[dog.bg]

И така, вие сте решили да си купите кученце и пред вас стои въпроса - откъде и как да изберем бъдещия члeн на семейството ?

Може, разбира се, да си купите вестник и да прочетете обявите за продажба, както и да влезете в интернет и да разгледате. Но преди да предприемете каквито и да е действия или решения, трябва да си отговорите на един основен въпрос - защо и с каква цел ви искате да имате куче.

Търсите просто домашен любимец или искате да посещавате киноложки изложби, или може би планирате не само посещения, но и искате да се занимавате в бъдеще с развъждане на вашата любима порода ? Трябва да знаете, че от вашето искане зависи един от главните моменти при покупката - цената на кученцето. Перспективно кученце от отлични родители, с възможна шоу кариера или кученце от доказани добри производители струват повече, отколкото домашен любимец без родословие.
Ако планирате да имате куче, с което да участвате на изложби, то е необходимо да знаете, че не всички ръзвъдчици разбират качеството на своето потомство и могат да ви продадат за много пари съвсем посредствено куче.

Как да избегнете това и да получите това, което искате ?

Да купите куче за удоволствие на себе си и своето семейство е по лесно. Разгледайте обявите, разпитайте вашите познати, информирайте се за цените. При всички случаи избягвайте зоомагазините, зооборсите и продажба на пазара.
Най добре е да разгледате и да посетите дома на хората надвечер, да видите майката, да разпитате за бащата. Хубаво е да видите и двамата родители. Не очаквайте кученцата да имат родословия, в този случай вие избирате домашен любимец, а не куче, еталон на породата. Най важния избор е един - и майката и бащата да бъдат здрави ! При посещението си в дома на хората обърнете внимание при какви условия живеят кучетата. Ако в дома има силен мирис, много кучета, животните са в недобра кондиция, изглеждат зле и недохранени, с липса на козина, или живеят в някакъв тъмен килер или тясна клетка - не избирайте кученце от такива хора.

Преди всичко добрия собственик ще ви помоли да си събуете обувките. Малките кученца са податливи на различни инфекциозни заболявания, които вие можете да пренесете. При добрия човек, който обича своето куче, всичко е чисто, включително и мястото, където са малките. Кученцата трябва да са чисти, без следи от кал, по очите не трябва да има гурели или сълзи, аналното отверстие също трябва да бъде чисто. Малките кученца са активни и любознателни, те без притеснение отиват при всеки, подвижни и любопитни. Но ако вие сте дошли след хранене, в момента на спокоен детски сън, не очаквайте те да почнат да играят, възможно е да са сънени и да ви игнорират. Затова преди да отидите да ги видите, попитайте кога се хранят и изберете най подходящото време за посещение. Добре е да отидете по рано, преди хранене, за да видите поведението им и как те ядат - дали с апетит,с желание или вяло, с нежелание. Ако те не искат да се хранят нормално, това е трябва да е повод за притеснение при вас.
Обърнете внимание на движенията им. Те трябва да са свободни, кученцата да пристъпват нормално, не трябва да куцат или да държат постоянно вдигнато някое от крачетата си.
Мама трябва да изглежда добре, нахранена и здрава. Не трябва да проявява излишна агресия или да е страхлива. Възможно е в момента на вашето идване да се притесни и да погледна на вашето посещение не добре, но добре гледаното куче си личи - то е чисто, жизнерадостно, отнася се добре с стопаните си, има им доверие.

Ако купувате куче с родословие, развъдчика с удоволствие ще ви разкаже за своето куче, ще ви покаже родословието и ще получите информация за бащата, както и възможност да го видите. Добросъвестния ръзвъдчик ще ви даде ветеринарния паспорт на кученцето с нанесените ваксини, ще получите информация за електронния чип, ако кученцата са чипирани. Попитайте с каква храна са хранени малките, дали на родителите са правени изследвания при връзката и какви. Съвестния развъдчик с удоволствие ще ви разкаже всичко това, ще ви обясни как да се грижите първите дни, ще ви помога с съвети през цялато време на израстването на кученцето.

Помнете, че не всяко куче с родословие е елитен представител на своята порода. Избора на куче "шоу клас" има свойте нюанси.
Преди избора прочетете стандарта на породата, разгледайте снимки на кучета шампиони от тази порода в интернет или киноложки списания, каталози. Почти задължително е да посетите няколко киноложки изложби, за да добиете представа кои и какви кучета побеждават, кои кучета ви харесват на вас най много. Информирайте се от възможно най много източници, преди да вземете окончателното решение.
При разговор с развъдчика задължително поискайте оригинала на родословието на родителите. Изказвания от типа - "то не е в нас, не зная къде е" е причина да имате нодоверие в човека срещу вас. Задължително се информирайте за предците на избраното от вас кученце. Нека развъдчика ви покаже снимки, обърнете внимание на титлите и произхода на предците на вашето кученце. Поискайте да ви разкажат за изложбените постижения на родителите, не само в страната, а и в чужбина. Поискайте дипломите, интересувайте се от съдиите, които са съдили кучето, тяхната националност и авторитет. Изисквайте да видите оценителните листа, прочетете ги, поискайте да видите шампионските сертификати, ако има такива. Обърнете особено внимание на кучетата в родословието на избранато кученце, родителите на кученца "шоу клас" обикновенно имат предшественици, победители на големи международни изложби или на специализирани изложби за породата. Потърсете информация за тях.

Задавайте колкото се може повече въпроси - вие имате право на това. Разпитайте за състоянието на породата в света, за водещите кръвни линии, за техните достойнства и недостатъци. Развъдчика, който цели високи достижения, има високи постижения. Задължително поискайте да видите на живо други кучета, негово производство, интересувайте се дали майката на вашето кученце е имала предишни връзки, вижте кучетата, интересувайте се и от техните оценки на изложби. Питайте за възможни недостатъци, добрия ръзвъдчик няма да ги скрие от вас, той ще ви разказва за породата с часове, ще каже недостатъците и предимствата и ще остави вие да вземете решението. Събирайте информация, но проверявайте рекламата и казаното.

Автор: Ирина Филиппова , развъдник за английски булдог "Filko Sun"&"Bully Vogue".

Прикачени файлове

•  untitled.jpg (32.33K)
  Брой сваляния: 839

[idol ike]

dog.bg, 1super , дано повече хора да го прочетат, много е полезно за начинаещи!

[Хинко]

Преди известно време "дръпнах" този материал, но не си спомням откъде беше - дори може би някъде от тук... bl) Но е безкрайно точен!!! b)

"ОТ КЪДЕ НЕ СЕ КУПУВА КУЧЕ?!
Домашен любимец или изложбено куче, все от някъде трябва да го купите!
В последните години у нас "набраха скорост" магазините за кучета и борсите-вносителки или прекупвачи. Просто и ясно казано, ТОВА НЕ СА МЕСТАТА, от където можете да и трябва да се сдобиете с куче. Това, че търговията с кучета е закононарушение според кинологията навсякъде по света, е най-малкия проблем. Защото... ето как функционират подобни "заведения":
БОРСА-ПРЕКУПВАЧ: Собственикът й разполага с някаква база, било то апартамент или двор с клетки. Пускат се обяви за изкупуване на кучета, собственикът или негово подставено лице обикалят различни развъдчици и изкупуват на безценица поколенията им. Същите кучета се продават на двойно и тройни цени на "крайния клиент", като междувременно прекарват от ден-два до седмици, било в дворните клетки, било в багажни касетки в апартаментите; в повечето случаи условият на живот на кученцата са кошмарни, а смъртността е доста висока. Това, което ще си купите, ще бъде най-малкото едно травматизирано животинче - вероятността да е болно или поне заразено с нещо не е за пренебрегване. За ваксинации и обезпаразитяване на такива места на практика не може да се говори.
БОРСА-ВНОСИТЕЛ: Най-големият внос се извършва (поне за сега) от Унгария и Сърбия. Собственикът или негов представител събират поръчки или на своя глава отиват в чужбина, изкупуват евтино кучета с ниско качество, носят ги и ги продават у нас. Най-често условията за отглеждане на животните са същите, както и при прекупвача, цените обаче са доста по-солени.
МАГАЗИН: Тук системата е малко по-различна. От една страна, магазините контактуват пряко с развъдчици и взимат на консигнация кучета от тях. От друга страна, те работят и с борси-вносителки. Що се отнася до условията, ИМА и магазини, където за кучетата се полагат необходимите грижи: те се ваксинират, обезпаразитяват, живеят в достатъчно голямо пространство, осигуряват им се добро хранене, разходки за по-отрасналите животни... в повечето случаи обаче кученцето бива натъпкано в тясна клетка заедно с още няколко свои събратя и оставено на "доизживяване"; ако оцелее и се продаде - добре. В магазин понякога може да се открият и доста качествени кучета... особено по-големите магазини вече започнаха да се "усещат" и да внасят отвън добри екземпляри. Така или иначе, имайте предвид: цената, която ще платите в магазина, е най-малкото двойна на тази, която прекия развъдчик може да ви предложи. Най-обикновен пример: ако един самоед с добро качество струва около 250 евро, в магазин надали ще намерите такова куче под 400 евро.
Така или иначе, кученцето, минало през такова място, било то магазин или борса, или "развъдник за всички породи", който функжионира по същия начин, не е започнало живота си правилно. Въпроът не е цената - ваш избор е дали и колко ще платите за новия си любимец. Много по-важни са психическите травми, които кучето получава. Родено и отгледано с любов и предадено направо в ръцете на новите собственици, то расте по съвсем различен начин от "братчето" си, което е прекарало месец или два в клетка на витрината.
А остава и въпросът за качеството. В клуба много точно могат да задоволят изискванията ви. Ще ви гарантират родословие, компетентна помощ при избора и отглеждането на кучето, обучение, възможност да научите повече за породата... нито борса, нито магазин могат да ви осигурят всичко това.
Впрочем, следва да се спомене и още една разновидност на търговците - посредникът. Такова лице осигурява "връзката" между развъдчика и крайния клиент, без да закупува и задържа кучета при себе си, като взима някаква комисионна от продавача или от купувача, или и от двамата. Посредникът СЪЩО НЕ Е начинът да се сдобиете с чистокръвно куче: такъв човек или екипът на фирмата не биха могли да са компетентни специалисти по "всички породи". Те просто прибират парите и това е всичко."

