[Actor#39s best fan]

Какво мислите за тази чудесна порода? За пръв път го видях в един филм " Шампиони". Сега го видях в една книга. Някакво инфо ако имате... Направо съм влюбена в това куче. 1. Хъски w) 1 1/2 Самоед/Ротвайлер/Ваймаранер w) 3. едни други, дет' не ми се пишат имената им. bl)

[Actor#39s best fan]

Снимката му в сайта не е хич хубава. bl)

[aneri]

ВАЙМАРАНЕР: Това е ловно куче- птичар, работещо със стойка, предназначен за всестранен лов

За появата на ваймарския птичар има безброй много теории. Със сигурност може да се каже само, че ваймаранерът, който през първата третина на XIX веk е бил използван като куче, което дебне, намира и доубива дивеча, е бил отглеждан в именията в провинция Ваймар в средата на XIX веk. Преди да започне развъждането на чистата порода, отглеждането е било възлагано по заслуги на професионални ловци и лесничеи от централните части на Германия - главно около Ваймар и Тюрингия. Когато отминало времето на кучетата водачи, стопаните започнали да кръстосват кучетата си с птичари и продължавали да ги развъждат. От около 1890 г. породата започва да се отглежда съобразно планове и изисквания за разплод. Преди края на XIX век заедно с късокосместите ваймаранери започва развъждане и разпространение на дългокосместия тип ваймаранер, макар и в много тесен кръг.
След вписването на ваймаранера според изискванията в племенната книга (книга за произход), започва неговото документирано чисто развъждане без да бъде кръстосван с други породи, особено с пойнтера.

Oкраска: Сребристо сиво, сърнено или мишо сиво, както и преливащи се тонове между трите основни цвята. Главата и ушите са често по-светли. Бели петна са допустими само в малки количества на гърдите и лапите. Понякога при дългокосместия тип в средата на гърба може да има по-силно или по-слабо изразена ивица на змиорката. Кучетата, които има огнено-червени до жълти белези, на изложба могат да бъдат оценени единствено с оценка Добър (но нищо повече). Белези с подобен цвят, клонящ към кафяво и тъмно кафяво, представляват сериозен недостатък.

[dog.bg]

Имаш ли снимки ? r) Ще се радвам да направим галерия на сайта ! d)

[aneri]

Аз съм по Курцхарите, но ще видя какво мога да направя.
Само че утре че вече ми е късно. l)

[Face]

Ето инфо за породата. Това засега е единсвеното място в бг пространсвото където има инфо за породата.

Ваймаранер

[ioni]

Цитат

Какво мислите за тази чудесна порода? За пръв път го видях в един филм " Шампиони". Сега го видях в една книга. Някакво инфо ако имате... Направо съм влюбена в това куче. 1. Хъски w) 1 1/2 Самоед/Ротвайлер/Ваймаранер w) 3. едни други, дет' не ми се пишат имената им. bl)

И на мен ми харесва! w) Но дългокосместия е... по като за мен. d)

[aneri]

Isr.Ch. Camelot's Royal Flush
можете да видите снимките тук

Junior European Winner 2004


Там може да видите и още снимки на Ваймаранери - r) както обещах r)

[ioni]

Цитат

Isr.Ch. Camelot's Royal Flush
можете да видите снимките тук

Junior European Winner 2004


Там може да видите и още снимки на Ваймаранери - r) както обещах r)

w) w) w) w)

[moonriver]

[TARA_FOREVER]

Мммм на мене не ми харесва d)

[ioni]

Цитат

Мммм на мене не ми харесва d)

Всеки може да си има мнение, нали? b)

[RozaLiq]

докато е малък е много сладък :)

[gogdelb]

Това е едно страхотно куче(не само докато е малък).Ваймаранерът е супер класа.

[HERZ]

Напълно съгласна, това са много красиви и готини кучета! Гледала съм само предавания с тях и в книгите съм чела това-онова, но не съм се сблъсквала наживо с тях! Много бих искала обаче някой ден да си взема такова куче, страшно много ми харесва! Тези дни тъкмо си мислех защо няма тема за тях и като потърсих, видях че все пак има такава тема! :-)

Из книгите: Още в началото на 16 век в картините на Ван Дик се срещат кучета много наподобяващи на сегашните ваймаранер-и. През 18-ти и 19-ти век са използвани като ловджийски кучета близо до Ваймер /това предполагам е името на областта или някакъв град, не знам/. Ваймаранера е отлично ловджийско куче, използвано за преследване на по следа, и апортиране на плячката /не съм сигурна дали това е точния термин :-)/. Преди всичко са го използвали при лова на диви свине и елени. В днешно време става въпрос по-скоро за по-дребни животни! Най-често срещаните Ваймаранери са с къса козина, но се срещат и дългокосмести, като козината е с дължина от 2,5 см до 5 см - предимно по опашката и задните крайници. Светът на козината е сребрист или свят доближаващ се до мишия и този на сърните.
Това е едно много добро, безстрашно ловдийско куче. Все по-есто се среща и като домашен любимец, като доброто възпитание в тези случаи е от голямо значение.
Ваймаранера е голямо, елегантно куче, което не може да бъде сгрешено на външен вид. Главата е голяма и аристократична с дълга муцуна. Очите са кръгли, а цветът им варира м/у сиво-синьо. Средно дълъг врат, ушите са големи и клепнали надолу. Краката са дълги и мускулести, а опашката се купира.

