Арабска мечта - II w)
За онези ездачи, които искат да бъдат забелязани, чистокръвните арабски коне са твърде дребни, въпреки че по времето на Наполеон всички улани, кирасири и драгуни, включително самият император и всички благородници, са яздели такива коне. Арабските коне впрочем, са единствените, които се завърнали у дома след тежкия преход на френския император в Русия. Почти всички останали коне загинали.
В сравнение с ездовите, впрегатните и чистокръвните английски, арабският кон е по-нисък; височината при холката при него е средно с около 10 см по-малка и е 147-153 см. Възрастен чистокръвен арабски кон тежи около 400-500 кг т.е. около 150-200 кг по-малко от ездовите (хановерските, например). В сравнение с немските ездови коне тялото на арабските чистокръвни е по-късо. Обикновено дължината му не е равна на височината при холката, а само 96-98 % от нея.
При домашните животни в сравнение с дивите им предшественици мозакът постепенно е намалявал. Не е така обаче с арабския кон. Макар че главата му е много по-малка, той има сравнително по-голям мозък от другите породи. Надминават го само конят на Прежевалски и близкородственият му монголски домашен кон. По тази причина чистокръвният арабски кон има силно извито чело.
Въпреки раздразнителността си арабските коне са добродушни, покорни и не са нападателни. Дори хора, които не яздят, ги отглеждат, за да се радват на красотата им, което не е много желателно. Те са преди всичко жилави и на дълги разстояния не може да ги победи нито един състезателен английски чистокръвен кон. Американци, руснаци, англичани, французи установили чрез опити и турнири издръжливостта на арабския кон. Когато египетският хадиф Аба паша поканил англииския жокейски клуб да участва в състезание между английски чистокръвни коне и арабските му коне на разстояние 15-18 км, той предложил 270 м преднина и заложил половин милион долара. Въпреки това английският жокейски клуб не приел поканата.
За разлика от много породи, арабските коне живеят учудващо дълго. С напредването на възрастта главите им стават все по-сухи и по-благородни. Почти винаги те все още са годни за разплод над 20 г. В музея на Висшия ветеринарномедицински институт във Виена е изложен скелетът на Таяр, който оплождал кобилите да 32-годишна възраст и доживял до 36 г.
Арабската кобила предпочита да роди сама. Статистиката на един конезавод сочи, че ражданията са ставали предимно в часовете, когато конярите били в обедна почивка. Окончателната височина на кончето може да се определи едва на 12 месечна възраст, а до крайните си размери арабският чистокръвен кон достига на 5 г.
А ето и една хубава
ФОТОГАЛЕРИЯ на асоциацията на арабските коне w)