Познай на кого е това... /игра/
#1137
Публикувано: 13 November 2007 - 09:04 PM
Бингооо lizata :yahoo:-ЯГУАРУНДИ - малката дива котка с душа на ягуар! :P
Тази сравнително едра сред малките диви котки има необичайно удължено, гъвкаво тяло на къси крайници и дълга тънка опашка. Главата й е малка и тясна, а ушите закръглени. Тялото на ягуарунди е с дължина между 55 и 67 см, а опашката от 31 до 61. Теглото им е около 9 кг.
Ягуарунди е американска дива котка разпространена е от северна Аржентина до южните части на САЩ. Среща се в гъстите гори, обраснали с бодливи храсти, където с удивителна ловкост се промъква сред клоните и в гъстата трева. Тялото на тази дива котка е прекрасно приспособено за подобни тежки условия.
Ягуарунди се катери по дървета само в краен случай и то без да се качва особено високо. Ловува по всяко време на денонощието - плячката й включва всевъзможни животни, включително и домашни птици. Интересното е, че тази гъвкава дива котка може да преследва плячката си на километър и повече нещо, което не е особено типично за семейството. Освен месо има достоверни сведения, че ягуарунди си хапва и смокини, банани и грозде.
Дивите котки ягуарунди са индивидуалисти по двойки те се събират само по време на размножителните периоди 2 пъти в годината. По това време мъжките се бият доста жестоко за женските, но, разбира се, са много, много далеч от смъртоносните схватки на опушените леопарди.
Бременоостта при ягуарунди трае между 63 и 70 дена. Малки се раждат през март или август обикновено са между 2 и 4 на брой. Новородените котета са с петниста окраска на козината, а възрастните с едноцветна (черна, кафява или сива). Случва се в едно и също котило да има малки с всички цветови разновидности на козината.
Ягуарунди е открита и класифицирана през 1803 г. от американския учен Джефри. Първоначално се счита, че има 2 вида: същински ягуаринди и ейра. Но по-късно било установено, че става въпрос само за цветовете на козината.
Съществуват 8 подвида ягуарунди - разликата между тях е в големината на тялото и в устройството на черепа. Освено това има късокосмести и дългокосмести диви котки от този вид.
Също като поровете, ягуарунди не толкова вредят, колкото по-скоро досаждат на човека тези диви котки наистина твърде много обичат да се пъхнат в курника и да се развихрят в него. Изобщо независимо от малкия си ръст, ягуарунди е доста опасен и безмилостен хищник нахвърля се върху всичко, с което може да се справи. Не са никак малко птиците и дребните гризачи, които загиват от зъбите му.
Днес ягуарунди се среща доста рядко в южните щати на САЩ, но в Централна и Южна Америка броят им е голям, а популацията стабилна. Не е известно дали имат врагове сред дивите животни.
До появата на европейците в Латинска Америка индианците често отглеждали ягуарунди в домовете си за охрана от дребни вредни животни. И наистина доста е лесно да се опитомят младите диви котки от този вид защото те с лекота се привързват към хората. Но, за съжаление, независимо от привързаността им към собственика, ягуарунди не се отказват от лошите си навици. Така, както се справя с вредните дребни гризачи или птици, със същия ентусиазъм и лекота ягуарунди атакува и дребните домашни животни ...
Такава е дивата котка ягуарунди, скрила в малкото си тяло душата на ягуар!
Тази сравнително едра сред малките диви котки има необичайно удължено, гъвкаво тяло на къси крайници и дълга тънка опашка. Главата й е малка и тясна, а ушите закръглени. Тялото на ягуарунди е с дължина между 55 и 67 см, а опашката от 31 до 61. Теглото им е около 9 кг.
