[AliceCooper]

:) Добре победител е dmm   :->) :)

МОРСКИ ЛЪВ> За тях са характерни външните ушни миди, дългите предни плавници и способността да вървят на сушата с помощта на четирите си плавника, обръщайки задните плавници напред. Мъжките са доста по-едри от женските. Козината е груба. Имат малки нокти.Разпространени са в крайбрежните води в умерените до субполярни области в Тихия океан и в южната част на Атлантическия океан.Естествен враг на морските лъвове в природата са косатките, също така биват нападани и от акули.Събират се на големи стада по време на размножителния период. Морските лъвове са предимно полигамни животни. Мъжките бранят агресивно своите територии и женски.

царство: ЖИВОТНИ
тип: ХОРДОВИ
клас: БОЗАЙНИЦИ
разред: ХИЩНИЦИ
надсемейство: ПЕРКОНОГИ
семейство: УШАТИ ТЮЛЕНИ
подсемейство: МОРСКИ ЛЪВОВЕ

[dmm]

То май и по цвят се различават тюлена и морския лъв  :blink:

Ако някой има готова загадка да пуска.

[coolice]

Хайде аз съм подготвила една...
Давайте вие сте...

[ZzIT@]

това ще го уцеля от първия път :yahoo: Сайга!! ;D и аз мислех да пускам точно тази снимка! ;)

[coolice]

Браво!Точно така...
Сейга е...

[dmm]

Е, браво момичета. :->)
Обогатих се. Това за първи път го чувам и виждам :blink:

П.п. Само ако може и инфо ;)

[ZzIT@]

Малко инфо за Сайгата!


Сайгата (Saiga tatarica), известна още като сайгак, е вид средно голям чифтокопитен бозайник от семейство Кухороги. Наричана е още степна антилопа. Застрашена е от изчезване. Живее в откритите сухи степи и полупустини в Централна Азия.

Дължината на тялото е 108-146 см, като при мъжките тя е 123-146 см, а при женските 108-125 см. Височина при холката при мъжките е 69-79 см, а при женските е 57-73 см. Опашката е дълга 6-13 см. Мъжките тежат 32-51 кг, а женските 21-41 кг.

Козината е съставена от вълнист подслой и от груби четинести косми, които служат на сайгата за предпазване. Жълтеникаво-кафявата лятна козина е сравнително рядка, сравнена с на практика бялата зимна козина, която понякога е 2 пъти по-дълга и до 70% по-дебела. Коремът е винаги светъл на цвят. Има малка грива под врата. Муцуната е издута. Най-лесно забележимата черта е издутият и извит нос, по който си прилича с тапира и дик-дика. Той е много подвижен и притежава уникална вътрешна структура, като е изграден от спираловидни кости, много власинки и отделящи мукус жлези. Големият нос помага на сайгака през цялата година като филтрира праха, който се носи във въздуха, през летните миграции, и като затопля въздуха, преди той да достигне до дробовете, през ледените зими. Ако бъде погледната муцуната на сайгата внимателно, очите са разположени върху малки костни издатини. Тялото е подкрепено от тънки и дълги крака. Мъжките имат полупрозиращи рога с цвят на восък, които достигат 20-25 см. Рогата са почти вертикални, като долните две трети от тях са пръстеновидни, а в горния си край завършват листовидно
Някога сайгата е обитавала земите от Полша до Западна Монголия. Днес се среща в района от Централна Азия до Монголия. В Казахстан има три популации в Урал, Уст-Урт и Бетпакдала. Някои стада от една от популациите в Казахстан мигрират в Туркменистан и Узбекистан през зимата. Всяка от тези популации е ясно разграничена от другите две и не се наблюдава смесване между тях. До началото на 60-те години на 20 век съществува популация и в Китай. В Северозападна Монголия съществува отделен подвид (Saiga tatarica mongolica), представен от две популации. Има и една европейска популация в предкаспийския регион.

Сайгата е номадно стадно животно и живее главно в откритите сухи степи и полупустини в Централна Азия. Бекенов и колектив (1998) описват обичайната среда на живот на сайгака като равнинна открита земя, покрита с ниска растителност, която позволява на животните да препускат бързо. Земите с неравен терен или гъста покривка са нежелани, но животните може да се окажат в тях при необходимост.

Сайгата мигрира през зимата. Когато климатът е благоприятен, популацията може да нарастне до 60% за една година. Малцина животни в една популация са на възраст повече от 3,5 години, т.е. популацията се подновява на четири години.

Живее на стада. Храни се с различни треви, храсти, лишеи и с растения, съдържащи сол. Мъжките бранят харемите с женски (ситуацията е противоположна през последните зими в Калмикия).

Големината на семейството на сайгата варира от 200 000 животни през летните миграции до 30-40 животни в стадото през лятото. През есенната миграция отново се формират огромни стада, а през зимата мъжките изграждат харем от 5-15 женски.

Сайгакът е активен основно през деня, въпреки че понякога по пладне си почива. Номаден вид, сайгата няма фиксирана домашна територия и може да извърви десетки км на ден. Сайгата е изключително добър бегач и може да развие скорост от 80 км/ч. Популациите предприемат сезонни миграции, придвижвайки се през пролетта на север към летните пасища, а през есента се връщат на юг. Покриват 80-120 км на ден, като се движат с ниско приведена глава, а носът им филтрира вдигнатия прах. Разгонват се през зимата, като зрелите мъжки заемат своя собствена територия и се опитват да изградят харем от женски. Получават се остри сблъсъци между съперничещи си мъжки, резултатът от които често е смърт. През суровите зими има голяма вероятност полово зрелите мъжки да загинат, като до 97% може да умрат. В края на април оцелелите мъжките започват сезонни пролетни миграции като формират стада от 10-2 000 индивида и се заселват на север. През това време женските скитат в големи стада, за да намерят подходяща за раждане земя, където те изоставят малките след около 1 седмица. Само 8-10 дена след бума при ражданията, женските и бебетата се отправят по следите на мъжките на стада от над 100 000 животни. След като миграцията завърши, потокът от животни прекъсва и те се разпръсват на по-малки стада. През есента се формират големи групи, като огромни маси от сайги се връщат на юг.

