Dog.bg Форуми : Синеоката Дария

На два пъти забелязах малко синеоко кученце до метростанцията, на която се качвам на метрото. Новопоявило се - там кучетата ги знам. След втория път и примолване на великата д-р Бобадова, отидох да ловя дребоса. Докато отида за клетката, дребоса изчезна, въпреки молбата ми към една жена там да го наглежда за 5 минути. Бясна на жената след думите й "преди малко беше тук", обиколих и тъкмо да се откажа, късмета на дребоса проработи - видях къде е легнало да спи и го гепих

Малката получи името Дария (благодаря на д-р Влади, че аз съм зле с въображението) и в момента ядосва лекарите със стресирания си вид - гадинката не ще да яде. Но пък е уникална - и двете й очи (освен ако аз не съм сляпа) са биколорни - едно синьо с малко кафяво и едно кафяво с малко синьо Е те такова не бях виждала! Горе-долу е на около 2 месеца. Ако започне да яде и да не се опъва, ще стане приказна северна принцеса

Малката е в търсене на дом. А дотогава, трябват парички за стационара и всички нужни процедури. Аз вече вися на докторите заради Мускинчо, та моля съфорумците и не само тях, да помогнат на Дария с парички. Тя ще е благодарна за всеки лев, който е сигурна, че е отделен с много любов.

Ето малко снимки от деня, в който я видях по светло. Скоро очаквайте нови.





Ето и уникалните й очи

Много е красива!
Стискъм й палци бързо да си намери дом и отговорни стопани.

п.п. Има една хубавица от подфорума на сибирцитеказва се Прешъс и нейните очи са такива с кафяво и синьо

Огромни благодарности на Elizd.

Здравей, blueocean, (а и всички други, които могат да помогнат със съвет). Дилемата ми е следната:
Разбрах, че Дария е на стационар и сметката за това си върви, без да се интересува колко ни е трудно финансово. Вкъщи предложих да се обадим за временен дом (до към средата на февруари, когато няма да сме в БГ 2 седмици), като така помогнем освен за паричните страна на въпроса, така и за елементарни команди, ходене на повод, хигиенни нужди. Разоворът беше дълъг и пълен с много "за" и "против". Излагам ги накратко, а вие кажете какво мислите по въпроса:

За:
1. Правилно изграждане на хигиенни навици - голям плюс при осиновяването
2. Ходене на повод
3. Елементарни команди
4. Социализация
5. Добри грижи и свикване с човешка компания (денем няма да е сама)
6. Ще научи много от нашето куче
7. Активни разходки

Против:
1. Две кучета в апартамент - проблеми със съседите
2. Тя ще свикне с нас и нашето куче - а как ще преживеем (и тя и ние) раздялата? За нея няма да е хубаво да минава от ръце в ръце - различни изисквания, ще се обърка кое е правилно и кое не. Ще страда много. Ние също... На този етап обаче не сме готови за второ, постоянно живеещо с нас куче.

Направо не зная дали тази идея с временния дом е добра, или не.
Blueocean?
Съфорумци?

Щом имате тази възможност, помогнете й!

PS А за преживяването на раздялата - сигурна съм, че ако го направите с идеята, че й помагате с временен дом, след това ще ви стопли удовлетворението, че сте й помогнали и че я чака несъмнено по-добър живот от този на улицата!

По принцип аз съм "За". По принцип раздялата с куче, което е живяло с теб, не е от най-леките, особено ако човек има моята чувствителност. Абра си я гледах 3 месеца и накрая ми беше много тежко да се разделя с нея, но знаех, че това е най-доброто. Няма как да й дам живота, от който се нуждае, вниманието, от което има нужда. Повтарях си постоянно това, докато чакахме да дойде ред да я кача на буса, с който замина. Тя взе част от сърцето ми с нея, но бях безумно щастлива като я видях после на клипчетата и снимките от Холандия. Знам и се успокоявам с мисълта, че съм й дала добър старт в живота.
Ако ситуацията край мен го позволяваше, със сигурност щеше Дария да е при мен, но уви.

