качествено, впрочем какво говоря, направо гениално развъждане. Наистина белгийските овчарки са извадили късмет като през този силно техничеки 19 век са имали най-яростните и най-страстните защитници, които една порода може да си поиска: Реул, Вандер Сникт, Хюгебарт, Хюг и мнозина други, които осигуриха за овчарките си здрава и солидна основа, която се използва и днес. Искам всеки да вижда в Малиноа не само любимия си приятел, но и резултат на интелекта, на ерудицията, на настойчивостта и хиляди други качества на създалите го кинолози. Генезис В края на 19 век навсякъде в Европа започва да се структурира хилядолетната, но съвсем наскоро официално призната наука кинология. Французите селекционират своя собствена овчарка (разделена на две категории: дълъг косъм, Бриар; къс косъм, Босерон). Англичаните налагат естетиката на Коли. Германецът Фон Щефаниц ръководи селекцията "deutsche Schaferhund". В този необикновенно богат на събития период прочутият белгийски професор-ветеринар Адолф Реул (вдъхновен от постигнатото от съседите) решава да създаде белгийска овчарка. Други се присъединяват към него и така се създава Клуб на белгийските овчарки, а на 15 ноември 1891 г. във ветеринарното училище в Кюрегем се събират кучета, които по-късно ще станат прототип на породата. Адолф Реул ще си спомня по-късно с насмешка за това събиране. От 117 кучета, малко са тези, които си приличат, а избран за основа стандарт (средна големина, изострена муцуна, триъгълни уши, прав гръб) е по-скоро пророческа интуиция на професора и на сподвижниците му, отколкото прилика на кучетата. Стига се до решението: бъдещата раса ще е разделена на 3 категории според качеството на косъма: дълъг или средно-дълъг; твърд; къс. Всички цветове (черно, мръсно сиво, кафяво, рижо, тигрово…) се приемат, независимо дали имат или не бели петна. Клубът, благодарение на членуващите ветеринари и просто любители, започва активно да събира данни за овчарки на територията на Белгия. Първия стандартен признак, освен физически характерстики (удължена глава, изострена муцуна, широк гръден кош, здраво телосложение…), проличават и определени умствени характеристики, което е много важно. От самото начало се изисква белгийската овчарка да има вродени способности на "пазач на стадото и на имението", и да бъде "страстен и упорит защитник на своя стопанин." Още през 1891 година Клубът на белгийските овчарки организира първото съзтезание за работни кучета от тази селекция. Това е доказателството за непоколебимата воля на създателите на породата. Волята, която по-късно се изтъква в написаното от големия Шарл Хуг: «Белгийските овчарки трябва да се смятат за надарени, и никой после да не ни упрекне, че създадохме раздразнителни и глупави кучета, след като искахме да имат по-леки глави, без да мислим какво има в тях - с други думи да предпочитаме овчарки с красиви, но празни глави.» Без съмнение тази политика, насочена за съхранение на качествата необходими за работа с кучето, е най-важния залог за днешните успехи на Малиноа. 1897: развитието се забавя. Единствените направили забележим напредък, както в качеството така и в количеството си, са овчарки с "дълъг черен косъм". Като отражение на различните мнения е главното разногласие, което противопоставя Луи Вандер Сникт (Главен редактор на списание "Лов и Риболов", "говорител" на ССВВ) и Луи Хюгебарт, ревностен любител на кучета с къс косъм. Първият смята, че всички усилия трябва да се насочат към развитието на порода кучета с черна козина, независимо от дължината на косъма, тъй като те повече си приличат, което значи, че са "омологабни" (целта е да бъдат признати от Кралското Общество Сент-Юбер). Вторият не е съгласен, като говори за особенно надарени кучета от Кампин с къс риж косъм. Той предлага привържениците на черни кучета да ги наричат Грюнендал, а неговите "Кампиноа” или така, както си поискате", но всички да запазят името белгийски овчарки (решение, променено през 1909 - "Малиноа" вместо "Кампиноа"). През 1899 според стандарта ще се признават само кучета с дълъг черен и къс риж косъм. От тук нататък кучета с къс черен косъм няма да се признават. За тях ще се говори официално и неофициално, също както и за тигровите (непретенциозните холандци ще признаят тези кучета за своя собствена овчарка). Само ще посочим, че при кръстосване на Грюнендел и Малиноа - забранено днес - се раждат кученца с къс черен косъм, но въпреки, че са истински белгийски овчарки, надарени с всички качества на породата си, няма да се