Незабравими текстове на популярни песни или познай кой изпълнява това..
#21
Публикувано: 24 December 2007 - 01:12 PM
#24
Публикувано: 24 December 2007 - 01:23 PM
А това..?
Безсъние
Пропадах някъде, но всичко беше истинско -
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?
Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Със рокерите, тръгнали нанякъде
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде..
#28
Публикувано: 24 December 2007 - 01:31 PM
А това кой пее?
Вярвам в теб,
вярвам само в теб
И без илюзии поглеждам към света
не срещнах принцове, принцеси не видях,
Вървях по пътя, търсех живата вода, живях
Така разбрах, че всичко в този луд живот
това е тя, това е моята любов,
която в трудни дни ми дава светлина
Вярвам в теб,
вярвам само в теб
Не вярвам вече на измислени неща
на обещания, реклами, новини,
но днес когато видя падаща звезда - боли
И знам единствено, че точно в този миг
под мен кълбото на земята се върти
Между милион сме само аз и ти
Вярвам в теб
И без илюзии поглеждам към света
не срещнах принцове, принцеси, чудеса
Вървя по пътя, търся живата вода, вървя
И знам единствено, че точно в този миг
под нас кълбото на земята се върти
между милион съдби сме само аз и ти
Вярвам в теб ,
вярвам само в теб...
#30
Публикувано: 24 December 2007 - 02:02 PM
А това ще се справиш ли кой свири без гугълчо? :P
Душа
Този град безсънен
без печал ни пръсна.
Всичко нежно,
всичко грешно
между нас виновно оглуша.
Само ти остана
в мен като камбана
да звучиш под удара, душа.
В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро,
колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.
В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро,
колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни..
#32
Публикувано: 24 December 2007 - 02:20 PM
А това дали ще те затрудни..? :P
Черната овца
Бавно ни залива морето
от сиви , тягостни дни
умът не слуша сърцето ,
а вечно смята и бди .
Падаме в калта , затъваме до шия в нея
виновни търсим , за да успеем
невинни в калта да заспим .
Хората сега са глупави стада ,
водещи борба за власт и за трева ,
стискайки зъби подават си ръка .
Не , аз не мога да спя сега .
Аз сам си избрах тази съдба
вечната черна овца .
Всяка глупост има си време
да стане малка правда дори ,
щом овчарят може да дреме ,
а стадото да точи зъби .
Злото ви поглъща с грозната си мъст ,
никой не посмя да чуе моя глас .
Не , аз не мога да съм като вас .
Аз сам си избрах тази съдба
вечната черна овца .
Сложил бях на карта сетния си час
никой не посмя да чуе моя глас .
Черен съм сега и в профил и в анфас .
Не , аз не мога да съм като вас !
Аз сам си избрах тази съдба
вечната черна овца ..
#33
Публикувано: 24 December 2007 - 02:30 PM
Хайде сега и от мен загадка, но с повишена трудност! Пералнята се върти, коледната манджа се готви, Линда е нахранена и изпишкана да поиграем!
Известна песен, текст на български народен. Така я пеехме като деца:
Нашата крава на село се казва Дилайла,
помниш ли, Шаро, колко добра беше тя...
;D ;D
PS Идеално пасва на мелодията, името на песента е зашифровано в текста! ;D
#34
Публикувано: 24 December 2007 - 03:12 PM
Бравос! :wub:
А я да видим дали това ще ви затруднии.. :P
Кучето на крайния квартал
Родих се случайно край кофите за смет
и цял живот си патя с моя скапан късмет.
Не познавам баща си, той не знае за мен,
а майка ми избяга още същия ден.
Аз съм кучето на крайния квартал
и тази нощ ще си полегна във меката кал.
Нямам порода, родословно дърво,
но имам природа и набито око.
Не ставам за изложба, помияр ненадарен,
дори и котките не ги е много страх от мен.
Аз съм кучето на крайния квартал
и не мога да си спомня откога не съм ял.
Гладен и жаден дочаках нощта,
отчаян и тъжен, пак съм сам на света.
Самотен и беден във жега и мраз
от теб господине, по-свободен съм аз.
Аз съм кучето на крайния квартал
и някой ден ще свърша под гумите на някой самосвал...
#36
Публикувано: 24 December 2007 - 03:18 PM
Ок ами това..? :P
Искате да свирите на мен?
Държите се сякаш познавате
всички дупчици на ума и сърцето ми.
Искате да изтръгнете
скрития звук на тайната ми,
да ме просвирите от най-ниската
до най-високата ми ноти?
Не!
За какъвто щете
инструмент ме смятайте -
можете да ме разстроите,
но не и да свирите на мен!
О, в такава нощ минава само трамвай,
като последна стража.
Последен звън и друго няма.
Сега и аз мога да ви кажа.
Във спор със свойта млада памет
един връстник на всяка младост,
съвременен объркан Хамлет
пресича сред нощта площада.
О, все още крачи Хамлет в мрака,
трепери от студа среднощен,
по дънки и със тънко яке
той чака своя знак все още.
Сред булевардите се вглежда
във непознатия прозорец.
Там будна е една надежда,
там някой днес ще му отвори.
Къде момче, сега отиваш
и наш`те сънища тревожиш?
Дали все още Хамлет жив е -
средновековно невъзможен?...
О, в такава нощ минава само
трамвай, като последна стража.
Последен звън и друго няма.
Какво не мога да ви кажа?
Все още сам е Хамлет в мрака,
трепери от студа среднощен,
по дънки и със тънко яке,
той чака своя знак все още.
Дали все още Хамлет жив е?
Дали все още се тревожи?
Да бъде или да не бъде -
средновековно невъзможен...
#38
Публикувано: 24 December 2007 - 03:23 PM
Я да видим това как ще го познаеш..хехе.. ;D
Капка от любов
Не казвай никога...
ако загубиш бързо любовта ,
че тя била е захар във вода
затова била виновна тя.
Не казвай никога ...
ако загубиш пак сълза,
че паднала е от лицето тя
и във очите ти стояла там сама.
Защото знай че дълго чакала е зов
да стигне до сърцето
като капка от любов..
Припев:
И когато сам останеш ,
питай тази - капка от любов
защо далече бяга пак от тебе -капката любов.
Дали е просто сън или реална - капка от любов
или безбройни грешки скриващи се - в капката любов.
Но видиш ли веднъж...
във огледалото проливен дъжд
и всичко пак потъва в кал ,
пак грешно си живял.
Обичаш силно неразбрал...
че самотата си избираш сам
и търсиш топлина назад
във студения ти свят.
Пороят те прегръща с ледено сърце,
а капките горещи събираш със ръце..
:sviruka:
#40
Публикувано: 24 December 2007 - 04:09 PM
Още една тяхна песен и още една подсказка групата е стара, вокала се казва Пепи Писарски.. :sviruka:
Играта свърши..
Бързо в музея иди.
Играта свърши.
Маската там остави.
Захабен експонат,
стар експонат без лице-
там е твоя фалшив,малък свят.
Играта свърши..
Бързо метлата вземи.
Играта свърши.
Следите от мен заличи.
Утре пак ще съм аз в твоя свят.
Ще измислиш ли нова игра?
Припев:
Уморен съм сега
от тази дълга игра,
на финала лежа без душа
Играта свърши.
Скъсай билета за вход.
Играта свърши.
Купи нов билет- за живот.
Знам -висока цена,
трудна цена има той.
Но не носи печат със лъжа