Не става въпрос за грижата. Доктора, според мен, искаше да каже, че има хора, които се вманиачват спрямо кучето си по същия начин както развиват мания за различни дейности, идеи, хора и т.н. Не бива да караме кучетата си да не се чувстват на място сред себеподобните си, защото те не са хора и определено не можем да им осигурим същите права като нашите. Освен това, и при хората има йерархия, която се определя и спазва от общността. Нашите специфични и индивидуални навици и начин на живот не влияят на комуникацията помежду ни или на общността, нито пък ни карат да се чувстваме по-малко хора, нали? Никой, според мен, не определя начина, по който всеки от нас да се грижи за любимците си или пък начина, по който да ги обича. Това, че обичам да си говоря с тях не ми позволява да им отнемам мястото в кучешкия свят, където те комуникират по своите начини. Важното е във всяка от нашите човешко-кучешки глутници да има ред и този ред да се определя от човека, а не от кучето, защото иначе пречим на по-голямата човешка глутница. Колкото и да не ни харесва света и реда, който сме си създали, нашата общност е тази, която има най-значително влияние върху планетата и това трябва да ни прави по-отговорни към всеки друг биологичен вид. Поне аз така схващам нещата.
Къде е границата за близостта с нашите любимци?
#41
Публикувано: 19 March 2008 - 05:38 PM

Това, което ни тревожи не е това, което НЕ ЗНАЕМ, а това, което ЗНАЕМ, ЧЕ НЕ Е ВЯРНО.
"Животът е трагедия за този, който чувства и комедия за този, който мисли" Фрасоа дьо Ларошфуко
"Можеш да победиш другите със собствените си доводи. Но да ги убедиш можеш само с техните."
Жозеф Жобер, "Мисли, максими и есета"
God says: Animals are my quite beings. Now they remain silent to cruelty but the day of reckoning they will talk!.." Mevlana Celaleddin Rumi
"Животът е трагедия за този, който чувства и комедия за този, който мисли" Фрасоа дьо Ларошфуко
"Можеш да победиш другите със собствените си доводи. Но да ги убедиш можеш само с техните."
Жозеф Жобер, "Мисли, максими и есета"
God says: Animals are my quite beings. Now they remain silent to cruelty but the day of reckoning they will talk!.." Mevlana Celaleddin Rumi
#43
Публикувано: 20 March 2008 - 07:45 AM
Цитат
А,примера за възрастните хора,е неудачен.Това куче заменя за тях ,заминалите им деца.Моля,помислете преди,да публикувате коментари.
леле мале :))))
Надявам се няма нужда да споменавам как завърши всичко. Кучето бива подарено в едно село, защото станало неупраляемо, дърпало бабата, счупило ръката на дядото и накрая е на верига в двор... пазач един вид.
Дано и със "заминалите им деца" не са постъпили така. :rolleyes:
#44
Публикувано: 20 March 2008 - 09:14 AM
Цитат
Какво значи да лишим кучето си от възможността да бъде куче?
Когато имаш куче трябва да се стремиш да правиш всичко необходимо,за да се чувства то добре и да бъде щастливо.Това ще рече,да поддържаш хигиената му,да го извеждаш често на разходка,с неговите себеподобни,да му осигуряваш полезна за него храна,както и доброто възпитание ,когато сте сред хората и т.н.
Все пак кучето си е куче,но домашното куче трябва да бъде социализирано.Представете си,че имате малко дете и куче в апартамента си не можеш да си позволиш да му дадеш храна и когато детето ти мине покрай него-то да ръмжи и да се чудиш дали сега ще пази храната си и дали няма да нападне теб или твоето семейство,защото му навлизате в територията.
Моето куче спи в леглото ми и яде от моята храна понякога,но това според мен не е очовечаване.Когато му се скарам си знае мястото.Слуша ме за всичко.
Кучетата в глутницата не си получават храната наготово,а си я търсят.До като в апартамента е малко трудно това да стане.А и в глутницата никой не глези и е гали кучетата.Според вас не трябва да пипам и да гушкам моето куче,защото ще вземе да се очовечи
Когато имаш куче трябва да се стремиш да правиш всичко необходимо,за да се чувства то добре и да бъде щастливо.Това ще рече,да поддържаш хигиената му,да го извеждаш често на разходка,с неговите себеподобни,да му осигуряваш полезна за него храна,както и доброто възпитание ,когато сте сред хората и т.н.
Все пак кучето си е куче,но домашното куче трябва да бъде социализирано.Представете си,че имате малко дете и куче в апартамента си не можеш да си позволиш да му дадеш храна и когато детето ти мине покрай него-то да ръмжи и да се чудиш дали сега ще пази храната си и дали няма да нападне теб или твоето семейство,защото му навлизате в територията.
Моето куче спи в леглото ми и яде от моята храна понякога,но това според мен не е очовечаване.Когато му се скарам си знае мястото.Слуша ме за всичко.
Кучетата в глутницата не си получават храната наготово,а си я търсят.До като в апартамента е малко трудно това да стане.А и в глутницата никой не глези и е гали кучетата.Според вас не трябва да пипам и да гушкам моето куче,защото ще вземе да се очовечи

