Dog.bg Форуми : Статии и важни информации

Към съдържанието

 
 
 

Свернуть Прикрепени тагове

Не са намерени подобни тагове
Страница 1 от 1
  • Икона
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

Статии и важни информации

#1 Потребителят е офлайн   Vasko Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 810
  • Регистрация: 09-November 04
  • Location:София

Публикувано: 27 January 2005 - 02:51 PM

В тази тема ще се слагат важни информации, касаещи кили рибките!

#2 Потребителят е офлайн   Vasko Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 810
  • Регистрация: 09-November 04
  • Location:София

Публикувано: 22 March 2005 - 08:10 PM

Ето една статия от новият ни бюлетин за рибка, която не е много позната в България, но за сметка на това е много приятна!

Nothobranchius guentheri (Pfefer, 1893)


Nothobranchius guentheri е типичен представител на ануалните африкански рибки. Тя обитава напълно пресъхващи водоеми в Източна Африка и остров Занзибар. Рибката е описана като вид през 1893 г. от Pfefer на базата на няколко екземпляра, уловени от Franz Stuhlmann през 1888 г. на о. Занзибар. Буквално преведено родовото име Nothobranchius означава "с лъжливи хриле" и отразява една анатомична особеност на целия род, а видовото е дадено в чест на немския учен д-р Гюнтер.

Синоним: Fundulus guentheri (Hilgendorf, 1905)

Предната част на тялото на мъжките рибки от вида е оцветена в жълто. От средата на тялото в жълтото се появяват и червени петна, като към опашката цялото тяло е вече яркочервено, включително и опашния плавник, който е обграден от външната си страна с плътна черна лента. Такива тъмни ивици се наблюдават и на гръбния, и аналния плавник, но там те не са толкова плътни като цвят. На гърба и тялото на рибката се вижда един синьо-зелен отенък. Този отенък, както и черните ивици по плавниците, липсват при селекционната форма "Gold". При нея мъжкарите са оцветени само в яркожълто и яркочервено. Друга селекционна форма е наречена "Blue". При нея самците са оцветени в синьо-зелено, с блестящи люспички. Тази окраска на тялото много приятно се допълва от оранжевия цвят на опашката, която отново завършва с черната лента. Женските рибки от вида са с невзрачна сиво-бяла окраска, плавниците им са прозрачни и със закръглени окончания. На размер рибките достигат до 6-6.5 см, като правило е, че женските рибки са по - дребни на ръст.
Добре е, ако Nothobranchius guentheri се отглежда на групи, като в тях преобладават женските екземпляри. Съотношението би могло да бъде една мъжка на 3-4 женски рибки. Също така е хубаво, ако в един по - голям аквариум има повече от един мъжки, то да не са два или три, а повече мъжки рибки. Тъй като един от тях ще заеме лидерската позиция и ще тормози другите мъжки рибки, с по - големия си брой те ще разделят агресията помежду си. Ако в аквариума са само доминиращия мъжки плюс още един или два мъжкара много е вероятно по - слабите мъжки рибки да бъдат убити. Ако рибките са отглеждат в по - малки аквариуми, хубаво ще е, ако в тях има само една мъжка рибка с 3 или 4 женски. За такава развъдна група не е нужен по - голям съд от 20 литров.
Nothobranchius guentheri е истински лакомник. Може да погълне огромно количество храна. Но тя трябва да бъде жива, в най - лошия случай - замразена. Възможно е, но малко вероятно, част от възрастните рибки да се приучат да приемат и суха храна. Но не трябва да се разчита на това. Най - добрата храна си остава живата.
Към качествата на водата Nothobranchius guentheri не е взискателен, но като че ли най - добре се чувства във вода с твърдост около 12 - 15 DH и неутрално ph. Температурата може да варира в широки граници, от 18 до 30 С. Ако имате намерение да отглеждате колкото се може по - дълго време рибките, то тогава ниската температура е за предпочитане. Ако пък искате да видите любимците си в цялата им красота и блясък - изберете високите температурни стойности. Тази висока температура има и друг ефект - много по - малко вероятно е рибките да се разболеят от одиниум, болест, към която всички видове от род Nothobranchius са предразположени. Но не разчитайте, че високата температура ще ги пази вечно. Редовната смяна на водата два пъти седмично (подменя се между 1/3 и 1/2 от водата в аквариума) е неизбежна и необходима. Друга превантивна мярка срещу одиниума е добавянето на сол във водата. При всяка смяна на водата се добавя и новата доза сол, като пропорцията е една супена лъжица сол на 10 л аквариумна вода. В случай, че все пак рибките заболеят от одиниум добро лечение се провежда с антибиотика Benzacilin. Две поредни бани и рибките отново са в цветущо здраве!
Nothobranchius guentheri е може би най - лесният за размножаване вид от род Nothobranchius. Има няколко варианта за успешното му развъждане, но според мен най - подходящия е следният. Разделят се мъжките от женските рибки за 2-3 дни, след което се събират за няколко часа в малко аквариумче. На дъното му може да има мрежа с подходящи по размер отвори за пропадане на хайверните зърна или 2-3 сантиметров слой от добре промит торф. Добре е в това аквариумче да се пусне само една мъжка рибка. В противен случай мъжкарите ще са заети с прогонването си един на друг и няма да обръщат достатъчно внимание на женските рибки. С тази мъжка рибка може да има 3-4 женски. Хвърлянето на хайвера започва почти веднага след като се съберат рибките в развъдния аквариум. Отначало мъжкият с леки трепкащи движения започва да ухажва женските рибки. Минава над тях и ги избутва надолу към дъното. След това застава отстрани и се притиска плътно до една от тях. Много е интересно да се наблюдава как мъжкия "прегръща" женската с гръбния, опашния и аналния си плавник. Рибките се притискат една към друга, а същевременно и към дъното. Женската рибка свива аналния си плавник като тръбичка. В един момент, с мощен тласък, рибките полагат едно хайверно зърно. Този тласък и свитата на фунийка перка на женската рибка осигуряват по - доброто заравяне на хайвера в дъното на водоема или аквариума. Хвърлянето на хайвера продължава от един до три часа, в зависимост от броя на женсите рибки. След като хвърлят хайвера си самките се издигат в по - горните водни слоеве. Но мъжките рибки продължават да нахалстват. Много то тях са доста агресивни и дори могат да убият някоя "дама". За това е хубаво да се разделят по пол отново за няколко дни.
Хайверните зрънца са с размер около 0,8 мм. Някои от тях нямат правилна форма, а са леко сплеснати. Ако са хвърляни върху мрежа много лесно могат да се преброят, след което се поставят в подходящ торф. Той може предварително да бъде приведен до необходимата влажност, но може и да се подсуши заедно със зърната в него. След като придобие нужната влажност торфът се поставя в добре затварящ се съд или найлоново пакетче. Надписите върху съда или пакетчето са задължителни! Видът на рибката, дата на хвърляне на хайвера, дата на заливане, евентуално броя на хайверните зърна. Тази информация е нужна и улеснява много по - нататъшните действия на аквариста.
При Nothobranchius guentheri периодът, за който се развиват хайверните зрънца е между 6 и 8 седмици, според някои автори до 12 седмици. Но непрекъснато в кили средите се появяват съобщения за това, как са получавани нормални рибки след инкубационен период, примерно, от 11 месеца! Или пък когато хайверът се е развивал във вода! Всичко това е много интересно и води след себе си много въпроси и теми за размисъл. Аз лично наводнявам торфът и яйцата на 45- ия ден и съм доволен от резултатите, които получавам. Но винаги имам едно на ум, че след около месец, при повторно заливане на същото пакетче торф бих могъл да получа още малки рибки.
След заливането на торфът и яйцата с вода, която е добре да е с температура 17 - 18 С, малките рибки започват да се излюпват. Нааблюдавал съм как това става още на петнадесетата минута след заливането! Хубаво е водният слой да не е по - висок от 4-5 см. Това ще улесни новоизлюпените рибки в поемането на така необходимата им първа глътка въздух. Без нея те не биха напълнили плавателното си мехурче. Рибки с ненапълнено плавателно мехурче са неприятна гледка. В Русия ги наричат ползуны, в англоезичните страни - belly sliders, а подходящото им название на български е може би пълзачи, плъзгачи или скачачи. Та тези рибки наистина пълзят по дъното, а когато искат да изплуват нагоре го правят с доста усилия и много "пърхащи" движения. А когато се отпуснат падат като камък към дъното. Такива рибки обаче могат да пораснат нормално. Наистина, те растат по - бавно от здравите си събратя, но с повече грижи за тях биха могли да стигнат един приличен размер. Такива "пълзачи" дори могат да участват в размножителния процес, но избягвайте такова нещо. Това е доказателство за неимоверната жизненост и волята за живот, както и за запазването на вида, заложени генетично в рибките от род Nothobranchius.
Малките рибки са много дребни при излюпването си и първоначално подходящата храна за тях е инфузорията. След 2-3 дни заедно с нея би могло да се дава и новоизлюпена артемия. Рибките растат много бързо, но неравномерно. На възраст от около 35-40 дни вече могат да се видят и първите полови различия. Добре е, ако може младите рибки да се сортират както по размер, така и по пол, тъй като половозрелите мъжкари тормозят женските рибки и неоформените още мъжки, като с това им пречат да растат нормално.
Nothobranchius guentheri е много подходяща рибка за придобиване на първоначален опит с рибките от род Nothobranchius. След успешното му отглеждане и развъждане в акваристите неизбежно се появява желанието за притежание на някои уникални видове от рода, като N. kafuensis, N. rachovi или N. kilomberoensis. Тези "диаманти" от Източна и Южна Африка заслужават и се отплащат в пълна степен за всяка положена за тях грижа.


