Вход
Регистрация
Помощ
То е ясно че е влечуго :P ама к`во.... :huh: Дай жокерче де.... ;)
- Не можеш да публикуваш нова тема
-
Темата е заключена
Познай на кого е това... /игра/
Горе
Цитиране +
#885
lizata 
- Advanced Member
-
- Група: Потребители
- Мнения: 1833
- Регистрация: 09-July 06
- Gender:Female
- Location:Бургас
- Interests:<br />
Публикувано: 28 October 2007 - 11:49 PM
игуана е правилно..само че като пусках загадката не бях в нас и нямам оригинала на снимката.... :(
Зелената Игуана е влечуго което се среща в Централна и Южна Америка - от Мексико до Южна Бразилия и Парагвай, както и на Карибските Острови.
Големите, напълно пораснали индивиди на дължина достигат между 120 и 150 см, но има игуани пораснали до около 210см. Тази дължина включва и опашката на игуаната която е повече от половината от цялата и дължина.
Опашката обикновенно е зелена с черни шарки. Самата игуана както личи и от името и също е зелена, но основния цвят при различните индивиди може да варира от светло зелено до сивозелено.
Кожата на тези животни е груба на пипане и имат шипове по гърба които съвсем не са опасни, тъй като еластични на пипане. Игуаната има много остри нокти които лесно могат да разкъсат кожата на човек, но за щастие тя не ги използва като оръжие. Много кротки и неагресивни животни са и тези нокти им служат за катерене по дърветата, където живеят. Игуаната дори се привързва към собственика си и свиквала да бъде "гушкана".
Освен дългите нокти и пръсти игуаната има още много интересни особенности. Имат много добър слух и обоняние, и превъзходно зрение. Острата им опашка като защитен механизъм може да служи като камшик. Игуаната също като останалите от семейство гущери може да къса принудително опашката си ако тя бъде хваната от хищник, като след известно време тя пак пораства без озобена следа от нараняването.
Кожата на зелената игуана е много здрава за да се предотвратят наранявания като порязвания и драскотини и е водоустойчива.
Окраската на кожата помага на Зелената игуана да се слее със околната среда и да е по малко забележима за хищници. Ако обаче е разкрита , и трябва бързо да избяга тези животни обикновенно скачат от дървата във водата или направо на земята. Зелената игуана се чувства добре във водата и плува много добре. Изключително здраво и издържливо животно, игуаната може да падне от 15 метра направо на земята без да се нарани.
Мъжките индивиди имат кожна гънка под долната челюст наречена гуша която могат да изпъват за да изглеждат по-големи отколкото са, за сплашване на хищници или да впечатлят женските индивиди.
Зелените игуани могат да съхраняват хранителни запаси под челюстта си и във врата си за периоди когато не могат да намерят достатъчно храна.
Обитават тропически, дъждовни гори на малки надморски височини, близо до водни източници като реки и потоци. Прекарват по-голямата част от времето високо в короните на дърветата на височина 12-15 метра.
Този вид гущери са активни през деня, и както и останалите гущери са студенокръвни животни, телесната им температура зависи от температурата на околната среда. Регулират я като поемат слънчева топлина печейки се на слънце или като лежат на топли камъни.
Зелените игуани са по скоро животни които живеят сами, но могат да бъдат видени на големи групи на хубави, слънчеви места където се греят на слънце.
Когато дойде време за снасяне, игуаната намира някоя дупка в земята където снася около 50 яйца. Понякога изкопават лъжливи дупки в земята около мястото къде то снасени яйцата с цел да заблудят животни които търсят яйца за храна. Яйцата се излюпват след 8-10 седмици. Когато малките се излюпят те растат без родителски грижи. Игуаните снасят много яйца но само между 3 и 10 от малките оцеляват и стават възрастни индивиди. Това става след около около 2 години, когато те стават зрели индивиди.
Правилното хранене е много важно за игуаните отглеждани в терариум. Спазването на балансирана и разнообразна диета е от особено значение за растежа и здравето на младите игуани.
Храната на тези растителноядни гущери трябва да съдържа повече калций (Ca) отколкото фосфор (P), в съотнишение 2:1 в полза на калция. Други задължителни съставки в менюто на подрастващите животни са растителните протеини. Храната се поднася прясна, нарязана на парчета, съобразени с големината на животното.
