[insult]

rini, написаното не е към теб, а към emetic, която впоследствие си е редактирала мнението. В този свой пост тя обясняваше каква "куха личност" си ти и как не търсиш съвет, а само успокоение на гузната съвест, защото бързаш да убиеш кучето си за свое удобство. Би трябвало да си разбрала на какво мнение съм по въпроса от първия ми пост.

ДО МОДЕРАТОРИТЕ: Няма ли начин да си пише кога и кой е редактирал дадено мнение? Или да се върнем на варианта да не могат да се редактират мнения след някакво време...

[rini]

Нямам видимост към него, явно е станало объркване! И ти се извинявам за което, Insult!

Ще взема да изтрия тази тема! Прекалено голяма съвест явно имат хората и предпочитат да критикуват и да се самоизтъкват! Което определено не е целта на тези форуми!
Блг за разбирането на тези, които са го проявили!

[lucy60]

Моля Ви, rini, не го приемайте лично, това е безкрайно болезнена тема и полемиката ЗА или ПРОТИВ евтаназията ще продължи вечно. Пак ще го кажа - тук може да намерите съчувствие или неразбиране, но решението ще вземете само Вие и Вашата съвест.

[D-r Koko]

Нека споделя и моето мнение по въпроса. И това не е мнение само на лекар, а и на човек, който е евтаназирал собственото си животно. Какво отличава човека от животните? Разума. Затова докато човек мисли той води така да се каже пълноценен за вида живот. Дори недъгав, парализиран или тежко болен той МИСЛИ. За това на всяка цена трябва да се бори за живота си. Когато едно животно не може да води пълноценен за своя вид живот / парализа, слепота и глухота заедно, тежко заболяване изхода от което ще е трайна инвалидност и др/ то се мъчи, защто това не е нормално за неговата природа. То има някакви условни рефлекси, но мисъл така както я разбираме ние не. Не ме разбирайте неправилно. Нямам предвид чувствата като радост, тъга, привързаност. Имам предвид това, че едно куче или котка са хищнщци и за тях нормален и пълноценен живот е да душат, търсят, гонят и ловят плячка. Дори в домашни условия когато си играем с тях те проявяват в една или друга степен част от тези неща. Отнемем ли им тази възможност те вече не са кучета и котки, а животни без смисъл за самите тях. Остава ни само егоистичното успокоение, че виждаш ли то е живо. Но замислете се , живо ли е... Или просто съществува.

[tattoo]

:'(Добре казано докторе аз съм за евтаназията,когато ситуацията ни налага такъв избор  :'(

[street.force]

аз моето любиме кучнце коли на 16 години се парализара пона да усира всичко гледаше ме жално чуваше ме като му говоря и пак се опитваше да ми се радва кого отида до него или като си тръгвам да се опита да ме последва закарах го да ми го ефтанзират  просто съм ревал като малко дете за моето кученце но такъв е живота а иначе кучето го ефтанзирах в красна поляна зад арената има една клиника казва се "авицена" на улица Наичо Цанов се намира бл 144 тела е 822 01 49 там е лекарят които лекува и моите куче цял живот се е грижел за моите животинки и е много добър

[D-ra]

ВЕТЕРИНАРНИЯТ ЛЕКАР НЯМА (ПРОФЕСИОНАЛНО-МОРАЛНО-ЕТИЧНО)ПРАВО ДА "ПРЕДПИСВА" ЕВТАНАЗИЯ !!!
Ние можем само да се произнасяме за прогнозата за живота и здравето на животното. Решението за евтаназия е изцяло приоритет на стопаните. Докторът е само инструмента в случая.
Животните може би нямат душа, но със сигурност са част от Духа. Кои сме ние, че да им взимаме живота, пък бил той и обречен !? 8)

[emetic]

