[insult]

АНКЕТАТА Е НАПЪЛНО АНОНИМНА
Целта не е да санкционираме тези които удрят или не удрят животните си, а да поговорим за това доколко /ако изобщо/ ударът е необходим и подходящ при възпитаване на кучето. Както и за особеностите на този вид корекция при различните породи.


ПОЯСНЕНИЕ: За отговор 2 и отговор 5: При 2 става въпрос за общия брой единични удари вообще, докато при 5 за случаи, в които кучето е било бито силно и напоително в момент на ярост.

Ако можете да дадете повече от 1 отговор на този въпрос, отговорете с с този, който се отнася с по-голяма вероятност за вас.

Ако решите, можете да обосновете подхода си в мнение под анкетата.

[insult]

Моето удряне обикновено се изчерпва с плясване по кръстеца, в момент, когато кучето не е на повод и не се е подчинило на команда или е неадекватно.

Случвало ми се е два пъти през кучкарската ми практика да бия куче със жестокост и усърдие. И в двата случая беше за проявена агресия към човек. И двете кучета не проявиха съпротива, но ако бяха, щях да ги бия докато не се предадат.

За подчиняване на непослушно, но неагресивно куче използвам метода: тръшкане по гръб на земята. Държа животното така до неговото успокояване.

Мисля, че повечето случаи, когато съм удряла животните си са били резултат от моя грешка - недостатъчно възпитание, излишна нервност, подадена команда в момент, когато очевидно няма да бъде изпълнена.

Имала съм обаче кучета, които въпреки старателното ми занимаване с тяхното обучение не са реагирали на друга корекция освен на бой. Нещо повече едно от тях имаше "нужда" да получава редовни порции бой, за да помни, че не може да се изкачва по йерархичната стълбица на семейството.

Така че не бих казала, че съм против боя като средство на възпитание. Струва ми се, че има случаи, когато друго не може да помогне, за да се пребори човек с кучешки доминтант. И все пак - най-напредничавите методи на възпитание напълно изключват удара.

[redhotsfan]

Използвам удар за корекция,но не винаги-само когато не слуша и като му се карам не обръща внимание на думите ми.Примерно когато почва да бяга като луд из стаята и се качва по канапето и леглата.Ние му даваме да си бяга,защото това е игра , но на канапето и леглото-не!Когато му  се скарам имам чувството ,че почва още по-силно да бяга,качва се по-често на леглата(през интервал от към 5 сек.) и почва да ме ръмжи (това според мен е на игра,защото той през това време играе и сигурно ми казва нещо).Тогава(след учестяването на скоковете) вземам палката за мухи и го шляпам по дупето с нея докато се засрами.Аз имам метод:Ако гризе килима или нещо друго,което не трябва го удрям по муцуната.Ако човърка някъде с ноктите си го удрям по предните лапи,а ако бяга като луд и не ме слуша-по дупето.  ;)

[misheto7]

Не мога да си кривя душата случвало се да го пошляпвам -най-често се случва когато направи опит да вземе  да яде някакъв боклук от земята.Когато се наложи го первам с два пръста през муцуната или го удрям леко по дупето.Отказах се от този вид корекции защото при нас не действат.Аз лично за себе си съм възприела при непослушание да го хващам за врата и да го разтърсвам или да го обръщам по гръб.Според мен това действа повече отколкото да го удрям .Пък и след последните няколко пошляпвания по дупето,като вземеше някакъв боклук и му викна той се снишаше на земята и започва да мижи все едно е пребиван хиляди пъти от бой.За мен лично боя не е начин за корекция ,а е проява на безсилие.След като не си успял да научиш кучето си на послушание с други методи ,то с бой най-малко ще стане.Не съм специалист но все си мисля ,че при използване на такива методи кучето или ще стане страхливо или ще се озлоби.

[shatcy]

Мойто кучо яде много бой само когато изтича на улицата или когато яде нещо от земята за тези двенеща не мога да се въздържа, просто е много опасно и обезумявам.Иначе за всичко останало като трябва да й се скарам я хващам за ухото не я дърпам силно естествено и повишавам тон и има мигновен резултат.

