Dog.bg Форуми : Elizd - Преглед на профил

Сърце на четири крака

Или ако си решил да си вземеш куче…

Мислиш си, че е само едно животно, нищо особено; че е като плюшена играчка с малко повече работа…но е така само до първите минути, в които го вземеш и тръгнеш с него към дома си. Усещането да държиш в ръцете си съществото, което ще бъде твой другар през следващите десетина години, бебето, което сам си си избрал, което те гледа доверчиво и разчита изцяло на теб, е неповторимо. Малко след това откриваш, че черните очи те следват навсякъде, където си. На път, на работа, на лекции, с приятели- на всеки няколко минути в съзнанието ти има чифт влажни очи и мокра муцуна. Когато се прибираш, изминаваш последните метри тичешком, защото знаеш, че зад вратата те чака Той- да ти се зарадва, да те оближе и да те погледне с онзи негов кучешки поглед.

Е, признавам, не всичко е цветя и рози. Няколко седмици си абониран за парцала и на всеки 30 минути като златотърсач откриваш и почистваш поредната локва или купчина. Малкото ти къса не само мускулите на ръцете, но и нервите, когато не те слуша и побегне в обратна на твоята посока навън, към улицата и колите. Намираш в леговището на звяра странни предмети като чехли, чорапи (чисти и мръсни), сутиени, бутилки, чаши, четка за чистене на тоалетна, легенчето на четката…и още безброй други. Или пък откриваш, че на телефона ти по странен начин е изчезнала цифрата 8 (Иренке, дотук с бързото ти набиране). Ами всеки знае- който няма чувство за хумор, в никакъв случай да не си взима куче! То е основна предпоставка, особено за първите месеци от съжителството ви :)

Относно новия си приятел, чуваш все по-странни скептични коментари, започващи от „ аз не бих се набутал така” и стигащи до „ааа, ами той мирише!” или „ама сериозно ли трябва да се разхожда по 2 пъти на ден?! егати капризът!”. Приятелите ти гледат странно мръсното ти яке или накъсаните парченца вестник из къщата. Социалният ти живот става малко по-…нестандартен, защото вместо да прекараш вечерта в кръчма в културни светски разговори, я прекарваш замръзнал в кварталната градинка, обсъждайки разпалено методите за обучение за пишкане с още поне двама кучкари. Всички тези екстри обаче не значат нищо за теб, защото в съзнанието ти е образът на едни гордо вдигнати глава и опашка, които победоносно носят покрай теб поредния трофей. При тази картина няма как да не се усмихнеш. И да не признаеш, че сърцето ти вече ходи на четири крака- но пък колко по-топло му е така :)






Дейви на korneliq

*

Толкова по-зле:

"Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал.

И толкова по-зле за хората, които не обичат

нито кучетата, нито пък калта.

....

Не могат никога да се измият тези,

които казват, че обичат кучета,

но при условие, че... "

Жак Превер, Превод: Иван Бориславов