Цитат

Нека споделя и моето мнение по въпроса. И това не е мнение само на лекар, а и на човек, който е евтаназирал собственото си животно. Какво отличава човека от животните? Разума. Затова докато човек мисли той води така да се каже пълноценен за вида живот. Дори недъгав, парализиран или тежко болен той МИСЛИ. За това на всяка цена трябва да се бори за живота си. Когато едно животно не може да води пълноценен за своя вид живот / парализа, слепота и глухота заедно, тежко заболяване изхода от което ще е трайна инвалидност и др/ то се мъчи, защто това не е нормално за неговата природа. То има някакви условни рефлекси, но мисъл така както я разбираме ние не. Не ме разбирайте неправилно. Нямам предвид чувствата като радост, тъга, привързаност. Имам предвид това, че едно куче или котка са хищнщци и за тях нормален и пълноценен живот е да душат, търсят, гонят и ловят плячка. Дори в домашни условия когато си играем с тях те проявяват в една или друга степен част от тези неща. Отнемем ли им тази възможност те вече не са кучета и котки, а животни без смисъл за самите тях. Остава ни само егоистичното успокоение, че виждаш ли то е живо. Но замислете се , живо ли е... Или просто съществува.

Чудя се не се ли усещаш. Първо за това, че човек мисли - този форум е пълен с противоположни примери.
Второ - за това, че животните не мислят ... как да ти кажа - мисленето се е появило при хората от нултата, хоп и еволюцията от раз е стоплила съвършенното мислене. Всичко останало са просто предмети.

[D-r Koko]

Цитат

ВЕТЕРИНАРНИЯТ ЛЕКАР НЯМА (ПРОФЕСИОНАЛНО-МОРАЛНО-ЕТИЧНО)ПРАВО ДА "ПРЕДПИСВА" ЕВТАНАЗИЯ !!!
Ние можем само да се произнасяме за прогнозата за живота и здравето на животното. Решението за евтаназия е изцяло приоритет на стопаните. Докторът е само инструмента в случая.
Животните може би нямат душа, но със сигурност са част от Духа. Кои сме ние, че да им взимаме живота, пък бил той и обречен !? 8)

Ако ти се чувстваш инструмент, не ме отъждествявай с теб. Вярно е, че само стопанина взима това решение, но ако дойде при мен и ми каже евтаназирай, а аз смятам че това не е необходимо не го правя.

[analaz]

Напълно  съм съгласна с д-р Коко. Имах пудел, който се наложи да приспим. Беше на 15 години. Решението ,което се наложи да  вземем беше много трудно,но нашият ветеринарен лекар ни обясни че това ще бъде най-доброто решение за нашето куче.Да ви казвам , че все още не сме го прежалили мисля си че е излишно макар , че от тогава са минали 3 години. Миналата година почина котката ни ,която беше на 18години. Боледуваше от рак на млечната жлеза. Тъй като беше много умърлушена реших да прибегна до услугите на вета ни, но за разлика от първия път отговора му беше да я оставим да изживее спокойно дните , които и оставаха. Послушахме го и за нищо не съжаляваме.
Съвета ми е послушайте сърцето си, но също така и съвета който ще ви даде вашият ветеринарен лекар. Ана

[D-ra]

Убийци такива....! :huh:

[gabipap]

Не си прав! Нито за "убийците", нито за душата. Говоря от името на стопанин на куче.
Знаеш ли колко е трудно да вземеш такова решение, когато кучето е било повече от 10 години член на семейството ти? Знаеш ли какво е да го гледаш, че се мъчи ден след ден, че те гледа с поглед, който сякаш иска помощ?
Аз знам. Преди години, още не разбираща от кучета, бях взела бебе НОК с много тежък рахит. Опитахме всичко в рамките на 3 месеца - инжекции, масажи... Но кученцето се изкривяваше все повече и с увеличаването на теглото изпитваше все по-силни болки. Накрая пищеше при всяко движение, а аз плачех... Тогава не можеше лесно да се намери лекар, който да го приспи. Когато намерих, съм била с него по време на цялата процедура. Галех го, а то ме гледаше преданно докато заспа за винаги... А какво ли щеше да е, ако този "убиец" не беше се съгласил да го избави от мъките?
Следващото ни куче живя до 14 години. На края на живота си беше с парализирана задница. Не искаше да ходи по нужда в къщи, всеки ден поне по 10 пъти с едно одеало го сваляхме 2 етажа до едно дърво и го крепяхме прав, за да може да се облекчи. Не го болеше нищо, беше адекватен. Умря от старост, в съня си.
И предишното ми куче - незабравимия ми доберман. Той боледува кратко, но тежко - сърдечна недостатъчност, после - и бъбречна, накрая - асцит. Мъчеше се, търсеше помощ. Бях говорила с лекарите, но така и не се реших да го приспим... Може би щеше да е по-леко за него.
Та помисли пак - дали са убийци? За мен не са.