[Eni]

Не мога да го ударя, сърце не ми дава. Заканвала съм се, в смисъл "сега щ,те утрепя!", когато взема нещо от земята, но не съм го удряла. Прави ми впечатление, че най-добре ме разбира, когато реагирам тихо и спокойно. На минутата се отказва да прави това, което е започнал.Случва се понякога друг да му викне и той тогава лае насреща, но ме гледа и винаги идва при мен. Казвам му тихичко каквото е нужно и той оставя взетия чехъл или предмет. Може и да не съм права, но така се разбирам с него.Усещаме се!  :drugarche: Явно и при тях сработва индивидуалният подход.

[TediampAra]

Моментите, в които леко я плясвам през устата са когато яде нещо от земята и въпреки казаното "НЕ", продължава да го прави. Иначе като цяло само се караме и рядко се пошляпваме.

[agalina]

Аз не удрям кучетата си .Била съм единствено стафа си - един път - от нерви  и уплаха.Беше, защото скочи срещу една  жена ,която буквално се хвърли отгоре ни, докато кучето се напъваше да свърши нещо в храстите - точно нас женицата реши да попита къде е неква банка.Не я ухапа- удари протегнатата  ръка с кучешкия зъб , веднага се дръпна , сниши  се , но  аз видях- изду се пред очите ми месото и посиня за секунди ...бих го с повода ..до лудост го бих.Един човек отсрани беше паркирал  излезе и ми  хвана ръката - каза ми защо го биеш - видях всичко ,кучето не беше виновно, решило е, че е заплаха.Ако днес се беше случило - пак щях да го пребия.Признавам - заради себе си - защото е недопустимо да навреди кечето ми на човек и защото да съм опитала крайност за целта.
Иначе ЗНАМ, да ,с бой не става - не им пука на тези моите.Само забатачвам нещата ,ако удрям-  нито им пука от болка, нито им доказвам ,че съм права с това.За тях най-ужасното наказание е игнорирането- тогава се съсипват - и са готови да пукнат ,но да си общуваме.(Игнорирането не значи затваряне някъде сам - значи да се правя, че е невидим - никой в къщи не си говори с него ,никакво общуване и обикновено казваме всички в къщи като се домъкне за моли за пощада " Никой не си си говори с теб-ти си лош"-и си покажем гърба.Много ги боли от такова нещо - честна истина.Но и другото е - да  усетим кога да спрем с това - щото може да прекалим..).Ако не се водя от едната утвърдена моя Справедливост като шеф  и от умението да използвам постигната връзка с животното , за да го наказвам  и  възпитавам - по-добре е да  не отглеждам такова.

[Huskypower]

За мен удрянето не е начин на възпитание, а предимно за корекция. Въпреки това корекциите при мен сега са предимно с дръпване и скарване. Понякога и тупване по муцуната или хващане за кожата на врата. Природата на кучетата ми е сводолюбива и те не приемат крайните наказания. Възпитанието с добро дава много добри резултати, но все пак има случаи, за които се налага нещо повече от интонация и тон. Ако едно хъски знае, че ще бъде наказано с бой, то няма да има интерес да слуша или да дойде. Струва ми се съвсем нормално, защото никой не приема доброволно физическо наказание. Въпреки това кучетата ми са яли бой, когато са ме изнервяли прекалено и съм си изпускала нервите. От този опит знам, че това нито е нужно, нито дава добър резултат. Никога не съм допускала по някакъв начин куче да се опитва да доминира над мен. Като правило хъскитата не са агресивни към хора, но е труден момента с другите животни и ловните им инстинкти. Това се преодолява с време и постоянство, макар че има кучета, при които не става на 100 процента. Никога не съм позволявала куче да ми се налага и да доминира над мен. Въпреки това с изключително позитивно отношение живея с кучетата си като с приятели и няма демонстрации на кой е по-по-най. И не само това, аз контролирам йерархията между кучетата ми и разправиите между тях са забранени. Или съм извадила късмет в това отношение или просто се справям добре.
Дразня се от хора, които казват - ами то сърце не ми дава да го ударя... и кучетата им се качват на главите и правят каквото сами решат, щото така били родени. Ежедневие са хората, които не могат да се справят по тази причина с кучетата си. Дори вързани и на повод те не могат да ги контролират. Кучетата ги влачат, спускат се по хора, кучета, лаят агресивно ... а те стоят на другия край на повода все едно нищо не се случва, нито коригират кучетата, нито им се скарват... стоят като мумии и аман от такива от немски овчарки до боболнки и пинчерчета, които често могат да направят голяма беля с това си поведение.

