[rimela]

Коцето Калки - най-добрият певец между стоматолозите и най-добрият стоматолог между певците!  :blink: Но песента ми харесва!  :palec:

Сега от мен - текстът не е "незабравим" ;D, но песента съм я запомнила. А вие?

Да бъда рицар искаш ти
било какво било
казваш друга си сега
Но аз не мога да заспя
До мен са тези дни,
когато с мен се подигра

Готов съм сякаш да простя,
но болка силна в мен
не дава нито миг покой
С приятелят ми най-добър
без срам избяга ти
И сякаш всичко в мен разби

Припев:
Колко странно, колко горчиви дни
Колко болка и мъка ти ми причини
Бях готов, исках да ти простя
Ти закъсня ужасно, ужасно закъсня!

Да бъда рицар искаш ти
било какво било
казваш друга си сега
Но аз не мога да заспя
До мен са тези дни
Когато с мен се подигра

Готов съм сякаш да простя,
но болка силна в мен
не дава нито миг покой
С приятелят ми най-добър
без срам избяга ти
И сякаш всичко в мен разби

Припев:...

Ти закъсня, ужасно закъсня,
а можеше да ти простя
Ти закъсня, ужасно закъсня,
а бях готов да ти простя

[Дури]

Киора ли го свиреха това..?

[dmm]

Георги Станчев - супер парче  :->)

А това на кой е?

Слънчев лъч ме заслепи
и разкри какво ми стори ти.
Заслепен протягам ръка,
заслепен, ранен и без мечта.

Лед се рони от твойте слова
потъвам в една сълза.
Събуждат ме от твойте лъжи
и сега в тъмнина отварям очи.

Къде, кога, връща се всичко.
Сега, така, всичко се връща.

Огън гасне в твойта душа,
не мога да живея така.
Ти си тук, любовта ти спи,
а мойта търси в някой да гори.

Знам, един ден слънцето ще изгрей,
но от друга страна, връща се всичко.
За сега, когато вали,
не искам да боли, всичко се връща.

[Дури]

О да..Верно беше Жоро Станчев!Ух.. :huh:
Новия текст ми е познат, но в момента нямам предложение, кой го изпълнява  :blink:

[dmm]

Жокер: млад и богат  ;)

[Дури]

Руши Видинлиев..?

[dmm]

Ахъм :yahoo: Айде дай някоя твоя песничка, Дури :blink:

[rimela]

А може ли аз да се пробвам? Тази песен е от времната, когато китареният звън беше ерес...

Майчице свята, стара като земята,
своя сън мен отреди.
Майчице свята, чиста като росата,
твоя дъх в мене гори.
Майчице свята, силна като морето,
моя дух ти укрепи.
Майчице свята, топла като лъчите,
моя път ти озари.
Ясни зорници мен ми обрече, мамо.
Звездна невеста ти ме нарече, мамо.
Твойта последна скръбна въздишка, мамо,
пак е за мен, с нея ме галиш, мамо,
мамо, мамо.
Майчице свята, щедра като простора,
мойта болка ти я изпи.
Майчице свята, скъпа като живота,
тази песен пея за теб.
Ясни зорници мен ми обрече, мамо.
Звездна невеста ти ме нарече, мамо.
Твойта последна скръбна въздишка, мамо,
пак е за мен, с нея ме галиш, мамо.
Ясни зорници мен ми обрече, мамо.
Звездна невеста ти ме нарече, мамо.
Твойта последна скръбна въздишка, мамо,
пак е за мен, с нея ме галиш, мамо.

[dmm]

Амм, българи ли са изпълнителите?

[Дури]

Ами ..имаше времена в България, когато да свириш на китара, да носиш дълга коса( при мъжете) се считаше за ерес и се преследваше жестоко..
Да не е Емил Димитров изпълнителя, римела?

[dmm]

Точно затова си мисля, че песента не е българска, пък може и да греша.  :huh:
Аз съм пас!

Приятна вечер на всички :wub:

[rimela]

Песента е на Мими Иванова и на времето беше много ефектна, с  оригинален аранжимент в стил "Юрая Хийп". А може на мен така да ми се е струвало, тогава те бяха любимата ми група!  :blink:
Така или иначе, тази песен се открояваше на фона на всички "канцони", звучеше различно - за това съм я запомнила.

[Maggie]

Аз и аз да пусна нещо то любимците си :

Обръщам страницата

Там, на изток от Омаха, по шосето дълго и безлюдно
Стене двигателят стар, като песен тъжна, мудно
И момичето от миналата нощ изпъква в съзнанието будно

Но мислите ти пак отлитат все във същата насока
След пътуване 16 часа ти остава само скуката дълбока
И не искаш нищо друго освен да видиш края на поетата посока

Но ето ме тук отново на път
На сцената пак се завръщам
Играя звездата - за кой ли веч път
И страницата аз пак обръщам

И така, влизаш ти в ресторанта, съвсем недалеч от града
И усещат как ТЕ те гледат, сякаш разтърсваш суда
Преструваш се че не ти пука, но трудно подтискаш яда

Понякога ги чуваш как говорят, друг път те спира нощта
Мъж ли е това или жена?! - все същите стари неща
И как да се съпротивляваш на силата им, на мощта

Но ето ме тук отново на път
На сцената пак се завръщам
Играя звездата - за кой ли веч път
И страницата аз пак обръщам

В светлината на сцената ярка на милиони мили се отдалечаваш
Всяка частица енергия се опитваш ти пак да отдаваш
А потта се лее от тялото ти като музиакта, която създаваш