Някои растения са много подходящи, тъй като отговарят напълно на хранителните нужди а животното.
Освен това ярките цветове на някои плодове събуждат апетита на игуаните. Тези гущери с готовност приемат парчета диня, пъпеш, банан, круша, ябълка, киви...
Всяка игуана има собствени вкусови предпочитания, затова храненето трябва да бъде разнообразно, за да може животното само да подбира любимата си храна.
Два-три пъти седмично храната на подрастващите игуани трябва да се "посолява" с калций (за животни от зоомагазина) и добавка от витамини - най-вече D3, особено ако жовотното не е изложена на ултравиолетова светлина от слънцето или скъпо струващите ултравиолетови (UV)лампи за влечуги. Това е важно за правилният растеж на костите и предотвратяването на рахит.
Зелената Игуана е влечуго което се среща в Централна и Южна Америка - от Мексико до Южна Бразилия и Парагвай, както и на Карибските Острови.
Големите, напълно пораснали индивиди на дължина достигат между 120 и 150 см, но има игуани пораснали до около 210см. Тази дължина включва и опашката на игуаната която е повече от половината от цялата и дължина.
Опашката обикновенно е зелена с черни шарки. Самата игуана както личи и от името и също е зелена, но основния цвят при различните индивиди може да варира от светло зелено до сивозелено.
Кожата на тези животни е груба на пипане и имат шипове по гърба които съвсем не са опасни, тъй като еластични на пипане. Игуаната има много остри нокти които лесно могат да разкъсат кожата на човек, но за щастие тя не ги използва като оръжие. Много кротки и неагресивни животни са и тези нокти им служат за катерене по дърветата, където живеят. Игуаната дори се привързва към собственика си и свиквала да бъде "гушкана".
Освен дългите нокти и пръсти игуаната има още много интересни особенности. Имат много добър слух и обоняние, и превъзходно зрение. Острата им опашка като защитен механизъм може да служи като камшик. Игуаната също като останалите от семейство гущери може да къса принудително опашката си ако тя бъде хваната от хищник, като след известно време тя пак пораства без озобена следа от нараняването.
Кожата на зелената игуана е много здрава за да се предотвратят наранявания като порязвания и драскотини и е водоустойчива.
Окраската на кожата помага на Зелената игуана да се слее със околната среда и да е по малко забележима за хищници. Ако обаче е разкрита , и трябва бързо да избяга тези животни обикновенно скачат от дървата във водата или направо на земята. Зелената игуана се чувства добре във водата и плува много добре. Изключително здраво и издържливо животно, игуаната може да падне от 15 метра направо на земята без да се нарани.
Мъжките индивиди имат кожна гънка под долната челюст наречена гуша която могат да изпъват за да изглеждат по-големи отколкото са, за сплашване на хищници или да впечатлят женските индивиди.
Зелените игуани могат да съхраняват хранителни запаси под челюстта си и във врата си за периоди когато не могат да намерят достатъчно храна.
Обитават тропически, дъждовни гори на малки надморски височини, близо до водни източници като реки и потоци. Прекарват по-голямата част от времето високо в короните на дърветата на височина 12-15 метра.
Този вид гущери са активни през деня, и както и останалите гущери са студенокръвни животни, телесната им температура зависи от температурата на околната среда. Регулират я като поемат слънчева топлина печейки се на слънце или като лежат на топли камъни.
Зелените игуани са по скоро животни които живеят сами, но могат да бъдат видени на големи групи на хубави, слънчеви места където се греят на слънце.
Когато дойде време за снасяне, игуаната намира някоя дупка в земята където снася около 50 яйца. Понякога изкопават лъжливи дупки в земята около мястото къде то снасени яйцата с цел да заблудят животни които търсят яйца за храна. Яйцата се излюпват след 8-10 седмици. Когато малките се излюпят те растат без родителски грижи. Игуаните снасят много яйца но само между 3 и 10 от малките оцеляват и стават възрастни индивиди. Това става след около около 2 години, когато те стават зрели индивиди.
Правилното хранене е много важно за игуаните отглеждани в терариум. Спазването на балансирана и разнообразна диета е от особено значение за растежа и здравето на младите игуани.