[emetic]

Какъвто и да е удар просто не действа. За да ги заболи трябва да удрам така че да повредя - не става. А иначе още повече се вдъхновяват за глупости. В началото правех тази грешка - да ударя куче(или котка).
Дори наказанието някак си не е нещо, което може да накара кучето да се замисли преди да реагира. По скоро някаква преценка на нещата и поведението преди някаква реакиця. Или просто да вдигна ръце и да ги оставя да правят каквото си искат и да се надявам да проявяват някакъв здрав разум. Забелязвам, че най-им харесва да се движат по ръба на това да ядосат някой.

Между другото, знам че тук става въпрос за кучета, но котките се изживяват като сериозни възпитатели. Кучето си отнесе доста сериозен бой от баба си Дейза 3 месеца след като ги запознах. До преди това никоя котка не му е посягала, но не помня за какво му се скарах след което трябваше да го вадя от ъгъла на банята, където тя го беше навряла. От тогава мен продължава да не ме слуша, но на котките стои на равнис.  :P

[hihik]

Аз гласувах с първата опция, защото не разбрах в какъв контекст се използва удар в темата. Както и да е, вие ще прецените. От кучетата ми само едно е яло бой, като бях малко дете, изобщо не схващах че няма смисъл. Следващите обаче бой не са яли, единственият удар е леко тупване по носа или дупето. Аз затова и не свързах тупването с думата удар. По принцип съм на мнение че за възпитание трябва да се използват како похвали, така и кроекции. Ако не е на повод кучето, а върши нещо, което искам да му покажа, че е крайно нежелателно, освен не-то, ми се е случвало да тупвам и по носа. Но общо взето не съм забелязала някаква по-голяма реакция на това, отколкото само на строго "не". Тъйкато кучето ми при по-сериозни караници сериозно се травматизира, ми стига в повечето случаи да кажа само не. Последния път в който е било тупвано по носа, следващите два дни беше изключително страхлив и смазан било то сред нас или навън с други кучета и хора. Та избягвам такива корекции, ако го правя е повече рефлекс, отколкото сериозно желание да го тупна.

[John]

Никога не съм удрял кучетата с които,съм се занимавал.Като,физическо наказание съм използвал единствено плесване с каишката по носа.След първото плесване,спомена в кучо остава за дълго{там е чувствителна зона] и при нужда е достатъчно да се удари с повода пред носа му.Не съм съгласен с използването на боя,като метод за корекция.Това може да доведе неприятни изненади в поведението  и промяна в характера на животинчето.

[Huskypower]

Абсолютно съм съгласна, стига да правим разлика мужду удряне и бой.

[renshi]

Отговорих "Използвам удар за корекция" с едно уточнение - само когато има нужда и без прилагане на сила. Удар дори е силно казано, по-скоро шляпване. Малката удрям с 2 пръста през носа, когато се захласне да хапе и разни други упорити бебешки изпълнения, които не подлежат на отвличане на вниманието. Честно казано била съм голямата кучка веднъж (с повода) - повече от безсилие, колкото от нещо друго. Е, не навреди, но и не помогна..

[Bini]

Цитат

Отговорих "Използвам удар за корекция" с едно уточнение - само когато има нужда и без прилагане на сила. Удар дори е силно казано, по-скоро шляпване. Малката удрям с 2 пръста през носа, когато се захласне да хапе и разни други упорити бебешки изпълнения, които не подлежат на отвличане на вниманието. Честно казано била съм голямата кучка веднъж (с повода) - повече от безсилие, колкото от нещо друго. Е, не навреди, но и не помогна..

И аз излозвам удъра, т.е. шляпването най-вече при хапането на ръце, мебели, кабели и т.н. Сега като се замисля не съм я шляпвала за нищо друго.. Хапането на първо място, а при пишкане на забранено място и се карам. Ако тръгна да я гоня ще мине поне половин час докато я хвана. Тя разбира като и се скарам, но докато хапе мен и като се скарам го приема точно на игра.