Качена снимка
Чифт по време на хайверене

Качена снимка
Двойка

#3 Потребителят е офлайн   Vasko Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 810
  • Регистрация: 09-November 04
  • Location:София

Публикувано: 22 March 2005 - 08:12 PM

Aplocheilus lineatus
Васко Гогов


Качена снимка



Aplocheilus lineatus е азиатска рибка. Нейната родина е Индия. Известна е още като "индийското кили". Обикновено обитава блата, мочурища и оризища, но може да се срещне и в разливите и заливите на големите реки. Открита е и описана от великия френски ихтиолог Valenciennes през 1846 г. под името Panchax lineatum. Живи риби са внесени за пръв път в Европа през 1909 г. в Германия.


Синоними: Panchax lineatum ( Valenciennes, 1846)
Haplochilus lineatus ( Valenciennes, 1846)
Aplocheilus rubrostigma ( Jerdon, 1849)
Aplocheilus affinis ( Jerdon, 1849)
Haplochilus rubrostigma ( Jerdon, 1849)
Aplocheilus vittatus ( Jerdon, 1849)
Aplocheilus rubropictus ( Stansch, 1910)
Aplocheilus lineolatus ( Freund, 1913)



На външен вид рибката много прилича на нашата щука, затова може да се срещне и под името " декоративна щучка". Има мощно, издължено, торпедообразно тяло с плосък, леко сплеснат отгоре гръб и изнесена назад към опашката гръбна перка, което позволява на рибката да води живот в близост до водната повърхност. Вертикално на тялото има няколко черни линии, които са причината за видовото наименование на рибката, по- ясно забележими при женските рибки. Мъжките са оцветени предимно в жълто- червено, като понякога на слънчева светлина люспите им проблясват в синьо- зелено, а женските са сиво- бели. Рибките имат много приятно оцветяване на ириса на окото- светлосин.
Има изкуствено получени две селекционни форми. Едната е " Gold".

Качена снимка

Според почетният член на КАБ Ruud Wildekamp и Bruce Turner, през 1993 г. в Германия са внесени няколко диви мъжки рибки от вида с произход Гоа, Индия. Немски комерсиален производител ( Gutsche) кръстосва тези мъжки с женски рибки, които са от аквариумно поколение. Няколко малки от потомството имат силна златиста пигментация, която била устойчиво закрепена след две поколения. Мъжкият " Gold" е с ярконаситен лимоненожълт цвят на тялото, а женската е оцветена в много приятно сребристо, като по нея липсват вертикалните линии. Вариантът "Red", както говори и името му, не се различава много от основната форма, но в него преобладават червените и жълти цветове.
На размер рибките достигат около 12 см и са едни от най- едрите представители на кили рибките. Също така, те са и от рекордьорите с едно друго качество- продължителността на живота им, която е 4-5 години.
Aplocheilus lineatus е рибка, която се отглежда и развъжда много лесно. Тя е непретенциозна и невзискателна към храната и условията на отглеждане. Може да живее в 20- литров видов аквариум, може да живее и в огромни общи аквариуми. Независимо от обема на аквариума, за него е нужен капак. Като рибка хранеща се в природата основно с насекоми и техните ларви, тя живее предимно на повърхноста на водоемите и е прекрасен скачач. За нея не е проблем да уцели дори и малка пролука на разстояние 15 см. Добре е, ако в аквариума, в който се отглежда, има плаващи водни растения или такива, които са вкоренени в дъното, но достигат повърхността на водата с листата си. Така те служат като убежище за аплохейлусите и допринасят за тяхното спокойствие.
Aplocheilus lineatus няма особени изисквания и към параметрите на водата, в която живее- температура между 20 и 30оС, ph от 6 до 8, DH до 20о. Рибките могат да се хранят със сухи храни, но ядат с огромно удоволствие жива храна- едра дафния, коретра, хирономус, тубифекс, дори и различни насекоми- мухи, скакалци, хлебарки.Много често може да се забележи голяма суматоха в аквариума, причинена от пълзяща по стените или капака муха.
Размножаването на " индийското кили" не е трудно. Рибките хвърлят хайвер дори и в общия аквариум. Обикновено това става върху растенията в горните слоеве, но аз съм наблюдавал моите рибки да полагат хайвера си и по грунда на дъното, обикновено в основата на някое растение. Знак за наближаващото хайверене е тъмната странична линия която се наблюдава при женските рибки. Тя започва малко зад хрилното капаче и завършва почти в основата на опашката, като показва готовността на женските рибки за хвърляне на хайвер. Интересен е и начина, по който мъжкият изразява готовността си за хайверене. Той плува около женските рибки, перчи се и от време на време много смешно повдига нагоре главата си.
След около 10- 12, понякога и 15 дни, от хайверните зърна се излюпват малките рибки, които са доста едри, около 4 мм, и спокойно могат да се захранват с новоизлюпена артемия. При добро хранене и температура от 26- 27С, малките растат изключително бързо. На третата седмица се появяват вертикалните линии, а на възраст около 4 месеца вече се различават по пол. Най- добри количествени резултати в развъждането на Aplocheilus lineatus съм получавал при следните условия. В 30- литров аквариум пускам две зрели женски на възраст около 8- 9 месеца, с размер 7- 8 см. Температурата е около 27- 28С, във всеки случай с 3- 4С по- висока от обикновено. Храня рибките обилно с жива храна през следващите няколко дни. След 5- 6 дни пускам при тях и една мъжка рибка. Между горният ръб на аквариума и капака му закрепвам късче явански мъх, който служи като субстрат за полагане на хайвера. Обикновено полагането на зърната започва почти веднага или най- късно на следващия ден. Самите зърна са сравнително едри, с диаметър около 1.5 мм. Първите няколко дни триото като че ли се сработва и количеството хайвер не е много- около 50- 60 зърна дневно. След 4- 5 дни обаче, хайверът се увеличава чувствително и може да достигне около 150- 180 зърна за един ден. След около седмица количеството хайвер започва да намалява и е добре да се спре с размножаването на рибките за известно време. Не трябва да се забравя за " здравото" хранене на производителите през периода на размножаването. Дори едно пропуснато хранене дава отражение върху количеството на отложения хайвер. Мисля, че най- добрите храни през този период са хирономус, тубифекс и коретра. Хайверът се отделя всекидневно от субстрата и се складира в малки съдчета. Може да се добави и малко дезинфекционно средство, например трипафлавин. Има и друг варинт за складиране. Всекидневно се подменя субстрата, който се пуска, с полепналия по него хайвер, в малки аквариумчета. Този вариант си има предимства и недостатъци. Предимство е спестеното време, недостатък е, че по- трудно се контролира развитието на хайвера, също така е затруднено и отстраняването на мъртвите хайверни зърна.
На възраст около 4 месеца, когато рибките са вече с размер 4-5 см, започва да се проявява половият диморфизъм. Мъжките рибки започват да натрупват оранжево- червени пигменти в тялото и плавниците си, вертикалните им линии избледняват, докато женските запазват предишната си окраска. За оцветяването на рибките голяма роля играе храната, с която се хранят. Ако се хранят само с тубифекс, чернодробна храна и други некачествени сухи храни, мъжките рибки придобиват един доста неприятен жълто- зеленикав цвят на плавниците и тялото, по което все още се виждат съвсем ясно напречните ивици. Ако се хранят с ракообразни и/или с качествени комбинирани сухи храни рибките получават своята нормална окраска.
Aplocheilus lineatus може да се превърне и в малка домашна атракция. Вече споменах за възможностите на рибката за изскачане над водата. Поднасяйки им живи червейчета на 1- 2 см над водната повърхност рибките свикват да поемат лакомства по този начин. Малко по малко се увеличава разстоянието между водата и храната, като по този начин рибките трябва да правят все по- високи и атрактивни скокове за да достигнат до нея.
Aplocheilus lineatus е мирна и спокойна рибка. Понякога е възможно доминиращият мъжкар в аквариума да " раздава правосъдие" , но тези спречквания в никакъв случай не са фатални. Интересно е, че както и други кили рибки, Aplocheilus lineatus не може да устои на предизвикателството на развяващите се опашки на мъжките гупи. Но за сметка на това се чувства прекрасно с бързи и едри риби в големи аквариуми. Може спокойно да живее с различни видове барбуси, малабарско данио, сомове, скаларии и дори дискуси, като се вписва идеално в температурните им изисквания.