[PAtanasova]

Разбира се,че най-добрият вариант е,когато човек иска куче от дадена порода,да се обърне към специализиран развъдник.
Самата аз дълго се колебаех от къде да взема моя бъдещ домашен любимец-съмнявах се,лутах се,вземах решение,но после се отказвах,четях в интернет,ходих на срещи с бебоци...-радвам се,че не постъпих импулсивно към покупката!Със сълзи на очи се отделих от сладките бебоци,които специално отидох да разтледам,в главата ми бръмчаха хиляди въпроси от сорта:"Какво като кучето няма родословие,нали е толкова сладко!Има ли значение,че не си видяла бащата-малките приличат съвсем на кокер!И сега пак започваш да търсиш,а вече можеше да си гушкаш кученцето!"Да-труден и дълъг път е да осъзнаеш,че именно развъдник е твоя вариант!След като прецених какво очаквам от моето бъдещо куче,както и какво мога да му осигуря,прецених,че единственото решение за мен е-развъдник.Сега обаче идват нови проблеми-как да разбера кои са лицензираните и качествени развъдници в Б-я,специално за породата американски кокер и как да ги различа от така наречените ферми за кученца,на които имах нещастието да попадна?Какви документи имам право да изискам преди покупката-родословие,експертни оценки от изложби на родителите,правят ли се предварителни изследвания на бъдещите майка и баща-задължителни,препорачителни-все неща,които до сега са ми отказвани,защо се случва всички кученца в кучилото да се определят като шоу-клас,нима някои не са по-преспективни от другите...Да-и купуването на куче от развъдник крие много неочаквани трудности!

[Falken]

Здравейте, аз съм нов във форума ... преди съм имал гончета и яктерчета, ама на село и може да се каже, че сега ще почвам да се занимавам и съм начинаещ ... та прочетах всичко и Евала на дог.бг :palec:

[mimi19]

idol ike, в Aug 3 2007, 11:24 AM, написа:

dog.bg, 1super , дано повече хора да го прочетат, много е полезно за начинаещи!

zdraveite prochetoh vashata statiq mnogo vnimatelno i naistina ne znam ot kade tochno da vzema zdravo kuche zashtoto skoro zagubihme nasheto kuche koeto imashe mnogo zdravoslovni problemi i to seriozni a nqmashe i 2 godini i sega me e mnogo strah da ne se poluchi sashtoto imam dashterq na 7 godini i tq mnogo se travmira no pak iska kuche

[goldroks]

mimi19, в Jun 8 2009, 12:52 PM, написа:

idol ike, в Aug 3 2007, 11:24 AM, написа:

dog.bg, 1super , дано повече хора да го прочетат, много е полезно за начинаещи!

zdraveite prochetoh vashata statiq mnogo vnimatelno i naistina ne znam ot kade tochno da vzema zdravo kuche zashtoto skoro zagubihme nasheto kuche koeto imashe mnogo zdravoslovni problemi i to seriozni a nqmashe i 2 godini i sega me e mnogo strah da ne se poluchi sashtoto imam dashterq na 7 godini i tq mnogo se travmira no pak iska kuche

Най-сигурно е да си вземете куче от развъдник. За да намерите подходящ за "Вашата" порода може да се свържете с клуба на дадената порода.
Тук можете да видите координатите на породните клубуве: http://forum.dog.bg/...showtopic=16416
Успех с намирането на кученце.