[HERZ]

А ето едно инфо от интернет:
Ваймаранерът навярно е първата отглеждана в Германия порода кучета птичари в началото на ХХ в. Със сигурност той минава и за най-старата германска порода птичари, която се отглежда чисто (още от 1878 г.), т. е. не се допуска кръстоска с чужди породи. В средата на по-миналото столетие само малък брой английски пойнтери, абсолютните майстори сред кучетата птичари, са били кръстосани с ваймаранери. В резултат на това ваймаранерът е станал нещо повече от птичар. Той се е развил като многостранно куче за лов. И това днес е голямото му предимство за работа след изстрел. Една от силните му страни по тази причина е и издирването и намирането на ранен дивеч.
Породата е възникнала като т. нар. селска порода още през 1800 г. в областта около Тюрингия. Ако обаче човек желае да знае повече за потеклото на сивите кучета, то той трябва да се върне назад чак до ХVII в. и по-далеч. При двора на "краля-слънце" Людовик ХIV ловът заемал централно място. Картина на придворния му художник Жан Баптист Одри (1686-1755) показва сребристосиво куче, което обсажда един фазан. Приликата с днешния ваймаранер е смайваща: не само цветът, но и овалната форма на лапите, голямата опашка и начинът, по който то се държи, напомнят твърде за днешното куче птичар.

Документирано е, че преди 106 години е бил учреден Ваймаранският клуб: "На 20 юни 1897 г. е учреден в Дома на стрелците в Ерфурт клуб за чистото отглеждане на сребристосивото куче птичар, в който веднага влязоха 18 члена." В началото на ХХ в. породата едва не изчезва, но благодарение на Роберт Хербер (1867-1946) тя оцелява. През 20-те и 30-те години на миналия век той е успял да наложи сребристо сивото куче птичар като самостоятелна порода.

Ваймаранерът е средноголямо до голямо ловно куче. Стандартът предписва за мъжките екземпляри височина при холката от 59 до 70 сантиметра, за женските - от 57 до 65 сантиметра. Ваймаранерът притежава хармонично телосложение и е надарен със силна мускулатура. Цветовата скала е от сребристо-, бронзово- до мишосиво. Главата и увисналите уши са в повечето случаи малко по-светли. Бели петна са допустими само по гърдите и по пръстите на краката. Понякога над средата на гърба се среща една по-малко или по-силно изразена тъмна ивица.

Ваймаранерът се среща с два варианта козина - къса и дълга. Дългокосместият е бил представен на обществеността през 1934 г. на една изложба във Виена.

Двете основни цели на развъждането му са: многостранно, лесно за водене и обладано от страст ловно куче със системна и издръжлива воля за търсене, но не с прекален темперамент, както и запазването на наследствения материал, който се демонстрира в склонността му да работи с душене по земята, т. е. неговата предразположеност да държи дирята и кървавата следа.

Обонянието му притежава забележителни качества, той е неуморим при преследването на дребен дивеч и хищници. Той е надежден помощник и в лова на пернати и при работа във вода. Задължителната психическа и телесна стабилност за тези задачи, както се разбира от само себе си, е също цел на отглеждането на ваймаранера. Неговото изразено териториално поведение позволява да бъде използван и за охрана.

Критици на породата изтъкват като недостатък липсващия лай на сребристосивите кучета. Те обаче едва ли познават историята на породата, както и нейните съвременни възможности.

На наследствените му белези се дължи това, че лаят при преследване на диря, съответно при откриване на дивеча, при ваймаранера не е така изразен както при някои други породи ловни кучета. Това обаче се знае вече от доста време и усилията да се закрепи чрез развъждането лаят при преследване на дирята и при откриването на дивеча бележат сензационни успехи. Просто понякога отнема малко повече време да се фиксират генетично определени белези при породи, които са предназначени за чисто развъждане. Между другото, съществува цяла поредица от линии в отглеждането на ваймаранерите, чиито представители са с висок лай.

Че Ваймаранският клуб с последователното съблюдаване на целите си на развъждане върви по правилния път, доказва постоянно растящото търсене на малки кученца от ловните кръгове и силното нарастване на членската маса през последно време. През 2001 г. беше постигнат забележителният брой от 2200 члена, като годишно се раждат около 500 малки кученца. Явно е, че въз основа на неговото развитие и качествата му мястото на ваймаранера е преди всичко в ръцете на ловците. Да живее само в двор и градина, това би значело да залинеят заложбите му. Той не е куче придружител, а от край до край ловна порода и като такава се нуждае от практическа работа по време на ловни излети, за да съхрани балансираната си същност.

Ваймаранерът намира в много страни по света свои поклонници. В цяла Европа съществуват обединения. Той се чувства като у дома си и отвъд океана, например в САЩ, където намери широко разпространение след Втората световна война, както и в Австралия, Нова Зеландия и Африка, където се отглежда като ловно куче. Представители на чуждестранни обединения поддържат оживен контакт с главното обединение в Германия, тъй като разпоредбите за развъждането на германския ваймаранер се признават и там.

В знак на привързаност много приятели на породата от различни страни взеха участие през 1997 г. в тържествата по случай 100-годишното съществуване на Ваймаранския клуб във Ваймар.

Ваймаранският клуб е член на JGHV (Съюза за ловни кучета) и VDH/FCI
Председател: Егон Гасман, Ам Хаймберг 3, 36041 Фулда

Телефон (0661) 2 18 51

За контакти:

Вилфрид Мьоленберг,
Дорфщрасе 8,
26215 Вифелсфеде
Телефон (04456) 2 69.

От немски
Йордан Митев

[HERZ]

А някой да знае дали в България има чистокръвни представители на тази порода или клубове???

[aneri]

Да, има чистокръвни представители на породата, има и клуб "Ваймаранер-България".

[HERZ]

Това е чудесно, значи просто трябва да се поразтърся за повече инфо. А тук във форума няма ли някой представител? d) d) d)

[aneri]

Ще ти помогна малко r)

[Виж тук