Ягуарунди е американска дива котка разпространена е от северна Аржентина до южните части на САЩ. Среща се в гъстите гори, обраснали с бодливи храсти, където с удивителна ловкост се промъква сред клоните и в гъстата трева. Тялото на тази дива котка е прекрасно приспособено за подобни тежки условия.
Ягуарунди се катери по дървета само в краен случай и то без да се качва особено високо. Ловува по всяко време на денонощието - плячката й включва всевъзможни животни, включително и домашни птици. Интересното е, че тази гъвкава дива котка може да преследва плячката си на километър и повече нещо, което не е особено типично за семейството. Освен месо има достоверни сведения, че ягуарунди си хапва и смокини, банани и грозде.
Дивите котки ягуарунди са индивидуалисти по двойки те се събират само по време на размножителните периоди 2 пъти в годината. По това време мъжките се бият доста жестоко за женските, но, разбира се, са много, много далеч от смъртоносните схватки на опушените леопарди.
Бременоостта при ягуарунди трае между 63 и 70 дена. Малки се раждат през март или август обикновено са между 2 и 4 на брой. Новородените котета са с петниста окраска на козината, а възрастните с едноцветна (черна, кафява или сива). Случва се в едно и също котило да има малки с всички цветови разновидности на козината.
Ягуарунди е открита и класифицирана през 1803 г. от американския учен Джефри. Първоначално се счита, че има 2 вида: същински ягуаринди и ейра. Но по-късно било установено, че става въпрос само за цветовете на козината.
Съществуват 8 подвида ягуарунди - разликата между тях е в големината на тялото и в устройството на черепа. Освено това има късокосмести и дългокосмести диви котки от този вид.
Също като поровете, ягуарунди не толкова вредят, колкото по-скоро досаждат на човека тези диви котки наистина твърде много обичат да се пъхнат в курника и да се развихрят в него. Изобщо независимо от малкия си ръст, ягуарунди е доста опасен и безмилостен хищник нахвърля се върху всичко, с което може да се справи. Не са никак малко птиците и дребните гризачи, които загиват от зъбите му.
Днес ягуарунди се среща доста рядко в южните щати на САЩ, но в Централна и Южна Америка броят им е голям, а популацията стабилна. Не е известно дали имат врагове сред дивите животни.
До появата на европейците в Латинска Америка индианците често отглеждали ягуарунди в домовете си за охрана от дребни вредни животни. И наистина доста е лесно да се опитомят младите диви котки от този вид защото те с лекота се привързват към хората. Но, за съжаление, независимо от привързаността им към собственика, ягуарунди не се отказват от лошите си навици. Така, както се справя с вредните дребни гризачи или птици, със същия ентусиазъм и лекота ягуарунди атакува и дребните домашни животни ...
Такава е дивата котка ягуарунди, скрила в малкото си тяло душата на ягуар!
#1138
Публикувано: 13 November 2007 - 09:22 PM
:blink:
Прикачени файлове
-
2.jpg (6.74K)
Брой сваляния: 56 -
jaguarundi.jpg (100.4K)
Брой сваляния: 27 -
jaguarundi.jpg_thumb (68.32K)
Брой сваляния: 14 -
jaguarundi052006_579.jpg (32.82K)
Брой сваляния: 56 -
Jaguarundi-s.jpg (13.17K)
Брой сваляния: 53
#1139
Публикувано: 14 November 2007 - 11:12 PM
Еееее, ама тая тема напоследък нещо заспа :-
Сигурно се дължи на студеното време ;D
Имам загадка за вас, но не смея да я пусна, защото ако я пусна сега, ще трябва утре по това време да ви дам отговор :'(
Сигурно се дължи на студеното време ;D
Имам загадка за вас, но не смея да я пусна, защото ако я пусна сега, ще трябва утре по това време да ви дам отговор :'(

