Споделено...
#1
Публикувано: 20 August 2007 - 06:52 AM
Страха да споделиш, страха да кажеш истината и други страхове...
Малко е да се каже, че съм разочарована, защото с изминалото време този форум не става по-истински, а напротив...
Познавам много от вас лично, а други дори не подозират, че ги познавам. Извън това обаче, често тук се случва едно голямо нищо. Има хора, които всъщност се страхуват да споделят това, което им е на сърцето. Дори когато им се даде възможност да си изкажат болката по един или друг въпрос, те отминават това с мълчание и отказват. Дали това е така защото ги е страх? Това е т.н. патологичен страх, корените на който са ми просто необясними. Трябва да бъде направена снимка на патологичния страх и тя да бъде показана. Аз не искам, не целя и не мога да променя нищо, мога само да поставя тази диагноза...
Страшно е наистина това, което констатирам и което се случва зад "кулисите" на нашия форум фактът, че нашият малък котешки свят, нашето българско котколюбителско "съсловие" се управлява от хладен и лепкав страх. Може би наличието на много исторически зависимости (100 и няколко години преди векове не са били без значение, дори засенчват Симеоновия век, когато България е имала обща граница с кралството на Charlemagne!), липсата на необременени и открити човеци, ни се отразяват и тук. Не знам. Страх ни е да кажем истината, да посочим виновника с пръст, да изкрещим това, което ни тежи, да кажем открито своите искания, да посочим това, което не харесваме и бихме искали да видим променено в другия.Този страх е едновременно страх от миналото и страх от бъдещето. Това е личен, егоистичен и много български страх. Правя едно просто сравнение с френски форум, където от 4 месеца съм модератор... Страхът, че е по-добре да си на сянка и на тъмно, отколкото да излезеш навън и да кажеш открито, без страх, това, което мислиш, да кажеш своето собствено мнение, а не да се ръководиш от спуснати отгоре директиви... Страх, примесен с бързото желание да забравиш добрината, която ти е направил напълно непознат човек...
Знам, че няма ясна концепция за българина, пък бил той и човек, който обича, отглежда, грижи се за котки. Защо го правите тогава ? Няма концепция такъв ли е, онакъв ли е българина... Като цяло обаче той обича затвора си. Обича други да решават и изказват мнения вместо него.
От друга страна, свободата, това, което си позволяваме, ни донесе технологии, които можем и си позволяваме да използваме като боздуган. Вижте как можем да използваме електронната поща, за да говорим срещу някой друг... Българинът, този жалък негов представител, не може да управлява себе си, не може да се реализира, готов е на всичко, за да се добере до това, което би носило облаги за него, трудно управлява мислите си а поведението си още по-малко.
Аз не виждам светлина в тунела на човешките взаимоотношения, ако изобщо в отделни конкретни случаи, може да се говори за такива. Съвременният свят е свръхкомуникативен, а някои от нас напълно изостанали и забравили и елементарни човешки добродетели, искат да си останат на островчето (което те си мислят, че управляват!), и други - да си останат на островчето, което са, затворени от страха. Те са жалки, те не разбират, че по този начин дори не заявяват съществуването си сред останалите...
Лично аз мисля, че много от българите-котколюбители са като плевелите въпреки липсата на ирония, самоирония, дори на елементарна човешка свобода, винаги гледат да се запазят, не да "избуят" , а да се запазят, в едно кьоше... Не знам дали този стремеж да пребъдат е важен, но запомнете това е само едно кьоше...
Той е специален, защото е един от първите станал 'благородник' и гордо носи името си Бритиш - това гръмко име, избрано от първите му господари - англичаните, защото е създаден, за да бъде независим, солиден, неукротим, излъчва стабилност и сила и толкова много нежност.
#2
Публикувано: 26 August 2007 - 10:30 AM
Другият проблем е страха да се поеме отговорност... и това е още по-унищожително... Наистина г-жо Алекян...в момента съм разочарована от повечето български развъдници за котки... и не ме е страх да го изкрещя: "Мразя ви!!! Мразя ви всички развъдници, които продавате живот, отглеждате котки, после ги препродавате и заменяте." Писала съм тема по този въпрос. Честно казано, г-жо Алекян, не съм разочарована засега само от Вас... останала съм с впечатление и вярвам, че обичате котките си, така както децата си..
Подкрепям ви във вашето начинание. Само един приятелски съвет от мен: Внимавайте в чии ръце попадат котенцата ви... хората са най-гадната и долната раса... c) CAT RULESSSS!
#3
Публикувано: 26 August 2007 - 02:03 PM
Весела не ни мрази толкова, сред нас има и патриоти
#4
Публикувано: 26 August 2007 - 02:45 PM
#6
Публикувано: 09 November 2007 - 12:06 AM
Vesela_5 Все пак не разбирам какво точно наричате селекция? Нима очаквате някой да започне селекция на нова порода? Това правят селекционерите, те не се занимават с установени породи. Възможно е, но в България не съм чувала някой да се опитва да го прави. Още повече ако има селекция се правят заменки на производители и да естествено е да се продават котенцата от развъдниците дори при селекционни програми
Омразата ви към развъдник Голдън Тифани не бива да ви озлобява до такава степен, че да се опитвате да се нахвърлите на всички развъдници и развъдчици накуп. Надявам се, че обичате котките все още. За съжаление котките боледуват, имат леки и тежки проблеми, киселят се, не винаги са онова, което сме очаквали. Писанията ви ме накараха лятото, когато бяхме с децата в Сарафово на почивка да отидем специално и да купим храна за нашите съкровища от магазина. Там ни се видя като пещерата на Аладин имаше такова изобилие на храни, аксесоари и хигиената беше на много добро ниво. За първи път ни накараха да оставим Арни отвън и това беше за мене показателно за доброто поддържане на магазина. Собственичката ни помогна със съвети за покупките и храненето при смяната на климата и къпането в морето на Арни за шампоана. Признавам си, че ми липсва този магазин в София. Дори добрия магазин до Славейков не е така добър.
Обичам котенцата и кученцата, дори когато пораснат и почват да правят бели. Имам 2 котенца Том и Джери и едно кученце Арни.
#8
Публикувано: 08 December 2007 - 03:09 PM
Споделете критериите си, които за вас превръщат даден зоомагазин в "добър зоомагазин" - още по-интересно... :blink:
Той е специален, защото е един от първите станал 'благородник' и гордо носи името си Бритиш - това гръмко име, избрано от първите му господари - англичаните, защото е създаден, за да бъде независим, солиден, неукротим, излъчва стабилност и сила и толкова много нежност.
#9
Публикувано: 24 December 2007 - 11:52 PM
PUNISH THE DEED , NOT THE BREED !
Welcome to yani4ka's zoo world :)
#10
Публикувано: 06 January 2008 - 02:33 AM
Пожелавам на всички,всичко най-хубаво!Много здраве,много късмет,на Вас и на Вашите дом.любимци!Защото те са всичко за нас! :wub:
#11
Публикувано: 10 January 2008 - 09:17 PM
PUNISH THE DEED , NOT THE BREED !
Welcome to yani4ka's zoo world :)
#12
Публикувано: 28 May 2010 - 02:42 PM
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. Но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Джордж Гарлин
Успелият е винаги част от разрешението.
Губещият е винаги част от проблема.
Успелият сравнява постиженията с целите си.
Губещият сравнява постиженията си, с тези на другите.
#13
Публикувано: 28 May 2010 - 03:38 PM
Успелият е винаги част от разрешението.
Губещият е винаги част от проблема.
Успелият сравнява постиженията с целите си.
Губещият сравнява постиженията си, с тези на другите.