Плахо животно, сайгакът може лесно да бъде подплашен, което веднага би довело до схватка дори в големите мигриращи стада. Слухът на сайгата не е добре развит, за разлика от зрението, което е много остро и те могат да видят опасности на разстояние 1 км. При добри условия сайгата може два пъти дневно да утолява жаждата си в гьол.

Бременността трае 140 дни. Женската ражда едно малко през първата година, а през следващите по две. Тя отбива малкото след 3-4 месеца. Женските достигат полова зрялост на 8 месеца, а мъжките на 20. Живеят средно 6-10 години, максимум 10-12 години.

Женската ражда в края на март и началото на април. След раждането малките лежат скрити и неподвижни през първите три дни, като се движат, блеят и ядат зелена растителност от своя четвърти ден

[bellissima]

уникално - изобщо не бях и чувала, че съществува такова животно. Ако имате още негови снимки постнете ги тук - сигурна съм, че "изключението от правилото" ще се приеме с интерес от всички ни - все пак идеята е да си обогатим знанията, а тук напипахме нещо много интересно

[ZzIT@]

Ето малко по-подробни снимки.

[ivkalina]

ЛОЛ!За пръв път виждам това животно! :o :o :o

[coolice]

Благодаря за пускането на инфото ZzIT@. :blink:
Бях се разсеяла за малко да търся още някое интересно животинче и успях да намеря, ако нямаш нищо напротив ще го пусна и него като загадка. :blink:

[ZzIT@]

Цитат

Благодаря за пускането на инфото ZzIT@. :blink:
Бях се разсеяла за малко да търся още някое интересно животинче и успях да намеря, ако нямаш нищо напротив ще го пусна и него като загадка. :blink:

Е, няма защо! ;)Пускай и без това мразя да си играя с paint-a!

[lucy60]

Мунтжак

[coolice]

Браво,поздравления!!!
Латинскотро наименование на това животно е Muntiacus reevesi, небях сигура в бг.названието.Ако има някой повече нфо нека го публикува. :blink:

[dmm]

Пак научих нещо ново. :blink:
Сега се разрових за инфо и видях, че има няколко вида мунтжак. Повече за тях тук

Обикновен мунтжак

Класификация
царство: Животни        Animalia
тип:     Хордови        Chordata
клас:   Бозайници    Mammalia
разред: Чифтокопитни   Artiodactyla
сем.:      Плътнороги    Cervidae
род:     Мунтжаки      Muntiacus
вид:     Обикновен      M. muntjak

Научно наименование  - Muntiacus muntjak   Zimmermann, 1780

Обикновеният или индийски мунтжак (Muntiacus muntjak) е дребен вид елен на височина достига едва 30 - 40 см., като мъжките са малко по-едри от женските. Тялото му е компактно; с къси и тънки крайници и малка глава с издължена муцуна. Предочните слъзни жлези са силно развити. Известен е с пословично дългия си език, с който стига дори ушите си. Отличителна черта на индийския мунтжак са неговите костни рогови пънчета, които започват от лицето като естествени продължения на очните дъги и обикновено са по-дълги от самите рога. Въпреки че и двата пола имат костни рогови пънчета само на мъжките им растат рога, но те рядко достигат до 15 см. дължина и са с едно единствено разклонение. Мъжките редовно сменят рогата си, но за това няма определен сезон, както при същинските елени. Предпочитаното оръжие на мъжките в техните битки обаче не са рогата, а силно развитите им горни кучешки зъби. Те достигат до 2 см. дължина и стърчат надолу от устата като къси бивни.

Индийският мунджак е най-многобройния и широко разпространен мунтжак. Среща се в тропическите гори на Индия и Шри Ланка, в цяла Югоизточна Азия до островите Суматра, Ява и Борнео.

Мунтжаките живеят самостоятелно или на семейни двойки. Те са териториални животни. Мъжките маркират територията си със секрет от предочните си жлези и ревностно я защитават от натрапници. Битките между мъжките за територия и женските в нея са ожесточени и понякога нараняванията са фатални. Мунтжаките са активни предимно нощем. Менюто им е разнообразно: листа, филизи, горски плодове, гъби, дори яйца на птици. Имат много естествени врагове и когато са разтревожени издават къси излайвания, заради което ги наричат и лаещи елени. Те обикновено продължават да лаят дълго след като опасността е отминала понякога повече от час.

Мунтжаките нямат определен размножителен сезон. Женските обикновено раждат само едно малко след 200 - 220 дневна бременност. Първите няколко седмици от живота си малкото остава скрито в гъстата растителност. Отбива се на 2 - 3 месечна възрат и съзрява на 1 година, след което бива прогонено от територията на родителите си.

В плен мунтжаките доживяват до 10 години.

[tey4e]

Хайде де,няма ли някой да пусне загадка? :(

[goldroks]

Май не, така че аз ще пусна  :P

[tey4e]

Басет?

[goldroks]

не  :P

[tey4e]

Ама куче ли е?