[xael]

Страхотна е!! Страхотен фотороман!

(Скачала ли е от лифт наистина?)

[Anuk]

ами имаше един първи опит - дето беше осуетен за стотна
ама и аз щех да литна барабр с Анук - добре, че беше приятелят ми

от тогава много яко се вързваме по лифтовете и все драпа да скочи

[Gregg]

В просторните безводни равнини на Серенгети тих и смъртоносен ягуар дебне плячката си...




Жертва на хоризонта... Приплъзва се бавно напред... силната му лапа замахва за смъртоносен удар... И тогава ...



ОУЧ! "Здрасти, шефе! Аз... ъ-ъ-ъ-... разхождах се наоколо, замислен за мои си неща... знаеш как е... и определено не съм те издебнал от засада, честно... знаеш, че никога не бих го направил..."





заб.: Снимките са от екипа на зоологическата градина Хуачипа в Лима, Перу, където миналата година се е родил "звярът" от снимките.

МОД: Тази тема е за авторски снимки, а не за такива от произволни сайтове в и-нет! Всеки следващ такъв пост ще бъде изтрит.

[Anuk]

Високо, високо, високо,
високо застани,
над завист и обида,
над дребните сплетни.


Високо, високо, високо,
над завист и обида.
Високо, високо, високо,
високо да те видя.


Високо, високо, високо,
и обич синеока,
звездите са звезди
защото са високо.
...
Как си ти?



Как си ти?
все едно и също правя.
Как си ти?
зле съм, но ще се опраааавя.

Пак е есен*, но това е за добро,
дъжд се леееее из ведро,
на дъжда ще кажа свойто ведро да,
да ми тръъъгне по вода.


*- да се чете пролет

[xael]

Страхотни са!
И песните и кучетата!
Толкова много й отива на Анук ФСБ

[xael]

Гери енд Слон синема представят:
"Тренировка на прясно изкъпано куче върху прясна кал"
в главната роля: Слон-Кльощо Слонов
Специални благодарности на:
-Човекът с жълтото яке, който влезе умишлено в кадър, пък така и не си поиска парите за участие.
-Съседите, които решиха да докарат градската атмосфера и изсипаха боклука си в "зелената площ, на която играят деца, а НЕ СЕ РАЗХОЖДАТ КУЧЕТА"
-Съседът с 5те коли, от които няма място друг да паркира на улицата.
-Съседката, която щях да убия с половин килограмов фотоапарат, защото застана до Джек и почна да пищи(пък той нали не ми е от най-интелигентните и послушните и се досещате как реагира на умилителни, пискливи честоти), в резултата на което задапаратното устройство хукна да гони изнизълият се от изложбеният повод главен герой, апаратът чукна на земята и я целуна с пишман обектива си, изщрака два пъти, но после пак проработи(слава богу)
Участват още:
човекът с жълтото яке
невероятния фон
задапаратното устройство, което нарежда като развален магнетофон едно и също

Не е никак лесно да си едновременно оня с фотоапарата и оня, който кара кучето да застане в стойка, знаете ли колко месеци в непрекъснато пелтечене на "СТОЙ", "МИРНО", "НЕ", "СТОЙ", "МИРНО" трябваха за да постигнем някакъв напредък...Не знаете, няма и да ви кажа пък=Р
Но това е резултата, един от 20те резултата, които направих, докато харесам снимка.
Фонът е забележителен, нямаше как да избера по-подходящ просто.

Още не ни се отдава снимката в анфас. Или моята реалност е под ъгъл, или тази на Джек е дрогирана.

И тъй като тази снимка ни създаде много главоболия, особено на Джек...а той нали е и сръдльо...почна да се прави на интересен.
Той се прави на интересен, аз го строявам и почвам отново да снимам...

Тъй като мрачното време се отрази в настроението и на двама ни, снимките също бяха някак мрачни, липсваше им...Език!

Е, освен езика им липсваше и слънцето, което да им придаде повече цвят, желанието за...стоене навън, бе...това време ме скапва откакто имам куче, преди обожавах "сивите дни".
За финал уж възмъжалата муцуна. Възмъжал бил Нежен сръдльо...


Не ни е леко...

[lizata]

Ахаххах... Убийствен фотороман...

[Blinki]

Страхотно! Искаме продължение!

[xael]

БЕНВОЛИО
Кажи ми искрено, коя е тя?

РОМЕО
А мога ли без искри да пламтя?

БЕНВОЛИО
Не, без шега!

РОМЕО
Ти казваш на болника
не, без шега свещеника да вика!
Една жена аз любя с огнен плам!

БЕНВОЛИО
Това, че е жена, улучих сам!

РОМЕО
Дали улучи колко е прекрасна?

БЕНВОЛИО
По-лесно се улучва цел по-ясна.


Улица край градината на Капулети.
Влиза Ромео.

РОМЕО
Не, там ми е сърцето! О, върни се
към своята душа, бездушна пръст!