Храната на тези растителноядни гущери трябва да съдържа повече калций (Ca) отколкото фосфор (P), в съотнишение 2:1 в полза на калция. Други задължителни съставки в менюто на подрастващите животни са растителните протеини. Храната се поднася прясна, нарязана на парчета, съобразени с големината на животното.
Някои растения са много подходящи, тъй като отговарят напълно на хранителните нужди а животното.
Освен това ярките цветове на някои плодове събуждат апетита на игуаните. Тези гущери с готовност приемат парчета диня, пъпеш, банан, круша, ябълка, киви...
Всяка игуана има собствени вкусови предпочитания, затова храненето трябва да бъде разнообразно, за да може животното само да подбира любимата си храна.
Два-три пъти седмично храната на подрастващите игуани трябва да се "посолява" с калций (за животни от зоомагазина) и добавка от витамини - най-вече D3, особено ако жовотното не е изложена на ултравиолетова светлина от слънцето или скъпо струващите ултравиолетови (UV)лампи за влечуги. Това е важно за правилният растеж на костите и предотвратяването на рахит.
#890
coolice
- Advanced Member
-
- Група: Dogo Group
- Мнения: 904
- Регистрация: 26-June 06
- Gender:Female
- Interests:dogo argentino , agility
Публикувано: 29 October 2007 - 01:22 PM
Браво alrock, позна порче е. :->)
Vormela peregusna или пъстър пор.Среща се и в България."Обитава крайречни места, смесени и широколистни гори и околностите на селища, Най-често използва стари лисичи или лалугерови дупки, а при нужда сам си издълбава леговище. Активен е през нощта. При здрач излиза на лов и се храни с мишевидни гризачи, плъхове, къртици, риби, змии. Неговата любима храна са зайците, жабите и различните видове птици. Размножава се през март и април. След 40-43-дневна бременност женската ражда 4-7 малки понякога 11. Живее около 20 години."
Ето и оригиналната снимка.
П.С:Alrock ти си наред пускай загадка.:)
Vormela peregusna или пъстър пор.Среща се и в България."Обитава крайречни места, смесени и широколистни гори и околностите на селища, Най-често използва стари лисичи или лалугерови дупки, а при нужда сам си издълбава леговище. Активен е през нощта. При здрач излиза на лов и се храни с мишевидни гризачи, плъхове, къртици, риби, змии. Неговата любима храна са зайците, жабите и различните видове птици. Размножава се през март и април. След 40-43-дневна бременност женската ражда 4-7 малки понякога 11. Живее около 20 години."
Ето и оригиналната снимка.
П.С:Alrock ти си наред пускай загадка.:)
#896
sa6a_pd
- Advanced Member
-
- Група: Потребители
- Мнения: 267
- Регистрация: 16-September 07
- Location:Пловдив
Публикувано: 29 October 2007 - 10:31 PM
познааааа! :->)
В наши дни се среща само в Африка, но в миналото е бил разпространен и в Азия.
Гепардът разчита на бързината си, за да улови жертвата. При лов той не се крие зад прикритие. Освен това ловува денем, докато повечето видове от семейство Котки предпочитат тъмнината на нощта.
Нападаните от него животни най-често са газелите на Грант и на Томсън, антилопите (импала, грисбок, ориби), брадавичест глиган, някои птици като дропла.
Той поваля с един удар на лапата жертвата си и я убива, като я захапва за врата. При преследването развива много висока скорост и за завиване използва ноктите на задните си крака като бутони, забивайки ги в земята. Когато се храни, гепардът не поставя плячката между лапите си или под тях, а стои малко оттеглен като домашна котка.
Женската ражда 2-3 малки. Новородените са слепи. Те имат грива от сиви косми, които се запазват в продължение на десетина седмици. На 7-месечна възраст гепардите започват да ловуват. Съвсем малки те са беззащитни срещу един друг опасен хищник - пантерата. Размножават се през цялата година, бременността трае около 3 месеца, женската ражда 2 - 3 малки, те са отбити от третия до шестия месец. В първите няколко седмици майката всекидневно сменя местоположението си, за да не привлича вниманието на други хищници като лъвовете и хиените които убиват малките ѝ. Смъртността при малките е около 90%. Остават с майка си около година и половина. Полова зрялост достигат на 2 години.