[gabitoo1693]

Ами използвам удар само за корекция и то съмсем лекичко перване през муцунката или по дупето.Яде шамари само когато яде боклуци хапе -от това вече се одучихме и когато направи белята не в тоалетната му.

[cute.huskey]

Аз исползвам не много силни удари за корекция а по-леки както шамарчета но не винаги използвам удар за корекция.Преди моето куче много ме изнервяше и съм му се заканвала,че ще го ударя но не съм а сега е толкова послушен направоо душичка но също понякога откача ;)

[Вельо]

Отговорих "Удряно е няколко пъти".
Удрянето за корекция е безполезно, тъй като когато се коригира трябвада се покаже на кучето точно какво се иска от него, а не просто да се наказва. Например при команда "на ред" целта на корекцията с повода е да се покаже на кучето точно къде да застане, ако го ударите ефектът ще е обратен.
Удрял съм сериозно с повод (мек платнен повод) когато беше на 4-5 месеца, с цел превенция да не взима храна от земята и да не яде изпражнения и други подобни. За целта нарочно го водих покрай подобни "лакомства" и в момента в който се наведе да подуши "лакомството" си отнася един, точно един удар с повода. Целта е да свърже миризмата с болката. След 2-3 такива "упражнения" в рамките на седмица в различни ситуации и на различни места целта е постигната.
Задължителните условия за успех, според мен, са това да се направи в ранна детска възраст когато кученцето все още опознава околния свят, да не е опитвало от "лакомствата", да не разбере точно кой го е ударил. За това стопанина е заобиколен плътно от други хора и веднага след удара повода се крие за да не свързва повода с болката и после да се крие като види размахан повод. Също так след удара всички хора продължават да се държат нормално все едно нищо не е станало, без възклицания от сорта на "олеле", "милото" и т.н.

[Wolfdiver]

Случвало се чат-пат да го "ударя" за да покажа неодобрението си към дадена постъпка. На няколко пъти съм го удрял така че да го заболи. Единият път се озъби, отказвайки да влезе в банята да се измие след разходка и след като ме "охапа" и тръгна да скача върху мене се стигна до размяна на удари. Вторият път - както преминавахме една уличка в един момент рязко тръгна на една страна и тъй като беше на повод, щяхме да се пречукаме и двамата (щото беше заледено и в тоя момент се зададе кола). Още два-три пъти единични удари при подобни "хрумвания".
И докато "удрянето" (казвам го така, защото по-скоро е тупване по муцуната) като корекция имаше ефект - чорапите и джапанките ги заряза като играчки, а като захапе нещо, "пусни" е достатъчно, то за ударите със сила мисля, че грешката е в мен. Вследствие на недобро обучение или недооценка на ситуацията. Което си е изцяло моя вина. Не на кучето.

[T1000]

Здравейте на всички : )
От няколко дни в нашето семейство се размотава ново момче българска овчарка на 50-тина дни. За момента всичко добре, но взеха да се получават интересни моменти. През деня например е ангелче, играе, тича, обаче слуша. Когато му се каже нещо го изпълнява почти веднага. Мине ли 17ч обаче става нетърпим. Почва да се закача, да ръмжи, да недоволства. Знам, че с удар нищо няма да стане. Ветеринарят каза, че може с дърпане на кожата на врата, но така видимо то се раздразва повече и става по-лошо. Днес вече тотално прекали със скачането по краката и хапане със сила. Обикновено го разсейваме с играчка или нещо, но вече като че ли е целенасочено. Получи 10 мин наказание в коридора и след това около половин час на пълно игнориране, все едно го няма. Видимо му стана много мъчно, дори по едно време дойде лекичко и плачейки легна и ме гледа. Помирихме се, но за малко. Току-що пак се нахвърли така на майка ми. Ужким играе, но сега и с добро не стана и се наложи баща ми (когото приема като главатар) да го "сдави" с кожата на врата. Та се появяват две притеснения: да не стане прекалено агресивен или пък да не стане прекалено лигав. За всичко друго слуша, но нахвърлянето по краката (и последващия инат) започват да стават нетърпими... С какъв метод да пробвам да го отуча от това?