#4 Потребителят е офлайн   Vasko Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 810
  • Регистрация: 09-November 04
  • Location:София

Публикувано: 25 August 2005 - 02:12 PM

Fundulopanchax cinnamomeus


Този прекрасен представител на кили рибките обитава Западна Африка, по-точно територията на Камерун. Откривател на вида е датчанина Stenholt Clausen през 1963 година.

Синоними:Aphyosemion cinnamomeum (Clausen, 1963)
Aphyosemion (Paraphyosemion) cinnamomeum (Huber, 1994)

Fundulopanchax cinnamomeus
е една от малкото кили рибки, по която наистина няма червен цвят. Въпреки че окраската на мъжките екземпляри се състои само то два основни цвята, тя е достатъчно ефектна и привлекателна. Цялото им тяло е със светъл металносин цвят. Края на опашката им завършва с лимоненожълта дъга, а преходът между синьото и жълтото става посредством тъмнолилава линия. Петно с жълт цвят имат и на гърба си. То стои много интересно върху синьото и преливането на цветовете един в друг само засилва ефекта от комбинацията им. За съжаление това гръбно петно се проявява доста късно в окраската на мъжкарите. Женските рибки са сивокафяви. На размер видът достига до 6 см.
Fundulopanchax cinnamomeus се отглежда в условията, при които се отглеждат и другите представители на групата му, наречена Paraphyosemion - t@ - 20-25@C, DH до 10@, ph 6-7 и задължителното покривно стъкло на аквариума. Този вид има предпочитания към дневната и слънчевата светлина, поне моите наблюдения показват това. Без нея окраската на мъжките рибки е само леко загатната и с доста "убити" цветове. Само доброто дневно и естествено осветление, съчетано с достатъчно количество ракообразна храна спомага за пълното проявяване на уникалната му окраска. Виждал съм риби, отраснали при мен, с добро оцветяване, но живели няколко месеца на изкуствено осветление. Разликата между животните излезнали от стопанствата ми и тези, които видях след известно време, беше доста голяма. При дневна светлина видът проявява още едно ценно свое качество - активността си. При изкуствено осветление рибките са много плахи и унили, а при естествено - активноплуващи обитатели на аквариума. Така че, ако искате да имате перфектни Fundulopanchax cinnamomeus ще трябва да измислите някакъв начин за дневно осветяване на аквариумът им.
Видът е непретенциозен и по отношение на храната, всякаква жива храна е подходяща за него. Яде също и качествени сухи храни. Изпробвал съм няколко от храните на немските фирми "Sera" и "Tetra", както и подходяща по размер на гранулите чернодробна храна - яде ги всичките.
Размножаването на Fundulopanchax cinnamomeus не е проблемно. При него важат с пълна сила всички варианти и подварианти, които се практикуват в размножаването на кили рибките. Дали върху мрежа, дали върху торф, дали върху растения или т. нар. "spawning mop", рибките охотно хвърлят хайвера си. С този вид за първи път изпитах на практика варианта с използавнето на "spawning mop". Това представлява снопче от изкуствени влакна, в единия край на които е прикрепена коркова тапа. Този край стои на повърхността на водата, а свободните краища на влакната потъват надолу. Забелязъл съм, че Fundulopanchax cinnamomeus полага хайвера си в горната 1/3 на този изкуствен субстрат за хайверене. Наистина, така се получават по-малко хайверни зърна отколкото при мрежовия метод, но за сметка на това по-голям процент от тях се развиват и излюпват. Тази система за развъждане на кили рибките има още едно голямо предимство. С нея се осигурява по-голямо генетично разнообразие. В аквариум с 20-30 развъдни екземпляра се поставят няколко туфи от изкуствени влакна, като по тях хвърлят хайвера си женските рибки, а оплождат тези мъжкари, които в момента са при тях. Така се избягва непрекъснатото кръстосване на едни и същи индивиди, и в голяма степен се избягва инбрийдинга.
Варинатът на развъждане с този изкуствен мъх има още едно предимство. Какво става когато развъждаме рибките по мрежовия метод? Рибките стоят разделени по пол в отделни аквариуми и се събират веднъж или два пъти седмично в малки развъдни аквариуми. Така женските рибки понякога са подложени на голям тормоз от партньорите си, а няма къде да се скрият. Да не говорим за стресирането на производителите от преместването им от аквариум в аквариум, където, макар и минимална, разликата в параметрите на водите съществува. С използването на изкуствената среда за хвърляне на хайвер тези неприятности за рибките се прескачат. Хвърлянето на хайвер става там, където живеят производителите, а щом някоя женска не е готова за хайверене просто се скрива от погледите на мъжките в някое убежище. А на нас ни остава само вечерта да извадим снопчето, да отделим от него оплодените зърна и да ги поставим в малко съдче с вода или в предварително подготвен торф. След това връщаме изкуствените влакна обратно в аквариума, а те си остават невредими и годни за употреба още дълго време. Нещо, което не би се получило с естествените растения, да не говорим, че те доста трудно биха могли да се дезинфекцират в гореща вода.
В зависимост от начина на инкубация малките рибки се излюпват след 3-4 седмици при инкубация във вода или след 7-8 седмици при "сухо" складиране в торф. Новоизлюпените рибки са достатъчно едри за да се захранят директно с науплии от артемия. Младите Fundulopanchax cinnamomeus не растат с темпото, с което сме свикнали да растат кили рибките, а малко по-бавно. На възраст от пълни два месеца едва могат да се забележат първоначалните полови различия, а възрастта, на която биха могли да се използват за производители е задължително след навършването на петия месец. Едва на тази възраст мъжките рибки би трябвало да са получили пълното си оцветяване.
В моите аквариуми Fundulopanchax cinnamomeus проявява още едно свое качество, нетипично за повечето кили рибки. Това е неговата подвижност и активност. Тази рибка прлува почти непрекъснато и я няма плахостта, с която подхождат голяма част от кили рибките към откритите водни пространства. Почти непрекъснатото и движение я прави я прави подходяща за отглеждане не само в специализираните аквариуми, но и за големи, показни аквариуми.


