[suzanka]

За съжаление не знам руски и не мога да прочета това, което пише в този сайт.
А как се превеждат точно positive punishment, negative reinforcement и positive reinforcement, classical conditioning и operant conditioning?

Еdit mil_: В първото изречение става дума за статия на тема техника на корекциите, линк към която е даден в тема команда Редом

[mil_]

Цитат

А как се превеждат точно positive punishment, negative reinforcement и positive reinforcement, classical conditioning и operant conditioning?

Съжалявам, не се наемам да превеждам без контекст.
Всичко това се термини от етологията, ако не от бихейвиоризма. Очевидно касаят кликер-дресурата (бихейвиоризмът е нейната теоретична основа), с която не мога да бъда от помощ. Нито пък ще взема да създавам термини на български.
Ето ти страница с обяснения за всички тях:
http://www.wagntrain.com/OC/

В тези материали различават negative punishment и positive punishmant, грубо преведено положително и отрицателно наказание, положително и отрицателно подкрепление и пр., като се имат предвид конкретни неща, така че се отказвам и от горното си предположение, че negative punishment е корекция.

Не бих желала да смесваме различните методи, още по-малко терминологията.

ПП: Откривам, че това са термини от психологията (не само животинската, но и хуманната), въведени от необихейвиориста Б. Скинър, създател на теорията за оперантното поведение (оперантно учене). Предполагам, в литературата по психология могат да се намерят коректните им преводи.
Ето и някои, които открих (срещнах и вариации):
classical/operant conditioning - условен/оперантен рефлекс
negative/positive reinforcement - отрицателно/положително подкрепление

[Topsi]

Този метод който описва Сузанка, съм го чела но единственно при малки кучета.И съм го пробвала и дава много добър резултат.Но идеята поне за това което знам е кучето да следва водача, и не е команда "ред". Просто се научава кучето да върви до теб на малко разтояние и да не се заплесва.Пробвала съм го при по-големи кучета 7-8 м. и няма ефект:( т.е ако повървиш малко по -дълго време в една посока кучето те изпреварва и непрекъснато трябва да се връткаш.Докато при бебета от3м- до 5м някъде за 3-4 дни макс се научават да не дърпат повода , да не душат и да не те изпреварват.Това от личен опит.Та за мен това работи супер при бебоци.

[Vabank]

Хвърляйки едно око на текстовете смея да се пробвам:
negative punishment е "наказание чрез лишаване" - т.е. при провинение отнемаме нещо стойностно. Примерно: на продавачката не й излиза касата, шефът й орязва заплатата b)
При кучето това очевидно е по-трудно постижимо, но, примерно: ако не слуша, ще му вземем любимата играчка или ще го вържем на повод... Неволно хората образуват логическа верига "наказание чрез лишаване", когато викат кучето "Ела тук" само и единствено в случай, че ще го връзват и ще си ходят вкъщи. Така животното събира две и две и стига до мъдрия извод, че "Ела тук" означава не да идеш при собственика, а да те окачат на каишката и да те лишат от търчането с другарчетата, значи търсеното поведение - идване при собственика при повикване - води до негативен за животното резултат.
positive punishment обаче не е "наказание чрез награда" b) , а всъщност праволинейната верига - престъпление-наказание. Т.е. кучо се изпишква на килима и го опердашват с вестника... Караш с превишена скорост - глобяват те.
На същия принцип се случва и Negative reinforcement, само че наопаки. Reinforcement буквално е "закрепване, подкрепление", но в случая бих го превела като "поощрение".
Та "поощрението чрез лишаване" касае отнемането на нещо ЛОШО: Примерно, душачката се отпуска, когато кучето тръгне КЪМ човека в края на каишката (спира да го дави).
Другият любопитен момент е "Оставаш без наградка" - т.е. някакъв символ за животното, който му подсказва, че дадено поведение НЯМА да доведе до поощрение. Примерно, учите кучето да сяда; вместо да седне, при командата то джафка. Вие му казвате "Не бе!" и пробвате пак... В случая изразът е команда "оставаш без наградка". На същия принцип се използват и поощрения "давай в този дух" - примерно, учим кучето да се претъркулва; то обаче само ляга. Поощряваме го с "Хайде де!" - за него това е команда "наградката е близо", т.е. прави нещата правилно, но не до край.
--
Проблемът с българския превод на conditioning като термин е много сериозен. Буквално се има предвид "преустройство" или "настройване". В смисъл, че пригаждаме животното към нашите изисквания... само че с по-високопарна думичка.
Сайтът между другото е доста любопитен - написан на елементарен език като за неопитни хора, но съдържащ полезна информация за всички.

[mil_]

Макар да се повтарям, става дума за конкретни психологически термини, въведени от Скинър. Той дори не е имал предвид животните, а хората.
operant conditioning срещнах да се превежда като: оперантно поведение, оперантен рефлекс, оперантно обуславяне.
Същественото е: подкреплението се подава по време на извършване на даденото действие.
За разлика от classical conditioning или условен рефлекс, класическо обуславяне (Павлов) - подкреплението се подава след извършване на действието и води до възникване на причинно-следствена връзка.

Положително и отрицателно наказание - объркващото е, че думите +/- се използват не в смисъл "добро и лошо", а добавяне (напр. механично въздействие или друг неприятен дразнител) /отнемане (напр. липса на награда).
Същият смисъл на положително и отрицателно се отнася и до reinforcement, което в психологическата литература се превежда като подкрепление (макар да съм съгласна, че поощрение е по-подходящо). Става дума за отнемане на неприятен дразнител или добавяне на приятен такъв.

И така, призивът на това учение е да използваш само отрицателно наказание в комбинация с положително подкрепление. Това е кликер дресурата.
Контрастният метод е нещо съвсем друго, а примерът на suzanka, поне в цитата, който преведох, е базиран точно на контрастния метод. Там има ясно указано положително наказание (дръпването с повода).

[suzanka]

Аз попитах само за термините, защото не знам как са на български, иначе съм чела и други интересни статии, например тази. Моля, ако някъде намерите информация по този въпрос да ми кажете.
Топси, на мен не ми се случва това. Бети е на 2,5 години и я научих така.

[mil_]

След като озаглавихме темата така, ето едно кратко представяне на теорията на Скинър. Сигурно ще ви се стори отвлечено, но го смятам за необходимо:

Теория на оперантното научаване

    Бихевиоралният подход към личността, подържан от Скинър, се отнася до действията на личността в съответствие с техния жизнен опит. Поведението според Скинър се детерминира, предсказва и контролира от обкръжението. Той категорично отхвърля идеята за вътрешните фактори и физиологично-генетичните обяснения за него.
    Скинър признава два основни типа поведение:
    1) респондентно (като отговор на познат стимул) и
    2) оперантно (определяемо и контролирано от последващите го резултати).
Работата на Скинър се съсредоточава изцяло върху оперантното научаване. При него, реакция зад която стои позитивен резултат се стреми да се повтори, а такава, зад която стои негативен резултат обратно, се избягва. По този начин поведението се влияе от реакциите на обкръжението.
    Подкреплението е ключова концепция според Скинър. Констатира се различие между първичните (безусловни) и вторичните (условни), подкрепящи стимули. Вторичните (подкрепящи) стимули (пари, внимание, одобрение) оказват силно влияние върху поведението на човека. Подчертава се и значението на т.н. аверсивни стимули, като наказание и негативно подкрепление. Скинър се е борил с използването на аверсивните методи (наказанието) в контрола на поведението и е придавал особено значение на контролът посредством позитивни стимули. Концепцията за оперантното научаване многократно е потвърждавана от експериментален опит. Съвременното разбиране за оперантното научаване е широко. Основните области на приемане са обучението в навици на общуване и биологичната обратна връзка. Предполага се, че тренирането на увереност в себе си, основана на методични репетиции и самоконтрол е полезно и успешно за различни социални интеракции. Доказана е и ефективността на биологичната обратна връзка в лечението на мигрена и тревожност.
    Основните положения на Скинър за човешката природа са ясни и определени. Сред тях са детерминизъм (зависимост от миналия опит, който обуславя настоящото паведение), изменяемост (поведението се променя с течение на живота), обективност (човешката дейност може да се обясни с обективните отношения стимул-реакция). Рационалност-ирационалност и хомеостаза-хетеростаза са неприемливи според Скинър, тъй като той отрича всички вътрешни източници за човешкото поведение.

Източник: http://www.assa-m.co...einosti_st2.htm
Само че ми прави впечатление, че в това представяне терминът "негативно подкрепление"  е използван неправилно. И изобщо позитивност и негативност са използвани без разбиране на теорията, а в конвенционалния смисъл. За съжаление, това е единственото, което открих на български да коментира тези термини. Според мен е превод от английски на неспециалист.

[suzanka]

Искам и аз да помогна с нещо. Ще преведа една статия за класическото обуславяне (classical conditioning).