П.С. Моля, пишете на кирилица.

[North face]

Повдигам темата за да споделя поредното си ...да го наречем учудване от нагласата на българина за възрастта,в която се взима бебе - куче.Редовно се нътквам на такива размисли : " Ако може да си вземеме бебе на 30 дни " а след 60 дни кучето " нестава, мнооого е голямо " и т.н.
Чудя се и се мая, на запад често пъти не ти дават бебето преди 70 - 80 ден, в Русия също. Хората се радват и търсят отгледани бебета,неотделяни рано от майката, с ваксини, чип и т.н.
А в родната ми България чак с ужас ми възкликват в слушалката " Ама как така на 3 месеца " , " Аууууу, не много е голямо " , " Вижте мен не ме интересуват родословия,ваксини по тем подобни " , това последното изказване е от преди 2 дни и тотално ме разби. Една доста надъхана жена почна едва ли не да ми крещи по телефона защо аз и предлагам кученце на 3м. с 3 ваксини, чипирано и т.н. ....не и трябвало такова израснало куче и разни там хартии и аз не издържах и затворих телефона.
Но сега седя и се чудя толкова ли са повърхностни хората? Стигнах до извода,че българина с кеф ще си купи кученце на 35 дни за 150лв без ваксини,супер малко плачещо бебче,после без да се усети ще даде още 200 - 300лв по клиники за всичките ваксини, обезпаразитявания,чипове и недай боже лечение на бебето но иначе си мисли на каква далавера е от цялата работа.
А когато може да вземе бебе с всички документи, отгледано и още от първите дни да да по полянките на разходки си изкривява физиономията и ти кресва " Ауууу много е голямо "

[spasov]

мдаа интересно...мисля,че тук се сблъскваме с един от исконните страхове на нашенеца...както казваше един приятел:...българина винаги го е страх да не простине и да не се мине според мен след като кучето е на 3 месеца и още е при майката,значи нещо му има и не е нормална тая работа,на човека почва да му мига червената лампа...дали пък не е нещо дефектно животинчето,как и защо не са го продали до сега...аз ли съм балъка да го взема...неее

[marrichella]

Здравейте и от мен! Отгледала съм няколко кучета, повечето прибрани от сестра ми, за да ги спасим - едното от улицата, другото от смъртонона инжекция на лекар и т.н. Имала съм и породисти кучета, но никога не съм обръщала внимание на това, защото съм ги прибирала без идеята да развъждам или да ги водя по изложби. Освен това преди 15-20 години нямаше опасност да се сдобиеш с болно куче. Много хора не знаеха, че трябва да бият ваксини на кучетата си и те живееха по 15 години, че и повече. Хората смятат, че ако кучето е по-възрастно ще е трудно да се възпита или дресира, а и няма да свикне с новите си стопани. Това е пълна глупост. Ние сме прибирали от улицата 12-13 годишен пудел, който освен, че си научи новото име, ни слушаше много и си живя при нас още пет години. Хората трябва да знаят, че ако си вземат едно 3-4 месечно, че дори и по-голямо, кученце си спестяват много грижи - ваксини (което не е малко перо), гаранция, че кученцето е здраво - поне няма смъртоносните вируси, паразити и т.н и не на последно място - кучето вече излиза на разходки и проблемът с пишкането вкъщи практически не съществува.
Много е важно според мен един бъдещ собственик да се поинтересува от генетичните заболявания, към които са предразположени кучатата от дадена порода. Някои заболявания се появяват по-късно в живота и често и от самите развъдчици не може да се предотврати заплождането на генетично обременени кучета. Човек трябва да прецени дали е в състояние да се справи ако нещо такова възникне.

[paloma_blanka]

Много е важно според мен един бъдещ собственик да се поинтересува от генетичните заболявания, към които са предразположени кучатата от дадена порода. Някои заболявания се появяват по-късно в живота и често и от самите развъдчици не може да се предотврати заплождането на генетично обременени кучета. Човек трябва да прецени дали е в състояние да се справи ако нещо такова възникне.