Качена снимка
Fundulopanchax cinnamomeus Supе

Качена снимка
Fundulopanchax cinnamomeus Supe - мъжки

Качена снимка
Fundulopanchax cinnamomeus "Supe" - женска

Качена снимка
Fundulopanchax cinnamomeus "Kumba" - мъжки

Качена снимка
Fndulopanchax cinnamomeus "Dikoni - Bafor" - мъжки

Качена снимка
Ето го и този "spawning mop"!

#5 Потребителят е офлайн   Vasko Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 810
  • Регистрация: 09-November 04
  • Location:София

Публикувано: 09 April 2006 - 02:41 PM

Fundulopanchax gardneri (Boulenger 1911)


За Fundulopanchax gardneri съвсем спокойно и с чиста съвест може да се каже, че е най-популярната кили рибка. Доказателство за това е фактът, че в България инцидентно се появяват нови видове кили рибки, които скоро изчезват, докато Fundulopanchax gardneri (известен у нас като афиосемион) се намира постоянно през последните 20 години. Интересът към него се дължи както на прекрасната окраска на мъжките рибки, така и на непретенциозността на вида към условията и храната, както и на сравнително лесния начин на размножаване.
Fundulopanchax gardneri е описан за пръв път от белгийският изследовател Boulenger през 1911 година под името Fundulus gardneri. Видовото име е дадено в чест на капитан R. D. Gardner, британски военен, открил този вид на територията на днешно Того.

Синоними:

Fundulus gardneri (Boulenger 1911)
Haplochilus bricii (Boulenger 1911)
Aphyosemion gardneri (Myers 1933)
Aphyosemion (Paraphyosemion) gardneri (Huber 1994)

Видът Fundulopanchax gardneri притежава голяма вътрешновидова вариететност. Именно на нея се дължат разногласията между учените, систематизиращи кили рибките. Без да държа на изчерпателност и прецизна точност ще спомена двете основни версии в описанието на подвидовете. Американецът Ken Lazara в своя Killi Master Index разделя вида на следните подвидове:

Fundulopanchax gardneri gardneri
Fundulopanchax gardneri mamfensis
Fundulopanchax gardneri lacustris
Fundulopanchax gardneri clauseni
Fundulopanchax gardneri obuduensis
Fundulopanchax gardneri nigerianus


Разликата с Killi DATA (TAXA) на французинът Jean Huber е, че при него липсва като подвид Fundulopanchax gardneri obuduensis, а последния подвид от гореизброените е отделен в самостоятелен вид - Fundulopanchax nigerianus. Така също Jean Huber въвежда и подродове на род Fundulopanchax. Според него Fundulopanchax gardneri влиза в групата Paraphyosemion, в която са още видовете от род Fundulopanchax - amieti, cinnamomeus, mirabilis, ndianus, puerzli, spoorenbergi и walkeri. Все пак точната систематика е работа на учените, докато за нас, акваристите, по-важна е самата рибка.
Като географско местоположение Fundulopanchax gardneri обитава области от Того, през Бенин и Нигерия, до западен Камерун. Живее в непресъхващи, частично пресъхващи и напълно пресъхващи водоеми - локви, блатца, потоци, реки и езерца в джунглите и саваните.
За успешното разпознаване на подвидовете допринасят и наименованията на локалните форми, споменати след имената им. Обикновено това са наименования на области и населени места, в които, или в близост до които са улавяни рибки от този вид. По-надолу изброявам по-известните локални форми на различните подвидове.

Fundulopanchax gardneri gardneri - Lafia, N'sukka

Качена снимка
Fundulopanchax gardneri gardneri "N'sukka"

Качена снимка
Fundulopanchax gardneri gardneri "Udi"


Fundulopanchax gardneri mamfensis - Basua, Mamfe, Obudu

Качена снимка
Funduloapnchax gardneri mamfensis "Mfuni" CSK 95/5

Fundulopanchax gardneri lacustris - Lake Ejagham

Качена снимка
Fundulopanchax gardneri lacustris

Fundulopanchax gardneri clauseni - Akure, Calabar

Качена снимка
Fundulopanchax gardneri clauseni

Fundulopanchax nigerianus - Jos Plateau, Makurdi, P-82, Misaje, Rayfield

Качена снимка
Fundulopanchax nigerianus "Makurdi"

Качена снимка
Fundulopanchax nigerianus "Misaje"

