Dog.bg Форуми : Жертвите, които сме правили и правим заради нашите любимци

Приятната отговорност, наречена наш домашен любимец, понякога ни поставя и кара да се отказваме от някои неща, в името на това животинче. В тази тема нека споделим от какво сме се лишили, отказали - за моментите, в които сме избрали малкия си или голям приятел пред нещо друго.
:blink:

П.С. Ако има такава тема, моля тази да бъде изтрита.

Когато обичаш някой не се жертваш. Всичко, което правиш, е плод на любовта ти към него, а не жертва. Може понякога да ти създава неудобства, да трябва да се съобразяваш с много неща, да се лишаваш заради него, да те ядосва, но той е твоят приятел. Излишно е да изброяваме лишенията си и всичко,което сме направили за него,защото това е наш дълг. Няма избор. Все едно да трябва да избираш между детето си и нещо друго...

вярно,че жертва не е точното определение.аз ще пиша за избор,който съм направила и за който не съжалявам и минута.отказах се от нова работа, по специалността си,с доста добро заплащане.ама това означаваше по-кратки разходки и време заедно.само като си представих,че ще стоя на стола и гледайки времето навън ще си мисля: "ех,сега ако почивах..".не.сега хем пада някой лев,хем време достатъчно ;)

Да наистина едва ли могат да се нарекат жертви.
Аз например ходя на почивка само там където пускат с кучето и съм се лишил от доста сутрешен сън в последните две и половина години, тъй като кучо сутрин иска първа разходка към 6 часа... :blink: ;D ;D ;D
Не съжалявам обаче за тези неща, тъй като радостите, които той ми е донесъл са много повече.

Всички които имаме любимци сме знаели че ще се лишим от нещо,но това което получаваме в замяна компенсира всичко :blink:
Моята "жертва" е спокойствието.Само си мисля,добре ли е,защо се чеше по ухото,защо пишка пак,не е ли много на често,защо не яде,защо яде толкова много... ;D Такива работи ;)
И не можем да пътуваме за дълго и надалече,как ще си оставим момичето самичко :blink:

По повод на пътуватията с кучовци има много полезна отделна тема за местата където пускат с домашни любимци. :blink: :blink: :blink: Колкото и да не сме бяла държава все пак има места и където пускат и може да се почива без да се разделяме.... :blink:

Считам, че такава тема може да бъде много полезна. Има хора, които си взимат куче без ни най-малка представа, че това е сериозен дългогодишен ангажимент, който изисква жертви (какво, като го правим от любов-жертви са си). Ако някой прочете темата и си каже "мога да се справя" е едно, но да му дойде като гръм от ясно небе...
Жертвите, които правя, откакто имам куче, са доста, но основните са:
-Разходките. Ако си ги представяш като на филм, с щастливо и послушно куче на полянка и слънчево време... Дали вали дъжд, сняг, вятър ти отнася главата, предната вечер си си легнал късно и в 6ч сутринта не ти се помръдва, имал си тежък ден на работата и искаш само да си полегнеш, просто няма значение. Ставаш и тръгваш. Случвало ми се е да зарежа гостите си насред приятен разговор, за да отдам дължимото на кучо. Случвало ми се е и да газя кал до коленете. И какво ли не.
-Почивките. Не съм от хората, дето ще си зарежат кучето за да отидат на почивка. Ходя само по места, където се допускат кучета. Казано по друг начин -забравих за климатик и лукс, а също и за пътуване със самолет. Ако искам да отида в чужбина -с кола и само в държави, които не изискват карантинен период за кучето. Ресторанти по морето -само външни,където Зита може да полегне под масата.
-Приятелите -нямам намерение да държа член на семейството (та бил той и куче) заключен в спалнята, защото еди-кой си като малък е възпитан, че лошото куче ще го ухапе. Такива хора просто не каня у дома.
-Домът -домът ми е обзаведен с основната идея, че вътре един пес ще се скубе два пъти годишно. Нямам килими, мокети, мека мебел... Само ламинат, теракот и изкуствена кожа (а не бях фен). На метър и половина (и повече) от земята -никакви рафтове и масички -само затворени шкафове. Всички в семейството ми най-после се научиха да си прибират чехлите винаги, когато не са им на краката. Банята чистя всеки ден, след всяка разходка.
- Парите -наложи се да сменим колата с тип "баничарка", за да пътува Зита удобно и нашироко. Познайте дали я харесвам?  :rolleyes: Ежемесечните разходи са доста.
И още много мога да кажа, но надали ще се намери кой да изчете толкова дълъг пост. ;D

По добре да го прочетат  :blink:
Да не стане после (а това се среща за съжаление),"ама аз не предполагах,че ще бъде така" или "не мога да се справя и сега се налага да го подаря" :angry:

Да допълня към Илит:
- Идеята за градене на кариера - забравяш, защото трябва да си тръгнеш в точно Х часа от работа, за да можеш в У часа, да изведеш кучо на разходка, защото кучо има режим и той трябва да се спазва. Или не забравяш, но продължаваш работата от къщи, след като си разходил и нахранил кучо, погрижил си се за всички в къщи, и си ги приспал (куч може и да спи на краката ти докато работиш).
- Излизане с компании - в периода от до часа (разбирай м/у разходката и храненето + времето необходимо за привдвижване от точка А до точка Б), отказваш всякакви покани, защото това е време, което отдаваш на кучето, и никой не може да ти го отнеме.
- За колата : може да не е баничарка, ама не може да е малка градска кола. Ние от Клио (първоначален замисъл) минахме на Сценик (голям багажник, място за 2 кучета + багаж)
- За дрехите и обувките: първоначално съществено вложение в дрехи за разходка на кучето, защото не можеш да ходиш по калта с велурени ботушки на ток (например). Дрехите трябва да са лесно перящи се, да не им личат калните лапи, задължително непромокаеми топли обувки за дъжд и за сняг, защото кучо си иска своето.
- Забравяш за дълги нокти тип "секретарски", особено докато кучето е малко - просто между миенето на под и опъването на каишката (докато се научи да ходи редом), ноктите остават там някъде по трасето.
- Примиряване с факта, че къщата вече няма да бъде такава каквато е била. Между обезопасяването и все пак успешните белички от страна на кучо, обликът на къщата се променя тотално.
- Кучешките косми - това е нещо, от което оттърване няма  ;D Примиряваш се, и се надяваш, че поне в храната няма да намериш някой друг, ама те си летят и това е положението  ;D

Сигурно има още, по-късно ще допълвам

Цитат

Даже вече не се надявам. Спираш да ядеш за секунда, вадиш косъма от манджата, невъзмутимо продължаваш да ядеш.

12 години имахме котарак,сега куче...космите са ежедневна част от менюто ни.Даже си мисля ако ги спра как ли ще ми се отрази ;D
А за облика на къщата-библиотеката ни беше с книги,сега е празна.Цветята имахме много,котарака не ги пипаше,обаче куча ги почна едно след друго.Какво още?А,да...пердетата,няма ги вече.Сложихме щори ;D

Кучешки и котешки косми  ;D
Някой книги вече ги няма, плюшените ми играчки половината ги няма вече телефона ми  ;D
ии всичките съксий с цветята изядени и разпръснати с пръст какво още аа да любимата ми калъвка разкъсана на парчета и какво ли още не  ;D

Илит и rally_pat направо като чета написаното и си мисля, че сте доста прави за това, че всеки преди да си вземе домашен любимец трябва да мине през специален курс, за да е на ясно от първата минута, какво го очаква. Да имаш куче си е голям ангажимент и то без почивен ден. Примиряваш се с това и се приучаваш към него, заради радоста, която изпитваш от съвместното общуване. Все пак семейството ни и реално се увеличава с още един член. Е има и предимства - той нали е безсловесна твар не мрънка много... ;D ;D ;D

Сутрин ставам , парното е на макс , всички врати отворени и, лапички по ламината , кучо доволно спинка на прошерения също с лапички диван , казвам си " пак е решил да излезе сам до тоалетна" и започва чистене в 6 сутринта, после на училище , връщам се ,оставям си чантата на масата обръщам се за 2 мин - чантата на земята кучо върху нея дояжда разкусания ми бележник 2-ри под ред заради него  ;D , цигарите в къщата са забранени поради липсата и след като се озовът в неговите лапи , вече започна да ми наследява занаята да прави пиърсинг ,но на лапите си  :( .... С дядо ми не си говорим откакто кучо е вкъщи поради това че пишка и ака в градинката му пред вратата му и му е отвлякал половината чифтове обувки на някъде . Голямият кучо е направил къща без прегради целия ни двор е като гърмян - на дупки и мрежата която дели единият от другия двор е почти на земята вече ( добре че никой не живее там ) Кокошките на комшийте намаляват с дни  :(

Цитат

Хихииик - не бил мрънкал, ама друг път  ;D ;D ;D Вчера седя и бъркам сос бешамел на печката - нашия първо ским ским, после тъничко джаф, и най-накрая такъв басов БАФ изтресе, че чак ме стресна  ;D ;D ;D Та си мрънкат животинките, ама по техния си начин  ;)

Като споменахте за температурата вкъщи- аз пък живея в хладилник. Парното не се пуска изобщо, щото на момата и е топло. Всички се разхождаме (и зиме и лете) с жилетки, та на принцесата да не и е дискомфортно, нали ми е северняче. За сметка на това (да чукна на дърво) всички сме здрави като кучета ;D

Цитат

Това е плюс - не плащаш сметки на Топлофикация ;D


Иначе почти всичко написано дотук се отнася и за мен.Няма ги вечерните излизания,за всичко се съобразяваш с кучо.Лишаваш се от нова дрешка,защото си купил нещо на принцесата и "лошото" е,че повече се радвам като купя нещо за нея отколкото за мен ;DЗа почивките вече сте споменали,за маникюра и дрехите...и за обувките...всичко това няма да го повтарям.Аз например всяка обедна почивка вместо да отида на обяд с колегите се прибирам,за да видя дали всичко е наред с кученцето ми и затова колегите ме мислят за луда ;D ама на мен не ми пука особено,защото ми е по-хубаво да прекарам обяда с любимото ми куче... да го намачкам и нацелувам...и така.Всеки луд с номера си ;D

Цитат

:palec: :palec: :palec: :palec: :palec: ;D ;D ;D

Някога, когато бях на 14 размених всичко /приятели, компанията си, гаджето, общо взето целия един свят на една 14 годишна тинейджерка/ за едно куче. Родителите ми са разбрали, че приятели с които общувам не са много добри и тъй като "искам куче" продължаваше незнам колко години, те ми предложиха да се откажа от всичко извън къщи и училището, а те ще ми купят куче. Разбира се казах "ДА". Та след 2 дни имахме куче. Повярвайте, забравих всичко, не ми трябваха приятели, аз станах Кучкар.  ;D
Също така отказах да се омъжа за човек, който ми каза, че това куче ми е първо и последно /тъй като е заварено положение/, а като умре, куче ще видя само на синджир в съседския двор. Така ли?  :angry: Няма да се женим.  :-
А сега най-голямата жертва за мен е леглото ми, защото мразя леглото да е разхвърлено, а моите фурии предпочитат да беснеят точно там. Е, няма страшно, ще го преживея и това. Иначе и ние сме по балатум, с косми в храната ........ и с всички други радости на "кучешкия" живот.  ;)

Забравих да спомена поразиите в къщи.Изяден балатум,скъсани пердета,дамаски,чаршафи,бельо,дрехи,каси на врати....и списъка е дълъг.Тази есен щяхме да правим основен ремонт,но решихме,че ще е добре да изчакаме пролетта,защото на госпоица Важна още й се дивее ;DНе че това ще се промени,но нищо не пречи да се надяваме ;D