[cOoL_aNi]

жената искаше мнение - помощ а вие се изпоядохте и изпопребихте тука в този форум

[bushkata]

Цитат

жената искаше мнение - помощ а вие се изпоядохте и изпопребихте тука в този форум

Ти видя ли датата на темата? Хората си пишат сериозни неща, а ти си спамиш само...  :-

[Malcho]

А някой знае ли все пак какво се е случило ?
аз съм имала куче порода пудел на 16 години, получаваше припадаци, не чуваше, напикаваше се .........но това не беше повод да го приспим, оставихме го да си доизживее спокойно дните които му оставаха, един ден просто припадна и не пожела да стане, аз го пренесох на ръце до седмия етаж където живеехме, и издъхна в ръцете ми .......дочака да се прибере в апартамента в който живя с нас 16 години......и тогава се предаде.

[saryta]

Здравеите аз имам болонка на 14г., от 4-и тодишна е напълно сляпа - извадени са и и двете очи , защото имаше глалукома. та според вашите писания и особено на д-р Коко ми се струва че съм сбъркала че преди 10г. не съм я приспала, защото не е водила пълноценен живот. Въпреки, че аз мисля че си води и до момента пълноценен живот, щом се разхождаме на вън без кайшка, има абсолютна ориентация за място и време. Според мене животинка трябва да се приспива само ако се мъчи т.е. го боли нещо. Това е мойто мнение.

[Axel1]

Здравейте на Всички,

На авторката на темата ще кажа- няма по труден въпрос от този. Това е широко дебатирано и за хора и за животни.
Преживях загубата на любимото си братче, болката и тъгата ще остане в мен за винаги. Моята миличка майчица ми е казвала "Толкова се мъчи, че незнам защо Господ го наказва така. Прости ми Господи, но му помогни". Моя колежка загуби сина си също болен от рак, тя също ми казваше "Майка съм и аз най- малко искам да се сбогувам с най- милото си, но да гледам тези нечовешки мъки. Прости ми Господи, вземи го".
Това са думи произнесени от майки, които не са поискали евтаназия, но гледайки децата си в тези мъки са отправили молба към Господ да спаси децата им мъките.
Просто разсъждавам на глас и си давам сметка, че когато се случва пред очите ти, тогава променяш мирогледа си.
Имах НОК в БГ. Евтаназираха го когато беше почти на 14 год. Напълно обездвижен, спря да се храни...Аз немога...Съдете ме, но аз немога и Вет да извикам за това. Ако бях там и ако знаех, сигурно нямаше да разреша...Не зная...Съчувствам на всеки изправен пред това трудно решение и им пожелавам всичко да се развие по естествен начин без тяхната намеса.

[Joe69]

Преди около 3 приспахме нашето коте, което беше неизлечимо болно :( Направихме го във ветеринарна клиника в Надежда. Беше много трудно и тежко за цялото семейство, исках да си умре в нас, и изобщо проблемът за ефтаназията не случайно е така спорен :'(

[margokk]

Аз Макси си я държах в ръцете. Никъде не съм я водила и оставяла. Извикахме ветеринаря вкъщи. Тя изчака, докато всички бяхме готови. Кучето заспа в ръцете ми, последното което видя бях аз, последното, което чу - гласа ми. И до днес си мисля, че си отиде щастлива, въпреки че в месеците след това ужасно ми липсваше. Липсва ми и до днес.

[denicc]

Цитат

Убийци такива....! :huh:

Знаеш ли забелязала съм,че винаги когато се казват "силни" думи срещу действията на някой,рано или късно се изправяш пред същата дилема.