Почти при всички подвидове окраската на мъжките рибки се състои от металносиньо тяло, преливащо понякога в металиково зелено, с разпръснати по него червени точки. Изключение прави Fundulopanchax gardneri mamfensis, при който основният цвят на тялото е кафяв. Fundulopanchax gardneri clauseni и Fundulopanchax nigerianus имат допълнителна жълта ивица на аналния плавник, която ги прави много атрактивни, и която липсва при Fundulopanchax gardneri gardneri и Fundulopanchax gardneri mamfensis. При Fundulopanchax gardneri lacustris червените точки сякаш са подредени в линии, а при Fundulopanchax nigerianus тези червени точки са почти двойни по размер и спокойно могат да се нарекат петна. Женските на всички подвидове са кафяво сиви, с малки червени точици по тялото и с прозрачни и заоблени плавници. Размерът на рибките достига 7-8 сантиметра.
Непретенциозността на Fundulopanchax gardneri я прави лесна за отглеждане рибка. Все пак, в общи линии: t=20-25 C, ph 6-7.5, DH до 15. Хубаво е на аквариума да има капак, тъй като рибката има "навика" да изскача от него. Fundulopanchax gardneri е много непретенциозен и към храната вид. Яде жива, суха, замразена храна. Не съм виждал друго кили, освен може би Aplocheilus lineatus, което да яде чернодробна храна с такъв апетит.
Развъждането също не представлява трудност. Тук вариантите са много. Всеки акварист, сам за себеси, кой е оптималният за него. Тъй като тази рибка не изисква стимули за да започне хвърлянето на хайвера тя се размножава и в общия аквариум. Много акваристи, които не са се специализирали по кили рибките са споделяли с мен, че непрекъснато местят своите възрастни рибки от аквариум в аквариум, тъй като те хвърляли хайвер навсякъде. А това местене на рибките въобще не е нужно. След като хвърлят своя хайвер родителите не му обръщат никакво внимание. Или почти никакво... Много е интересно да се види как след хвърляне на поредното зърно женската рибка се обръща и като че ли се "взира" в току-що отложеното яйце. Като че ли иска да се увери дали всичко е наред. Все пак това е мое лично наблюдение, а дали женската рибка гледа зърното, си знае само тя. В общия аквариум се развива и излюпва само малка част от хвърления хайвер. След излюпването си малките рибки се качват на повърхността на водата или се скриват във водните растения. Хубаво е да се изловят и да се пуснат в малък отраслов аквариум. Рибките, получени по такъв начин, порастват голеви, здрави, красиво оцветени и добри производители. Този метод на развъждане се нарича непрекъснат и е най-близък до естествения начен на размножаване. Ако целта е да се получи голямо количество малки рибкиби могъл да се използва друг метод. Разделят се женските от мъжките рибки за няколко дни, след което се събират в малко аквариумче с торф или мрежа на дъното, или с гъсто снопче дребнолистни растения. Почти веднага след събирането започва и хайверенето. Хубаво е в едно аквариумче да има само една мъжка рибка. Заедно с нея могат да се пуснат 2-3 женски. Обратният вариант не е удачен, тъй като самците ще са заети да спорят помежду си за правата над самките доста грубо и задачата, поради която са събрани в аквариумчето, ще остане на заден план. В зависимост от индивидуалните особености на всяка женска рибка, както и от възрастта и, биха могли да се очакват около 50-60 хайверни зърна от всяка. Тази цифра е само ориентировъчна, тъй като количеството на положените зърна зависи от много фактори. В моето стопанство съм получавал над 400 хайверни зърна само от една женска рибка.
Хайверът на Fundulopanchax gardneri може да се развива непрекъснато, във вода, или с диапаузи, в торф. Разликата между двата начина на инкубация на хайвера е само във времето, за което ще се излюпят малките рибки. Във вода хайверът се развива за 15-25 дни, а в торф за около 5-6 седмици. В проведен от мен експеримент малки рибки се излюпиха дори при заливане на торфа с хайвера след изтичането на пълни три месеца от датата на хвърлянето му. При това се излюпи очакваното количество малки рибки, които порастнаха доста по-бързо от излюпените по същото време рибки от този вид, при които развитието беше преминало във вода. Първоначалната храна за малките рибки е новоизлюпена артемия.
По време на израстването си малките Fundulopanchax gardneri могат да предложат интересни факти за наблюдение върху социалното им поведение. След половото си съзряване по-едрите мъжки рибки удобните за хайверена места на дъното на аквариума, като определят и граници между районите си. Достатъчно е някой съсед да се доближи до границата и застрашеният "владетел" се отправя към мястото на "нарушението". Обикновено, такива срещи завършват без битка и всеки се завръща обратно в своята територия. Големите боеве протичак когато има претендент за някое удобно място за хайверене. След такава битка загубилият изглежда плачевно - с разпокъсани перки, липсващи люспи, бледи цветове и много спаднало самочувствие. Обикновено такава рибка се скрива на някое тъмно и спокойно място и не се храни няколко дни - "реанимира".
Докато са заети със женските рибки и с опазването на териториите си от другите мъжкари, по-силните в началото самци изостават значително в ръста си от мъжките рибки без райони. Тези "бездомници" едно-единствено удоволствие - да ядат. И го правят почти непрекъснато, като издуват до пръсване коремчетата си, за разлика от мъжките рибки с райони, за които храната е като че ли нещо второстепенно. Съвсем скоро разликата в размера на двата типа мъжкари става почти двойна, но е много интересно да се наблюдава как съвсем дребен мъжки гони с голямо настървение, злоба и агресивност почти два пъти по-едър от него съперник. Но много скоро ролите се разменят. Доминиращите мъжкари все по-трудно удържат на претенциите на по-едрите от тях рибки и един по един отстъпват от "владенията" си. Дошло е време да наваксват в ръста си, а новите "собственици" на районите да се радват на вниманието на "дамите". Според мен, това е един добър начин да се осигурява максималното генетично разнообразие в едно изолирано общество, каквото е е популацията кили рибки в една пресъхваща локва в африканската савана. Друго интересно наблюдение, което може да се направи над този вид, е на скоростта, с която се развиват хайверните зърна във вода. Цитираните по-горе 2-3 седмици могат да служат само като ориентир. След хвърлянето на хайвера всички зърна изглеждат еднакво. През първите няколко дни мъртвите зърна побеляват и е задължително да се отстранят от здравите. Минават още няколко дни и в някои от зърната вече се забелязват малки тъмни петънца. След още няколко дни в тези зърна вече се виждат ембриони, докато други се все още напълно прозрачни. Такива прозрачни зърна има дори и след като се излюпят първите малки рибки. Този факт би могъл да се нарече "застраховка" в стремежа на кили рибките към оцеляването им като видове.
Fundulopanchax gardneri успешно се кръстосва с други видове, и то не само от същия род. Лично аз съм успявал да получа плодовито поколение от мъжки Aphyosemion striatum и женски Fundulopanchax gardneri, като хибридите имаха окраската на Fundulopanchax gardneri. Друг сполучлив хибрид, който съм получавал, е между мъжки Fundulopanchax gardneri и женски Fundulopanchax spoorenbergi. Цветовете в окраската бяха на Fundulopanchax gardneri, но рисунъкът на шарките по тялото напомняше и за Fundulopanchax spoorenbergi. Експериментирал съм и с кръстосване на мъжки Fundulopanchax gardneri с женска Fundulopanchax walkeri spurelli. Хибридните рибки бяха с окраската на Fundulopanchax gardneri, но формата на тялото и перките бяха на Fundulopanchax walkeri spurelli. Не можах да установя дали този хибрид е стерилен или не, тъй като всички получени рибки бяха мъжки. Също така съм чел, че Fundulopanchax gardneri се кръстосва и с Aphyosemion australe, като хибридите са много красиви, но са безплодни.
Fundulopanchax gardneri е много жизнена рибка и това и позволява да се отглежда не само с други кили рибки, но и с някои доста по-подвижни и "закачливи" видове, примерно от род Barbus. Като правило обаче може да се счита фактът, че мъжките Fundulopanchax gardneri не понасят мъжките гупи. Може би виждат в тях конкуренция?!

#6 Потребителят е офлайн   Vasko Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 810
  • Регистрация: 09-November 04
  • Location:София

Публикувано: 29 November 2006 - 04:55 PM

Противоположността на земноводните

Марк Махлин
(превод Васко Гогов)



Кои са земноводните знаят всички, които са изучавали биология в училище. Това са първите гръбначни сухопътни животни на нашата планета. Впрочем, самото название на тази група животни показва, че те са усвоили сушата едва половинчато. И кожата им трябва да бъде влажна (значи трябва вода!), и размножаването им протича във водата.
А става ли така, че някои от животните, които живеят във водата, да се размножават на сушата? Разбира се! Например крокодилите, водните костенурки. Най-яркият пример за такава "обратна" земноводност се явяват морските костенурки. Те напускат водата само веднъж в годината за да снесат яйцата си през някоя лунна нощ в топлия крайбрежен пясък.
А има ли риби живеещи във водата, а размножаващи се на сушата? Май ще се окаже, че това е нелеп въпрос, но.........риби, размножаващи се на сушата все пак съществуват!
В тропическите райони на Африка и Централна Америка има много и най-разнообразни сладководни водоеми. В това число вадички, локви, даже езерца, които със завършването на дъждовния период по-бързо или по-бавно пресъхват. Много обитатели на тези водоеми са се приспособили към този режим: инфузориите образуват цисти, малките ракообразни снасят яйцата си в калта, насекомите просто отлитат към други водоеми, а водните охлюви се заравят дълбоко в тинята. Има даже риби, които нощем пропълзяват по росната трева към реките или прекарват сухия период дълбоко заровени във влажната кал. В пресъхващите езерца тази кал запазва влажността си под сухата горна кора до дъждовния сезон. А какво става в локвичките? Те пресъхват напълно, само прахоляк остава на бившето дъно. Такива водоемчета се наричат ефемерни, т. е. временни, с кратка жизнена фаза.
Но настъпват първите дъждове и те се изпълват със.......стотици красиви рибки! Кислородният режим във водата е великолепен и рибките напълно нормално живеят. Само че, къде бяха през дългите сухи месеци?! Никъде! През това време тях просто ги няма в природата. От къде тогава се взеха след като се напълниха локвите? От хайвера. Що за хайвер е този в сухия прахоляк?! Ето в това се крие удивителната тайна на обитателите на ефемерните водоеми. Тези рибки са едногодишни - живеят три-четири месеца. Излюпват се и скоро загиват. Но за този кратък миг те успяват да пробягат през целия си живот - от раждането си до момента на продължаването на рода. В ефемерните водоеми ефемерни се оказват и рибите. Три месеца живот на първото поколение - девет месеца пауза, три месеца живот на второто поколение - девет месеца пауза......И така нататък. Ежегодно. Безкрайно.
Естествено възниква въпросът: как са се приспособили рибките да преживяват тези дълги паузи.
Не едно десетилетие отне на ихтиолозите изясняването на тази загадка. От самото начало било ясно, че сухата пауза преминава в хайвера. Но какъв необичаен хайвер! Не стига това, че се намира в прахта, по него стъпват не само грациозните антилопи, но и огромните слонове и носорози! И след това - девет месеца консервация!!!
Хайде да проследим заедно жизненият цикъл на самите рибки, а това могат да бъдат някои афиосемиони, нотобранхиуси или други хайверополагащи шаранозъби.
Идва дъжда, локвата е пълна с вода. И след три до пет часа тя вече гъмжи от малки рибки! Обърнете внимание на скороста на растежа им! Както знаем, обикновено от хайвера се излюпват безпомощни личинки. Те висят на растенията, крият се под камъните докато не укрепнат и не усвоят жълтъчното си мехурче. Само след това малките рибки могат да плуват нормално и да се хранят активно. Но това е при другите рибки. А в нашия случай всичко е съвсем иначе. Вече оформените малки като стрели излитат от напоената с вода прах станала дъно на локвата. И веднага започват да преследват всяка подходяща за тях храна.
След два - три месеца те са вече възрастни рибки. Мъжките са ярко окрасени, имат дълги и разкошни плавници и започват да се оглеждат за скромните невидими женски. При това самците трябва да завоюват на територията на локвата своя зона - свой ъгъл от дъното и водното пространство над него. Трябва да я завоюват в борба със съперниците си. Сблъсъците за изясняване на взаимоотношенията следват един след друг, но обикновено без трагични резултати. Побеждава най-силният, с най-разкошните плавници. В това природата е заложила своята целесъобразност; поколението ще бъде по-добро ако е от по-добри родители.
Победеният мъжки свива плавниците си и напуска мястото си. Много бързо победителят намира полагащата му се женска и я отвежда на своята територия. Започва процес на ухажване, в който голяма роля играе не само силата и пищността на плавниците на мъжкия, но и неговата окраска. Брачните танци, перченето, позирането на мъжкия - това не са танци или игра, това са пускови дразнители. Благодарение на тях в женската тече ускорен хормонален процес, подпомагащ бързото узряване на хайвера.
Неколкодневно такова поведение и двойката е готова за хайверене. Сега, приближавайки се странично един до друг, те стремително се спускат с главата надолу, в тинята. Проникват не много дълбоко, но все пак хайверните зрънца се откриват на 35 см под най-горната част на дъното. А имено от повърхността на дънния слой през сухия период вятърът ще вдига прахта, ще я носи надалеч от това място, където отново, почти след година, ще се появи локва.
Втори, трети, десети път се забива двойката в грунта. Накрая, хвърлянето на хайвера е приключило. Рибките изпълниха своите жизнени функции. По-нататък те ще доживеят своя кратък "век" - вяло ще плуват, лошо ще се хранят. Така или иначе ще чакат водоема да пресъхне. А той може да пресъхне след седмица, или след шест седмици - та нали и в тропиците понякога се случват по-дъждовни години. Но когато и да се случи това, все едно, рибките така или иначе са обречени, въпреки че, имат все още неизчерпана жизнена енергия - в аквариумите те живеят по две - три години.
А какво става с хавера? Както и рибите, бързо живее: бурно вървят процеси на формиране на зародиша, хайверчето усилено диша. От четирите фази на развитие на ембриона три протичат много бързо, без задръжки. И изведнъж стоп!, четвъртата фаза даже и не започва.
Защо?
И това си има своето обяснение. Обикновено при другите риби в завършващата четвърта фаза оформената вече личинка разкъсва хайверната обвивка и излиза във водата. Но къде да излязат "нашите" личинки? Та нали локвата всеки момент ще изсъхне и те ще загинат. И личинките не излизат. Не се излюпват.
А как те разбират, че още им е рано за излюпване? Работата е в това, че химическите качества на водата в края на съществуването на локвата служат като "стартер" за дългата пауза в развитието на хайверното зърно. Тези качества съществено се отличават от качествата на дъждовната вода, която ще напълни локвата в началото на дъждовния сезон. Ето и затова хайверчето чака около него да се запълни със свежа дъждовна вода. Това се явява сигналът за "оживяването" на "консервирания" зародиш. По време на паузата жизнените процеси, в това число и дишането, в хайверчето рязко спадат. С появяването на дъждовната вода тези процеси отново започват бурно. Сам съм наблюдавал как от хайвер, изпратен ми в писмо (то пътува три седмици, преди това хайверът също е бил без вода), след 45 минути от наводняването му започна излюпването на напълно здрави малки рибки.
И все пак най-удивителното нещо при "едногодишните" рибки не е паузата в развитието на хайвера, а самото хайверно зърно. То има особена структура на обвивката и здравина: в експериментални условия издържа натиск до 500 грама. Слон такова хайверче няма да размаже и птица няма да го изкълве от грунта. Работата е там, че на външния си слой хайверчето има лепливи власинки, към които се прилепя прах и ситен пясък, и хайверчето, покрито с плътна коричка, само заприличва на песъчинка.
Но по-интересното се случва още по-нататък. С настъпването на сухия период външната обвивка се разслоява и между здравата пясъчна и вътрешната обвивка се образува херметично балонче. Вътре в него се създава своеобразна водна среда, в която зародишът не зависи от външната среда, в частност и от засушаването.
Можем ли да назовем тази сложна конструкция хайвер? Та подобно устройство със здрава обвивка и влажна вътрешна среда е съвсем нехарактерно за рибите, а по-скоро за яйцата на сухопътните насекоми и влечуги. Намиращи се на еволюционната стълба по-ниско от земноводните, "едногодишните" рибки снасят яйца, които по сложност на конструкцията не отстъпват на яйцата на гущерите. Е, не са ли те тогава противоположността на земноводните?!

#7 Потребителят е офлайн   Vasko Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 810
  • Регистрация: 09-November 04
  • Location:София

Публикувано: 21 February 2007 - 06:40 PM

Scriptaphyosemion geryi - потайното кили от Западна Африка

Васко Гогов

По видово наименование тази рибка е наречена на френския ихтиолог д-р Жак Гери. Родовото име буквално преведено означава изписан малък знаменосец. Scriptaphyosemion- ите са част от рибките от разформирования вече род Roloffia.

Синоними:

Aphyosemion guineense geryi (Lambert 1958)
Aphyosemion roloffi (Dagret 1960)
Aphyosemion liberiense (Daget 1961)
Roloffia geryi (Bech 1968)
Aphyosemion geryi (Wiefel 1968)
Aphyosemion (Callopanchax) geryi (Radda 1970)

Scriptaphyosemion geryi е африканска рибка. Местообитанията са и на територията на пет западноафрикански държави - Гвинея Бисау, Гамбия, Сенегал, Сиера Леоне и Гвинея. Известни са около 60 популации на вида в тези страни, като най-много местонахождения има в Сиера Леоне. В природата тази рибка живее в гъстообраслите крайбрежия на малки саванни потоци. В местностите Абуко и Батабут (Гамбия), които са сравнително близо една до друга, във водоемите, които обитава Scriptaphyosemion geryi, са улавяни и други видове рибки, които се отглеждат в аквариумите. Това са Epiplatys bifasciatus, Epiplatys spilargireus и малки червени цихлиди, по всяка вероятност от род Hemichromis.
Scriptaphyosemion geryi има издължена, торпедообразна форма на тялото, като гръбната и аналната перка са изтеглени доста назад. Предполага се, че това се е получило в хода на еволюцията, за да може рибката да използва максимално добре трите си големи нечифтни плавника за изскачане над водата. Тази специфичност (а тя се забелязва при една голяма част от кили рибките) дава шанс на рибката за по-успешен улов на насекоми, прелитащи в близост до повърхността на водата.
Мъжката рибка е доста трудна за описание поради простата причина, че е много сложно оцветена. Основният цвят на тялото е шоколадово кафяв, като върху този основен цвят може да се забележи и метален тъмнозелен отблясък. По тялото са разпръснати множество червени точки. Плавниците са украсени доста пищно, като си заслужава да се отбележат светлосините ивици на гръдните перки и двете жълти линии в горната и долната част на опашния плавник.

Качена снимка
Scriptaphyosemion geryi "Rotain" - мъжка рибка

Женската рибка е оцветена в сиво и светлокафяво, като откъм корема е почти бяла. По тялото и са разпръснати тъмнокафяви, почти черни петна, при доста локални форми те образуват тъмна хоризонтална линия, и косо разположени ивици в задната му част. Всичките и плавници са прозрачни и закръглени.

Качена снимка
Scriptaphyosemion geryi "Abuko" - женска рибка

Доста различни информации има за размера на рибката, но общо-взето всичките са в рамките на 5 до 8 см. Според някои автори различните локални форми на този вид имат и различни размери, което мисля, че е логично. По-надолу ще изкажа и личните си наблюдения, свързани с големината на тези рибки.
Отглеждането на Scriptaphyosemion geryi не е трудно. Като се имат предвид естествените и местообитания не е нелогично да се предположи, че за нея са подходящи плитки и не много големи аквариуми, гъсто обраснали с водни растения. В големи, пусти, яркоосветени аквариуми тази рибка изпада в паника, избледнява, не се храни и естествено, скоро умира. Най-подходящ за чифт от тях са около 20-литрови съдове, с голяма площ на дъното и на водната повърхност, с височина на водния стълб 15-20 см. Трябва да се вземе под внимание непоносимостта на Scriptaphyosemion geryi към ярката светлина. Ако няма възможност да се осигури сенчест аквариум, може да се използват някои "хитринки". Все пак е доста трудно да се поддържа аквариум с гъста растителност при липсата на достатъчно светлина. Избират се растения, които не се нуждаят от много светлина - криптокорини, анубиаси, явански мък, микрозориуми. Ако на повърхността има плаващи растения, те ще играят ролята на филтър, който поема част от светлината и ще допринесат за пълното спокойствие на рибките. Температурата в аквариума със Scriptaphyosemion geryi би трябвало да бъде в диапазона 20-25 С. Естествено, тя понася и временни понижения до 17 С. Има съобщения, че при пренасяне на диви риби от този вид температурата в съдовете е достигала 45-50 С в продължение на няколко дни, но рибките са оцелели. Все пак трябва да се има предвид, че температурата е достигала тези стойности само през най-горещите часове на денононщието.
Към другите физични свойства на водата рибката е доста приспособима. Все пак е добре, ако живее в леко кисела или неутрална вода с твърдост до 10 DH.
Scriptaphyosemion geryi има едно качество, с което няма да зарадва особено акваристите, които нямат опит с кили рибки. Това е изскачането им над водата. Забелязъл съм, че тази рибка има удивителната способност да уцелва и най-малката пролука между стените на аквариума и покривното стъкло. Случвало се е да оставя по невнимание процеп само 4-5 мм и след това да събирам по няколко изсъхнали рибки. Изходът е само един - задължителен капак на аквариума, максимално плътен.
По отношение на храната рибката не е много взискателна - приучавал съм моите рибки да ядат "Sera", "Tetra" и чернодробна храна, но резултатите не са добри. А и трудно се върви срещу природата. Тази рибка е хищник и най-добрата храна за нея е живата - ракообразни, ларви на насекоми, тубифекс.
Развъждането на Scriptaphyosemion geryi според мен не представлява трудност. При осигуряването на добри условия тези рибки нямат нужда от "специална покана" за да започнат размножаването. Рибките хвърлят хайвера си всеки ден, по няколко зърна, които могат да се открият на най-различни места - по растенията на повърхността, по дъното, по дунапренения филтър или по вкоренените растения. Ембрионалното развитие на хайвера, който е с диаметър около 0.9 - 1.1 мм, се осъществява за около 14-18 дни. Малките рибки могат да се открият в растенията на повърхността на водата. Много лесно се захранват с новоизлюпена артемия. Растат сравнително бързо (разбира се, не могат да се сравняват със скороста на растеж, с която растат рибките от род Nothobranchius). Специфичното тук е, че малките не се различават по пол до началото на третия месец. Само за сравнение ще кажа, че при някои други кили рибки половият диморфизъм се забелязва на третата седмица.
В поведението на Scriptaphyosemion geryi може да се забележи известна агресивност. Тя може да се види най-вече в пренаселени аквариуми. Агресивността се изразява в скоростно нападение над друга рибка, следва удар и накрая победителят се връща на мястото си. Обикнвено няма последствия за нападнатата рибка - няма разкъсани перки, паднали люспи и рани. Понякога е доста интересно да се наблюдава съперничеството между два мъжки екземпляра - как се опъват и разтягат един срещу друг, и разперват перките си до краен предел. При подходяща светлина това е една от най-красивите гледки в аквариума - изобилие от цветове и нюанси.
За първи път получих един чифт Scriptaphyosemion geryi на 26.06.1999 г. Те бяха закупени от зоомагазин в гр. Хамбург (Германия). Тогава разбрах, че това са диви риби и не са развъждани в аквариум. Изглеждаха доста зле. След като ги пуснах в отреденият им аквариум, рибките се скриха в най-гъстата растителност и излизаха от там само за да се нахранят. Но все пак, ако човек застане на известно разстояние от аквариума и не мърда много, скоро ще ги види да излизат и да плуват в по-свободните от растителност части на аквариума. На 05.07. открих първите хайверни зърна в явански мъх, който висеше от повърхността към дъното на аквариума. В началото на м.август вече имах около 80 малки рибки от този вид.
Интересни са наблюденията ми върху размерът на рибките. Първите, които пристигнаха от Германия, достигнаха 8 см. Тези, които обитават сега (2004 г.) аквариумите в България, рядко надхвърлят 5.5 см. Предполагам, че това се дължи на някои по-различни условия, при които ги отглеждаме, може би и на храната, с която ги храним, но при всички положения част от вината носи и инбрийдинга. И още нещо интересно - през тези няколко години, в които отглеждам Scriptaphyosemion geryi, в моите аквариуми не съм забелязал рибката да боледува от каквото и да е - дори и от оодиниум - "бича" за кили рибките.

#8 Потребителят е офлайн   T_H_A1984 Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 173
  • Регистрация: 13-April 07
  • Location:Гражданин на СВЕТА

Публикувано: 12 February 2008 - 06:48 PM

Два нови вида килита

Два нови вида килита от рода Chromaphyosemion бяха открити по равнинните брегове на Екваториална Гвинея, в Западно-централна Африка от Rainer Sonnenberg.

Новите видове са Chromaphyosemion ecucuense и Chromaphyosemion erythron описани в последния брой на списание Ichthyological Exploration of Freshwaters.

Chromaphyosemion ecucuense

Chromaphyosemion ecucuense се различава от другите членове на рода по това че мъжките имат следната комбинация от цветови характристики: оранжев до меден цвят на тялото, динични плавници с червени точици, оранжева анална перка окунторена обикновенна непрекъсната, широка червена линия по краищата, пресечена от вертикални, червени, добре рапределени между лъчите на плавниците, линии в долната третина и дори половина на аналния плавник.

Този вид е наименован на река Ecucu River, от където и произхожда.


Chromaphyosemion erythron

Този вид се различава от другите членове на рода по това че мъжките имат следната комбинация от цветови характристики: тънки и непрекъснати, червени кантови линии по аналният плавник, пълна или частична липса на червено рае по тазовия плавник, светлосин до синьо-зелен цвят от двете страни осеяни с почти постоянни редове от червени точки, започващи от главата и стигащи до опашката, и оранжев и син цвят в центъра на нечифтовите плавници с леко зеленеещ цвят само в центъра на опашката. 

Качена снимка
Мъжки от този вид
Chromaphyosemion erythron е кръстен според почти непрекъснатата редица от червени точици от двете страни на тялото и на плавниците на мъжките, които също са осеяни с червени точици (от гръчцки erythros = червено).


Източник: http://www.practical...m.php?news=1569

Превод: Т.Ангелов

#9 Потребителят е офлайн   T_H_A1984 Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 173
  • Регистрация: 13-April 07
  • Location:Гражданин на СВЕТА

Публикувано: 12 February 2008 - 07:51 PM

Учени поставиха кили рибка в основата на еволюцията

Качена снимка

Ново проучване на филогени от рибки cyprinidontiform, което скоро ще бъде публикувано в списание Journal Zoologica Scripta, изразява предположение, че индийските кили рибките от рода Aplocheilus са сестринска група на всички други cyprinidontiform рибки.

Новото прозрение за вътрешновидовите връзки на cyprinidontiform рибки, включващи килирибките, рибките лещанки (Phoxinus phoxinus) и зъбатите шарани, е в резултат от детайлното, анатомично изследване на Stefan Hertwig, изследовател от Националния Исторически Музей, Берн (Швейцария).

Hertwig използва 78 проби извлечени от мускулите, свързващи меки елементи и нервната система на челюстите на 95 вида от cyprinidontiform рибки, за да реконструира реда на филогените.

Видове от всички до сега познати семейства от cyprinidontiform бяха проверени, включително членове на Aplocheilidae, Rivulidae, Profundulidae, Goodeidae, Valencidae, Fundulidae, Cyprinodontidae, Anablepidae и Poeciliidae.

В резултат на филогените, членовете на индийският род кили рибки Aplocheilus бяха определени като основополагащ вид, формирайки сестринската група на всички рибки от cyprinidontiforms. Членове на Мадагаскарския род Pachypanchax се разцепи на две, като се формира нова сестринска група на cyprinidontiforms и се изключи само Aplocheilus.

Досегашните изследвания на връзките на cyprinidontiform relationships, базирани основно върху скелетна характеристика и ДНК характеристика, предлагаха напълно различни връзки от тези откритите от Hertwig.

Резултатите от изследването на Hertwig са обект на изключителен интерес, защото са в съгласие с хипотезите за разцепване на Гондвана (суперконтинент, който включвал в себе си днешните територии на Южен Хемпшир, Антарктика, Южна Америка, Африка, Мадагаскар, Австралия, Нова Гвинея и Нова Зеландия).

Подобни биографични белези, като тези открити от Hertwig при cyprinidontiform рибки са били откривани до сега и при цихлидите, чийто корени също са в Индия и Мадагаскар.

Източник: http://www.practical...m.php?news=1574
Превод: Т. Ангелов

#10 Потребителят е офлайн   Vasko Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 810
  • Регистрация: 09-November 04
  • Location:София

Публикувано: 12 February 2008 - 09:07 PM

Поздравления, T_H_A1984! Успя да ме изненадаш особено приятно с втората статия! Благодаря ти!
В интерес на истината, статията е особено важна за кили рибките, като цяло. От нея могат да се направят много важни заключения. Въз основа на това изследване ще се градят нови проучвания и описания. Нищо чудно да предизвика и масови размествания в систематично отношение.

#11 Потребителят е офлайн   T_H_A1984 Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 173
  • Регистрация: 13-April 07
  • Location:Гражданин на СВЕТА

Публикувано: 12 February 2008 - 10:08 PM

Радвам се, че съм успял да те изненадам с нещо именно в твоята област. Не претендирам, че разбирам от тези рибки, така че ако има неточностти моля за корекция от твоя страна. А и ако мястото на темите не е точно тук можеш да ги позиционираш където решиш!

Поздрави

#12 Потребителят е офлайн   T_H_A1984 Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 173
  • Регистрация: 13-April 07
  • Location:Гражданин на СВЕТА

Публикувано: 21 February 2008 - 11:25 PM

Два нови вида килита

Експертът по килитата Wilson Costa описа два нови вида килита от рода Rivulus от горното течение на Река Парагуай (Paraguay River), отичаща се в централна Бразилия.

Двата нови вида са наименовани: Rivulus bororo и Rivulus paresi, принадлежащи към подгена Melanorivulus и са описани в последният брой на списание Ichthyological Exploration of Freshwaters.


Rivulus bororo

Видовете се различават от другите членове на Melanorivulus по това, че имат 2+1 mandibular neuromasts (neuromasts са странично разположение сензорни органи) и комбинацията от следните характеристики: тъмно ливаеещи сивкави точки на опашния стълб и при двата пола, светло зеленикаво-синьо петно в раменния пояс при мъжките, 8-9 лъча на гръбния плавник, 1113 лъча на аналния плавник, 3031 везни (scales) в надлъжни групи, близко разположени червени раета от двете страни разположени под формата на шеврон и червени петна на опашния плавник при мъжките.

Рибките са намерени в гъстообраслите, плитки (10-20см дълбочина) блато и са кръстени на местното племе, което обитава голяма част от отточния район на Paraguay River.



Rivulus paresi

Rivulus paresi се различава от другите членове на Melanorivulus по това, че има малки бели точки, които са подредени в мрежовидна форма върху гръбния плавник и основната част на аналния плавник и формират тесни лентички на опашнич плавник при мъжките. Както и комбинацията от следните характеристики: продълговато тъмно сиво раие разположено надлъжно на тялото, 3031 scales, близко разположени червени раета от двете страни, под формата на шеврон и червени петна на опашния плавник при мъжките.

Този вид е кръстен на местното племе, което обитава региона на Parecis Hills в централна Бразилия и е открит в плитките (10 см вълбочина) води на леко наклонено блато със слабо течение.

Източник: http://www.practical...m.php?news=1586
Превод: Т. Ангелов

Страница 1 от 1
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

1 потребители четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни