- (5 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »
Преди да развъждате кучета...
#1
Публикувано: 26 December 2004 - 11:59 AM
(Изявление на Хуманитарното общество в САЩ)
Стерелизирана женска или кастриран мъжкар са по-щастливи, уравновесени и по-дългоживущи компаньони, но някои хора разглеждат развъждане и отглеждане на кучета като комерческа дейност. Хуманитарното общество в САЩ предлага следната информация за размисъл.
КАЧЕСТВО: Повечето кучета, дори и да са чистокръвни, не бива да се допускат към развъждане. Много от домашни любимци дори с родословие имат отклонения от стандарта, в поведение или здравето си, което не бива да се тиражира. Животните за развъждане трябва да се порверяват за отсътствие на подобни дефекти, преди да се заплодят. Развъждането оправдава една единствена цел подобряване, честен опит да се получи потомство по-качествено от родителите си. Неграмотно и безразборно подбиране на партньорите не може да се оправдае ако сте сътворили живо същество, вие сте отговорен за него, дори ако това е сляпо, глухо или куче с отклонение в психиката.
ЦЕНА: Развъждането, което се провежда правилно, не носи печалба. Ангажиментите около здравето, изследвания, изложби, допълнителното подхранване, съответните грижи, разплащането със стопаните на мъжкаря, реклама и т.н. трябва да бъдат платени от продажбата на малките. Неочаквано секцио на женската или спешна помощ на болно кученце и отглеждане на кучилото ще се стовари отгоре ви като тежко бреме. И това е при условие че изобщо ще успеете да си пордадете кученцата.
ПРОДАЖБА: Начинаещ развъдчик няма репутация и познати в нужните среди, които да подпомогнат в търсенето на евентуалните купувачи. Тези, които твърдят:Искам куче, което да прилича на вашето, - изчезват. Направете си сметката колко ще ви отнеме време и пари, необходими за отглеждане на малките, които може би няма да успеете да продадете до 4-месечна, ако не и 8-месечната им възраст. Какво ще правите ако не можете да ги продадете? В приют ли ще ги пратите? Ще ги изхвърлите край пътя? Или ще ги оставите на кучешката борса, за да попаднат те в лаборатория за изследване или в зоомагазина? Опитните кинолози с добра репутация често изобщо не заплождат женската докато нямат достатъчно средства за да изгледат спокойно едно кучило.
РАДОСТТА ОТ РАЖДАНЕТО: Ако искате да имате малки кученца в дома си, за да може децата ви да видят как протича раждането им, помнете че раждането може да започне в 3 през нощта или с хирургична намеса. Децата могат да видят също така раждането на недоразвито или сакато кутре, или да видят как женската крещи и ви хапе от болка докато й помагате да изроди прекалено едро кутре. Не всичките женски са перфектни майки, някои пренебрегват майчинският си инстинкт, някои изяждат малките си. Някои могат да имат тежко раждане, някои могат дори да умрат по времето на раждането. Малките могат да се родят мъртви или със сериозни отклонения, изискващи ефтаназия. Разбира се, всичко може и да е наред, но ако не сте готови да поемете отговорност в случай, че нещата се развият зле по-добре изобщо не започвайте.
ВРЕМЕ: Опитните собственици на породисти кучета твърдят че отглеждането на едно кучило изисква не по-малко от 130 часа. Женската не бива да остава сама по времето на раждане, и само за малко след това. Бъдете готови да дежурите дни наред, подгответе се за безсъните нощи. След раждането женската се нуждае от допълнителните грижи и допълнително хранене. Малките имат нужда от всекидневно контролиране на тегло, грижи и социализация. Много време отнема оформление на документите, родословните и разговори с купувачите. Всякакви непредвидени обстоятелства болни кутрета или майка, която не иска да ги кърми изискват двойно повече време. Ако не можете да им посветите толкова време, ще имате болни, или зле/неправилно гледани кутрета, с лош характер, които надали ще съблазнят някой купувач.
ОТГОВОРНОСТ: В страната има 3.5 млн. бездомни кучета, които приспиват в приютите всяка година. Много повече от милион загиват от студ, глад или блъснати от коли. Една четвърта от тези жертви са породисти кучета. Собственик, който създава живот, носи отговорност за него. Ще преценявате ли внимателно потенциалните купувачи? Ще откажете ли на хора, които ви изглеждат безотговорни? Можете ли да си представите, че от вашето кутренце във всяко едно разгонване ще се раждат мелези, попълвайки статистиката на бездомните кучета? Дали ще сте готов да преберете обратно кученце, от което може да се откажат купувачите, неспособни да се грижат за него поради ред причини? Или ще прехвърлите тази отговорност вашата отговорност - на някой друг. Ще можете ли да живеете с мисълта, че създанения от вас живот може да свърши в приюта?
Преведох това като отговор на въпросите "Дали да заплождам женската си?". добре е да го имаме в предвид, перди да създаваме живот.
не важи за собствениците на развъдници, разбира се:-)
Чау - кучето, близнало небето...
#2
Публикувано: 27 December 2004 - 01:45 PM
#3
Публикувано: 27 December 2004 - 04:05 PM
Нашата порода е идеален пример за това развиващата се в две крайности в едната крайност са развъдниците и хората ,които имат хъски интересуват се от това женската им кучка да се заплоди ....подходящо не просто да има бебета така да се каже влагат малко разум а в другата хъскита купени от незнайно от каде срещат се на градинката и решават да ги съберат и представете си те може да са брат и сестра ама хората да не знаят и хоп правят поколение...... особено ако нямат родословие немогат да видят дали не правят лош имбрийдинг , не се замислят дали не събират две кучета с еднакви отклонения ...например за нашата порода се сещам много навити опашки и ако и двете кучета го притежават какво се случва.....те го затвърждават при малките.Сега като се замисля някой дори и да имат родословие на кучето си не се обръщат към клубове по породи (((((
Е сещам се и за един човек където си купи кучета , хубави ,клубни но просто реши че няма да ги развъжда и ги кастрира.
#4
Публикувано: 27 December 2004 - 04:11 PM
една от кучките ми , немска овчарка , сестра на моята баба Брук ,която спасих от зоосмърт има 2 хубави бебета момичета
обадиха ми се да ми съобщят , подарък за коледа
бебетата ще са с родословни документи - обещаха да пратят снимки , и прочие
#5
Публикувано: 29 December 2004 - 08:58 AM
Би следвало да се уточни : когато развъждате чистопородни кучета...
Развъждането на чистопородни екземпляри е другата страна на въпроса и разбира се има много въпросителни.Например - как ще приложим правилото за оценка?когато повечето от изложбите са Шоу и конкуренция между хендлери,грумери,кесии и лобиране?И само някой по здравомислещ експерт коригира съвсем явните отклонения?
Как ще разберем кучето трябва ли да бъде заплождано и с кого,изхождайки от текст в оценъчен лист-" впечатление добро,глава породна,оценка Отличен."?Доколко конкретния многопороден съдия е наясно с особеностите на конкретна порода?
Историята на кинологията е давала такива решения- бални оценки на монопородни изложби от експерти имащи огромен стаж в развъждането и право за оценяване на тази база.Но за да се проведе такова мероприятие е необходима достатъчна информация за породата и за самата система на оценяване- като зоотехническо мероприятие.Тоест - в развъждането ще спечелят тези породи ,клубовете на които подхождат професионално към развъждането.Едно оценяване на анатомия и характер по всяка статия на Стандарта е уморително за публиката и не носи Спектакъла на Шоуто.Но трябва да се направи.
В противен случай произвеждаме пациенти за ветеринарите и производителите на храни.Те не биха възразили.За тях една такава Декларация на Хуманитарното Общество е предостатъчна и удобна.В стил: Нали те предупредихме?,Сега плащай!
Marten BG
#6
Публикувано: 29 December 2004 - 09:04 AM
Че кой собственик няма хубаво куче?Освен това ,за височина в холката 50 см главата е голяма,но на височина в холката 80 - мъничка.и така нататък....
Marten BG
#7
Публикувано: 29 December 2004 - 09:34 AM
Цитат
Относно експертите тук трябва да разчитаме повече на себе си, защото истина е, че в региона експертите са малко и още повече, че съдят много по-малко. Това води и до друга опасност - така наречената "слепота на развъдчика". Остава вариянт човек да отиде на повече изложби където съди такъв експерт, което обаче не винаги е възможно.