Компоненти на класическото обуславяне
Ето един пример: когато гладно куче види купичка пълна с храна започва да му тече слюнка. Случва се следното нещо:
Храна->Отделяне на слюнка
Това е естествен ред от действия, които не са съзнателни, конролируеми и научени.
Ако представим храна на гладното куче и преди да започне отделянето на слюнка иззвъним със звънец, се получава следното:
- Звънец
след това
- Храна -> отделяне на слюнка
Повтаряме това действие няколко пъти - щом кучето види храна, то също така чува и звънеца. Сега ако иззвъним със звънеца, но не покажем храна, кучето отново ще отделя слюнка. Получило се е следното:
Звънец->Отделяне на слюнка
Това е същото изпълнение (не се сещам как по-добре да преведа response в случая) като при виждане на храна. Това всъщност представлява класическото обуславяне. Започва се с две неща, които имат връзка помежду си. Тогава прибавяме трето, което евентуално може да стане достатъчно силен дразнител, за да се получи първото действие.

Храна->Отделяне на слюнка това всъщност представлява
необусловен дразнител->неубословено действие
Необусловен всъщност означава естесвен, безусловен, който се среща при всеки индивид от дадения вид.
Дразнителят представлява началото, а действието края на един рефлекс. Дразнителят предизвиква (действието), а действието е предизвикано (от дразнителя).

Обусловен дразнител
Звънец
следва
храна->Отделяне на слюнка
Необусловен дразнител->Необусловено действие
Обусловен означава научен, условен, който присъства само в определени индивиди.
След няколко повторения се получава следното:
Звънец->Отделяне на слюнка
Обусловен дразнител->Обусловено действие

Обобщение на казаното:
- необусловен дразнител: нещо, което предвиква дадено действие
- необусловено действие: нещо, което се предизвиква от дразнител
- необусловена връзка: връзката между необусловени дразнител и действие
- обусловен дразнител: нов, допълнителен дразнител, който подаваме заедно със стария
- обусловена връзка: връзка между обусловени дразнител и действие

Когато един дразнител (съответно и действие) е нито обусловено, нито необусловено, то това е неутрален дразнител (действие).
Преди обуславянето

(Не мога да разбера защо тази картинка излиза толкова малка) Ето я отново

UCS - Uncoditioned stimulus (необусловен дразнител)
UCR - Unconditioned response - необусловено действие
Neutral Stimulus - Неутрален дразнител
Необусловеният дразнител автоматично предизвиква необусловено действие. Неутралният дразнител не предизвиква отделяне на слюнка.

По време на обуславяне:



Необусловен дразнител е представен заедно с неутрален дразнител. Необусловеният дразнител предизвиква необусловено действие. С повторения се получава връзка между двата дразнителя.

След обуславянето



CS - Conditioned Stimulus - обусловен дразнител
CR - Conditioned response - обусловено действие
След обуславянето неутралният дразнител се е превърнал в обусловен дразнител. Той предизвиква обусловено действие, подобно на необусловеното.

История на класическото обуславяне
Иван Павлов е руски физиолог. Той правел експерименти с храносмилателния процес при кучетата, най-вече връзката между отделяне на слюнка и работата на стомаха. Павлов открил, че те са близко свързани чрез рефлекси в неволевата нервна система. Без отделяне на слюнка стомахът не работи. Той искал да разбере дали външен дразнител може да повлияе този процес, така че той иззвънявал звънец и по същото време дал храна на кучетата. Малко по-късно кучетата започнали да отделят слюнка при иззвъняването на звънеца, дори когато нямало храна. Павлов определил това като условен рефлекс, различен от вродения. Ако се изгорим от пламък, ние дръпваме ръката си - това не е нещо научено. Освен това, той открил, че условният рефлекс избледнява, ако дразнителят се окаже грешен, не води до резултатът, твърде често.

Фактори определящи ефективността на класическото обуславяне
Времето
Избирането на подходящият момент, когато комбинираме обусловен и необусловен дразнител има голямо значение за обусловеният дразнител. Ето една схема:



Тя представя образуването на обусловен дразнител - колко често се появяват събитията. Областите, където линията е повдигната, означават моментите, когато дадено събитие се е случило. В първата част от схемата се вижда, че неутралният дразнител (тук отбелязан със CS) се представя, веднага след него безусловният, който от своя страна предизвиква безусловно действие. След няколко повторения се получава, че малко след като неутралният дразнител е представен и преди необусловеният да е представен, необусловеното действие започва.
Накрая, след още повторения, още при самото представяне на неутралният дразнител започва необусловеното действие. Неутралният дразнител е станал обусловен.

(Пак нещо има проблем. Ето линк към картинката

На тази схема се вижда, че времето между неутралния и необусловения дразнител е от изключително значение за обуславянето.
При обуславянето със забавяне (Delay conditioning) се вижда, че първо се представя неутралният дразнител, след него необусловеният и тогава необусловеното действие започва. Но след няколко повторения действието започва още при неутралния дразнител (вече обусловен). При стандартно обуславяне (Standart pairing) се получава същото нещо, но разликата е в това, че моментите, в които дразнителите (неутрален и необусловен) се представят, се застъпват.
При trace conditioning (как да се преведе това?) първо се представя неутралният дразнител, след това има пауза и тогаве се представя и необусловеният дразнител. Така кучето свързва, макар и бавно, че след неутралният дразнител идва безусловният.
Това обаче не може да се използва при обратно обуславяне (backward condtioning), което често е неефективно. Когато неутралният дразнител се появи, необусловеният вече е предизвикал действие.

При класическото обуславяне неутралният дразнител се използва за предсказване на необусловения дразнител. Ето защо ако и неутралният и необусловеният дразнител са представени точно в един и същ момент, обуславянето се проваля.

Предсказуемост
Важен фактор за успеха при класическото обуславяне е резултатът от различните моменти, когато се представят дразнителите - след обусловеният дразнител идва необусловеният - така кучето предсказва.

Преведох тази информация от тук, тук и тук

Ще има и продължение.

[Nicholay Atanassov]

Поздрави за темата, която сте създали. Успех в разгадаването тайните на бихевиоризма. Нещо и от мене:

Основателят на бихейвиоризма Уотсън (Watson, 1913), а също и неговите последователи считат, че психологията изучава поведението само по себе си, а не като проява на психическа дейност. По думите на проф. Александров (1996) бихейвиоризмът е психология, която освобождава от своя предмет психиката, но запазва в себе си нейната фундаментална основа - стимулно организираната среда. В своите крайни форми бихейвиоризмът отрича всички влияния на вътрешните процеси при обяснение на поведението. Тази точка на зрение оказва голямо влияние върху развитието на психологията в Америка. Тя довежда до значително усъвършенстване на експерименталните методики и по-точно интерпретиране на получените резултати. След смъртта на Уотсън идеите на бихейвиоризма се продължават и осъвременяват от Буръс Фредерик Скинър (Skinner 1904-1990) професор в Харвардския университет.



Скинър създава нова теория за поведението, известна като учение за оперантния условен рефлекс - рефлекса, в който реакцията предхожда подкреплението и индивидът се превръща в същество, което търси своя стимул и награда. Учението на Скинър (Skinner, 1937, 1975) се свързва с първото и третото звено на схемата на рефлекторния акт - със стимула и ответната реакция. По този начин ученият застава зад идеите на класическия позитивизъм, зад теориите на Павлов и Бехтерев (1907) и същевременно - зад схемата на радикалния бихейвиоризъм. Той се опитва да докаже природата на поведението като регулирано от особена константа - подкреплението, а не от автоматизирани причини. Скинър се концентрира върху подкреплението, а не върху стимула и реакцията. Той твърди, че подкреплението е мотивационен аспект на поведението, без да се употребява понятието мотив. Представя нова схема на бихейвиоризма, която е много по-свързана с житейските реалности. Става дума за оперантното поведение - животното получава подкрепление за това, че извършва действия, които от своя страна търсят и откриват ефикасността си. Скинър доказва, че за регулацията на поведението е важно подкрепянето на реакцията. Реакцията трябва да се разглежда не като следствие от стимула, а като фактор, променящ организма. Оперантното поведение изпълва живота и кара съществата да действат като инструменти.


"Кутия на Скинър" - за извеждане на бихевиористки експерименти, доказващи оперантното поведение.

Подходът на бихейвиористите е подложен на критики, особено от страна на Конрад Лоренц и Нико Тинберген. Те доказват необективността на бихейвиористките проучвания поради изучаване поведението на животните в лабораторни условия, а не в естествената им среда. В своя труд Духът на машината (1976) Артър Кьостлер (1905-1983) критикува остро бихейвиоризма, казвайки: Бихейвиоризмът всъщност е вид повърхностно схващане за съзнанието. Или ако сменим метафората, той заменя антропоморфичната заблуда - приписваща на животните човешки способности и чувства, с обратната - отрича ги при човека, защото не ги намира при по-нисши животни. Той заменя човекоподобния възглед за плъха с плъхоподобен за човека.

Атанасов Н., "Кучето и неговото поведение", издателство "Животно", 2000 г.

[suzanka]

Мотивация

Мотивацията е причината, за която един организъм извършва дадено действие. Психиологическите теории познават първично ниво на мотивация - задоволяване на основните нужди - храна, кислород, вода, и вторично ниво - задоволяване на социалните нужки - приятелство и чувство за постижение. Първичните нужди трябва да са задоволени преди организъмът да има вторични нужди. Един организъм се стреми към действия, които водят до желаното състояние при минимална стимулация.

Източник

Още нещо за мотивацията

Гигантските породи като Пиринейско планинско куче, Нюфаундленд, северните породи и гончетата нямат желанието да работят, за да получат нещо в замяна. С тях се работи много трудно, докато се изгради такова. Те са селектирани да работят самостоятелно или в глутница, но без човешка намеса. Освен това, тези породи работят с тяхно собствено темпо, често бавно. Да се накара такова куче да легне ще бъде лесно, но ставането ще изисква много повече усилия. Те бързо губят интерес, след две-три повторения, докато едно Бордър коли ще повтаря докато се умори. Това обаче не означава, че то е по-умно от останалите.

Какво е наградата?
Награда е нещо, каквото и да е, което кучето иска и би положило усилия, за да се добере до него. Гончето може да работи за възможността да подуши нещо, а нюфаундленд - за лягане на сянка. Булдог може да направи всичко възможно за игра на дърпане, но няма да мръдне само за бисквитка.
Ако кучето работи за всичко, което иска и от което има нужда, то с радост ще изпълнява какво поискаме от него. Освен това така стопанинът се утвърждава като водач на глутницата.

Безусловен стимул е нещо, без което едно животно не може да оцелее. Той е вроден. Пример за безусловни стимули са храната и водата. Гладно или жадно куче ще работи, за да получи това, от което има нужда. Вниманието е от нещата, които кучетата обичат, но похвалата е условен стимул - нещо, което те трябва да се научат да обичат, не нещо от което са родени да имат нужда. Повечето условни стимули стават важни за кучето, защото те се комбинират с безусловен стимул.

Насищането трябва да се избягва
Кучето няма да положи абсолютно никакви усилия да получи нещо, ако то го получава безплатно (без да е извършило нещо). Няма смисъл то да работи за нещо, което получава когато си поиска и колкото си поиска. Това се отнася до внимание, игра с кучета, паничката с храна. (а според мен и до всичко останало, което вълнува кучето).

Спри докато си напред
Кучето не трябва да се обучава докато се нахрани, умори или отегчи.

Как се постига мотивация, когато тя липсва?
Контролирайки достъпа на кучето до това, което иска: Ако -> Тогава:
Ако направиш, каквото аз искам, ще получиш това, което ти искаш.
Примери: сядане преди: отваряне на врата, хранене, галене, хвърляне на топка. Достъпът зависи от точността на изпълнението, спокойствието, самоконтрола и поведението като цяло.

Какво ако кучето не е мотивирано от храна?
Тогава се опитва, когато кучето е гладно. Ако и това не помогне, храната се дава на друго животно. Други алтернативи са използване на по-ароматни лакомства или по-вкусна храна за по-трудните изпълнения; обучението да е кратко, но забавно. Ако кучето вярва, че може да мине време докато получи следващата си дажба или още едно хвърляне на любимата топка, то ще положи допълнителни услия да получи дори най-краткия достъп до него.

Редуване на стимулите
Храна, играчки, игри, похвала, погалване, масажиране, плуване, тичане, душене, скачане и др. Бъдете непредсказуеми! Изненадвайте кучето! Направете списък на това, което кучето обича. Пазете най-любимите предмети скрити и ги давайте само в наистина специални случаи.

Бъдете непредсказуеми
Ако наоколо има нещо, което кучето иска да види/подуши и т.н., вместо да му казвате да не го пипа, е по-добре да го използвате като награда. Достъпът до каквото и да е се постига само чрез вас.

Създайте "обусловена емоционална реакция" - едно нещо идва преди друго и то става стимулиращо.
Ако винаги щом кучето мине през врата стават приятни и интересни неща - разходка, игра с кучета и др. за кучето става стимулиращо да отворите врата. Това може да се ползва за награда - кучето седи и ви гледа - вие я отваряте; кучето става - вие не я докосвате (или я затваряте). Кучето чака, а вие давате освободителна команда - ето я наградата - минаване през вратата.
Това важи за слизане по стълби (Ако кучето стои долу, вие се качвате и му разрешавате да се качи. Горе се случват приятни неща и за него това е награда.), ходене на повод (Ако кучето ходи без да тегли, вие вървите, а ако тегли, се отдалечавате от мястото, към което кучето се е насочило.) и др.

Любим номер, който ви кара да се усмихнете, може да е стимулиращ
Ако кучето обича да се върти в кръг и знае команда за това, може да използвате това за награда. Искате кучето да изпълни по-сериозни команди и накрая му казвате да се завърти в кръг като награда за работата. Освен въртене в кръг може да се ползва и друго любимо действие - скачане, или донасяне на предмет.

Бъдете весели
Ако собственикът е скучен, то и кучето става скучно. Ако се карате и заповядвате на кучето, то ще иска да бъде където и да е другаде, но не и при вас и ще иска да прави всичко друго, но не и това, което му казвате. Бъдете ентусиазирани и се старайте да бъдете по-интересни от всичко останало наоколо. Ако кучето не ви обръща внимание, няма как да изпълни нещо.

Има продължение

[suzanka]

Кои са термините на български за Fight drive и Flight drive. А prey drive нали означава ловен инстинкт и Pack drive - инстинкт за принадлежене към глутница? Мисля, че съм ги срещала по този начин.
Ами primary reinforcer?

[Nicholay Atanassov]

Мотивация

В науката под мотив (от фр. Motif - подбуда, подтик) се разбира поводът за извършване на дадена постъпка. Психолозите говорят за мотивация на поведението, в което включват голям кръг от психологически проблеми.

Измененията на мотивацията са специфични и предизвикват кучето да реагира по определен начин. Така в него се формира поведение, преследващо постигането на конкретна цел. (Куче, което е държано дълго време гладно се движи непрекъснато и неспокойно, реагира на вида и миризмата на храната, на съда, в който храната му се предоставя и на всякакви други сигнали, които свързва с храненето. В такава ситуация то не може да бъде разсеяно с нищо друго до момента, в който храната му се предостави).

Всеки дразнител може да предизвика неспецифична реакция на активация. Кучето става по-реактивно към широк кръг стимули. Тази промяна се нарича обща подбуда. Лишеното от храна куче има силно хранително подбуждане. До каква степен това подбуждане е силно трудно може да се каже. Няма мерна единица, с която нивото на подбуда може да бъде установено. Когато констатацията е, че кучето реагира активно на хранителния дразнител, може да се говори за нисък хранителен праг. Във всички случаи при определяне нивото на емоция и мотивация подходът е чисто субективен.

Физиологичната основа на мотивацията се определя предимно от хипоталамуса. Хипоталамусът получава импулси от мозъчната кора, таламуса, гръбначния мозък и други части на Централната нервна система. В хипоталамуса се синтезират 7 стимулиращи хормона и 3 потискащи хормона. За функциите на хипоталамуса имат значение връзките му с хипофизата. Тя е жлезата, която до най-голяма степен оказва влияние върху мотивацията. Хормоните, които се отделят от нея регулират дейността на всички останали жлези с вътрешна секреция. В случая интерес представляват гонадотропните хормони - фоликулостимулиращ и лутеинизиращ. Третият хормон, имащ отношение към поведението, е пролактинът, наречен още лактогенен хормон или лутеотропен хормон. Хормоните, при своята циркулация чрез кръвта, се разглеждат като първичните мотивиращи фактори - те непосредствено влияят на съответните мозъчни центрове, засилвайки тяхната възбуда. Хормоните принуждават кучето да извършва определени действия дори и в ситуации, които се явяват крайно неблагоприятни за него.

Според Воронин (1979) съвкупността от всички механизми, обуславящи безусловните и условните рефлекси, а също и техният емоционален еквивалент съставят физиологичния механизъм на понятието мотивация на поведението. Това е активно състояние на Висшата нервна дейност в резултат на вътрешни и външни дразнители, поддържаща се от саморегулиращи механизми. Под влияние на активното състояние на Висшата нервна дейност при въздействие на вътрешни и външни дразнители главният мозък реагира в резултат на готови системи на вродени и придобити рефлекси.

При наши експерименти (1998 - 2001) с бездомни кучета, търсещи храна, по отношение на емоционалното състояние, се наблюдават три етапа:

а) търсене на целта;

б) поведение, насочено към вече откритата цел;

в) почивка, след като целта е постигната.

Гладното бездомно куче трябва самoстоятелно да търси храната си. През това време то извършва множество поведенчески действия. Те са разнообразни, обусловени са от миналия опит и постоянно се надграждат. По време на експеримента ние също не сме в състояние да наблюдаваме действителната цел, тъй като местоположението на храната е неизвестно и за нас. В началото на всяко търсене кучето демонстрира сходни поведенчески реакции, но при всеки отделен случай дразнителите са с различна сила и от различно естество, поради което получените резултати не подлежат на еднаква интерпретация.

Когато целта (храната) вече е достигната, разнообразните поведенчески реакции от първия етап се заменят с поредица от действия, идентични при всички кучета и при всяко успешно откриване на храна. Това са захапване, разкъсване на хапки, дъвкане, поглъщане и т. н.

След като целта е достигната (кучето е открило храна и е задоволило свои жизнени потребности), настъпва момент на покой. Кучето не проявява повече търсещо поведение.

В някои случаи след откриване на целта е възможно реактивността към търсене постепенно да се възстанови, третият етап - почивка, да се прескочи и отново да се пристъпи към етапа - търсене на цел. Тази скъсена според нашите разбирания спрямо горния експеримент верига, сме наблюдавали при кучетата, работещи по следа. При подаване на съответната команда кучето тръгва по мирисната следа и започва да търси целта (първи етап). Всички участващи в експеримента кучета демонстрират почти еднакво търсещо поведение. При откриване на целта (втори етап) някои от кучетата лягат до нея, други я облайват и т. н. Това са заучени прийоми. По този начин всички кучета могат да демонстрират еднакво поведение. Не е такава ситуацията, когато се работи по следа, оставена от фигурант (престъпник). Всяко куче, откривайки престъпника, демонстрира индивидуални форми на поведение, формирани въз основа на личиния му темперамент, агресивност, безстрашие, борбеност, степен на обученост и т. н. След като целта е открита и нервното напрежение е разтоварено (чрез лаене, борба и надмощие над фигуранта и т. н.) настъпва почивка (трети етап). Ако обаче, следата е обособена от миризмата на няколко предмета или няколко фигуранта, след откриване на първия (втори етап - откриване на целта), в кучето настъпва известно спадане на реактивността до толкова, до колкото част от целта е постигната, но стремежът към търсене се запазва, защото са налице дразнители, подтикващи кучето към следващата цел (следващ предмет или фигурант). По този начин се прескача почивката (трети етап) и отново се наблюдава връщане към търсене на цел (първи етап).

[Nicholay Atanassov]

Цитат

Какво е наградата?
Награда е нещо, каквото и да е, което кучето иска и би положило усилия, за да се добере до него. Гончето може да работи за възможността да подуши нещо, а нюфаундленд - за лягане на сянка. Булдог може да направи всичко възможно за игра на дърпане, но няма да мръдне само за бисквитка.
Ако кучето работи за всичко, което иска и от което има нужда, то с радост ще изпълнява какво поискаме от него. Освен това така стопанинът се утвърждава като водач на глутницата.

Има продължение

Според древните теории поведението се регулира от удоволствието и болката. Животното прави това, което му носи удоволствие и избягва това, което му причинява болка.

В стремежа си да обясни адаптивното поведение Торндайк (Thorndike, 1898) прилага този принцип на награждаване и наказание в своите експерименти да научи животното да върши нещо. Той твърди, че животните научават нещо (повтарят действия) поради получаването на награда и не вършат нищо, което може да е свързано с наказание. Торндайк не успява да доразвие теорията си и в последствие изоставя тази идея

Някъде около 1938 г. Скинър (Skinner, 1938) твърди, че термините, въведени от Торндайк трябва да се подменят с други. Според Скинър удовлетворението става подкрепление. Например храната за гладния плъх ще редуцира инстинкта на глада и по някакъв начин това редуциране на драйва засилва връзката стимул-реакция.

Според Скинър терминът драйв (подтик) е субективен и той го заменя с термина депривация (лишаване). Плъхът, който е държан гладен е депривиран и в това състояние той ще изпълни някакво действие, което ще бъде последвано от подкрепител (храна).

За Скинър подкрепителят е всичко, което би довело до по-бързо изпълнение на някакво действие, което преди това е било извършено съвсем случайно.

Скинър не намира предимства в наказанието. Той демонстрира, че когато действието е било подкрепено, последващо наказание няма да принуди животното за следващо повторение, а напротив ще ги забави.

