[Vasko]

Поради повишеният интерес към рибката тук и в "Подводен свят", пускам тази статия.


Aplocheilus lineatus
Васко Гогов






Aplocheilus lineatus е азиатска рибка. Нейната родина е Индия. Известна е още като "индийското кили". Обикновено обитава блата, мочурища и оризища, но може да се срещне и в разливите и заливите на големите реки. Открита е и описана от великия френски ихтиолог Valenciennes през 1846 г. под името Panchax lineatum. Живи риби са внесени за пръв път в Европа през 1909 г. в Германия.


Синоними: Panchax lineatum ( Valenciennes, 1846)
Haplochilus lineatus ( Valenciennes, 1846)
Aplocheilus rubrostigma ( Jerdon, 1849)
Aplocheilus affinis ( Jerdon, 1849)
Haplochilus rubrostigma ( Jerdon, 1849)
Aplocheilus vittatus ( Jerdon, 1849)
Aplocheilus rubropictus ( Stansch, 1910)
Aplocheilus lineolatus ( Freund, 1913)


На външен вид рибката много прилича на нашата щука, затова може да се срещне и под името " декоративна щучка". Има мощно, издължено, торпедообразно тяло с плосък, леко сплеснат отгоре гръб и изнесена назад към опашката гръбна перка, което позволява на рибката да води живот в близост до водната повърхност. Вертикално на тялото има няколко черни линии, които са причината за видовото наименование на рибката, по- ясно забележими при женските рибки. Мъжките са оцветени предимно в жълто- червено, като понякога на слънчева светлина люспите им проблясват в синьо- зелено, а женските са сиво- бели. Рибките имат много приятно оцветяване на ириса на окото- светлосин.
Има изкуствено получени две селекционни форми. Едната е " Gold".



Според почетният член на КАБ Ruud Wildekamp и Bruce Turner, през 1993 г. в Германия са внесени няколко диви мъжки рибки от вида с произход Гоа, Индия. Немски комерсиален производител ( Gutsche) кръстосва тези мъжки с женски рибки, които са от аквариумно поколение. Няколко малки от потомството имат силна златиста пигментация, която била устойчиво закрепена след две поколения. Мъжкият " Gold" е с ярконаситен лимоненожълт цвят на тялото, а женската е оцветена в много приятно сребристо, като по нея липсват вертикалните линии. Вариантът "Red",



както говори и името му, не се различава много от основната форма, но в него преобладават червените и жълти цветове.
На размер рибките достигат около 12 см и са едни от най- едрите представители на кили рибките. Също така, те са и от рекордьорите с едно друго качество- продължителността на живота им, която е 4-5 години.
Aplocheilus lineatus е рибка, която се отглежда и развъжда много лесно. Тя е непретенциозна и невзискателна към храната и условията на отглеждане. Може да живее в 20- литров видов аквариум, може да живее и в огромни общи аквариуми. Независимо от обема на аквариума, за него е нужен капак. Като рибка хранеща се в природата основно с насекоми и техните ларви, тя живее предимно на повърхноста на водоемите и е прекрасен скачач. За нея не е проблем да уцели дори и малка пролука на разстояние 15 см. Добре е, ако в аквариума, в който се отглежда, има плаващи водни растения или такива, които са вкоренени в дъното, но достигат повърхността на водата с листата си. Така те служат като убежище за аплохейлусите и допринасят за тяхното спокойствие.
Aplocheilus lineatus няма особени изисквания и към параметрите на водата, в която живее- температура между 20 и 30оС, ph от 6 до 8, DH до 20о. Рибките могат да се хранят със сухи храни, но ядат с огромно удоволствие жива храна- едра дафния, коретра, хирономус, тубифекс, дори и различни насекоми- мухи, скакалци, хлебарки.Много често може да се забележи голяма суматоха в аквариума, причинена от пълзяща по стените или капака муха.
Размножаването на " индийското кили" не е трудно. Рибките хвърлят хайвер дори и в общия аквариум. Обикновено това става върху растенията в горните слоеве, но аз съм наблюдавал моите рибки да полагат хайвера си и по грунда на дъното, обикновено в основата на някое растение. Знак за наближаващото хайверене е тъмната странична линия която се наблюдава при женските рибки. Тя започва малко зад хрилното капаче и завършва почти в основата на опашката, като показва готовността на женските рибки за хвърляне на хайвер. Интересен е и начина, по който мъжкият изразява готовността си за хайверене. Той плува около женските рибки, перчи се и от време на време много смешно повдига нагоре главата си.
След около 10- 12, понякога и 15 дни, от хайверните зърна се излюпват малките рибки, които са доста едри, около 4 мм, и спокойно могат да се захранват с новоизлюпена артемия. При добро хранене и температура от 26- 27С, малките растат изключително бързо. На третата седмица се появяват вертикалните линии, а на възраст около 4 месеца вече се различават по пол. Най- добри количествени резултати в развъждането на Aplocheilus lineatus съм получавал при следните условия. В 30- литров аквариум пускам две зрели женски на възраст около 8- 9 месеца, с размер 7- 8 см. Температурата е около 27- 28С, във всеки случай с 3- 4С по- висока от обикновено. Храня рибките обилно с жива храна през следващите няколко дни. След 5- 6 дни пускам при тях и една мъжка рибка. Между горният ръб на аквариума и капака му закрепвам късче явански мъх, който служи като субстрат за полагане на хайвера. Обикновено полагането на зърната започва почти веднага или най- късно на следващия ден. Самите зърна са сравнително едри, с диаметър около 1.5 мм. Първите няколко дни триото като че ли се сработва и количеството хайвер не е много- около 50- 60 зърна дневно. След 4- 5 дни обаче, хайверът се увеличава чувствително и може да достигне около 150- 180 зърна за един ден. След около седмица количеството хайвер започва да намалява и е добре да се спре с размножаването на рибките за известно време. Не трябва да се забравя за " здравото" хранене на производителите през периода на размножаването. Дори едно пропуснато хранене дава отражение върху количеството на отложения хайвер. Мисля, че най- добрите храни през този период са хирономус, тубифекс и коретра. Хайверът се отделя всекидневно от субстрата и се складира в малки съдчета. Може да се добави и малко дезинфекционно средство, например трипафлавин. Има и друг варинт за складиране. Всекидневно се подменя субстрата, който се пуска, с полепналия по него хайвер, в малки аквариумчета. Този вариант си има предимства и недостатъци. Предимство е спестеното време, недостатък е, че по- трудно се контролира развитието на хайвера, също така е затруднено и отстраняването на мъртвите хайверни зърна.
На възраст около 4 месеца, когато рибките са вече с размер 4-5 см, започва да се проявява половият диморфизъм. Мъжките рибки започват да натрупват оранжево- червени пигменти в тялото и плавниците си, вертикалните им линии избледняват, докато женските запазват предишната си окраска. За оцветяването на рибките голяма роля играе храната, с която се хранят. Ако се хранят само с тубифекс, чернодробна храна и други некачествени сухи храни, мъжките рибки придобиват един доста неприятен жълто- зеленикав цвят на плавниците и тялото, по което все още се виждат съвсем ясно напречните ивици. Ако се хранят с ракообразни и/или с качествени комбинирани сухи храни рибките получават своята нормална окраска.
Aplocheilus lineatus може да се превърне и в малка домашна атракция. Вече споменах за възможностите на рибката за изскачане над водата. Поднасяйки им живи червейчета на 1- 2 см над водната повърхност рибките свикват да поемат лакомства по този начин. Малко по малко се увеличава разстоянието между водата и храната, като по този начин рибките трябва да правят все по- високи и атрактивни скокове за да достигнат до нея.
Aplocheilus lineatus е мирна и спокойна рибка. Понякога е възможно доминиращият мъжкар в аквариума да " раздава правосъдие" , но тези спречквания в никакъв случай не са фатални. Интересно е, че както и други кили рибки, Aplocheilus lineatus не може да устои на предизвикателството на развяващите се опашки на мъжките гупи. Но за сметка на това се чувства прекрасно с бързи и едри риби в големи аквариуми. Може спокойно да живее с различни видове барбуси, малабарско данио, сомове, скаларии и дори дискуси, като се вписва идеално в температурните им изисквания.