#8
Публикувано: 29 December 2004 - 10:05 AM
Би следвало да се уточни : когато развъждате чистопородни кучета..."
Тогава някой да ми обясни каква е необходимостта да се плодят мелези, безпородни и просто кучета без родословие. Защо трябва да го правят стопаните на тези кучета? Защото "така им се иска"? Е! голям аргумент, няма що. Или защото "това е моето куче и аз решавам дали или нали"? И това за мен не е е аргумент. Защото после в резултат на такава логика в парка намираме кашони с пищящо изхвърлено кучило от 6-7 малки. Само тази година само в нашата градинка имаше три такива кашона. Три. Някои взимат симпатичните мелези, докато са малки, но проблемът е с тях в това, че никога не се знае какво ще порастне от тях по-нататък. и много често поотраснало кутре се озовава навън. така че, струва ми се че най-вече безпородните и кръстоските не трябва да се плодят, а за чистокръвните - май всички сме на мнението че потомството трябва да се очаква от качествени кучета. :-)
Чау - кучето, близнало небето...
#10
Публикувано: 29 December 2004 - 04:51 PM
#11
Публикувано: 02 January 2005 - 11:49 PM
#12
Публикувано: 03 January 2005 - 08:57 AM
Това обаче НЕ Е развъдник - то и аз мога да се нарека примерно "представителство на Сребърна посуда ООД" и да пускам обяви, че продавам сребърни лъжички (примерно), и сигурно ще се намерят хора да ми се вържат на идиотизма, но това как се наричам не ме прави истински генерален представител на прословутата и утвърдена фирма "Сребърна посуда".
ИСТИНСКИЯТ развъдник е:
1. Собственост на човек, който членува в организация за съответната порода и/или националната федерация (има държави, които не са поставили изискване за членство в клуб, за да си член на федерацията им)
2. Собственост на човек, който има регистрирано в националната или международната федерация запазено име
Т.е. човекът, който притежава развъдника, има съответната регистрация и "права".
Оттам нататък вече за разплод е логично да се използват кучета, които се допускат до разплод и имат право да дават поколение... и вече е отговорност на развъдчика какво ще бъде това поколение и т.н.
---
Реално погледнато, въпросът за развъждането от гледна точка на развъдниците е малко по-сложен (оф, не ми се пише дълга тема!); като цяло това, което РАЗВЪДЧИКЪТ трябва да търси е развъждане за подобряване на породата и, най-банално казано, за постигане на добър собствен имидж, т.е. производство на кучета, които са конкурентоспособни, здрави, с добър характер и представляват добра реклама за него. Докато един обикновен кучесобственик с една женска ще "произведе" едно-две-три кучила за живота на кучето си (най-често само едно), то в развъдника се произвеждат поне 1-2 кучила годишно и е логично за собственика на развъдника имиджът да е 10 пъти по-важен отколкото за кучесобственика-развъдчик. Собственикът на развъдника има значително повече "разплоден материал", за развъждането на който да мисли, но пък и значително повече възможности да го използва "по предназначение", т.е. да осъществява качествени връзки в родната си държава и в чужбина...
---
Пак реално погледнато обаче, докато в другите държави кинологията се прави основно от развъдници - по-малки с по 2-3 кучета и големи с по над 10-20, а любителите-кучесобственици най-често не участват в развъждане, у нас положението е обратното: има малко на брой истински развъдници и май само 2-3 наистина големи, с над 20 кучета (говоря изобщо за всички породи взети заедно), а са много собствениците на едно женско куче, които мислят за 1 или максимум 2 кучила.
Това положение коренно променя като цяло начина на развъждане в клубовете - техните развъдни програми, ако може така да се каже. Собственикът на едно куче МОЖЕ БИ може да е в състояние да работи целенасочено за породата (има и такива), но в повечето случаи, докато се образова и придобие "самостоятелна представа", вече е произвел единственото си кучило по някакъв ведом само за него критерий.
Пример (специално за хъскита): идва човек с кафяво-бяла женска, синеока; твърди, че иска да запложда непременно на кафяво-бяло синеоко куче. Не го интересуват титли, екстериор, кръвни линии... за него са важни цветът и очите. След, да речем, няколко години, този човек, ако се е интересувал от породата, ще е чел, мислил, гледал, следил и т.н., и ще стигне до извода, че примерно за неговата женска най-подходящ е... сиво-бял мъжки с кафеви очи, които има еди кои си предци и еди какви си титли. Междувременно въпросното женско куче ще си има пра-пра-пра-внучета вече. За съдбата на повечето от тях никой няма да знае дори.
При развъдниците нещата стоят маааалко по по-друг начин: на практика, за да създаде развъдник, човек вече е минал въпросния няколкогодишен път на мислене, четене и т.н., докато си закупи качествени кучета и създаде "основата"; вероятно е произвел и няколко кучила в ролята си на начинаещ кучесобственик-любител, но когато се заеме сериозно с развъждане по принцип вече би трябвало да е изкачил по-горното стъпало.
Хм, поне така си мисля, де. Хората с развъдници, които познавам, общо-взето са го изкачили въпросното стъпало.
Така че всъщност ролята на клубовете в случая е да "замажат" разликата между любителското развъждане и това в развъдниците. Доколко успяват... не е моя работа да преценявам.
Почивайте в мир, мили ангели!
#13
Публикувано: 03 January 2005 - 04:24 PM
Единствено би ми се искало на въпроса "Да заплождам ли женската си" един редови кучевладелец редовно да получава отговор "Не" от знаещите, а не "Ти си знаеш". защото щом изобщо си го задава този въпрос, той нито е наясно с повечето неща около заплождането, нито притежава животно, представляващо интерес от към развъдна гледна точка. Защото щом се пита, значи изобщо не е изкачил въпросното стъпало, нали?
Ако не друго, броя на кучета, отдалеч напомнящи породата, към която принадлежат, би се съкратил драстично - пак е нещо.
Буквално вчера на площад славейков видях едно чау - беше в ужасно състояние, над опашката си кучето се е разгризало до месото, раните бяха големи колкото дланите ми, а гребен не е докосвал козината му от както се е родило сигурно. Е... отдалеч приличаше на чау, но отблизо...
Чау - кучето, близнало небето...
#14
Публикувано: 03 January 2005 - 05:05 PM
Проблемът е, че ограниченията са много общи и не могат да обхванат всеки... конкретен случай. Става въпрос не за допускането до разплод на хубаво куче, което има някакъв проблем - да речем, счупен зъб, крак... оплешивяла след заболяване опашка... ако кучето е добро, клубът ще намери начин да го допусне до разплод и да използва ценната му кръв. Проблемът е в обратното - в това, че не толкова хубави кучета минават през решетото и влизат в разплод, без да има смисъл да се развъждат - било защото на изложба са им дали щедри оценки, било защото по принцип са си хубавички на външен вид, тъй де достатъчно в рамките на стандарта са, но иначе са напълно посредствени...
От друга страна обаче, делегирането на правото да кажеш "не!" и да ограничиш развъждане не може, но и НЕ БИВА да бъде много "всевластно". Просто защото ще се намери кой да го използва в свое благо (не само у нас). И се получават ситуации, в които експертът не харесва някого, затова не позволява женската да се заплоди, нищо че е иначе великолепна... или харесва някого и му позволява развъждане на кучето, въпреки че е боклук.
А иначе, ето един чудееееесен пример:
Женска хъска. На изложба получава ниска оценка. Собствениците са бесни от факта, че тази оценка не им позволява разплод (не минават през ситото). Биха могли да отидат на други изложби и там да получат твърде щедра за това куче оценка, която да го допусне. Вместо това заплождат и се изтърсват в клуба "в заварено" положение с идеята, че клубът ще клекне и ще получат документи за малките...
Това е единият типичен пример за български (пък и не само) развъдчик.
И обратното - познавам поне 3-ма собственици на женски кучета, които не просто ЗАСЛУЖАВАТ, а НЕПРЕМЕННО трябва да участват в развъждане. Като отговорни хора те обмислят тази вероятност, стигат до извода, че не им е по силите отговорността... и не развъждат. Което е... не, не чак толкова голям фал за породата, но все пак означава, че ще има 2-3 качествени кучила по-малко... и сигурно няколко некачествени повече.
Тъй че решението "за" и "против" развъждането трябва и може да вземе единствено собственикът на кучето. Той преценява, дали има смисъл. И е правилно, защото... да, бих искала да запретна ръкави! Драстично бих допуснала до разплод... да речем, само топ10 кучките и ще знам, че ПО МОЕ МНЕНИЕ, тази година са раждали само достойни за това животни. Само че моят топ10 като експерт е субективен. В него със сигурност няма да влязат животни, които влизат в топ10 на някой друг познавач на породата... Връзките, които аз бих разрешила (мъжко и женско) ще отговарят на моята представа... И това не е начинът.
Реално "против" трябва да гласуват собствениците на мъжки кучета, които да се съгласяват или да не се съгласяват с дадена връзка, без да се базират само на парите, които ще изкарат от нея. Ето друг един пример: напролет решително отказах връзка с женско куче, което по мое мнение... хм, как да го формулирам? Ами, не е в моя топ10. Беше заплодена с друг мъжки. Потомството й хич не е лошо, както излезе; на Парада на шампионите едното бебе стана R.BIS, на клубната ни изложба победи мое собствено производство, което аз лично намирам за добро.
Дали с моя мъжкар би се получило подобно потомство? Може би да? Може би не? Аз смятам, че не.
Което, може би е най-точният начин да се ограничи развъждането... само че и това изисква отговорни собственици на мъжки кучета, които пък АМА ИЗОБЩО не си дават труд да се замислят и за момент какво се случва с "тяхната" порода. Те искат: а) кучето им да остави потомци или б) кучето им да донесе парички. С други думи, при поява на женска потриват ръце и айде да я заплождаме...
Почивайте в мир, мили ангели!
#15
Публикувано: 03 January 2005 - 06:01 PM
това ми е мисълта:-)
Чау - кучето, близнало небето...
#16
Публикувано: 03 January 2005 - 08:45 PM
С което искам да потвърдя че не винаги планираното професионално решение носи този резултат който искаме.
За да потвърдим хомозиготност на мъжкия е необходимо да проследим резултатите му от различни скачки.В това число и с кучки при които лично никога не бих позволил връзка.Същото е необходимо и за да хванем разсейките при крос за да фиксираме субективния желан от нас тип.
Лошото е,че ако в големите страни като Русия и САЩ,бракуваните екземпляри лесно биха намерили приемни семейства,при нас резултатът е плачевен- те просто се присъединяват към уличното братство.
Съгласен съм с разсъжденията на Vabank.
Marten BG
#17
Публикувано: 03 January 2005 - 10:22 PM
налага се непрекъснато да напомням - моята позиция е такава, че не става дума за планирано развъждане. говоря изключително и единствено за обикновени кучевладелци, масовото ИМ развъждане "заради здравето на женската" и т.н. - точно то носи повече вреда, отколкото полза. като минимум - кашони с малките в парка, само в нашия тази година имаше три. Едното кучило беше с единайсет малки. Какво оправдание има заплождане на майка им? Няма.
Чау - кучето, близнало небето...
#18
Публикувано: 03 January 2005 - 10:44 PM
Marten BG
#19
Публикувано: 03 January 2005 - 10:53 PM
Чау - кучето, близнало небето...
#20
Публикувано: 04 January 2005 - 12:09 AM
Обаче има купища ненормални и неразумни хора, на които не им пука... и оставят кашоните с бебетата насам-натам. Дори ако си допуснал кучето да се заплоди по случайност, можеш поне да приспиш нежеланите малки и да им спестиш безконечните мъки... Опа, още една еретична за българина мисъл изказах май...
Лошото е, че въпросните ненормалници НИКОЙ не може да ги накара да спрат... няма да се замислят, ако прочетат в интернет, че развъждането е отговорност, а не печалбарство; няма да се замислят дори, че разходите им за кучилото ДОРИ ако хранят кучката с хляб и продадат получените хилави твари за по 100 лв. ПАК ще са повече от приходите... Така че тук само си чешем езиците, на практика... :((((
Почивайте в мир, мили ангели!
- (5 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »