Цитат
....та да ви питам,вашите дакели нали имат една по-тъмна черта на гърба?е-тази черта настръхва всеки път като е ядосана.Става по-тъмна,много е странно.Малко ми прилича като тази на риджбека.Споделете..
На моите дакелки се получава същата четка на гърба, когато са бойно настроени или пък уплашени. Ако някое по-голямо куче прояви интерес към някоя от тях, веднага им настръхва четката на гърба.
Баба Лора не обича да и досаждат и ако някой екземпляр прекали, тя се обръща и му излайва кратко, но силно, за да му се скара. Имаше една бяла болонка, която беше много зла и не се понасяше с нито едно куче, но особено с Лора. Двете бяха смъртни врагове. Ако случайно се срещнат и не успея да я вдигна навреме или пък собственика на болонката не я дръпне, винаги се получаваше едно ръмжащо кълбо със зъби, след което когато успеем да ги разтървем, Лора побеноносно се отдалечаваше с настръхнала все още четка на гърба и с някои и друг бял фъндък в уста. Интересното е, че само с тази бяла болонка се биеха, никога с друго куче.
Малката Шери пък, ако някое голямо куче иска да си играе с нея, напримар немска овчарка, четката на гърба й настръхва задължително, като при това от страх квиква пронизително, след което побягва наоколо квикайки. Нашето Шерче е толкова смешно, че е направо подвижен цирк. В планината винаги иска да потътри най-големите клони и понякога успява, за радост на туристите.
Тук прилагам последният подвиг на Шери на път за Момина скала през Боянския водопад на Витоша.