Какво разбирате под "заплождане на генетично обременени кучета"? Защото ако става въпрос за дисплазия, глухота и други специфични за породите болсти, то на всяко от двете кучета, които се заплождат се правят редица тестове, преди самото заплождане. Чрез тези тестове се проверява дали кучето има гореизброените заболявания и ако ги има се изключва от разплод. Точно това е задачата на развъдчика - да направи така, че бъдещите му кученца да нямат генетично предеваните болести, като запази добрия им екстериор и работни качества.
А що се отнася до въпроса с възрастта при избора на куче - моето куче го взех на година, поради ред причини и нямахме проблеми. Но наистина е по-добре да се вземе кученце на 3 и над 3 месеца, избягвайки редица неудобства.

[marrichella]

За пример мога да Ви дам трахеален колапс при дребните породи, който се появява към 6тата година. Изследвания на младо куче, което още не е проявило този дефект, могат и да се напряват и да не покажат нищо. При някои териери също се проявяват заболявания в по-късен етап от техния живот.

[DessyD]

marrichella, а този трахеален колапс не е ли резултат от заболяване, а не първопричина? Не съм наясно и затова питам. Защото знам, че има заболявания при които се установява склонност или предразположение към тях, но при внимателен подбор се избягва точно обременяването на поколението. Знам, че говорим принципно, а не конкретно за БГ. (може да ми отговориш на ЛС, защото въпросът ми не е много в темата).

[Ev.Mink]

"... Да купите куче за удоволствие на себе си и своето семейство е по лесно..."

Да, ама не! Може ли да задам няколко уточняващи въпроса?

В семейството сме решили да си закупим домашен любимец, приятелче, конкретна порода, пол. Гледали сме вече от тази порода домашна любимка, която за съжаление загубихме на 11 г., обичаме ги и туй-то:) Решили сме да спазим принципа "Да запазим и развиваме породата", т.е. търсим легитимни развъдници.

1. Първи проблем: липсват сайтове на повечето легитимни развъдници, от които да направим информиран избор преди да позвъним и се срещнем на живо.

2. Втори проблем: легитимни, регистрирани към БРФК клубни развъдници не публикуват никъде инфо за клубните си кучила и новородените, родословните линии, титли, успехи, проблеми, мед. и психо тестове... с една дума какво да си мисля за развъдници, които крият инфо. Има ли логика и съображения да се страхуват от официално публикувана информация? И добре ли е да ги игнорираме при избор или не? Започва се едно досадно разпитване от моя страна с десетки въпроса за родословие, болести на предците/родителите (няма такива!), поведенчески проблеми, недостатъци (няма такива! всички кучета в развъднците са идеални?!) и сигурна загуба на време и на двете страни.

3. Трети проблем: там, където съществува сайт пък липсва разделение на кучета по класове - шоу и пет. Всички са клас шоу. Ние, напр. желаем клас пет, не защото да спестим и да закупим по-евтино, а защото не желаем да ходим по състезания в България за доказване на качествата на породата, защото нямаме доверие в честните и компетентно професионално журиране. И смятаме това за загубено време. Да, да, зная, че за развъждане на клубни кучета се изисква титли, но и това не ни е амбиция.

4. Вярно ли е, че има разделение на развъдници по видове златен, сребърен и бронзов? И какви са критериите?

Е, как тогава да запазим принципа си да си вземем домашен любимец от легитимен развъдник в България? По какъв начин рискът е по-малък, отколкото от по-компетентни наши приятели кинолози и/или ветеринари напр.? А ако човек няма такива приятели къде да потърси?

[North face]