Скинър установява и още нещо. Ако наградата не се дава при всяко изпълнение на действието, плъхът работи още по-дълго. Той препоръчва, за да се закрепи някакво поведение здраво, да се редуват изпълнения без да се дава награда с изпълнения, които се награждават. Но тук трябва да се действа внимателно, защото ако ненаграждаването започне да превишава награждаването в действията на животното ще настъпи затихване или отслабване на връзката стимул-реакция.

Донякъде теориите на Скинър, колегите и последователите му имат елементи на взаимстване от учението на И. П. Павлов.

[mil_]

Цитат

Кои са термините на български за Fight drive и  Flight drive. А prey drive нали означава ловен инстинкт и Pack drive - инстинкт за принадлежене към глутница? Мисля, че съм ги срещала по този начин.
Ами primary reinforcer?

Ще ни изпотиш, май трябва да правим речник по зоопсихология b)
Prey drive - ловен инстинкт, инстинкт за търсене и преследване;
Pack drive - инстинкт за събиране в глутница;
Fight drive и Flight drive са двете форми на отбранителен, защитен инстинкт:
Fight drive - активно-отбранителен инстинкт
Flight drive - пасивно-отбранителен инстинкт

Учудвам се, че в доста американски материали всичко се свежда само до тези 4 инстинкта. Има още инстинкт за продължение на рода, родителски инстинкт, инстинкт за самосъхранение, хищнически инстинкт и др.

Primary reinforcer - безусловен стимул/подкрепител

[Nicholay Atanassov]

Цитат

Fight drive - активно-отбранителен инстинкт
Flight drive - пасивно-отбранителен инстинкт

Учудвам се, че в доста американски материали всичко се свежда само до тези 4 инстинкта. Има още инстинкт за продължение на рода, родителски инстинкт, инстинкт за самосъхранение, хищнически инстинкт и др.

За съжаление в САЩ все още доста господстващо място заема школата на бихейвиоризма, който не е най-сполучливата форма за проучване и доказване формите на поведение при животните (особено едрите животни, в частност и хищниците).

Относно -

Fight drive - активно-отбранителен инстинкт
Flight drive - пасивно-отбранителен инстинкт

Инстинктът в случая е един - отбранителен, но формата на проявяване е различна. Затова е по-правилно да се каже:

активно-отбранителна реакция
пасивно-отбранителна реакция

[suzanka]

Благодаря за разясненията. Питам, защото е глупаво да знам нещо само на английски,а да не мога да го кажа на български.
Продължавам с преводите.

[Nicholay Atanassov]

Цитат

Благодаря за разясненията. Питам, защото е глупаво да знам нещо само на английски,а да не мога да го кажа на български.
Продължавам с преводите.

Желая Ви успех и не се отказвайте.

В личната информация за себе си сте написала, че проявявате интерес към етологията, така че по-добре наистина се насочете към нея, а не към бихейвиоризма. Лично на мене тя ми е по-интересна.

В същото време, ако мислите да се занимавате сериозно с обучение може би именно бихейвиоризма ще ви е по-полезен. Дерзайте !!!

Времето е пред вас и то ще Ви покаже къде е мястото Ви. Въпросът е наистина да не се отказвате.

[suzanka]

Обичам всичко свързано с кучетата, но етологията ми е най-интересна. А това с какво ще се занимавам е все още твърде неясно.

[mil_]

Цитат

Относно -

Fight drive - активно-отбранителен инстинкт
Flight drive - пасивно-отбранителен инстинкт

Инстинктът в случая е един - отбранителен, но формата на проявяване е различна. Затова е по-правилно да се каже:

активно-отбранителна реакция
пасивно-отбранителна реакция

Да, така е, не случайно казах, че тази класификация ме учудва и не съм съвсем съгласна с нея.
Но drive в никакъв случай не може да се преведе като реакция. Инстинктът е причина, реакцията - следствие.
В случая трябва да преведем точно някакви термини, не оценяваме дали те са правилни.

Тази класификация е създадена от Wendy Volhard през 1991 г., треньорка и авторка на Мотивационен метод на обучение. Доколкото знам, заедно със съпруга й Jack Volhard имат център за обучение. Американците дори прилагат тест, който с точкова система оценява силата на всеки един от тези 4 инстинкта за отделното куче. Повече подробности и дефиниции:
http://www.canismajo...dog/drives.html
Тест:
http://www.aadogs.net/cpp.htm

Не съм срещала материали на европейските или руската школи, в които това да се прилага.

[Nicholay Atanassov]

Проблемът идва от това, че често термина е изваден от контекста, което е объркващо. Понякога дословния превод не е най-сполучливия и той трябва да бъде нагоден към стила, езика и терминологията, приети в съответната страна.