Ако можете да й помогнете с мисълта, че тя един ден ще си тръгне от вас, за да отиде при постоянните си стопани, мисля че това е най-добрия вариант. Ще се видим, ще поговорим, ще се запознаете с нея на живо. Тя е един малък пумпал. Не съм я чула да лае, освен днес - изплака, че си тръгвам и нямам време да остана да си играем цял ден. Но за хигиенни навици е много прецизна. Днес го видях с очите си, изчака да я изведат и тогава се изпишка. Имаше и в клетката мокро, но така и не разбрах дали е разлята вода или все пак като бебе не е успяла да устиска през нощта. Трябва да й сваля новите снимки, въпреки че пумпал се снима трудно

Не всеки е способен на подобна раздяла, макар и за доброто на кученцето, затова помислете и решете. Благодаря за предложението

В момента преживявам раздялата с едно кученце, живяло при мен 1 месец. Вчера замина при новите си стопани в чужбина. Раздялата е ужасно тежка, защото го приех като свое.. и нямаше как да е по друг начин, въпреки съзнанието, че не е. Не знам колко силна психика трябва да имаш, че да не се привържеш.
И в такъв случай човек трябва да загърби себе си, защото някак си от егоистична гледна точка може да си каже- няма да го направя, защото после не мога да го преживея. Но ако не го направиш, може да съжаляваш, че не си дал каквото можеш, за да помогнеш на животинчето. Е да, после идват притесненията дали е на по-добро място, дали ще го обичат повече от теб... Но няма как. А и вие си имате и друго куче, така че ще си имате утеха, когато се разделите с малката някой ден.
При раздялата се смесва удовлетвореността, че си дал всичко от себе си и тъгата, че си отива от теб и никога вече няма да го видиш. Като мине известно време, предполагам, че тъгата отшумява и остават само положителните усещания.
Е, аз лично не съжалявам, че съм го направила, па макар и сега да се чувствам някак ограбена, но все пак доброто на животното е много по важно от моето лично спокойствие.

GAG, аз мисля следното по точките изложени от теб:
За:
Най-важни са социализацията и добрите грижи. Това са нещата, които много трудно едно животинче би получило на стационар. За кучето е много важно да си има семейство и да свикне със структурата и общуването в човешкото семейство. Няма по-голям и важен подарък, който можеш да направиш за Дария. Ще бъде чудесно да си има семейство за Коледа!
Против:
За апартамента - зависи колко е голям и колко е голямо вашето куче. Още по-важно е да помислите как ще реагира вашето куче на новия член на семейството. Казваш, че няма да са сами през деня, което донякъде решава проблема, тъй като нещата ще бъдат под контрол.
За свикването и раздялата - за хората това е по-голям проблем. Кучето, колкото и ние да си мислим друго;), си е животно все пак и живее в настоящия момент; емоциите, доколкото ги има, много бързо преминават. И драмата от раздялата остава за хората. Но от друга страна, нали ние ги правим тези неща без егоистични подбуди, само за кученцето. Така, че когато сърцето ни се къса и очите ни са пълни със сълзи, трябва не да си мислим за себе си, а за чудесния шанс, който даваме на това живо същество. Знам, че е по-лесно на думи, но това мъдрите книги казват е да обичаш истински.
А какво ще стане после, дали ще е на по-добро място? Мислете, че сте направили най-доброто и всичко, което зависи от вас, дали сте най-добрия шанс на Дария. Ако не го направите каква е логиката, че после малката ще попадне на по-добро място?

Аз смятам, че идеята за временния дом е отлична. Не само кучинка е в много подходяща възраст да се социализира, но и ще се освободят ресурси за спасяването на други душици. Каквото и да решиш ти желая успех

Днес се запознах с Дария - тя е страхотно кученце. Не знам защо, но си я представях по-голяма :) А тя е едно гушкащо се, подскачащо и весело бебе :)) И аз не знам как успя това животинче, но много ме развълнува. Дано скоро се намери с нейните си хора, тук или извън граница.

blueocean и докторите от клиниката, страхотно е, че се грижите за тази красавица и й давате шанс!

Много благодаря за думките Дария наистина е едно прекрасно весело кученце, което жадува някой да я обича. Като си спомня в началото колко плаха беше и как се криеше под пейките, мислейки си, че е на безопасно място А ето малко снимки от последната й фотосесия. След това все по тъмно се виждахме и снимки нямаше как да станат хубави.

Ама ела да ме погалиш де!


Ето тук се вижда биколорът в едното й око, другото - биколорът е по-високо и не се вужда


Кой ще ме обича вечно?


Тя чака своя шанс за прекрасен дом. Вече е ваксинирана. Остава да я хареса някой готин човек. Ако някой има желание да й помогне с парички, ще съм му ужасно благодарна.

И аз да докладвам, че се запознах с нея!
Ама тя наистина е две педи кученце с тумбаче
И е много, ама много гушкава... що ли отидох с чист панталон

Имам въпросче -как е синеочка с котки?

