[DANGER_LSD_F]

Митовете за килирибките

Срамота е, че миниатюрните килирибки не се радват на особена популярност, въпреки че са сред най-лесните за отглеждане рибки, казва Стефан Дейвидсън от Британската кили асоциация.
Необясними са нападките и погрешното мнение, които заобикалят килирибките. Това е наистина жалко, защото те са лесни за отглеждане и развъждане. Аз лично ги отглеждам от 25 години и съм силно привързан към тези изключително цветни характери.

Параметри на водата

Винаги съм третирал водата, за да се отърва от хлора, но само за някои видове килирибки, които виреят в твърда, основната вода идва от чешмата ми (pH 7.8-8.0). Тези видове са от рода Nothobranchius, много от които произлизат от Танзания.
Съществува и много голям род, известен като Aphyosemion. Много от тях са намерени в дъждовните гори на Конго и Габон, където състоянието на водата е точно обратното - много мека и кисела - същата като нашата дъждовна вода! Моите варели съдържат вода с ниво на pH около 6.4 и аз нямам нужда да я третирам с каквото и да било.
Не ми е нужна диплома за водна химия, за да отглеждам и развъждам килитата успешно. Би било полезно, разбира се, но се справям и така.
След като установихме, че повечето видове килирибки се нуждаят от основно два вида вода, нека погледнем и нужните температури за отглеждането им.
Въпреки че килирибки има навсякъде по света, те най-често се срещат в Африка и Южна Америка. И двата рода- Aphyosemion и Nothobranchius (често съкращавани на nothos и aphyos) са от Африка.
Nothos обитават източната част на този обширен континент, като живеят и хвърлят хайвер в басейни, които пресъхват през сухия сезон, оставяйки хиляди покрити с коричка яйца. Излюпването им идва с настъпването на дъждовния сезон. За да пресъздадем тези условия и в аквариума, най-добрата температура за отглеждане е около 25С леко отклонение може да подобри тяхното състояние или да ги накара да хвърлят хайвер.
Aphyos от своя страна, изискват по-ниска температура. Някои видове са намирани в дъждовните гори на температура от 21С. Много рибки могат да се нуждаят дори от още по-ниски температури, за да хвърлят хайвер.
Един член от Британската кили асоциация дори успял да накара рибките да хвърлят хайвер, когато нагревателя му се развалил! Често срещано явление е и когато нормалната аквариумна вода се подмени с по-студена, да се предизвика хвърляне.

Лесното отглеждане

Въпреки че сменям 30% от водата на всеки 2 седмици на aphyos и всеки 7 до десет дни на nothos, не използвам биологична филтрация. Други акваристи могат да използват дунапренови или други филтри, но аз никога не съм виждал нужда от това.
След като свикнах с толкова лесната поддръжка на килирибките, когато започнах да отглеждам модерната форма на гупи, бях потресен! Нужна ми беше сериозната намеса на филтрацията, за да се справя с отпадъците им.
Друго предимство на отглеждането на килирибките е, че те не се нуждаят от големи аквариуми. Двойка или тройка е истински щастлива в съд с размери 30 x 20 x 20 см. с редовно сменяща се вода. Но ще Ви е нужен по-голям аквариум, ако имате видове, които растат до 10-13 см.
Използвам накиснат ирландски мъх като субстрат, който няма нито един от вредните химикали, открити в торовете за растения. Чрез изкисването му, се освобождавам от всичкия танин. Изтискайте добре, за да се отървете от тъмната кафява вода, така, за малки аквариуми, две или три шепи са Ви съвсем достатъчни.

Развъждане на Aphyosemion

Винаги използвам мъх за хайвера и/или растения. Те могат да бъдат разположени на дъното на аквариума,или закрепени на парче полиестер или корк, така че да могат да плуват на повърхността на водата. Няма нужда да премествате родителите на друго място след хвърлянето на хайвера, но ако предпочитате, можете да преместите яйцата на влажен торф в малък съд, например кутия от маргарин.
След 16 дни добавете вода със същите стойности като тази в аквариума, където са били хвърлени зърната. След като се излюпят, личинките могат да бъдат хранени с малки количества течна храна или инфузория преди да бъдат преместени в новия си дом, където дребосъците трябва да се хранят умерено с новоизлюпени рачета артемия. Моите възрастни рибки също никога не губят апетит за тях.

...и Nothobranchius

Те нямат нужда от нужда от мъх за хайвера. Въпреки това, както е известно, мъжките са доста агресивни, затова е добра идея да се осигури някакво неподвижно скривалище за женските. Ако nothos са добре нахранени и необезпокоявани от разликите в параметрите на водата, през повечето време те ще хвърлят хайвер.
Те полагат хайвера в торфения субстрат, където може да седи от три до четири седмици. След това трябва да се премести по следния начин.
Преместете торфа от основния аквариум и го прецедете през мрежа или сито, изцедете го и го поставете на сух вестник, където да изсъхне, докато не заприлича на тютюн за лула. Сложете го в найлонова торбичка с етикет с името на вида, датата на изсушаване и датата, когато хайвера може да бъде накиснат - последното зависи от вида и температурата на съхранение. Някои могат да стоят на 27 С и да се излюпят след около 4-5 седмици, докато други са им нужни 4-5 месеца.
Винаги е много вълнуващо, когато започваш да накисваш торбичката с торф. Ако рибките са хвърлили добър хайвер, той е бил съхраняван на достатъчно висока температура, може да имате няколкостотин личинки.
От друга страна, можете да откриете само няколко. Всъщност нищо не е загубено, можете да изсушите наново торфа и да опитате отново след няколко седмици.
Малък процент от хайверните зърна ще спрат да се развиват и ще преминат през фаза, наречена диапауза. Това е процес, при който личинките спират да се развиват, като хайвера е годен за излюпване дори след десетина и повече години. Някои смятат, че това е природен начин да се запази естествената популация на вида, докато не започнат дъждовете, дори за по-дълъг период от време.

Малки гладни усти

От опит знам, че повечето килирибки се нуждаят от жива храна. Много хора предлагат дафния, ларви на комар или хирономус. Някои килита биха ги консумирали с удоволствие, но всъщност това е строго индивидуално.
Същото може да се каже и за сухата храна на люспи. Не е възможно да разберете, докато не пробвате, за това е добре да предложите различни и разнообразни храни и да видите коя е предпочитаната. Махнете всяка неизядена храна, за да предотвратите замърсяване и някои болести. Белите и гриндалски червейчета също могат да се дават като храна, също както прясно излюпена артемия, която е добра храна за ларви и възрастни.

Килирибките рядко се срещат в аквариумите за продан. Ако имате достатъчно късмет да откриете някои, то обикновено ще са няколко от най-разпространенините видове.

Автор:Стефан Дейвидсън
Превод:DANGER_LSD_F
Редакция:Vasko
Източник:www.practicalfishkeeping.co.uk

[Vasko]

Много добре! Ще се радвам ако продължиш в същия дух и намираш по малко време за превод на статии! Личното ми мнение съвпада с това на автора относно лесното отглеждане и развъждане на кили рибките.

[DANGER_LSD_F]

Благодаря отново,ти си знаеш за какво l)

[Kiril]

По горе публикуваната статия е колкото вярна, толкова и НЕ вярна.
Когато започнете ще разберете, че кили рибките изискват много свободно време, много обгрижване, много средства, а за някои от видовете - и диплома по химия b)
Иначе като за зарибяване, статията е добре написана bravoS