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив... Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.Ще се грижиш ли за мен..страх ме е...маничка съм а мама я няма ". Смешно е, но и аз не вярвах че един поглед на едно такова малко животно може да породи такива безкрайни емоции . ДЖУДИ
#45
Публикувано: 20 March 2008 - 12:52 PM
Има книги за поведение на кучета писани от специалисти, които не смятам да преразказвам.
Аз съм виждал:
Кучета, които ядът само с лъжица.
Кучета, които са агресивни към стопаните си, като стопаните несъзнателно насърчават това им поведение.
Кучета, които не се извеждат навън, защото могат да "хванат бълхи и всякакви зарази"
Кучета, които ядът само ако храната е предварително сдъвкана от стопанката им.
и т.н.
Аз съм виждал:
Кучета, които ядът само с лъжица.
Кучета, които са агресивни към стопаните си, като стопаните несъзнателно насърчават това им поведение.
Кучета, които не се извеждат навън, защото могат да "хванат бълхи и всякакви зарази"
Кучета, които ядът само ако храната е предварително сдъвкана от стопанката им.
и т.н.
#46
Публикувано: 20 March 2008 - 01:12 PM
Цитат
Кучета, които ядът само с лъжица.
Кучета, които са агресивни към стопаните си, като стопаните несъзнателно насърчават това им поведение.
Кучета, които не се извеждат навън, защото могат да "хванат бълхи и всякакви зарази"
Кучета, които ядът само ако храната е предварително сдъвкана от стопанката им.
и т.н.
Кучета, които са агресивни към стопаните си, като стопаните несъзнателно насърчават това им поведение.
Кучета, които не се извеждат навън, защото могат да "хванат бълхи и всякакви зарази"
Кучета, които ядът само ако храната е предварително сдъвкана от стопанката им.
и т.н.
Оф това вече е доста голямо вманиячаване :huh:
Нормално е да си гушкаш и целуваш кучето според мен...но не и прекалено....
Аз много често даже си говоря с кучетата,но има хора който ме гледат доста странно като правя това.Всичко е до разбиране на човек и до възприятие,начин на възпитание и хиляди други малки подробност.Поне според моето скромно мнение... :blink:
#48
Публикувано: 28 March 2008 - 03:39 PM
Цитат
Има книги за поведение на кучета писани от специалисти, които не смятам да преразказвам.
Аз съм виждал:
Кучета, които ядът само с лъжица.
Кучета, които са агресивни към стопаните си, като стопаните несъзнателно насърчават това им поведение.
Кучета, които не се извеждат навън, защото могат да "хванат бълхи и всякакви зарази"
Кучета, които ядът само ако храната е предварително сдъвкана от стопанката им.
и т.н.
Аз съм виждал:
Кучета, които ядът само с лъжица.
Кучета, които са агресивни към стопаните си, като стопаните несъзнателно насърчават това им поведение.
Кучета, които не се извеждат навън, защото могат да "хванат бълхи и всякакви зарази"
Кучета, които ядът само ако храната е предварително сдъвкана от стопанката им.
и т.н.
Ееееееее това вече е болестно състояние и мисля че се случва предимно при възрастни самотни хора!


Вход
Регистрация
Помощ



Горе
Цитиране +