По-късно същата вечер, умът ти, останал сам, се вълнува
Усещаш бумтене в главата, където звукът още лудува
И пушейки последна цигара мисълта за нея пак нахлува

Но ето ме тук отново на път
На сцената пак се завръщам
Играя звездата - за кой ли веч път
И страницата аз пак обръщам


и жокер
Originally performed by Bob Seger
On a long and lonesome highway east of Omaha
You can listen to the engines moaning out as one note song
You think about the woman or the girl you knew the night before

But your thoughts will soon be wandering the way they always do
When you're riding sixteen hours and there's nothing much to do
And you don't feel much like riding, you just wish the trip was through

Here I am - on the road again
There I am - up on the stage
Here I go - playing star again
There I go - turn the page

So you walk into this restaurant strung out from the road
And you feel the eyes upon you, as you're shaking off the cold
You pretend it doesn't bother you, but you just want to explode

Yeah, most times you can't hear 'em talk, other times you can
All the same old clich's, "Is it woman? Is it man?"
And you always seem outnumbered, you don't dare make a stand
Make your stand

Oo-ooh, out there in the spotlight, you're a million miles away
Every ounce of energy you try to give away
As the sweat pours out your body like the music that you play, yeah

Later in the evening, you lie awake in bed
With the echoes of the amplifiers ringing in your head
You smoke the day's last cigarette, remembering what she said
What she said

Какво да кажа друго да групата,идвали са в България.Едни от вечните икони на метъла и траша. ;)

[shadow]

Metallica  :palec:

[Maggie]

Даа!Бравоо! ;D

През 1981 година, роденият в Дания барабанист Ларс Улрих пуска обява в калифорнийското списание Рисайклър (The Recycler), в която търси желаещи музиканти за сформирането на рок група. Първи на идеята откликва китариститът Джеймс Хетфийлд, като още след първия разговор помежду им се оказва, че музикалните им идеи и интереси се препокриват напълно. Двамата записват първото си демо парче, в което Джеймс пее, свири на китара и на бас. Впоследствие към тях се присъединява втори китарист Дейв Мъстейн, а малко по-късно старият приятел на Хетфийлд и бивш член на предната му група Рон Макговни на бас китарата, който скоро след това е заменен от Клиф Бъртън, след като Хетфийлд и Улрих остават силно впечатлени от стила му на свирене и сценично поведение след случайно посещение на концерт на неговата група. Интересна е историята на името на бандата, което всъщост Ларс Улрих открадва от метъл промоутъра Рон Квинтана при съвместната им работа по избора на заглавие за ново метъл списание. Квинтана предлага списанието да бъде кръстено Металика, но Улрих дава друго предложение и запазва името Металика за своята група. В началото Металика се изявява като откриваща група на Ози Озбърн, свиреща музика, повлияна главно от Black Sabbath, Diamond Head, Judas Priest и Thin Lizzy, но прибавяйки много нови елементи към познатото звучене. 1982 бял свят вижда първото дългосвирещо демо No Life Till Leather. Малко преди това е записано и първото парче, намерило място в официален студиен албум Hit the Lights. През 1983 година, малко след като материалът за първия студиен албум на Металика е завършен, китаристът Дейв Мъстейн е изгонен от групата, заради прекомерна употреба на алкохол и наркотици и несериозно отношение към репетициите. На негово място идва Кърк Хамет, който дотогава свири в рок групата Exodus. Скоро след това Дейв Мъстейн основава групата Megadeth.
След този албум следва дълъг преиод на затишие преди да бъде издаден през 1991 едноименният пети албум Metallica, известен повече като Черният албум, заради изцяло черната си обложка. Много от феновете на Металика са разочаровани от значително по-комерсиално ориентирания звук на албума, чиито песни започват все по-често да се въртят по радиата и телевизията. Музиката е опростена, включени са и две нетипични за Металика балади Nothing Else Matters и The Unforgiven. Този албум спечелва и много нови почитатели, които до този момент не са слушали групата.
След ново продължително затишие Металика издават своя шести студиен албум Load през 1996, който силно се различава като стилистика от по-ранните им творби и разочарова част от старите почитатели. Забелязва се рязка смяна на стила, като яростните рифове и бързи сола са заменени от повече блусарски звучащи китари и значително по мелодични вокали. Много от песните са повлияни от гръндж вълната, властваща по това време на музикалната сцена. Доста от тях се сдобиват с клипове. Визията на групата също е променена, косите са къси, дрехите стегнати и елегантни.
Стиловата ориентация е продължена и в Reload, издаден 1997, включващ останал материал от предшественика си Load. Reload.

[iglika]

След което издадоха "Сейнт Енгър" който ги върна стилово към албумите 84-85. Сега подготвят нов албум.
Но песента Търн дъ пейдж, не е точно тяхна, в този албум са кавъри.

[Maggie]

За това поставих,че оригинала е на Боб Сегер. :blink: А St. Anger си е направо траш и "жица" отвсякъде като в началото.Говори се,че новият е още по бърз но има още време ще видим.. ;D

[iglika]

Да сега видях, че го има в поста ти, извинявай.

[Дури]

Знаете ли кой написа тези толкова любими и популярни детски песни?
***
Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина..
***
Ами това?
Тихо се сипе първият сняг,
галено щипе бузките пак.

Где е на двора старият пън?
Снежко затрупа всичко навън..
:palqcho:

[iglika]

Тихо се сипе първия сняг, текста е на Цветан Ангелов, Над смълчаните полета чесно казано незнам, а ми е била любимата детска песничка.