***
В градината на Капулети.
Влиза Ромео.



РОМЕО
Правете си шеги с бедата чужда,
като не сте я преживели вие!

На прозореца се появява Жулиета.



Но стой, каква е тази светлина,
която от прозореца изгрява?
Той изток е, а Жулиета слънце!
Изгрей, о, слънце, и надвий луната,
която и така е побледняла,
защото си по-хубава от нея!
Щом толкоз ти завижда, нейна жрица
недей да бъдеш вече тя те кара
да носиш този бледосинкав цвят
на девствениците. Хвърли го ти!
О, скъпа моя! Обич моя нежна!
Да знаеше какво е тя за мен!
Помръдва устни, но не казва нищо!
Но затова очите й говорят!
Ще им отвърна! Не, премного смел съм!
Те не със мен говорят: две звезди,
най-светлите от небосвода горе
заети другаде, молба отправят
към нейните очи, да ги заместят
във сферите им временно. Какво ли
ще бъде, ако двете светли двойки
си разменят местата? Знам, звездите
пред образа й ще посърнат, както
свещици сутрин; а от тез очи
небето тъй ще заструи в лъчи,
че вред ще почне лудото цвърчене
на птичките, помислили, че ден е!
О, как подпира бузка със ръчица!
Да можех, станал нейна ръкавица,
да я помилвам тъй!

ЖУЛИЕТА
О, аз горката!




РОМЕО
Говори! Тя говори! Говори,
о, ангел лъчезарен! Да, защото
над мене ти във тъмното сияеш
като крилат вестител на небето,
когото смаяните смъртни гледат
обърнали очите си до бяло
и падайки по гръб как той се носи
сред бухналите облаци, поддържан
от трепкащата гръд на ветровете!



ЖУЛИЕТА
Ромео! О, защо си ти Ромео?
От род и име отречи се или
ако не щеш, любовна клетва дай ми
и аз не ще съм вече Капулети!

РОМЕО _(настрани)_
Да й отвърна ли или да слушам?




ЖУЛИЕТА
Едничко твойто име ми е враг.
А без да си Монтеки, ти ще бъдеш
пак същият. Какво е туй Монтеки
Не е ръка, ни крак, ни друга част
на тялото ни. Името смени си!
Какво е едно име? Туй, което
зовем ний роза, ще ухае сладко
под всяко друго име. Точно тъй
Ромео и без името Ромео
ще пази всички свои съвършенства,
които не от името му идат.
Ромео мой, смени туй свое име
и вместо него цялата вземи ме!

РОМЕО
Взех думата ти: назови ме само
любими мой и кръстен втори път,
ще бъда всичко друго, не Ромео!



ЖУЛИЕТА
О, кой си ти, под плаща на нощта
нахълтал в тайните ми?

РОМЕО
Как, светиньо,
със името си да ти кажа кой съм?
Намразих го, защото ти го мразиш.
Да бе на лист хартия, бих го скъсал!





ЖУЛИЕТА
Ушите ми не са изпили още
стотина думи, казани от тебе,
а ти познах гласа. Не си ли ти
Ромео и Монтеки?

РОМЕО
Ни едното,
ни другото, ако поискаш само!

ЖУЛИЕТА
Кажи: защо и как дошъл си тука?
Висока е градинската стена
и ако нашите те сварят в двора,
за тебе това място ще е смърт!



РОМЕО
Върху криле любовни тук долитнах.
Не спират зидовете любовта.
Когато нещо е възможно, тя
не се поколебава да го стори!

ЖУЛИЕТА
Ако те сварят тук, ще те убият!

РОМЕО
Очите ти са много по-опасни
от двеста техни шпаги! Усмихни се
и аз ще съм неуязвим за тях!



ЖУЛИЕТА
Не искам да те видят тук! Върви си!

РОМЕО
Нощта ме крие в плаща си. Да зная,
че любиш ме, пък нека ме убият!
По-скоро смърт от тяхната ненавист,
отколкото живот без твойта обич!

ЖУЛИЕТА
Но кой доведе те до този кът?


РОМЕО
Сърцето, тласнало ме да го диря.
То мен подтикна, аз очи му дадох.
Не съм моряк, но ако беше ти
на бряг далечен зад безброй морета,
пак бих насочил своето платно
към стока скъпоценна като теб!




РОМЕО
Кълна ти се в луната, посребрила
върхарите на тез градини в цвят

ЖУЛИЕТА
Не, в нея не! Ако кълнеш се в тази
непостоянница, която сменя
лика си всеки месец, твойта обич
ще бъде постоянна като нея!

РОМЕО
В какво тогаз да се кълна?


ЖУЛИЕТА
Във нищо
или, щом искаш, в себе си самия,
защото ти си бог мой, идол мой,
и вярвам аз на клетви само в тебе!

[helios_94]

Супер! Прочетох го на един дъх! А снимките са СТРАХОТНИ!