признават и ще се смятат за обикновени помияри. Кой е казал, че историята не е непрекъснато повторение? През същата 1899 Хюгеберт основава Клуб «Малиноа», подкомитет на ССББ, който изцяло се занимава със селекцията на кучета с къс риж косъм, наречени в последствие напълно закономерно "Малиноа". Като предвижда проницателно, че професията куче-пастир неизбежно ще се търси по-рядко, той без да губи време залага на нови състезания, които не само заменят състезанията, при които се използва стадо, но и помагат за създаването на базата на породата. Така се появяват конкурси за кучета-пазачи. Идеята е много добра. На практика, тя се реализира като след кратко време в рамките на полицията в гранд Ганд се създава Кучешка Бригада, ефикасна и бързо прочула се (полицейска бригада от Ню Йорк купува експериментално 5 кучета, а по-късно поръчва още 6). По-късно, през 1903 в град Млин се организира първото голямо съзтезание на ринг. Малиноа - Кора 1 - печели първа награда в многобоя. След като знаем, че тя е една от основните `оси на породата, става ясно, че "селекция" и "подбор" не са празни думи. През следващото десетилетие породата ще се развие както количественно така и качественно. Много са победителите, които на времето не са притежавали пълното си име (афикс), ето защо е трудно да се направи списък на най-добрите развъдници, съществували тогава. Ще назовем по памет следните: Боа дьо ла Дел, дьо Жоломон, де лАнклу. И незабравимите родоначалници Томи, Вос, Кора1,Тьоп и Де Вет. Огромен е приносът за цялата порода на последните две кучета помогнали да се запазят расовите признаци елегантност и сила. 14-18: Катастрофа Последния щастлив момент през 1914 ще е победата в Световния шампионат на полицейските кучета на Малиноата Бора, на второ място Жул от Мулен, Грюнендел печели няколко награди. Следва война, нещастия, глад и ужас. Белгийската кинология запада все повече и повече. Последният удар е през 1917 - германските войски, окупирали Белгия, решават да изземат всички кучета по-високи от 40 см. Напразно белгийските власти искат и най-после получават "имунитет" за кучета със сертификат от Кралския Сент-Юбер, непоправимото е сторено. Породата запада, родоначалниците са изгубени, резултата на многолетни усилия е унищожен. Пълен крах. В най-добрия случай кучетата са разпиляни или закарани в Германия. Но най-ужасното се случва във военния развъдник Лею Сен-Пиер. След като не знаят какво да правят с 400 кучета, войниците ги завързват за релсите на железницата и пускат локомотив… Толерантност и възраждане Следвоенното време не е време за самосъжеление. Подтиснати от загубите, но по-решителни от всякога, белгийските кинолози започват възраждането на породата с удвоена енергия. Загубите са огромни. Трябва да се започне отново. Две направления се сблъскват по това време. Новатори от новата вълна, под ръководството на Шарл Хюг, гениален специалист с голям практически опит, смятат, че е необходимо да се използват всички кучета походящи за възстановяване на породата, както и овчарки със "забранен" от действащия стандарт цвят на козина. Консерваторите, позовавайки се на принципа за чистота на породата, говорят за кощунство. Но независимо от всичко желанието да се възроди породата печели. Обновен през 1919 г. Стандартът вече признава (като се запазват старите характеристики) всички цветове на козината. Няма да споменавам за различията в мненията и интересите, които разтърсиха света на Белгийската овчарка през този период. Ще отбележа само, че продължилите поредни нововъведения и изменения в критериите бяха предложени от различни организации, клубове, асоциации, които днес все още съществуват или отдавна са затворени. Съставянето на списъка им ще е, от една страна, прекалено трудна задача, а от друга не допринася нищо важно за историята на породата. Признаването на "нови" цветове на козината почти не засяга Малиноа, чийто отбор започва в новосъздадени или възраждащите се развъдници в Жолимон, ЛАнклус, Тигр Роял, ЛЕкайон. Изглежда, че елегантния вид кучета отглеждани преди войната са отчасти загубени. Любителите са прави, когато изразяват съжалението си по повод използваните методи и предпочитането на посредствен екстериор. Спасението за породата се явява "в муцуната" на спортни кучета. Голямата заслуга е на съдиите, без колебание предпочели превъзходните практически резултати и родословие на кучета (всички произхождащи от родоночалници на породата), отколкото малките недостатъци във външния им вид. Ще цитираме името на Снап (роден в развъдник Жолимон), отговарящ на стандарта, висок 62 см, спечелил многобройни награди, "въпреки, че е лош и с прекалено ярко изразен характер"; Киллер, сина му, як, но възпитан; Киппо, Каки и Сади Лансие - синове на прочутия Масток - самият той произхождащ от кръстосване на Тьоп и Дьо Вет. Няма да забравяме и женските (и те по това време са спортни) Мида - спечелила многобройни награди - дъщеря на Масток; Резеда, превъзходна в дисциплината следа; Маскот от развъдник Тигр Роял и Кригга - и двете шампионки в категория свързочни кучета. През същия период отново започват да говорят за Белгийска овчарка с къс косъм, но различна от Малиноа. Най-добрите и най-многобройни са черните. Черният Стопи, забележим с добрите си резултати, отговаря по-добре на стандарта от повечето тогавашни Малиноа. Изключение подтвърждаващо правилото. През 1933 г. липсата на развитие на "новите" видове е вече очевидна. Започва да се говори за цветовете, признавани още преди войната. Историята на този период няма да е завършена без да споменем за приноса на М. Ханапп, отгледал превъзходни овчарки преди 1914, и продължил делото си като работил върху създаването на кучета като Карузо, роден в Жолимон (от Масток) и помощта, която е оказал на Феликс Вербанк, подарявайки му Сибел от Жолимон, родоначалничка за развъдника ЛЕкайон. Ще цитираме и афикси Шалет дъо Глисин, Пимпринел, ЛАнклу. В ЛАнклу, където практикуваха метода на близко еднокръвно кръстосване, вариантите бързо се изчерпаха, и най-добрите кучета трябваше да се кръстосват с други от развъдниците ЛЕкайон или Коан дьо Боа. През 1939 г. неуспеха на "новите" видове е очевиден. Малиноа, едно вече сигурно постижение, възвръща позициите си. Много малко може да се каже за периода от 1939 до 1945 год. Единственият забележим факт е от 1942 г. - белгийците, загрижени да не повтарят грешките си от Първата Световна война организират изложба на всички белгийски породи. Малко са кучетата, приели участие в тази изложба и кинолозите очакват най-лошото. То се случва почти за всички видове. За щастие Малиноа е най-малко засегнато от всички. То печели първата награда в шампионата на белгийските породи след войната през 1948 г. - победителят е Сорами - внука на женското куче от развъдника ЛЕкайон родоночалник на прекрасни кучета от тази разновидност.. След решението през 1945 да се признават отново кръстоски къс косъм - дълъг косъм, Малиноа се кръстосва с Тервюерен и става.......
http://zoodog.biz/mo...t.news&NewsID=6
#552
Nomad
- Advanced Member
-
- Група: Потребители
- Мнения: 382
- Регистрация: 10-September 09
- Gender:Male
Публикувано: 15 October 2010 - 10:36 PM
Случайно попаднах на откъс от филма "Центурион" и там имаше за 2 секунди кадър с малина . Брех много древна порода ... да не повярва човек . . .
(моята кифла на 1 година)
(моята кифла на 1 година)
и колко луди за топката 
#556
NANIOX
- Advanced Member
-
- Група: German Shepherd Dog
- Мнения: 777
- Регистрация: 09-February 08
- Gender:Male
- Location:Смолян
- Interests:http://www.youtube.com/watch?v=fag9c50wJE0
Публикувано: 25 October 2010 - 04:59 PM
Aйде и ние да се покажем,че вече станахме на годинка...................
http://www.youtube.c...h?v=fag9c50wJE0
http://www.youtube.c...h?v=fag9c50wJE0
#557
alexy
- Advanced Member
-
- Група: Потребители
- Мнения: 965
- Регистрация: 03-October 06
- Gender:Male
Публикувано: 25 October 2010 - 07:31 PM
NANIOX, в 25 October 2010 - 03:04 PM, написа:
Aде и ние да се покажем,че вече станахме на годинка...................
http://www.youtube.c...h?v=fag9c50wJE0
http://www.youtube.c...h?v=fag9c50wJE0
Браво! Завидно ниво предвид възраста на кучето.Добър контрол от ваша страна и силно изразен "prey drive" от страна на кучето.Радост за окото.Лека служба и късмет!
"Гробарю,когато копаеш гроба ми,нека бъде плитък,за да усещам дъжда."
#558
NANIOX
- Advanced Member
-
- Група: German Shepherd Dog
- Мнения: 777
- Регистрация: 09-February 08
- Gender:Male
- Location:Смолян
- Interests:http://www.youtube.com/watch?v=fag9c50wJE0
Публикувано: 25 October 2010 - 08:11 PM
alexy, в 25 October 2010 - 05:36 PM, написа:
NANIOX, в 25 October 2010 - 03:04 PM, написа:
Aде и ние да се покажем,че вече станахме на годинка...................
http://www.youtube.c...h?v=fag9c50wJE0
http://www.youtube.c...h?v=fag9c50wJE0
Браво! Завидно ниво предвид възраста на кучето.Добър контрол от ваша страна и силно изразен "prey drive" от страна на кучето.Радост за окото.Лека служба и късмет!
Благодаря за добрите думи........