хахахаха
никъв проблем.
Имаме си един Мазен, дето броди из двора и спори за собственост с Джада. Та той периодично минава покрай Дария и я гледа с погнуса (типично за котките), а тя, милата, иска да играе и подскача по нейния си идиотски начин:)
между другото, една дама миналата седмица направи лапсус и вместо Дария я нарече Диария. михихихихихихииии

Здравейте от малката пумпалка. За съжаление моето финансово положение не се е подобрило и бих искала отново да помоля, който има желание и възможност, да прати малко трохички за Дария Огромни благодарности на Elizd, благодарение на която преди време почти се изчисти сметката на малката. Сметка обаче още се трупа. Моля за малко трохички за синеоката бебка.

Ако знаете само колко пухкава е Дария! Днес сутринта се разходихме, изчака ме и чак навън си свърши работите. А после като започна да ми се катери по главата и да ме целува! Няма такава любов! Прекрасна е!

rescue предложи на малката пумпалка малко да поседи у тях, да свикне с домачна обстановка и да се занимават двете с Джо. Благодаря ти! Благодаря и на GAG за желанието да помогне на Дария, но обстоятелствата около нея не й позволиха да го направи. Самото желание означава много за мен!

И така - ще видим как ще съжителстват двете хали Дария и Джо. Дано не си съперничат за вниманието на хората

И все пак отново да помоля за малко трохички за пумпалката - има натрупана сметка за стационар, както и за последните й приготвления, за да е готова за осиновяване.

Ех, тази муцунка как ми е грабнала сърцето...
Дано скоро получи всичкото кучешко щастие, което може да й донесе нейният човек и което тя със сигурност заслужава...

Здравейте!Чета Ви и ми изглеждате на излезли от Коледна приказка!Знаете ли колко Ви се възхищавам и много Ви завиждам!При Вас нещата се случват ,живеете в голям град сред интелигентни и състрадателни хора. Тук,където аз живея,животните се отглеждат само по предназначение-за храна,да теглят каруцата или да лаят,ако в двора влезе неканен посетител.
Аз опитвам,колкото мога-всяка година ваксинирам по 2-3 кученца,редовно промивам ранички,дори гипсирахме краче,но с помощтта на моя личен лекар.Изненада-тук НЯМА ветеринар,нито вет.аптека.За всеки проблем звъня на един лекар от Пловдив-не знам докога ще ме търпи.Успях за няколко години да намеря добър дом само на 4 кучета.А най-зловещо бе преди около месец,когато една сутрин под терасата лежеше едно кученце,което мислех,че успешно съм пласирала-беше с извадено око.Благодарение на съветите на д-р Боянов се справих-сега раната е спокойна,остана да изчистя малко гурелчета.
Не се хваля-това го правя от години,нали Ви казах-само Ви завиждам.


Малката сладурана е страхотна-дано има съдбата на моя Lucky от Общия форум!
Бъдете здрави!

Сали, не е така. В големите градове има много повече извращения спрямо животните. Насилието и болката в малките и големите селища са различни, но все пак са такива. Аз те поздравявам за това, което правиш и ти пожелавам все така да намираш сили да го правиш. В крайна сметка така се променя манталитет. Не обръщай внимание какво говорят и как те възприемат. Един да поеме все е нещо. А това, което си направила не е никак малко. Нали знаеш притчата за момчето и медузите :)

Давай все така!

Здравейте.
Темичката й докато я намери мина час и после се усетих,че няма да е лошо да си видя всичките коментари
Та може ли да дадете малко инфо. за Дария в момента - как е,расте ли и т.н. ,ако не нахалствам де

О, благодаря за интереса :) Дария е добре, вече е ваксинирана, чипирана, всички необходими процедури да е достоен член да обществото Дори изправи ушетата. Всеки пък като се видим ми се катери по главата. Ужасно галжовно бебе. И е една меееека Снимките трябва да ги сваля, че да ги покажа. Изобщо не ми остава време. Скучно й е да е вързана по цял ден, но поне не е в клетка (говоря за клиниката). Минават хора, играят си с нея, тя пък се закача с техните кучета. Само за игра мисли. И е пораснала, ама много. Ще си стане голяма. Дори бих казала, че е по-голяма от Абра на нейната възраст, а мислех че Абра ще е огромна. За размерите обаче не съм сигурна, отдавна беше когато малкото ми чудовище беше в прегръдките ми. Та така - весело и закачливо бебе. Днес би трябвало да отиде да си играе с Джо - да не им е самотно на двете калпазанки