Незнам за коя порода става дума но определено вашия пост ме заинтригува....най - вече на мен през годините толкова рядко ми се обаждат така добре информирани хора, как да кажа заинтересовани от породата " нахъсани " с повече от един импулс :-)
По мое скромно мнение 90 % от българсите развъдници имат сайтове но пък в България не се развъждат всички породи може би породата,която търсите просто не се развъжда.
за 2 точка , съм съгласна но и знам,че се работи по въпроса да има промени за по добро.
По трета точка аз лично в България не продавам шоу клас а куче от такъв клас се раждат едно - две в кучилото,често остават в развъдника или съсобственост с човек,който ама наистина е запален на тази тема. В България това са единици. Останалото за изложбите няма смисъл от коментар обикновенно губещите страни винаги казват,че проблема е в съдията а и аз никога не гоня победа на всяка цена и това не ми пречи.
Точка 4, такова разделение има в Австрия а може би и по други страни но в България няма още, естествено тези звания се дават година за година и се получават по заслуги чрез някакъв критерий,който незнам в детайли. Не е лошо като идея.
Човек когато избира дом. любимец нетрбва да се вторачва в породните данни,пет и шоу клас се делят най - вече от става и нестава за изложби,също така има и развъден клас - куче,което е много добър представител на породата но по една или друга причина просто неможе да се докаже на 100% в ринга но пък от това куче може да стане отличен родител. Всичко е по преценка на развъдчика, аз лично много се дразня когато излизат кучета от моя развъдник по изложби от пет класс те не са продадени за изложби и могат да излизат само по моя преценка след оглед на 6м. е да но се случва хората изобщо да не слушат и уж искат само дом. любимец и хоп тичат по изложби и после ама то кучето не е първо. Ами не е ....още от бебе е преценено,че няма да бъде.
Бебето от пет клас трябва да има всички документи, да се пордаде с договор за дом. любимец, да е здраво към момента на продажбата,весело и т.н. Може би когато човек иска да разчита основно и само на себе си при избора на бебе е хубаво да " задълбае " така да се каже в породата...да прочете стандарти, статии, да поразгледа повечко снимки на малки кученца от тази порода, на голями и така най - общо казано да придобие представа за породата.

[Ev.Mink]

Благодаря за отговора!

Казвате, че всичко е по преценка на развъдчика. А какви са изискванията някой да бъде развъдчик в България? По-конкретно, има ли изискване за образователен ценз, за да получи някой лиценз за развъдна дейност? Полагат ли тест, изпит по биология, генетика и др. развъдчиците у нас? Все пак, за да има основание човек да се намесва в природните закони (в случая да разпложда зависещи от него живи същества), най-малкото са необходими познания в същите тези закони. Как развъдчика преценява кои свои питомци да заплоди, ако не притежава такова образование/разбиране? Основава се на емпиричен опит, проба-грешка или ...? Задължен ли е при това положение, липса на познания, да ползва услугите на екперт? Или има комисия от екперти към киноложките клубни дружества, които взимат такова решение? Ако има такива комисии, те на какво се позовават, на шампионски титли от изложби или включват и предварителни генетични тестове на избраните за приплод? Или само пресмятат коефициент на допустим инбридинг за конкретната породна популация в страната/региона/конкретна двойка + изложбените титли?

[lidiya]

Ev.Mink, в 08 January 2011 - 09:48 PM, написа:

Благодаря за отговора!

Казвате, че всичко е по преценка на развъдчика. А какви са изискванията някой да бъде развъдчик в България? По-конкретно, има ли изискване за образователен ценз, за да получи някой лиценз за развъдна дейност? Полагат ли тест, изпит по биология, генетика и др. развъдчиците у нас? Все пак, за да има основание човек да се намесва в природните закони (в случая да разпложда зависещи от него живи същества), най-малкото са необходими познания в същите тези закони. Как развъдчика преценява кои свои питомци да заплоди, ако не притежава такова образование/разбиране? Основава се на емпиричен опит, проба-грешка или ...? Задължен ли е при това положение, липса на познания, да ползва услугите на екперт? Или има комисия от екперти към киноложките клубни дружества, които взимат такова решение? Ако има такива комисии, те на какво се позовават, на шампионски титли от изложби или включват и предварителни генетични тестове на избраните за приплод? Или само пресмятат коефициент на допустим инбридинг за конкретната породна популация в страната/региона/конкретна двойка + изложбените титли?

Много интересни и много правилни въпроси задавете. Да има правила по които се преценява да се подат документи за регистрация. И да всеки клуб си има комисия, която преценява дали да удоволетвори молбата или не.
Колкото до това дали се получават грешки, разбира се да. Генетиката е не проста наука. Та ние хората не познаваме всички наши прародители, камо ли да може един кинолог да познава всичките прародители на дадено куче и то лично. Това става във времето когато повечето кучета от таблицата са ти минали през ръцете и си ги създал ти. Няма идеални неща. За това и кучетата са разделени на класове. Как преценяваме ли?! Въпрос на дългогодишен опит. За различните породи преценката става във различни дни от раждането им. И т.н. и т.н. темата е много обширна. Имахте един пост по-нагоре в който казвахте, че не всеки клуб има интернет страница. Не е необходимо. Онзи който иска да ни намери ще го направи. Най-добре е да си избирате куче на живо и да се видите очи в очи с онзи, който е спомогнал да се появи. А дали той/тя ще ви одобрят за бъдещ стопанин ще се реши точно на такава среща.