* На хинди cheetah (английската дума за гепард) означава "петнист". В миналото е използван като ловно животно от много азиатски и африкански народи, има сведения, че и днес на някои места се обучават гепарди за лов.
* Интересен факт е, че гепардът не ръмжи.
* Големите котки си почиват, протягайки лапите си напред. Малките ги свиват пред тялото си. Гепардът е голяма котка. Той е единствената голяма котка, която не може напълно да прибере ноктите в лапите си. Ноктите му дават допълнителна устойчивост при бягане. Лапите са му като шпайкове - ноктите му не се прибират никога, възглавничките на ходилата му имат "грайфери" за по здраво сцепление.
* Когато гепардът спринтира, гръбнакът му се огъва и така скоростта му се увеличава. От всички големи котки най-дълги крака има гепардът. Макар на височина да е колкото леопардите - над 90 см, краката му са с 30 см по-дълги.
* Гепардите са бързи, но не и издръжливи. Те бягат много бързо (до 70-120 км/ч), но на кратки разстояния. Ако антилопата побегне първа, гепарда скоро се отказва от преследването. Всяка втора подгонена от гепард газела избягва смъртта. Ускорението на тази котка е изумително, от покой може да развие над 90 км/ч за 4 секунди (максималната измерена скорост е 113 км/ч). Прешлените действат като пружина и го изтласкват напред при подскоците, опашката му служи като жироскоп и запазва равновесия при взимане на остри завои с висока скорост. Но сърцето му е едва 1/3 от човешкото в съотношение с тялото и гепардът не е много издръжлив.
* На дължина тялото му достига до 1,80 - 2,20 м, при което на опашката се падат около 75 см, тежи около 45 кг. Храната му се състои от различни видове птици, зайци, газели и разни степни копитни животни, не яде мърша. Ловува през деня когато другите хищници (главно лъвове) почиват. Той се прокрадва умело към жертвата си дотолкова, доколкото му позволява местността, след това я преследва с бърз бяг и големи скокове, големите жертви ги убива, като ги събаря на земята и ги задушава, а малките убива след захапване през черепа. Много от преследванията не носят успех. Ловуването му много често продължава 20 секунди. Той е типично степно животно, населява райони с равни или хълмисти пясъчни пустини, като често се среща в предпланини с глинеста почва. Разпространен е в Африка на юг от Сахара и в югозападна Азия - от Арабския полуостров до Индия, като понякога се среща и в Туркменистан. Живее до 16 години. Застрашен от изчезване, на брой са около 2 500. Гепардите имат един проблем които е в самите тях, тяхната популация не се радва на добро здраве. Техните гени са почти идентични и сякаш всички гепарди са братя и сестри или клонинги на самите себе си. Според учени причината за това датира преди 18 000 години, когато е настъпило глобално застудяване, и сякаш само една група гепарди или една единствена майка с малките си се е спасила.
* Според изследване на проф. Крейг Шарп от университета Брунел, Лондон, женски гепард с тегло 35 кг може да развие скорост от 104,4 км/ч за разстоянието от 201,2 м.
EDIT:дури докато моето съобщение се публикуваше ти пусна твоето.сори :blink:
В наши дни се среща само в Африка, но в миналото е бил разпространен и в Азия.
Гепардът разчита на бързината си, за да улови жертвата. При лов той не се крие зад прикритие. Освен това ловува денем, докато повечето видове от семейство Котки предпочитат тъмнината на нощта.
Нападаните от него животни най-често са газелите на Грант и на Томсън, антилопите (импала, грисбок, ориби), брадавичест глиган, някои птици като дропла.
Той поваля с един удар на лапата жертвата си и я убива, като я захапва за врата. При преследването развива много висока скорост и за завиване използва ноктите на задните си крака като бутони, забивайки ги в земята. Когато се храни, гепардът не поставя плячката между лапите си или под тях, а стои малко оттеглен като домашна котка.