Не са ме е хапали кучета, ... само хора! - М. Монро
#1143
Публикувано: 15 November 2007 - 10:34 PM
Браво Dury, позна :Танц: Таралеж е!!!
Срещат се в цяла Евразия. В България се среща единствено Белогърдия таралеж (Erinaceus concolor)
Живеят в гори, селскостопански дворове, предградия, градини, паркове, гробища.
Нощни животни. Ако се почувстват застрашени се свиват на кълбо, като по този начин се защитават от потенциални врагове чрез своите бодли. Могат да плуват, да се катерят по стени и да бягат (развиват скорост до 2 м/с). За жилище може да им послужи някоя изоставена дупка, но също така си строят сами квартира, която покриват с шума. Обикновено дупката, която си изравят, се намира на 20 см в земята.
Често заспиват зимен сън. Хранят се главно с безгръбначни животни (плужеци, дъждовни червеи, бръмбари и други насекоми), но също и с жаби, малки гризачи и птици, птичи яйца и змии. Таралежите са и растителноядни ядат още плодове, жълъди и др. Естествени врагове на таралежите са лисицата, язовецът и бухалът.
Размножаване
Бременността трае 31-39 дни. Обикновено отглеждат едно поколение годишно, но понякога и две. От едно поколение излизат 4-5 малки. Те са слепи и ярко розови. Тежат 20 г. На 14-16-ия ден отварят очи. На 18-ия ден се образуват бодли по гърба им. Малките излизат от гнездото или дупката, когато станат на 3-4 седмици. На 5-6 седмици те стават напълно независими от своите родители. Достигат полова зрялост на 9 месеца. Половината таралежи умират преди да навършат една година. Започват да се размножават едва след като изкарат първата си зима. Живеят 3-4 години, но понякога възрастта им достига 6-8 години.
Срещат се в цяла Евразия. В България се среща единствено Белогърдия таралеж (Erinaceus concolor)
Живеят в гори, селскостопански дворове, предградия, градини, паркове, гробища.
Нощни животни. Ако се почувстват застрашени се свиват на кълбо, като по този начин се защитават от потенциални врагове чрез своите бодли. Могат да плуват, да се катерят по стени и да бягат (развиват скорост до 2 м/с). За жилище може да им послужи някоя изоставена дупка, но също така си строят сами квартира, която покриват с шума. Обикновено дупката, която си изравят, се намира на 20 см в земята.
Често заспиват зимен сън. Хранят се главно с безгръбначни животни (плужеци, дъждовни червеи, бръмбари и други насекоми), но също и с жаби, малки гризачи и птици, птичи яйца и змии. Таралежите са и растителноядни ядат още плодове, жълъди и др. Естествени врагове на таралежите са лисицата, язовецът и бухалът.
Размножаване
Бременността трае 31-39 дни. Обикновено отглеждат едно поколение годишно, но понякога и две. От едно поколение излизат 4-5 малки. Те са слепи и ярко розови. Тежат 20 г. На 14-16-ия ден отварят очи. На 18-ия ден се образуват бодли по гърба им. Малките излизат от гнездото или дупката, когато станат на 3-4 седмици. На 5-6 седмици те стават напълно независими от своите родители. Достигат полова зрялост на 9 месеца. Половината таралежи умират преди да навършат една година. Започват да се размножават едва след като изкарат първата си зима. Живеят 3-4 години, но понякога възрастта им достига 6-8 години.
Прикачени файлове
-
250px-Igel01[1].jpg (16.95K)
Брой сваляния: 111

Не са ме е хапали кучета, ... само хора! - М. Монро
#1147
Публикувано: 21 November 2007 - 07:18 PM
Поли извини ме но аз ще пусна една загадчица :blink: ;).
На кого е това крайниче ?
На кого е това крайниче ?
Прикачени файлове
-
untitled.JPGee.jpg (2.05K)
Брой сваляния: 95

- Сънищата сбъдват ли се ? – попита Роувър.
- Някои от моите, да – отвърна старецът. – Някои, но не всички; още по-малко пък веднага или докато ги сънуват.
- Някои от моите, да – отвърна старецът. – Някои, но не всички; още по-малко пък веднага или докато ги сънуват.
#1150
Публикувано: 22 November 2007 - 12:30 AM
скорпион?


Вход
Регистрация
Помощ

Темата е заключена



Горе
Цитиране +









