Дакел
#3526
Публикувано: 07 September 2009 - 09:20 PM
Цитат(julianas @ Sep 7 2009, 08:19 PM) <{POST_SNAPBACK}>
Любо много хубав дакел и особен цвят е за първи път виждам толкова светъл
И аз!
Ох извинявайте,че отсъствах!Два дена без нет е убийствено!









#3528
Публикувано: 07 September 2009 - 09:57 PM
Дейзи е доста плаялива,но от вода малко се страхува.Днес мама като чисти с прахоспукачката и като започна едно лаен и по скоро ръмвене!!!А да не говорим за мопа!Когато никой не държи мопа всичко си е наред,но насоча ли го към нея не можем да я спрем да лае!Ако я вкарам в басейна,няма да се сети да излезе,но е отлична плувкиня
Е разбира се както всички кучета!!!Но от малка я ларахме да спи в леглото,но ако не й се караме няма никога да легне,но сега вече се предадохме.

#3529
Публикувано: 08 September 2009 - 12:05 AM
Джерко спи се при мен. Легне в краката ми а сутрин се събуждам и той до мен а аз съм го прегърнала. Когато е студено е много приятно защото е много топъл, но лятото направо умирам от жега с него но ме е жал да го избутам настрани. А как спи само...Легне като кравай и после заема цялото легло а аз се свивам в ъгъла и съм готова да падна. Дакелска му работа
Иначе и Джерко не харесва особено водата. Като трябва да го къпеме стои и ни гледа едно невино, че чак ми става жал, но няма да спи мръсен при мен. Та докато го къпеме има една измъчена физиономия и само гледа да се обърнем и да избяга.
П.П. Джери много хърка.


П.П. Джери много хърка.




We love animals and they love us
#3531
Публикувано: 08 September 2009 - 08:51 AM
Ето и една история,в която Дейзи беше още бебе!
Става вечер и почваме да си ходим по леглата и на мен ми дадоха задачата да спя в една стая с нея,защото тогава скимтеше и лаеше и да не събуди накой.И тя си заспива на нейното си легло,за пред мен.Аз спокойно си засппивам и си мисля,че всичко е наред.И някъде към 3:30-4:00 часа се събуждам облизана по цялото лице люс малко лиги.И аз не знам как се е покатериля,но тогава беше на 2 месеца,а леглото беше достта високо!
Браво на бебешорките,а Джако още лли се страхува от тях,защото като имахме и ние малки,само че не от Дейзи ами от каракачанката и само да сизпищят и тя бяга на километри от тях,а естествено и Шийла й ръмжеше и тя май за това изпитваше страх!
Става вечер и почваме да си ходим по леглата и на мен ми дадоха задачата да спя в една стая с нея,защото тогава скимтеше и лаеше и да не събуди накой.И тя си заспива на нейното си легло,за пред мен.Аз спокойно си засппивам и си мисля,че всичко е наред.И някъде към 3:30-4:00 часа се събуждам облизана по цялото лице люс малко лиги.И аз не знам как се е покатериля,но тогава беше на 2 месеца,а леглото беше достта високо!
Браво на бебешорките,а Джако още лли се страхува от тях,защото като имахме и ние малки,само че не от Дейзи ами от каракачанката и само да сизпищят и тя бяга на километри от тях,а естествено и Шийла й ръмжеше и тя май за това изпитваше страх!
#3532
Публикувано: 08 September 2009 - 09:01 AM
Мерси за коментарите , относно Лара. Тя праща на всички ви по 1 целувка
За спането , хм... когато е обед спи на диванчето а когато всички спим тя си спи в легълцето а водата я ненавижда така я мразиии като я вкарваме в банята не идва по команда ела ами я носим и тя рита хапе вобще много я мрази




#3534
Публикувано: 08 September 2009 - 12:25 PM
Сара никога не сме я учили да плува. Казват, че това на кучетата им е вродено. Всяка година като ходехме на море тя лаеше по водата и се страхуваше да влезе. До един прекрасен ден в който аз бях влязла във водата с насуваемата възглавница и между две лодки. Имаше едно момче спасител - та той ми вика - твоето куче те търси и идва при теб. А аз му викам нещо си в грешка това не може да е мойто куче то се страхува от водата. А той вика я погледни. Незнайно как наша малка Сарита се престрашила да влезе във водата и знаете ли защо защото мама й била взела надуваемата възглавница. Та взе си тя възглавницата и си замина. Беше на около 2 години тогава. Но това беше денят, в който се престраши да влезе във водата. Умира да плува. Наскоро ходихме на една рекичка на пикник с едни братовчеди на моя мъж и тя умря от кеф. Колкото до къпането - и това го мразехме като малки. Сега не обича да я къпе мама, защото я къпе в големия леген. Но с тати се къпят под душа и е голям кеф.
#3535
Публикувано: 08 September 2009 - 12:31 PM
Въобще прекрасно е чувството да имаш дакел - британ (такава е породата на Сара). Не мога да си представя да я няма.
Ето прословутата възглавница - вече изядена. Любимият ринг - единствената ни играчка, която оцеля от самото начало. Всички други биваха изядени. И любимите наденички
Ето прословутата възглавница - вече изядена. Любимият ринг - единствената ни играчка, която оцеля от самото начало. Всички други биваха изядени. И любимите наденички
#3537
Публикувано: 08 September 2009 - 05:36 PM
О оо ти да не мислиш, че ние само ги гледаме наденичките. Значи Сара прави следното - на вечеря сяда точно под мамаи чака да си хапне. Ако не й дадеш надава вой и започва да те бута с муцунка и да ти се кара. Глезла. А когато мама се наяде моментално се заобикаля масата от другата страна и се отива при тати и там също се чака. Ама тати все й се кара и много рядко й дава, че и без това е дебела.