Женската ражда 2-3 малки. Новородените са слепи. Те имат грива от сиви косми, които се запазват в продължение на десетина седмици. На 7-месечна възраст гепардите започват да ловуват. Съвсем малки те са беззащитни срещу един друг опасен хищник - пантерата. Размножават се през цялата година, бременността трае около 3 месеца, женската ражда 2 - 3 малки, те са отбити от третия до шестия месец. В първите няколко седмици майката всекидневно сменя местоположението си, за да не привлича вниманието на други хищници като лъвовете и хиените които убиват малките ѝ. Смъртността при малките е около 90%. Остават с майка си около година и половина. Полова зрялост достигат на 2 години.
* На хинди cheetah (английската дума за гепард) означава "петнист". В миналото е използван като ловно животно от много азиатски и африкански народи, има сведения, че и днес на някои места се обучават гепарди за лов.
* Интересен факт е, че гепардът не ръмжи.
* Големите котки си почиват, протягайки лапите си напред. Малките ги свиват пред тялото си. Гепардът е голяма котка. Той е единствената голяма котка, която не може напълно да прибере ноктите в лапите си. Ноктите му дават допълнителна устойчивост при бягане. Лапите са му като шпайкове - ноктите му не се прибират никога, възглавничките на ходилата му имат "грайфери" за по здраво сцепление.
* Когато гепардът спринтира, гръбнакът му се огъва и така скоростта му се увеличава. От всички големи котки най-дълги крака има гепардът. Макар на височина да е колкото леопардите - над 90 см, краката му са с 30 см по-дълги.
* Гепардите са бързи, но не и издръжливи. Те бягат много бързо (до 70-120 км/ч), но на кратки разстояния. Ако антилопата побегне първа, гепарда скоро се отказва от преследването. Всяка втора подгонена от гепард газела избягва смъртта. Ускорението на тази котка е изумително, от покой може да развие над 90 км/ч за 4 секунди (максималната измерена скорост е 113 км/ч). Прешлените действат като пружина и го изтласкват напред при подскоците, опашката му служи като жироскоп и запазва равновесия при взимане на остри завои с висока скорост. Но сърцето му е едва 1/3 от човешкото в съотношение с тялото и гепардът не е много издръжлив.
* На дължина тялото му достига до 1,80 - 2,20 м, при което на опашката се падат около 75 см, тежи около 45 кг. Храната му се състои от различни видове птици, зайци, газели и разни степни копитни животни, не яде мърша. Ловува през деня когато другите хищници (главно лъвове) почиват. Той се прокрадва умело към жертвата си дотолкова, доколкото му позволява местността, след това я преследва с бърз бяг и големи скокове, големите жертви ги убива, като ги събаря на земята и ги задушава, а малките убива след захапване през черепа. Много от преследванията не носят успех. Ловуването му много често продължава 20 секунди. Той е типично степно животно, населява райони с равни или хълмисти пясъчни пустини, като често се среща в предпланини с глинеста почва. Разпространен е в Африка на юг от Сахара и в югозападна Азия - от Арабския полуостров до Индия, като понякога се среща и в Туркменистан. Живее до 16 години. Застрашен от изчезване, на брой са около 2 500. Гепардите имат един проблем които е в самите тях, тяхната популация не се радва на добро здраве. Техните гени са почти идентични и сякаш всички гепарди са братя и сестри или клонинги на самите себе си. Според учени причината за това датира преди 18 000 години, когато е настъпило глобално застудяване, и сякаш само една група гепарди или една единствена майка с малките си се е спасила.
* Според изследване на проф. Крейг Шарп от университета Брунел, Лондон, женски гепард с тегло 35 кг може да развие скорост от 104,4 км/ч за разстоянието от 201,2 м.
EDIT:дури докато моето съобщение се публикуваше ти пусна твоето.сори :blink:
Прикачени файлове
-
guepard4.jpg (23.21K)
Брой сваляния: 76
#900
tsveta
- Advanced Member
-
- Група: Потребители
- Мнения: 572
- Регистрация: 04-May 06
- Location:sofia
Публикувано: 31 October 2007 - 08:43 AM
Е тогава аз пускам загадка , но малко съм разчекнала тези очички така , че ако не са ви ясни , казвайте да ги оправям.Та на кого са тези очички?? :yahoo: :yahoo:
Прикачени файлове
-
o4i4ki_2.JPG (1.19K)
Брой сваляния: 38
- Не можеш да публикуваш нова тема
-
Темата е заключена